Решение № 566 от 1.7.2024 г. на Районен съд - Добрич по дело № 856/2023 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с вх. рег. № 5991/31.03.2023г., с която от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Цариградско шосе“ № 111 срещу С. П. С., ЕГН ••••••••••, от гр. Д., ЖК “•••“ № ••• вх. ••• ет.••• ап.••• е предявен иск по чл. 56 от ЗН за унищожаване на отказа на ответника от наследството на неговия баща П. С. Д., починал на ••• год., вписан в книгата за откази при РС Добрич под № 168/19.10.2021 год., основан на твърдения за задължения на ответника, произтичащи по договори за банкови кредити №№ 027 LD -R- 002150/28.06.2019 год. и 000 L D -R-073 338/04.02.2021 год., удостоверени в изпълнителни листи, издадени в производства по чл. 417, т.2 от ГПК и преминало по наследяване в полза на ответника имущество в обем от по ¼ ид.ч. от апартамент с площ от 93.67 кв. м. и гараж с площ от 20 кв. м. в гр.Д.; 1/2 ид.ч. от две дворни места с площи от по 1 140 кв. м. в с. П. С., общ. Д. и 1/4 ид.ч. от нива с площ от 4 202 кв.м. в с. Ц., общ. Д.

Претендират се сторените по делото разноски.

Исковата молба се основава на следните факти и обстоятелства: „Първа инвестиционна банка АД“ /"Банката"/ е кредитор на С. П. С., ЕГН •••••••••• на основание две договорни правоотношения, а именно: Договор № 027LD-R-002150/ 28.06.2019 г. за банков кредит в размер на 50 000 лева и Договор № OOOLD-R-O73338/ 04.02.2021 г. за банков кредит в размер на 6 250 лева.

Поради това, че кредитът от 2019г. е в просрочие, считано от 18.02.2021 г., Банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. В тази връзка ищецът е инициирал производство по реда на чл. 417 от ГПК. Със заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 801/2022г. на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на Банката въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД София, с който се установява вземането на Банката за главница, лихви и разноски по Договор № 027LD-R- 002150/28.06.2019 г. за банков кредит, изменян с анекс от 24.04.2020г. и с анекс от 29.12.2020г. и Общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, неразделна част от него, следните суми: - 46430, 10 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното изплащане; - 1512, 06 лева - непогасена договорна лихва по т. 4 от договора, за периода от 18.03.2021г. до 19.10.2021г. вкл.; - 245, 36 лева - наказателни лихви по раздел Втори, т. 14 от договора за периода от 18.02.2021г. до 19.10.2021г. вкл.; - 1895, 90 лева - законна лихва за периода от 20.10.2021г. до 15.03.2022г. вкл.; - 1804, 59 лева - разсрочена лихва, съгласно т. 1 от анекс от 24.04.2020г. и анекс от 29.12.2020г. - 1037, 76 лева - внесена държавна такса при подаване на заявлението пред съда; - 50 лева - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

Въз основа на горния изпълнителен лист от „Първа инвестиционна банка" АД е образувано изп.д. № 20229010400292 по описа на ЧСИ Диляна Илиева, per. № 901 на КЧСИ- София, с район на действие Окръжен съд- гр. Добрич.

Вторият отпуснат на ответника кредит също е в просрочие, считано от 05.08.2021г. Банката е инициирала производство по чл. 417 от ГПК. Със заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр. дело № 801/2022г. на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на Банката въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД София, с който се установява вземането на Банката за главница, лихви и разноски по Договор № 000LD-R- 073338/ 04.02.2021 г. за банков кредит и Общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, неразделна част от него, следните суми: - 6085, 69 лева - просрочена главница, ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното изплащане; - 128, 63 лева - непогасена договорна лихва по раздел Втори, т. 4 от договора, за периода от 05.09.2021г. до 19.10.2021г. вкл.;

• 248, 50 лева - законна лихва за периода от 20.10.2021г. до 15.03.2022г. вкл.; - 129, 25 лева - внесена държавна такса при подаване на заявлението пред съда; -49, 86 лева - юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

Въз основа на горния изпълнителен лист, от „Първа инвестиционна банка” АД е образувано изп.д. № 20229010400293 по описа на ЧСИ Диляна Илиева, per. № 901 на КЧСИ- София. с район на действие Окръжен съд- гр. Добрич, което изпълнително дело е присъединено към вече образуваното срещу длъжника под номер- 20229010400292.

