Решение № 65 от 3.8.2023 г. на Районен съд - Златоград по дело № 22/2023 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба, подадена от ПИ при ТД на НАП-Пловдив, срещу Е. А. В., И. П. В. и С. М. С.. В исковата молба се твърди, че в ТД на НАП-П., по отношение на Е. А. В. с ЕГН ••••••••••, в качеството й и на ЕТ „Е.-В.Е. В.“ с ЕИК., с адрес: гр. Н. ул. „А. С.“ №., на основание чл. 112 ДОПК е образувано ревизионно производство и е издадена Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №... ЗВР е връчена на лицето по електронен път на 07.05.2019 г., като със същата се възлага извършване на ревизия за периода 01.01.201З г. - 31.12.2018 г. по прилагане разпоредбите на Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Кодекс за социално осигуряване /КСО/ и Закон за здравното осигуряване /ЗЗО/, а за периода 01.12.2013 г.-31.03.2019 г. и по ЗДДС. Срока на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР №.г. /връчена на 07.08.2019г./ и Заповед за изменение на ЗВР №...г. /връчена на 07.09.2019г./. Според последната, ревизията следва да завърши до 04.10.2019 г. Ищецът сочи, че в хода на ревизията, на ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р- 16002119002643-040- 001/02.05.2019 г., като на основание чл. 53 ДОПК, от същото е поискана актуална информация за притежаваното имущество, по приложените справки и декларации. В отговор, задълженото лице е представило справки, в които декларира, че не притежава недвижими имоти, МПС и вземания от трети лица и активи към 27.05.2019 г. Ревизиращият екип отправил към Дирекция „С.”, Искане за предварително обезпечаване на задължения №.г., според което при справки в ИС на НАП относно ревизираното лице се установява, че същото не притежава активи/имущество, както и че ЕТ „Е. В.Е. В.“ не разполага с действащи банкови сметки, а физическото лице има открита банкова сметка в „Б. Д.“ ЕАД, но се очаква при ревизията са бъдат установени публични задължения в размер на 457388, 04 лв. Предвид това и за да бъде максимално защитен интереса на държавата, при спазване правата на задълженото лице, с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №..г. /връчено на 28.10.2019г./, на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на Е. В. в „Б. Д.“ ЕАД и ТБ“О. АД, като до търговските банки са изпратени запорни съобщения съответно №....... г. В исковата молба се сочи, че ревизионното производство е приключило с издаване на Ревизионен доклад №..г. /връчен на 22.10.2019г./ и Ревизионен акт №. /връчен на 22.12.2019г./, с който на Е. В. са установени публични задължения в размер на 462801, 02 лв. Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция „О.и д.-о. п..“ гр. П.в частта на задължения в размер на 462471, 25 лв., който с Решение № 99/26.02.2020г. е потвърден в размер на 132952, 03лв., в т. ч. главница 86164, 67 лв. и лихви в размер на 46787, 36 лв. Ревизионният акт, в потвърдената част е обжалван пред А. с. С., който с Решение № 256/16.07.2021г. по адм. дело № 109/2020 г. го потвърждава. Решението на А. с. С. не е обжалвано пред ВАС и е влязло в сила на 17.08.2021 г. За събиране на установените спрямо задълженото лице публични задължения, публичният изпълнител при ТД на НАП П.образувал изпълнително дело №.. г., като съобщение за това на лицето е изпратено чрез пощенски оператор, получено на 24.10.2019 г. След установяване на публичните задължения е Ревизионен акт №..г., с Постановление за продължаване действието на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 ДОПК №.. г. било продължено действието на наложените обезпечителни мерки с Постановление №..., а именно запор върху налични и постъпващи суми в „Б. Д.“ ЕАД /връчено на 27.12.2019 г/. За целта до търговската банка е изпратено запорно съобщение №. г. В отговор на същото, банката уведомява публичния изпълнител, че е наложен запор върху банковата сметка на Е. В., а за ЕТ „Е. - В. - Е. В.“ няма разкрита такава в търговската банка. Излагат се съображения, че от представените от Е. В. справки от № 1 до № 5 е видно, че към 17.08.2020 г., същото не притежава активи, годни да обезпечат публичните му задължения, а от получените отговори от О.Н. и ОД „З.“ С. се установява, че длъжникът не притежава МПС, земеделска и горска техника, както и недвижими имоти, включително земеделски земи и гори. С постановление за налагане на обезпечителни мерки №....г. за обезпечаване на публични задължения в размер на 152887, 48 лв. по изпълнително дело № 190774267/2019 г. бил наложен запор върху притежавани от длъжника ценни книги /връчено на 27.10.2020г./ До Централния депозитар било изпратено и Запорно съобщение №.. г., с което на 21.10.2020 г. бил наложен запор, върху притежаваните от Е. В. 13 /тринадесет/ бр. акции в „С. т.“ АД. В исковата молба се твърди, че при справка в Търговския регистър се установило, че с Договор от 24.10.2019 г., Е. А. В. се разпоредила с притежаваните от нея 10 бр. дружествени дялове на стойност 100 лв., представляващи 100% от капитала на „В.“ ЕООД с ЕИК., в полза на С. А. Е. с ЕГН ••••••••••, за сумата от 5000 лв. С договор за управление от 24.10.2019 г., Е. В. била назначена за управител на дружеството, поради което с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С220021-022-0079613/04.11.2022 г. бил наложен запор върху вземането на длъжника към дружеството, което признало вземането за основателно, както и че няма претенции от други лица върху това вземане. Ищецът твърди, че съобразно отговор на ОД на МВР-С., към 27.10.2020 г. длъжника не притежава МПС, а при справка в ИС на НАП се установило, че притежаваните такива са продадени през 2016 г. и 2019 г. От представените от ОД на МВР-С.с писмо изх. № 105800-12080/09.11.2022 г. справки и договори за продажба на МПС се установило, че на 08.05.2019 г. и 28.05.2019 г. длъжникът е продал два броя МПС. На основание извършените проверки в съответните регистри, били констатирали действия от страна на длъжника Е. В., в хода на ревизионното производство, след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения, извършени с цел да се увреди публичният взискател. Излагат се съображения, че с оглед сключената сделка от страна на Е. А. В., удостоверена с Договор за покупко-продажба на МПС от 28.05.2019 г., съставен от Нотариус К. К., с peг. №., с район на действие Р. с.-З., продажбата на МПС – лек автомобил, марка „П.“, модел „.“ с peг. №. е извършена, след връчване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №../23.04.2019 г., /връчена на 07.05.2019 г./, от която се е очаквало да бъдат установени публични задължения в особено големи размери. Ищецът сочи, че установените публични задължения, с издадения на лицето ревизионен акт, са в размер на над 100 000 лв., които не са внесени, а и обезпечени към настоящия момент, поради липсата на имущество, собственост на длъжника. Ищецът сочи, че сделката е сключена, както след връчване на ЗВР, така и след деклариране от страна на задълженото лице на публични задължения, с подадена в ТД на НАП-П., СД по ЗДДС № 21001286306/11.05.2019 г. в размер на 11 012, 34 лв., което задължение е следвало да бъде внесено в срок до 14.05.2019 г., съгласно чл. 89, ал. 1 вр. чл. 125, ал. 5 ЗДДС, но голяма част от него не е внесено и към 16.01.2023 г. Ищецът счита, че сделката е осъществена с намерение да се увреди публичния взискател, което се доказва от факта на извършване на сделката няколко дни след получаване на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №.г. и след извършване на продажба на другия притежаван от лицето автомобил – т.а. марка „М.“, модел „П., с рег. №., с Договор за покупко-продажба на МПС от 08.05.2019 г. Заповедта за възлагане на ревизия била връчена на лицето на 07.05.2019 г., а продажбата на МПС била извършена на 28.05.2019 г. Освен заповед за възлагане на ревизия, на 07.05.2019 г. на лицето било връчено и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р- 16002119002643-040-001/02.05.2019 г., с което освен счетоводни документи била изискана информация и за притежавани МПС /фактури за покупка на МПС, свидетелства за регистрацията им, пътни книжки и други/, както и справки по образец, с които лицето да декларира всички притежавани от него активи, включително и МПС. В отговор на представените от лицето справки от 27.05.2019 г., същото посочило липса на активи, собственост на ревизираното лице, но на следващия ден – 28.05.2019 г., извършило продажна на процесния лек автомобил, марка „П.“, модел „. с peг. №., което според ищеца доказва намерението за увреждане на публичния взискател, с тази сделка. Като доказателство за намерението за увреждане на публичния взискател се сочи и стойността на продажбата на процесния автомобил, който бил продаден за сумата от 1000 лв. – стойност три пъти по-ниска от застрахователната стойност на лекия автомобил, която според Удостоверение № 00004976/17.10.2022г. на ЗАД“ОЗК- З.“ АД възлиза на 3000 лв. Излагат се съображения, че аргумент за увреждащото намерение на публичния взискател е и обстоятелството, че ревизираното лице не разполага с достатъчно други активи, от които би могъл да бъде удовлетворен интереса на публичния взискател, предвид принципното положение, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори /чл. 133 ЗЗД/, и всяко намаляване на това имущество е в ущърб на взискателя, доколкото се ограничават възможностите за принудително изпълнение, както и възможността да се удовлетворят вземанията в пълен размер. Поради което се налага извода, че сделката е изповядана единствено е цел публичния взискател в лицето на ТД на НАП П., респективно Държавата, да бъде лишен от възможността да се удовлетвори от реалната пазарна стойност на процесното МПС, поради което ищецът счита, че от страна на задълженото лице е изпълнен и субективния елемент от фактическия състав на нормата на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, а именно - извършване на сделка с намерение да се увреди публичния взискател и то след връчена заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения. По тези съображения, ищецът моли съдът да постановите решение, с което да обяви осъществената покупко-продажба на МПС – лек автомобил, марка „П.“, модел „.“ с peг. №., рама №., двигател.удостоверена с Договор за покупко-продажба на МПС от 28.05.2019 г. от К. К. – нотариус с рег. №. на НК и район на действие Р. с.– З. с който Е. А. В. и И. П. В., продават на С. М. С., за недействителна по отношение на Държавата, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Претендира разноски за производството. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Е. А. В. и И. П. В., с който предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Сочи се като безспорно обстоятелството, че атакуваната правна сделка с процесния автомобил е извършена след датата на връчване на Заповед за възлагане на ревизия № Р-....г. на ЕТ „Е. - В. - Е. В.“, с ЕИК., със собственик - Е. А. В., връчена на 07.05.2019 г. Ответниците сочат, че липсват доказателства от които да се установява, че атакуваната сделка е извършена с намерение да се увреди фиска. Излагат се съображения, че намерението за увреждане трябва да бъде установено, то не се предполага, а подлежи на доказване, при доказателствена тежест за ищеца, и то не следва само от факта на връчване на заповедта за ревизия и сключване на сделката или извършване на действие след връчване на заповедта, в който смисъл цитира съдебна практика. Според ответниците, извършването на сделката няколко дни след получаване на заповедта за извършване на ревизията няма отношение към намерението за увреждане, тъй като касае обективния елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 216, ал.1, т. 4 ДОПК, а именно - извършването на сделката след връчването на заповедта за възлагане на ревизия. Сочи се още, че видно от договора за продажба на МПС, при извършване на сделката е представено удостоверение за застрахователна стойност от 28.05.2019 г., като продажната цена е съобразена именно с посочената в него застрахователна стойност, като не може с удостоверение от 28.10.2022 г. да се обосновава намерение за увреждане при извършване на сделка, близо три години по-рано, поради което чрез така поддържаното основание не се доказва намерението за увреждане на фиска. В отговора се сочи още, че не става ясно, , как липсата на активи обосновава намерението за увреждане на публичния взискател. По тези съображения ответниците считат, че предявеният отменителен иск е неоснователен, тъй като ищецът не доказва наличието на субективния елемент на намерението на длъжника за увреждане на публичния взискател, чрез процесната продажба на МПС, поради което молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и претендира направените по делото съдебни разноски. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 216, ал. 2, вр. чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на недействителност спрямо Държавата, на договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил, марка „П., модел „.“ с peг. №., рама №. двигател., обективиран в Договор за покупко-продажба на МПС от 28.05.2019 г. от К. К. – нотариус с рег. №.на НК и район на действие Р. с. – З., сключен между Е. А. В. и И. П. В., от една страна, в качеството им на продавачи и С. М. С., от друга страна, в качеството му на купувач. За основателността на предявения иск, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че: 1. че процесната сделка е сключена след установяване на публично задължение на ответниците– продавачи, съответно след връчването им на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения и 2. че сделката е сключена с намерение от страна на продавачите да се увреди публичния взискател. С изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение № 73/30.03.2023 г., обявен за окончателен, без възражения от страните, съдът на основание чл. 146, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните факти: атакуваната сделка за покупко-продажба на МПС - лек автомобил, марка „П.“, модел „.“ с peг. №., обективирана в Договор за покупко-продажба на МПС от 28.05.2019 г. от К. К. – нотариус с рег. №. на НК и район на действие Р. с. – З., е извършена след датата на връчване на Заповед за възлагане на ревизия №. г. на ЕТ „Е. - В. - Е. В.“, с ЕИК. със собственик - Е. А. В., връчена на 07.05.2019г. От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че ревизионното производство е приключило с РА №.г., потвърден и изменен с Решение № 99 от 26.02.2020 г. на Директор на дирекция „ОДОП“ – гр. П. при ЦУ на НАП, потвърдено с Решение № 256/16.07.2021 г. по адм.д. № 109/2020 г. на СмАдмС, влязло в законна сила на 17.08.2021 г., като допълнително установените задължения на ЕТ„Е.В.Е. В.“, възлизат на сумата от 86 164, 67 лв. и лихви в размер на 46 787, 36 лв. Следователно, безспорно се установява, че процесната сделка е сключена след установяване на публично задължение на оветника-продавач, съответно след връчването му на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са установени публични задължения. Относно намерението от страна на продавача да се увреди публичния взискател. В тежест на ищеца е да установи и субективния елемент - намерението за увреждане, което не се предполага и не следва само от факта на връчване на заповедта за ревизия и сключването на сделка или извършването на действие след връчването на заповедта. Субективният елемент на фактическия състав на чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК се изчерпва с намерението за увреждане само у длъжника, т.е. такова намерение за увреждане не се изисква по отношение на лицето, с което длъжникът е договарял. Именно предвид субективния характер, ищецът, който следва да проведе пълно и главно доказване на тази материалноправна предпоставка, много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството, дали ответникът-продавач по възмездния вещно-прехвърлителен договор е целял да увреди публичния взискател. В тази връзка, пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, които установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт (така Решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). От приобщените по делото писмени доказателства и по-конкретно Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №. г. (л. 174 от делото) и приложеното към него Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 176 от делото) се установява, че на 07.05.2019 г. ответникът Е. В., в качеството си на задължено лице по възложена ревизия на търговското предприятие на ЕТ „Е.-В.-Е. В.“ е надлежно уведомена, че на осн. чл. 53 ДОПК следва да представи описаните в искането документи, в това число и справка за наличните МПС. Към момента на получаване на искането, задълженото лице е притежавало процесното МПС - лек автомобил, марка „П.“, модел „.“ с peг. №. но въпреки това отв. Е. В. е посочила/декларирала, чрез подаване на справка за налични моторни превозни средства от 27.05.2019 г. (л. 172 от делото), че не притежава такива, като в деня следващ невярното деклариране на обстоятелства пред органа по приходите е сключена и оспорената в настоящото производство сделка, обективирана в Договор за покупко- продажба на МПС от 28.05.2019 г. Това обстоятелство, както и цялостното поведение на ответника Е. В., която след получаване на заповедта за възлагане на ревизия, респ. получаване на цитираното искане за предоставяне на документи и писмени обяснения, се е разпоредила освен с процесния, автомобил, така също и с друго МПС – товарен автомобил, марка „М.“, модел „П.“ с peг. №. (продаден на 08.05.2019 г.), а така също и с притежаваните от нея дружествени дялове (100% от собствеността) на „В..“ ЕООД (на 24.10.2019 г.), идва да покаже явното намерение на задълженото лице да увреди публичния взискател, като преди приключване на ревизията се разпореди с притежаваното от нея имущество, както като едноличен търговец, така и като физическо лице, което отговаря с цялото си имущество за задълженията на търговското предприятие на ЕТ. По делото е прието без възражения от страните заключение на САТЕ, което се кредитира от настоящия докладчик, като компетентно, задълбочено и обосновано. Видно от същото, вещото лице е установило, че действителната (средна пазарна) стойност на процесния т лек автомобил, марка „П.“, модел „.“ с peг. №.., определена към датата на разпоредителната сделка – 28.05.2019 г., възлиза на сумата от 4 593 лв., като в атакуваната сделка за покупко-продажба, посочената цена е едва 1000 лв., т.е. стойността е занижена четирикратно, което също е индиция за целта на сделката. При така събраните доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достигна до несъмнен извод за наличие и на субективната предпоставка елемент от фактическия състав на предявения иск – намерение за увреждане на публичния взискател, което се установява еднопосочно от веригата от косвени доказателства събрани по делото. Поради това предявеният иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК за обявяване на относителна недействителност спрямо държавата, е основателен и доказан до размера на 1/2 ид.ч. и единствено по отношение на отв. Е. А. В., в качеството й на продавач от една страна и отв. С. М. С., в качеството му на купувач от друга страна. Съображенията за това са следните: Порцесният автомобил е собственост на отв. Е. А. В., като същият е придобит през 2011 г. (видно от приложеното по делоео свидетелство за регистрация на МПС №.. г.) по време на брака й с отв. И. П. В. (сключен през 1982 г. съобразно декларация за гражданство и гражданско състояние на л. 225 от делото), в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). В тази връзка съдът, съобрази задължителните указания дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., ОСГТК, съгласно които: за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД за идеална част от имота, респ. в случая за процесното МПС, приложимо по и за настоящото аналогично произовдство. По делото не се установява по отношение на отв. И. П. В. да е установено публично задължение, респ. да има качеството на ревизирано лице, на което да е връчена заповед за възлагане на ревизия, в резултат на която да са установени публични задължения, в който смисъл съдът е дал нарочни указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, в изготвения по делото проект за доклад, обективиран в Определение № 73/30.03.2023 г. Неотносими към предмета на настоящото производство са съображенията на процесуалния представител на ищеца, изложени в о.с.з. на 27.04.2023 г., доколкото същите имат отношение към принудителното изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите, насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, респ. към специалния ред на продажбата на такива вещи. По тези съображения, съдът намира предявения иск за частично основателен - до размера на 1/2 ид.ч. и единствено по отношение на отв. Е. А. В., в качеството й на продавач от една страна и отв. С. М. С., в качеството му на купувач от друга страна, я която част следва да бъде уважен и съответно неоснователен за ½ ид.ч. по отношение на отв. И. П. В., в която част следва да бъде отхвърлен. По разноските. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ищеца и за отв. И. П. В.. Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 200 лв. и за платена такса за образуване на изпълнително дело по издадената от съда обезпечителна заповед в размер на 132 лв., което съдът намира за основателно (по арг. от т. 5 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Пропорционално на уважената част от иска, в тежест на ответниците Е. А. В. и С. М. С. следва да бъде възложена сумата от 166 лв., платима на ищеца, а на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 150 лв. – възнаграждение за в.л. по САТЕ, платено от бюджета на РС-Златоград, както и държавна такса в размер на 25 лв. Ответникът И. П. В. не доказва извършването на разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъждани. Така мотивиран, съдът