Решение № 217 от 22.5.2025 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 222/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд № 1115 от 30.08.2024г. постановено по гр.д.№ 20235220101138 по описа на същия съд за 2023 година, е осъден ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, град София, бул. „Генерал Николай Г. Столетов” № 21 (ГДИН), да заплати на И. Г. В., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. ••••, ул. „••••“ №••, дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 243, 60 лева, положен през 1-во тримесечие на 2021 г. /01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./; 2-ро тримесечие на 2021 г. /01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./; 3- то тримесечие на 2021 г. /01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./; 4-то тримесечие на 2021 г. /01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./; 1-во тримесечие на 2022 г. /01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./ и 4-то тримесечие на 2022 г. /01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 30, 56 лева за периода от 26.04.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, и е отхвърлен като неоснователен иска за главница над присъдената сума в размер на 243, 60 лева до претендирания размер от 1000 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 30, 56 лева до претендирания размер от 200 лева. Осъден е ответника ГДИН, да заплати на адв. А. Д. от САК, с ЕГН ••••••••••, с адрес за кореспонденция град ••••, улица „••••“ №••. офис •, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА, сумата в размер на 41, 85 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска. Осъден е ищеца И. Г. В. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190, 38 лева. Осъден е ответника ГДИН, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати, по сметка на РС-Пазарджик ДТ в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 12, 03 лв. Жалбоподателят-ответник ГДИН оспорва първоинстанционното решение с въззивна жалба с вх.№ 23532 от 26.09.2024 г. в осъдителните му части, с доводи за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че първоинстанционният съд в конкретния случай е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото обстоятелства, както и обективната истина, които са от съществено значение за решаване на правния спор. Счита, че въззивният съд следва разширено и глобално да погледне правния проблем по делата. Счита, че съставът на ОС-Пазарджик следва изначално да погледне разширено и глобално върху поставения пред първата съдебна инстанция проблем. Счита, че настоящото решение е порочно, тъй като при постановяването му съдът грубо е нарушил принципа на равнопоставеност между страните, както и принципът на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяването му. Според жалбоподателя обективната истина е, че работодателят в лицето на ГДИН не е против служителите си и не се „бори” против тях, като на същите се заплащат допълнително по 30 минути към всеки отработен наряд съгласно цитираната заповед и че това е действителното време, което е необходимо за сдаването и приемането на едно дежурство, като изключение от това правило е само Затвора-София, където допълнителното заплащано време е в размер на 45 минути Жалбоподателят препраща към отговора си на исковата молба с цитирана практика на ОС-Бургас и пред който съд през 2020 г. били заведени 100 броя дела със същия предмет и на същото основание, който уеднаквил практиката и присъдил да бъде заплатено допълнително по 30 минути към всеки отработен 12 или 24 часов наряд. Моли ОС-Пазарджик да се съобрази с трайно установената съдебна практика в цялата страна по подобен род дела. Неправилно съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на ответника-Ф., а са взети под внимание показанията на свидетеля на ищеца-Д.. Счита, че мотивът, с който се аргументира първоинстанционния състав е неясно обоснован. В решението си съдът определил, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и дава доверие на показанията на свидетеля Д.. Поставя въпроса, кой според съда е заинтересована страна - този който води дело срещу ГДИН на същото основание (делото на К. Д. е гр. д. 1096/2023 г. по описа на РС-Пазарджик) или този служител, който точно и последователно е описал реалната фактическа обстановка по приемане и сдаване на един наряд. Допълва, че свидетелят по настоящето дело К. Д., е ••• на адв.А. Д., и макар свидетелят да не се намира в роднинска връзка, или зависимост от към страната на ищцата, свидетелят има лично отношение към адвоката, и интерес дъщеря му да спечели окончателно настоящето дело, като по този въпрос от наша страна има направен протест да не се допуска свидетелят за разпит поради заинтересованост, но първоинстанционният съд не е дал мотивирано становище в решението по отношение на тази зависимост между адв. Д. и нейния ••• - св.К. Д.. На следващо място от особено значение за разкриване на обективната истина било преглеждането на предоставените от ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда поради приложен адвокатски прийом, а именно оспорването на достоверността им от процесуалния представител на ищеца. Акцентира на невъзможността да бъдат фалшифицира записи от камери. Счита, че с това действие и с даването на вяра на показанията на свидетеля на ищеца пред тези на негов ръководител, първоинстанционният съд потъпка принципа на безпристрастност и равнопоставеност между страните в процеса. Допълва, че съдебният състав внимателно прегледал записите от видеокамерите и ясно възприел фактите кога пристигат надзирателите на работа в затвора и в колко часа напускат портала (КПП-то), но не ставало ясно защо се дава кредит на доверие на свидетелски показания на К. Д., които не кореспондират с видяното при възпроизвеждането на видеофайловете. Първоинстанционният съд направил заключения, че предвид направеното от ищцовата страна оспорване достоверността на видеозаписите и доколкото ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни данни, поради което съдът е счел, че същите не следва да бъдат вземани предвид при формиране изводите на съда по същество на спора, с което заключение жалбоподателят ответник не е съгласен като се излага довод, че в протокол от съдебно заседание на 04.10.2023 г. съдът не указва на ответната страна, че по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност. Акцентира, че съдът не е счел, че по преценка и при необходимост следва да се ангажира специалист със специални познания, във връзка с прочитането/възпроизвеждането на съдържанието на DVD-дисковете и никъде не са давани указания, че следва да се ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните видеофайлове, и не е обсъждан въпрос от съдебния състав за възможно подправяне на видеофайловете от страна на ГДИН и че на практика в системата на ГДИН няма такава специализирана техника и специалисти, които хипотетично да мога да извършат такъв вид незаконни действия. Счита, че представените видеофайлове са с налична сигнатура за година, ден, час и секунди, които системно, последователно и лесно могат да бъдат проследявани и възпроизвеждани, и които файлове лично били прегледани от съдебния състав относно реалното време на пристигане на надзирателите, време за развод, сдаване и приемане на постовете, време за отвод и час на тръгване от затвора на служителите. Допълва, че в случая именно видеофайловете потвърждават свидетелските показания на гл.инспектор Г. Ф. и директно опровергават показанията на св.К. Д., като заключава, че в случая е отхвърлено основното обективно доказателство по делото, което води към необосновано решение. Акцентира на размера на претенцията на ищците което било несериозно за 2 часа допълнително отработено време над установените 12 и 24-часови смени което било несериозно. Допълва, че първоинстанционният съд посочва и заключава, че в ОИМ ответникът признава, че след като служителят се подпише за сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП 1 на затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора-Пазарджик. и че не се отрича, че в установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя, като на съда било детайлно разяснено, че след сдаване на постовете служителите се отправят към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл. 305, 306, 307, 311 и 314 от ППЗИНЗС, които се зачитат за работно врем съгласно Заповед Л- 2271/13.05.19 г. на Главен директор на ГДИН гл. комисар В.М. представена по делото. Поддържа, че е било направено необосновано заключение, което не кореспондира нито с представените документи, нито с обективната реалност. Излага и довод, че в последното съдебно заседание бил повдигнат въпроса за невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното тримесечие, като проблема с точното изчисляване идвал от факта, че края на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпада с края на отчетния период, който администрацията на Затвора-Пазарджик са отчитали и смятали сумарно. Реално се получавала разлика от 8 дни недокомплект към изчисленията от 23.03.2023 г., до 31.03.2023 г., период от време през, който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен, и на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице, които неточности се отразявали на крайното заключение по експертизата относно това дали е имало надработване или не. Но, че въпреки това, първоинстанционния съд не е счел за необходимо да се произнесе в решението по делото за този проблем, като възприема за точна въпросната експертиза и на нейна база прави отсъждането си, което създава непълнота и води до неточности в решението. В обобщение жалбоподателят поддържа, че показанията на св.Д., сочещи че времето за инструктаж, сдаване и предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно около 1 час не са се подкрепили от събраните по делото доказателства. Счита, че след като ищецът твърди това обстоятелство, същият следвало да го докаже при условията на пълно и главно доказване, а именно, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд и че такова доказване по делото не е проведено. Според жалбоподателя, свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където служителите, които идват сутрин за работа могат да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започва тяхното работно време, а че работното време на служителите започва съгласно заповедите за работното време на началника в 08: 15 ч. в стаята за развод на наряда. Съдът кредитирал показанията на св.К. Д., който също е ищец по граждански дела срещу ответника ГДИН за изплащане на обезщетение и е изцяло в негов интерес показанията му да са в тази насока, с което се дало предимство на свидетелско показание пред законова разпоредба (чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС), според която „Назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения.”. Според жалбоподателя, нормата ясно показва кога трябва да се явят надзирателите на работа - в определеното за инструктаж време. Идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължава ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. Посочва, че в ал.2 на цитираната разпоредба от ППЗИНЗС е посочено, че застъпващите в наряд трябва да бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат външен вид. Заключава, че в своето решение съдът дава предимство на неверните показания на св.Д., според който времето за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника - Ф., според който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора е в рамките на 30 минути; че показанията на св.Д. категорично не кореспондират с обективната истина; че действията, които ищецът твърди, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не са му вменени в задължение, т.е. не е налице волеизявление на работодателя или на съответния ръководител за полагане на извънреден труд. Заключава, че факта, че служителят се явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не е основание да му се отчита и заплаща цялото това време, като положен труд. Определяйки си сам времето за явяване в затвора, служителят би могъл да се явява и два часа по-рано и да претендира за заплащане и на това време. Моли да се отмени обжалваното решение в осъдителните му части и се потвърди решението в неговите отхвърлителни части, с присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 ГПК за осъществената по делото защита от юрисконсулт в размера определен в чл.24 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП, в полза на ГДИН. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на работодателя от насрещната страна по спора - И. Г. В., чрез адв. Д., с вх. № 29821/29.11.2024 г., в който жалбата се квалифицира като неоснователна. Твърди се, че в първата част на подадената въззивна жалба не са посочени конкретни основания за обжалване, нито конкретни възражения за неправилност на първоинстанционно го решение, а се прави анализ на други 83 висящи дела, заведени пред РС-Пазарджик, като се правят напълно излишни и нелогични предположения за причините за образуването им и оттеглянето на някои от тях, което е недопустимо. Счита ищецът, че в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като в противен случай съдът би излязъл извън предмета на правния спор, с който е сезиран. В тази насока се твърди, че няма уеднаквена и утвърдена съдебна практика, тъй като за различните затвори действали различни заповеди, за различни периоди от време. Ответникът по жалбата се противопоставя на възражението на работодателя, че неправилно първоинстанционният съд не е взел под внимание показанията на св. Ф., като се акцентира, че съдът в решението си изрично е посочил, че кредитира с доверие показанията и на двамата свидетели като последователни и логични, като констатира едно единствено противоречие относно края на работното време на ищеца. Счита за логично, когато противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това на ищеца; че свидетелят, който е служител в редовна смяна - инсп. Гр.Ф., приключва всеки ден работа по едно и също време в 16: 45ч., а служителите работещи в наряд приключват нарядите си около 21 ч., или. неговите впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени, поради което съдът извел съвсем правилно своите правни изводи. Счита, че без правно основание са и възраженията на ответника, че св. Д. е ••• на процесуалния представител на ищеца и като такъв има интерес от спечелването на делото и, че показанията на свидетеля изцяло кореспондират с всички събрани по делото доказателства, както и със свидетелските показания на всички останали разпитани по делото служители и същите допринасят в значителна степен за разкриването на обективната истина, поради което съвсем логично са ценени от съда като безпристрастно дадени. Ответникът по жалбата се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, че с отказа на първостепенният съд да вземе предвид предоставените видеозаписи при формиране на своите изводи по съществото на спора, са погазени принципите за безпристрастност и равнопоставеност между страните, защото първоинстанционният съд уважил всички искания на ответника в тази посока, като отделил от времето си и в съдебно заседание в присъствието на двете страни и един свидетел, възпроизведе и прегледа предоставените 2 бр. дискове, което коствало както на съда, така и на страните, време и специфични знания и умения в област, в която нито един от същите не е специалист. Трудностите били свързани със стартирането на дисковете, ориентирането в територията на затвора и кое помещение е заснето, от къде е входа, дали действително от там започва работното време на служителите и почти невъзможно било да бъде разпознат ищеца дали изобщо присъства на самия запис. Допълва, че използването на звукозаписи и видеозаписи като доказателствени средства в гражданския процес е допустимо, но преди съдът да ги приеме, е необходимо извършването на експертиза от определено от съда вещо лице (чл.195 от ГПК). Целта на тази експертиза е да докаже автентичността на записа. Поддържа, че съгласно практиката на ВКС е възможно приемането на това доказателство в процеса и без експертиза, но само в случай че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било направено от страна на ищеца, но в същото време ответната страна не се възползвала от предоставената законова възможност и не поискала назначаване на видео-техническа експертиза. Доколкото в тежест на всяка страна е да установи по безспорен начин изгодните за нея факти и съдът не е длъжен да посочва начините, по които това би могло да бъде сторено. Посочва, че въпреки това, съдебният състав в съдебно заседание подсказал на ответника, че по негова преценка може да поиска назначаване на специалист със специални знания и умения. И че няма как съда да задължи която и да е от страните да направи или не конкретно доказателствено искане, поради което няма как да се търси отговорност на съда, че не е дал указания в тази връзка, а още повече да се търси порочност на съдебното решение на това основание. По отношение на доказателствената стойност на видеозаписите от КПП 1 счита, че същите могат да докажат единствено и само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите, обстоятелства които са безспорни по делото и че от тези записи няма как да се придобие представа за началото и края на работната смяна на ищеца. Заключава, че от събраните по делото свидетелски показания (и на двамата свидетели) ставало ясно, че началото на работното време започва още преди служителите да влязат на територията на КПП 1 с преминаването им през бариерата и приключва с напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки че там били разположени камери за видеонаблюдение, от там не са били представени и видеозаписи. Единствено от тях би могло да се придобие ясна представа за точното време на пристигане на служителя и точното време на тръгване. Предвид гореизложеното, счита, че съблюдавайки и задължителната съдебна практика на ВКС, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд не е ценил видеозаписите като годно доказателство в полза на ответника. Ответникът се противопоставя на твърденията на жалбоподателя, че ищецът по свое желание се явява на работното си място по-рано и си тръгва по-късно, като от съвкупната преценка на всички представени по делото доказателства, ставало ясно както на страните, така и на съда, че определените в Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки наряд са недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички необходими съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази причина при нарядите по време на празничните дни, на служителите се зачитало и заплащало допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както станало ясно от свидетелските показания, не се извършват никакви по специфични дейности, различни от делничните дни. Предвид всичко гореизложено, моли да се приеме, че не са налице основания за уважаване на нито едно от възраженията на ответната страна. Моли да се отхвърли въззивната жалба на ответника и да уважи подадената от ищеца въззивна жалба. Претендира присъждане на направените разноски в тази инстанция, а именно адвокатски хонорар съобразен с размерите по НМРАВ. Въззивна жалба срещу решението в неговата отхвърлителна част действително е била подадена и от ищеца И. В., чрез адв.Д., която обаче е оттеглена още в първата инстанция и върната с Определение № 36/07.01.2025 г. (с изключение на частта й имаща характер на молба по чл.248 ГПК.) Определението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, поради което въззивния съд не разглежда и не се произнася по тази въззивна жалба от ищеца. Констатира се, че с Определение № 3346 от 18.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 1138/2023г. по описа на РС-Пазарджик е била оставена без уважение инкорпорираното във въззивната жалба на ищеца искане по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Против това определение е постъпила частна жалба от ищеца И. В., чрез процесуалния му представител адв.А. Д., с вх.№32368 от 23.12.2024г. в която се твърди, че обжалвания акт е незаконосъобразен, неправилен и неаргументиран, постановен в противоречие с материалния закон. В тази връзка се излагат подробни съображения. Искането е да се отмени обжалваното определение да се уважи искането по чл.248 от ГПК, инкорпорирано в подадената въззивна жалба, като се увеличи размера на присъденото адвокатско възнаграждение за първа инстанция до размера на 400 лв., съгласно действащата в страната Наредба и се намали размера на присъдените в полза на ответника разноски. В срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от ГДИН, чрез ст.юрисконсулт Д. Л. Й., с който излага съображения, че подадената същата е неоснователна и необоснована. В този аспект за изложени подробни доводи. Искането е определението, като обосновано, законосъобразно и без съществени процесуални нарушения, да бъде потвърдено. В съдебно заседание пред ПзОС, за жалбоподателят ГДИН, редовно призован, се явява юрисконсулт Й., който поддържа въззивната жалба. В о.с.з. прави доказателствено искане за повторно преглеждане на видеофайловете, което е оставено от въззивния съд без уважение. В съдебно заседание, ответната страна И. В., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д., която поддържа отговора на въззивната жалба и частната жалба. Пазарджишкият окръжен съд, като съобрази наведените от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на обжалваните съдебни актове и събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в съвкупност, намира следното: В исковата си молба против ГДИН ищецът И. В. твърди, че между страните съществува служебно правоотношение, тъй като той е държавен служител на длъжност надзирател първа степен от надзорно - охранителния състав в ответната ГДИН при МП-София, с местоизпълнение на служебните задължения в Затвора - Пазарджик. Сочи правната уредба уреждаща статута на държавните служители от ГДИН при МП, техните права и задължения Посочва, че работата в системата на ГДИН била организирана на смени от по 24 часа непрекъснати денонощни дежурства или по 12 часа, по предварително утвърдени графици за смените при сумирано изчисляване на работното време в часове за тримесечен период. Твърди, че в период от 24.03.2020 г. до 01.12.2022 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения в дежурства на 24-часов режим на работа, а за периода от 01.12.22 г. до 24.03.2023 г. на 12-часов режим на работа. Работното време на ищеца било за отчетен период, при сумирано изчисляване на работното време, което включвало продължителността на положените от него дежурства по предварително утвърден график, както и часовете труд, положени от него извън даваните дежурства под формата на претърсвания, обиски, служебни занятия, конвойна дейност, стрелби и други съпътстващи дейности. Твърди, че реалната продължителност на всяка работна смяна била различна от нормативно установената (12 или 24 часа), тъй като към нея трябвало да бъдат включени и съпътстващите нарядни дейности. Сочи се, че ищецът се явявал на работа 15 минути преди началото на работното време, за да бъде проверена наличността и годността му и бил освобождаван от наряд значително по-късно след изтичане на работната му смяна. Посочва, че времето, през което той осъществявал професионална дейност, било необходимо за подготовка на наряда, включваща наличността на състава по ежедневна ведомост, строеви преглед, инструктаж, въоръжаване и оборудване с боеприпаси за външните постове, време за придвижване до поста от мястото на инструктаж и отвод, за сдаване и приемане на постовете по опис от следващото отделение, респективно от следващия постови надзирател. Последното от своя страна включвало дейности по приемане и сдаване на поста, попълване на документи, обход на поста и проверка състоянието на средствата за сигнализация, проверка на всички спални помещения за тяхната цялост, санитарни помещения, врати, прозорци, решетки, стени, катинари, извършване на обиски и претърсвания, проверка на състоянието и наличността на лишените от свобода, изготвяне на доклад за констатираните по време на дежурството нарушения от сдаващия постови и времето за придвижване от поста до мястото за инструктаж и отвод, времето за отвод извършван от дежурния главен надзирател и освобождаване на смяната от длъжностното лице. Така изброеното се твърди да продължава около 2 часа над нормативно установеното за едно 12 или 24 часово дежурство. По време на тези съпътстващи постовата дейност действия ищецът изпълнявал служебните си задължения, бил на разположение на дежурния главен надзирател с необходимото униформено облекло и снаряжение, явявал се и оставал на територията на затвора толкова, колкото му било разпоредено в съответствие с решението на Началника на Затвора Пазарджик. Твърди, че всички тези действия представлявали част от работното му време, но не се отчитали и съответно заплащали. В този смисъл посочва, че ежедневните нарядни ведомости отразявали не реалната, а нормативно установената продължителност на смените, без да се включва времето за посочените дейности, съпътстващи дежурствата. Твърди, че времето, отработено от ищеца преди началото на 12 и 24-часовото дежурство и след края му, следвало да се отчита и заплаща от ответника като извънреден труд, тъй като през цялото това време ищецът бил реално ангажиран, за да изпълни дежурството си. Поради това, че фактическата продължителност на всяка смяна не била реално отчитана, в случаите, когато ищецът е надвишавал нормата си работно време за отчетен период, същият е полагал извънреден труд, който не е бил отчитан в пълен размер, нито заплащан като такъв с 50 % увеличение на база основното му трудово възнаграждение. Посочва, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд през процесния период ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период, тъй като съгласно вътрешните правила за организацията на работната заплата в ГДИН месечните трудови възнаграждения се изплащат до 25-то число на месеца, т.е. задължението е изпълнимо до 25-то число, и длъжникът е в забава след изтичане на падежа Твърди се, че през процесния период ищецът е изработил общо около 400 часа извънреден труд. Изтъква се, че отказът на ответника да зачете реалната продължителност на работната смяна, без да отчита съпътстващите наряди дейности, противоречи, както на разпоредбите на КТ, както и практиката на СЕС и цитирана съдебна практика. Ищецът твърди, че е отработил около 400 часа извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.7 ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран по 13 лева. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден било част от задължението му за плащане на трудово възнаграждение, което е установено със срок и на основание чл.84, ал.1, ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да изплати съответното възнаграждение. По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5200 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 24.03.2020 г. - 24.03.2023 г., сумата от 500 лева, представляваща общ сбор на мораторни лихви върху всяко вземане от възникването му до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от момента на изпадане в забава до датата на окончателното изплащане на паричното задължение. Претендират се разноски. В срока по чл.131 ГПК, ответната страна, чрез юрисконсулт Русчо Русчев е депозирала отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявената искова претенция. Посочва, че правоотношения със служителите в ГДИН се уреждат от ЗИНЗС и правилника за прилагането му, а субсидиарно приложение намирали разпоредбите относно държавната служба в ЗМВР, съгласно чл.19, ал.2 ЗИНЗС. Средната денонощна продължителност на работното време на служителите от надзорно-охранителния състав за месеца не можела да превишава установената продължителност на работния ден, т.е. държавните служители, работещи на смени по график, следвало да изработят 168 часа за един месец, за да покрият необходимия норматив при средно 21 работни дни месечно за служителите на ненормирано работно време. Съгласно подробно посочени в ОИМ заповеди, работното време на тези служители се изчислявало сумарно за тримесечен период, като изчисляването на нормата работно време в часове се извършвала, като броят на работните дни, включени в периода, се умножават по нормалната продължителност на работния ден - 8 часа. За работно време от 8 часа се осигурявала половин час почивка, за работно време от 12 часа - 45 минути почивка, и за работно време от 24 часа - 90 минути почивка. Твърди, че за процесния период при 24 часова смяна се зачитала цялата продължителност на работното време от 24, 5 часа заедно с почивките, като в това работно време били включени и всички мероприятия относно инструктажа, сдаване и приемане на постовете съгласно посочените заповеди и във връзка е изменението на ЗИНЗС с ДВ. бр.14 от 10 Февруари 2017г. Посочва, че ищецът не е давал писмено съгласие за полагане на извънреден труд за допълнителни 25 часа над допустимите 70 часа на отчетен период. Заявява, че при отчитане на работното време и извънредния труд на служителите от надзорно - охранителния състав не следва да взема предвид коефициентът за нощен труд от 0, 143 от КТ, позовавайки се на ТР №1/2020 на ВКС, ОС на ГК. Относно твърдението на ищеца за необходимостта да идва на работа 15 минути пред началото работното време сочи, че служителите нямат такова нормативно установено задължение. В тази връзка цитира заповед № Л- 1269/01.09.2021 г. на ЗА Началник на Затвора – Пазарджик гл. инспектор Д.Д., Заповед № Л-148/31.01.2022 г. на старши комисар В.К. и Заповед № 1551/24.11.2022 г. ма старши комисар В.К., където било ясно посочено, че началото на работно време е 08: 15 часа до 08: 45 часа на следващия ден при 24-часов график за работа. По отношение на 12-часовия наряд посочва, че съгласно Заповед № 1551/24.11.22 г. старши комисар В.К. на основание Заповед № 05- 283/17.08.21 г. и чл. 16б.