Във връзка с образуваните изпълнителни дела са предприети изпълнителни действия чрез съдебния изпълнител и са възбранени следните недвижими имоти, придобити по наследство от ответника, а именно:

• 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед РД-18- 15/ 12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед КД-14- 08-679/ 03.07.2013 г. на Началника на СГКК- Д., представляващ АПАРТАМЕНТ № •••, находящ се на адрес: гр. Д., ж.к. „•••“ № •••, вх. „•••“, ет. •••, с площ от••• кв.м., като самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор •••, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ••••; под обекта: •••; над обекта: 72624.620.84.1.37, стар идентификатор- •••, ведно с прилежащото му избено помещение и съответните идеални части от общите идеални части на сградата и от отстъпеното право на строеж;

• 1/4 ид. част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор •••по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед РД-18-15/ 12.05.2005 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект със Заповед КД-14- 08-679/ 03.07.2013 г. на Началника на СГКК- Д., представляващ АПАРТАМЕНТ № •••, находящ се на адрес: гр. Д., ж.к. „•••“ № ••• с площ от •••• кв.м., като самостоятелния обект се намира в сграда с идентификатор •••, разположена в поземлен имот с идентификатор •••, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ••••; под обекта: няма; над обекта:

•••, стар идентификатор- •••, ведно със съответните идеални части от общите идеални части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот;

• 1/2 ид. част от дворно място с площ от ••• кв.м., включено в УПИ II, целият с площ от 1350 кв.м., с пл. № 97, в кв. 21 по уличното и дворищно регулационния план на с. П. С., обл. Д., утвърден със Заповед № 2037/ 23.06.1961 г„ ведно с всички съществуващи в имота подобрения и приращения, при граници УПИ III- 97; УПИ IV- 97; УПИ XVII-98; УПИ 1-99 и улица;

• 1/2 ид. част от дворно място с площ от ••• кв.м., включено в УПИ III, с пл. № 97, в кв. 21 по уличното и дворищно регулационния план на с. П. С., обл. Д., утвърден със Заповед № 2037/ 23.06.1961 г., ведно с 14 ид. част от построената в него КЪЩА със застроена площ от •••кв.м., както и е всички съществуващи в имота подобрения и приращения, при граници: улица, УПИ IV-97; УПИ II-97 и улица;

• 1/4 ид. част от дворно място с площ от ••• кв.м. в идеални части от ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ- НИВА, представляващ поземлен имот с идентификатор ••• по КККР на с. Ц., обл. Д., одобрени със Заповед РД-18- 601/ 31.10.2017 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 04, 12, 2017 г., цялата с площ от ••• кв.м., находяща се в землището на с. Ц., местност •••, категория на земята: 4, номер по предходен план: •••, при съседи: •••, •••, •••, •••, •••.

Във връзка с насоченото принудително изпълнение срещу ответника от негова страна е постъпило възражение с вх. № 08562/ 01.08.2022 г., за което Банката е уведомена на 27.03.2023 г.от ЧСИ Д. И.

Със съобщение с изх. № 3074/2023г.по описа на ЧСИ Д. И., към което е приложено копие на вписан отказ от ответника от наследството от баща му П. С. Д., ЕГН •••••••••• по реда на Закона за наследството в особената книга на Районен съд- Добрич, съгласно Определение № 1305 по ч.гр.д. № 3246/ 2021 г. по описа на Районен съд- гр. Добрич под № 168/ 19.10.2021 г., съдебният изпълнител уведомил Банката, че вписаните възбрани върху идеалните части от гореописаните недвижими имоти са вписани върху чужда собственост. Датата на уведомяването- 27.03.2023г. е датата, на която ищецът е узнал за извършения отказ от наследство.

Навеждат се твърдения, че длъжникът, титуляр на право на наследство, се е отказал от възможността да упражни правото да придобие имуществените права, включени в наследствената маса, и с извършването на отказа от наследство, лишил ищеца, в качеството му на кредитор, от възможността за бъдещо увеличаване на имуществото му и препятсва възможността му да се удовлетвори от него. Вписаният отказ от наследство от страна на длъжника С. С. уврежда „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството й на кредитор и взискател.

Съгласно нормата на чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, като същият отговаря за всяко свое задължение с всичките си секвестируеми имуществени права, които притежава към момента на принудителното изпълнение. Всяко едно намаляване или обременяване на имуществото на длъжника застрашава удовлетворяването на кредиторите и поради тази причина са предвидени редица институти за запазването му, какъвто се явява и искът по чл. 56 от ЗН.

С оглед упражненото и вписано право на отказ от наследството на баща си, длъжника С. С. остава с имущество чрез което не може да се удовлетвори приетото за установено от Районен съд- Добрич вземане на Банката, описано в т. 1 от настоящата искова молба. Видно от приложеното към исковата молба Удостоверение е изх. № 3081/2023г., изготвено от ЧСИ Д. К., задълженото лице С. И. не притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на вземанията към Банката, тъй като не притежава имоти и вещи лична собственост или в режим на СИО; не притежава регистрирани на свое име МПС; не са налице авоари по банковите сметки, открити на негово име. В този контекст Ви информираме, че е налице започната процедура по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК спрямо търговско дружество „Д ЕНД С- 2011“ ООД, ЕИК 201640027.

Поради гореизложените съображения се настоява съдът да постанови решение, с което да унищожите по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД направения от С. П. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. Д., ж.к. „•••“ № •••, вх. „••••“, ет. •••, ап. •••, отказ от наследство от баща му П. С. Д., ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр. Д., починал на ••• г., който отказ е вписан в особената книга на съда съгласно Определение № 1305 по ч.гр.д. № 3246/ 2021 г. по описа на Районен съд- гр. Добрич под № 168/ 19.10.2021 г., като бъде разпоредено отбелязване на унищожения отказ в особената книга при Районен съд- гр. Добрич.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника си адв. Ю. М. депозира писмен отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, като настоява за прекратяване на производството, респ. за отхвърляне на иска. Оспорва изложеното от ищеца, че срокът по реда на чл. 56 от ЗН /едногодишният/ следва да се брои от датата на която същият е бил уведомен от ЧСИ Д. К. в съобщение с изх. N: 3074/23.03.2023 г. Ищецът представял уведомление за дължима такса от 05.10.2021г. на ЧСИ Д. К. и протокол за извършено уведомление от 27.10.2021 г., с което се удостоверявало, че по искане на ищеца до ЧСИ, на ответника на 14.10.2021 г. му е била връчена лично покана от ЧСИ Д. К. относно задължения, произтичащи от договор за банков кредит от 28.06.2019 г. Ищецът представял и екземпляр от поканата, връчена на ответника, от която било видно, че още към 04.10.2021 г. той е узнал, че ответникът е в просрочие по този договор за банков кредит от 28.06.2019 г., както и че е поканил ответника "в 5-дневен срок от получаване на настоящата покана доброволно да погаси всички просрочени задължения". От писмените доказателства към исковата молба било ясно, че ищецът много по-късно и едва през м. март 2022 г. е поискал да бъде извършена справка от регистъра на трудовите договори в НОИ, справка за осигурени лица, справка от Агенция по вписванията по партидата на длъжника. Предсрочната изискуемост на вземанията на ищеца настъпила на 20.10.2021г. /съобразно издадените заповеди за изпълнение/. Ответникът твърди, че след като отказът от наследство е вписан в особената книга на ДРС под № 168/19.10.2021 г., включително и след като банката-кредитор е могла да предприеме действия, за да обезпечи своето вземане, включително и по отношение на оспорване на същия отказ, с бездействието си, банката-кредитор е допуснала едногодишния срок, в който би могла да упражни правото си, да изтече още на 20.10.2021 г. /евентуално на 21.10.2021 г./. Тъй като предсрочната изискуемост на вземанията по горепосочените договори била настъпила още на 20.10.2021г., според ответника Банката е следвало да обезпечи тези вземания.

В обобщение счита, че искът по чл. 56 от ЗН като преклудиран следва да се счита за недопустим. Бездействието на Банката целя да бъде увреден максимално ответникът, с оглед претенциите за наказателни лихви и други разноски.

Искът бил процесуално недопустим и поради факта, че пътя за защита на ищеца бил друг с оглед депозираните от страна на ответника възражения. При наличието на възражения, което се явява и оспорване на вземанията, ищецът е този, който следва да предяви вземанията си по избран от него ред, като оспорването на отказ от наследство е процедура в исковото производство от ищеца срещу ответника, с което ищецът желае да бъде установено спрямо отвеника, че същият дължи на ищеца такива парични задължения като основания и размер. По делото нямало доказателства за предявен установителен или осъдителен иск от ищеца спрямо ответника по реда на ГПК.

В съдебно заседание чрез пълномощник – адв. М. И. ответникът поддържа отговора на исковата молба, като пояснява, че отказът от наследството е направен с оглед влошените между него и наследодателя отношения преди смъртта на последния. Пояснява, че в заповедното производство съдът е приел, че предсрочната изискуемост на вземанията на Банката е настъпила на 20.10.2021г., като счита, че това е и датата, на която Банката е узнала за направения отказ от наследство. В срок представя писмени бележки. Поддържа възраженията за недопустимост на иска и настоява за неговото отхвърляне. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразно нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗНасл., кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.

По реда на ал. 2, искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа.

Искът по чл. 56, ал. 1 ЗН е конститутивен и представлява развитие на идеята на чл. 133 ЗЗД - цялото имущество на длъжника, включително и това, което би получил по наследство, да служи за удовлетворение на кредитора. Касае се за частен случай на общия Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, допускащ възможността да се обявят за относителни по отношение на кредитора сделките, с които длъжникът го уврежда, но за разлика от него, в чл. 56 ЗН субективният елемент - знание за увреждането, не се изисква.Унищожаването на отказа е относително - то е по отношение само на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска вземане. След удовлетворяване на кредитора по посоченото вземане, отказът остава действителен за останалото в наследството имущество и по отношение на непредявилите този иск кредитори и всички трети лица.Съобразно горното, за основателното провеждане на претенцията, тежестта на доказване в гражданския процес възлага на ищеца в провеждане на пълно и главно доказване на следните твърдяни от него факти и обстоятелства, а именно: че е кредитор на ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника /не е спорно/, размер на вземанията си / не са спорни размерите на вземанията на Банката/ и твърденията, че единственото притежавано от ответника имущество е това, принадлежало на наследодателя му. При провеждане на това доказване, ответника следва да докаже, че притежава имущество, от което кредиторът им би могъл да се удовлетвори, независимо от направения отказ от наследство. В тежест на последния е и да установи при условията на пълно и главно доказване, че Банката е узнала за извършения отказ на посочените от него дати: 20.10.2021г. или 21.10.2021г.

На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства: наличие на две договорни правоотношения, по които ответникът е кредитополучател, а именно: Договор № 027LD-R-002150/ 28.06.2019 г. за банков кредит в размер на 50 000 лева и Договор № OOOLD- R-O73338/ 04.02.2021 г. за банков кредит в размер на 6 250 лева; вписан под № 168/19.10.2021г. отказ от ответника в особената книга при ДРС от наследството на баща му П. С. Д., ЕГН ••••••••••, починал на •••г. Установява се, че на 01.04.2022г. в производството по ч.гр.дело № 801/2022г. по описа на ДРС в полза на „Първа инсвестицонна банка“ АД са издадени заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу С. П. С. въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД София, с който се установява вземането на Банката за главница, лихви и разноски по Договор № 000LD-R- 073338/ 04.02.2021 г. за банков кредит и Общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, неразделна част от него, за следните суми: - 6085, 69 лева – просрочена главница, ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното изплащане; - 128, 63 лева – непогасена договорна лихва по раздел Втори, т. 4 от договора, за периода от 05.09.2021г. до 19.10.2021г. вкл.; - 248, 50 лева - законна лихва за периода от 20.10.2021г. до 15.03.2022г. вкл.; - 129, 25 лева – внесена държавна такса при подаване на заявлението пред съда; -49, 86 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

От материалите по ч.гр.дело № 801/2022г. на ДРС не се установява ответникът да е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

Установява се, че на 01.04.2022г. в производството по ч.гр.дело № 802/2022г. по описа на ДРС в полза на „Първа инсвестицонна банка“ АД са издадени заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу С. П. С. въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – Извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка“ АД София, с който се установява вземането на Банката за главница, лихви и разноски по Договор № 027LD-R- 002150/28.06.2019 г. за банков кредит, изменян с анекс от 24.04.2020г. и с анекс от 29.12.2020г. и Общи условия на ПИБ АД за кредити на физически лица, неразделна част от него, следните суми: - 46430, 10 лева – просрочена главница, ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното изплащане; - 1512, 06 лева – непогасена договорна лихва по т. 4 от договора, за периода от 18.03.2021г. до 19.10.2021г. вкл.; - 245, 36 лева – наказателни лихви по раздел Втори, т. 14 от договора за периода от 18.02.2021г. до 19.10.2021г. вкл.; - 1895, 90 лева – законна лихва за периода от 20.10.2021г. до 15.03.2022г. вкл.; - 1804, 59 лева – разсрочена лихва, съгласно т. 1 от анекс от 24.04.2020г. и анекс от 29.12.2020г.; - 1037, 76 лева – внесена държавна такса при подаване на заявлението пред съда; - 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

От материалите по ч.гр.дело № 802/2022г. на ДРС е видно, че заповедите за изпълнение по чл. 417 от ГПК, ведно с изпълнителните листи по ч.гр. дело № 801/2022г. и по ч.гр. дело № 802/2022г., двете по описа на ДРС, са връчени лично на ответника от ЧСИ Д. И. на 29.07.2022г. /видно от приложена на л. 72 от ч.гр.дело № 802/2022г. на ДРС разписка/, като не се установява ответникът да е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

Въз основа на издадените по горепосочените дела изпълнителни листи въз основа на подадена от Банката молба с вх. рег. № 05751/20.06.2022г. /л. 51 от делото/ е образувано изпълнително дело № 20229010400292 по описа на ЧСИ Д. И., с р-н на действие ДОС и с рег. № 901 в КЧСИ.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 418, ал.5 от ГПК ЧСИ Д. Илиева е представила пред заповедния съд доказателства за връчването на поканата за доброволно изпълнение на ответника.

Видно от депозирано пред съдебния изпълнител възражение с вх. № 08562/01.08.2022г. /л. 58 от делото/ в срока за доброволно изпълннеие ответникът е уведомил, че се е отказал наследството на своя баща П. С. Д., към което е представил съдебно удостоверение по ч.гр. дело № 3246/2021г. на ДРС.

Установява се, че съдебният изпълнител с Удостоверение с изх. № 3081/23.03.2023г. /л. 56 от делото/ е уведомил Бнаката за извършения от длъжника отказ от наследство. Няма данни за датата, на която ищецът е получил уведомлението.

С оглед доказателствата по делото следва извода, че ищецът е активно лигитимиран да предяви иска по чл. 56 от ЗН, защото има изискуеми вземания към ответника, установени с влезли в сила заповеди по чл. 417 от ГПК, срещу които в срока по чл. 414 от ГПК ответника не е депозирал възражения за недължимост.

Искът чл. 56 ЗН може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. Възражението на ответника, че ищецът не е предявил иска си в преклузивния едногодишен срок са бланкетни и общи. Датата, на която е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията не може да се отнесе като началния момент, от който тече срокът по чл. 56 от ЗН. Релевантен е моментът на узнаването. Ищецът е узнал за направения отказ с получаване на уведомлението от страната на съдебния изпълнител, а не с вписването на отказа в специалната книга на РС-Добрич на 19.10. 2021г. Доколкото уведомлението е изпратено на 23.03.2023г., а исковата молба е подадена на 31.03.2023г., то очевидно едногодишният срок по чл. 56, ал.2 ЗН е спазен. Освен това, тригодишния преклузивен срок за по чл. 56, ал. 2 ЗН /с начало 19.10.2021г./ не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба.

Липсват доказателства, а и твърдения за наличие на имущество на ответника, от което Банката да се удовлетвори.

В случая не е необходимо доказване на знание у ответника по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, тъй като настоящият иск се явява специален по отношение на иска по чл. 135 от ЗЗД. Мотивите за отказа са ирелевантни.

Ответникът не е въвел твърдение, че притежава друго имущество достатъчно да удовлетвори ищеца, нито е оспорил твърдението на ищеца, че не притежава друго имущество, нито е въвел някакви твърдения, че притежава имущество /недвижимо или движимо/, достатъчно за удовлетворяване вземанията на ищеца. Следва да се посочи, че при предявен иск с правно основание чл. 56 ЗН в тежест на ответника е да установи наличието на достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора, ако твърди наличие на такова. Ищецът не би могъл да знае със сигурност какъв е активът на имуществото на неговия длъжник, за да може по категоричен начин да докаже пред съда, че е недостатъчен. Затова, от страна на същия е достатъчно да се твърди отрицателният факт - невъзможност за удовлетворяване от имуществото на длъжника. Ответникът би могъл да възрази, че притежава достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора и, ако въведе такива твърдения, негова е тежестта да ги установи пред съда. Дори при уважен иск по чл. 56 ЗН, в рамките на самия изпълнителен процес длъжникът би могъл да направи избор кое от имуществата си да предложи за удовлетворяване на кредитора (т. е., при наличие на достатъчно друго имущество, изпълнението може да се насочи върху него, а не, непременно, върху наследственото имущество по унищожения спрямо кредитора отказ от наследство) - в този смисъл е и практиката Определение № 402 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1693/2020 г., I г. о., ГК, решение № 1281 от 21.01.2009 г. по гр. д. № 5578/2007 г. на ВКС, II г. о., Решение № 489 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 2220/2007 г. на ВКС, V г. о.

Възражението на ответника, че ищецът не е предявил установителен иск е напълно неотносимо към предмета на спора. За пълнота следва да се отбележи, че ищецът не е имал правен интерес от водене на установителни производства, тъй като ответникът не е възразил срещу издадените заповеди по чл. 417 от ГПК. Депозираното пред ЧСИ Д. И. възражение с вх. № 08562/01.08.2022г. не е такова по смисъла на чл. 414 от ГПК, а е възражение за насочване на изпълнението срещу имоти, които не са собственост на длъжника поради извършения от него отказ от наследство.

Предвид гореизложеното съдът намира, че по делото са установени всички кумулативни предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно установи се по категоричен начин, че ищецът е кредитор на ответника по силата на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и че ответникът е вписал отказ от наследството на своя баща. На последно място, ответникът не установи, че имуществото му е достатъчно да удовлетвори вземанията на кредитора.

С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като се отмени отказът от наследство, направен от ответника и по този начин се даде възможност на кредитора да събере вземането си от наследственото имущество на ответника. Страните следва да имат предвид, че решението по настоящото дело има действие само между страните по него.

Други доказателства и възражение от значение за правния спор не са релевирани, а необсъдените съдът намира за неотносими.

Относно отговорността за разноски: С оглед изхода на спора, а именно уважаване на предявения иск на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК и възлизащи общо на 711, 21 лева.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът