Решение № 181 от 12.10.2022 г. на Административен съд - Перник по дело № 157/2022 г.

Производството по реда чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН /. Образувано е по касационна жалба на „•••“ АД с ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „•••“, •••, представлявано от изпълнителния директор инж. Ч.К.С. срещу Решение № 260016/31.05.2022 година, постановено по АНД № 01015/2020 година по описа на Районен съд Перник, с което е изменено Наказателно постановление № 20-А-40/09.06.2020 година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Перник, като размерът на наложената на основание чл. 162а, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ имуществена санкция за извършено административно нарушение на същата разпоредба е намален от 25 000 лева на 11 000 лева. Касаторът твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, както и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление. В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът редовно призован, се представлява се от юрисконсулт С.С., който поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, а алтернативно да наложи имуществена санкция в минимален размер. В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява. В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година Окръжна прокуратура Перник, редовно призована, се представлява от прокурор Бисер Ковачки, който счита касационната жалба за неоснователна. Предлага на съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди изложените от страните съображения и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение със закона, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на това тя е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено, че на 30.09.2019 година, в обект – трасе на шламов тръбопровод на 2-ра багерна група, транспортиращ сгуропепелна маса /шлам/ от ••• към сгуроотвал „7-ми септември“, на място с географски координати: N 42. 596544 и E 23. 071567, настоящият касатор „•••“ АД, гр. Перник, при извършване на дейността производство на топлинна и електрическа енергия е извършил неразрешено изпускане на отпадъци /шлам/ в река Струма. Отпадъците се транспортирали за депониране до сгуроотвал „7-ми септември“ чрез довеждащ шламов тръбопровод, който не попадал в обхвата на издадените на дружеството комплексни разрешителни /КР/ по ЗООС: ••• – горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия – КР № 53-Н1/2014 година, издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда /ИАОС/; за Сгуроотвал „7-ми септември“ – КР № 296-НО/2008 година, издадени от министъра на околната среда и водите, актуализирано с Решение № 296-Н0-И0-А1/2013 година на изпълнителния директор на ИАОС; за Сгуроотвал „Кудин дол“ – КР № 297-Н0/2008 година, издадено от министъра на околната среда и водите. Изпускането на отпадъците се дължало на авария на шламопровода, собственост на „•••“ АД, гр. Перник, за която последният уведомил РИОСВ Перник с Писмо вх. № 26-00-1308/30.09.2019 година. Едновременно с това топлофикационното дружество предприело дейности по отстраняване на теча от шламови води. На място е изпратена ремонтна група, която все още се е намирала там по време на проверката, извършена от служители на РИОСВ Перник и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ /БДЗБР/. Срещу „•••“ АД, гр. Перник било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № 40/2019 година. Актосъставителят приел, че търговското дружество е извършил нарушение по чл. 162а, ал. 1 от ЗООС, защото при извършване на дейността производство на топлинна и електрическа енергия е допуснало неразрешено изпускане на отпадъци /шлам/ в река Струма. Въз основа на АУАН директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Перник издал Наказателно постановление № 20-А-40/09.06.2020 година, с което за извършено нарушение по чл. 162а, ал.1 от ЗООС, на основание същата разпоредба наложил на „•••“ АД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева. Съдът достигнал до извода, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на оспорения акт на процесуално основание. След анализ на събраните по делото доказателства и при извършена проверка относно правилното приложение на материалния закон, съдът приел, че описаното деяние е извършено от лицето, сочено за нарушител, че установените по делото факти покриват всички обективни и субективни елементи от състава на административното нарушение по чл. 162а, ал. 1 от ЗООС, за които правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Относно законосъобразността и справедливостта на наложеното наказание решаващият първоинстанционен състав е приел, че наказанието по чл. 162а, ал. 1 от ЗООС е в предвидения по вид такова, но че размерът му следва да се намали от 25 000 лева на 11 000 лева, тъй като жалбоподателят е проявил активност за отстраняване на допуснатата авария и ограничаване на вредното въздействие на замърсяването върху околната среда. Н астоящият касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, при надлежното му сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно и следва да бъде отменено, както и да бъде отменено потвърденото с него наказателно постановление. С ъображенията за това са следните: Настоящото производство е от административнонаказателен характер, поради което следва да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно. Предпоставките са абсолютни като тежестта на доказване е върху административнонаказващия орган. Аб солютно задължително е и в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и ясно и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Следва да съществува и правно единство между текстовото и цифровото описание на нарушението в акта и в наказателното постановление. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да отговарят на всички законоустановени правила относно формата и съдържанието им и да бъдат издадени от компетентен орган. В случая, първоинстанционният съд е приел, че ф актическата обстановка по делото е установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, както и че са събрани всички писмени и гласни доказателства, относими към факти, включени в предмета на доказване. Действително същият е обсъдил приобщения доказателствен материал, а в решението е обективирана извършената от него дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това. Според настоящата съдебна инстанция обаче описаното деяние не изпълва състава на нарушението по чл. 162а, ал. 1 от ЗООС. Посочената разпоредба гласи, че „ На юридическо лице или едноличен търговец, който при или по повод извършване на дейността си със своето действие или бездействие допусне неразрешено изпускане на опасни химични вещества и смеси и/или отпадъци от производствено, складово или транспортно съоръжение или инсталация, в т.ч. тръбопровод, които не попадат в обхвата на издадено разрешително по чл. 117, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 500 000 л е в а, а на физическите лица се налага глоба от 300 до 3 000 л е в а“. В случая не се спори, че на 30.09.2019 година, в коритото на р. Струма са изтичали шламови води. Установено е по безспорен начин, че то се дължи на авария на шламов тръбопровод, чрез който са се транспортирали за депониране отпадъци от производствената дейност на дружеството. От направеното в АУАН, а впоследствие и в НП изложение на обстоятелствата не става ясно в какво точно се изразява противоправното му поведение доколкото не е описано от кое точно негово действие или бездействие е настъпил вредоносния резултат. Най – малкото може да се направи извод последният да се дължи на виновно поведение на настоящия касатор, тъй като „аварията“, като вид опасно произшествие /злополука/, се отличава с това, че представлява непреднамерен акт, нежелано и непланирано събитие. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, едно от условията да бъде едно деяние административно нарушение е то да е извършено виновно. Неприемливо е и твърдението в АУАН и НП, че вредоносния резултат се дължи на извършването на основната дейност на „•••“ АД – производство на топлинна и електрическа енергия, тъй като това е дейността, за която то е създадено и регистрирано по надлежния ред. Непосочването на данни относно конкретното деяние, чрез което е допуснато неразрешено изпускане на отпадъци от транспортното съоръжение, собственост на настоящия касатор, както и на обстоятелствата, при които е извършено, е довело до липса на пълно и детайлно описание на нарушението, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отсъствието на този задължителен законоустановен реквизит е довело до нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От обстоятелствената част на двата акта /АУАН и НП/ за съда е абсолютно невъзможно, а вероятно още по – малко е възможно за нарушителя да разбере в какво точно се е проявило противоправното му поведение, тъй като обвинението се свежда до лаконичната констатация, че „при извършване на дейността – производство на топлинна и електрическа енергия, е извършило неразрешено изпускане на отпадъци /шлам/ в река Струма“, а както се отбеляза и по – горе именно в това се състои основната дейност, за което то е регистрирано. Това безспорно е ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като го е поставило в невъзможност да разбере какво точно нарушение му се вменява и при какви обстоятелства се твърди, че го е извършил. От друга страна, след като с описаното в АУАН и НП деяние не е осъществен състав на конкретно административно нарушение, следва извод, че отговорността на наказаното лице е неправилно ангажирана на основание чл. 162а, ал. 1 от ЗООС. По изложените с ъображения се налага извод, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно, а като е приел обратното районният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се отмени. Относно разноските: Предвид липсата на претенции от касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник