Решение № 4695 от 11.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 1360/2024 г.
Административен съд - София-град11.02.2025 г.докладчик Пенка Велинова
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на Кооперация „Камчия 2017“, ЕИК, Решение № Ж– 1117/22.12.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. ВРЪЩА преписката за ново произнасяне на КЕВР, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивната част на решението. ОСЪЖДА КЕВР да заплати на Кооперация „Камчия 2017“, ЕИК, разноски по делото в размер на 1850лева. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.13, ал.9 от Закона за енергетиката. Образувано е по жалба на Кооперация „Камчия 2017“, ЕИК, чрез И. Т. Г., срещу Решение № Ж – 1117/22.12.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на основание чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 13, ал. 8 от ЗЕ и чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13-273-199/04.10.2023г., подадена от Кооперация „Камчия 2017“ срещу „Електроразпределение Север“ АД. В жалбата се излагат доводи, че решението на КЕВР е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в противоречие с материалния закон и целите му. Твърди се, че административният орган е възприел напълно и безкритично само твърденията на лицензианта. Изтъква се, че към договора за присъединяване, обсъждан от КЕВР, не е приложено съгласие от останалите съсобственици на поземления имот с новото и допълнително електрозахранване на сгради на лицето А. Г.. От друга страна липсвало съгласуване и на проекта. Твърди се, че при постановяване на решението КЕВР не е съобразила, че с изграждането на нови присъединителни съоръжения, в допълнение на съществуващите се създават две нови разпределителни мрежи, върху които лицензиантът няма права. Моли се съдът да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно и да върне преписката на КЕВР за ново произнасяне. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез адв. С., поддържа жалбата и моли решението да бъде отменено. Претендира разноски съгласно представен списък. В представените писмени бележки се релевират идентични доводи за отмяна на атакуваното решение или прогласяване на неговата нищожност. Ответникът – КЕВР, чрез юрк. П., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Моли за присъждане на разноски. Отправя възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Подробни съображения за неоснователността на жалбата излага в представени писмени бележки. Заинтересованата страна „Електроразпределение С.“ АД, не се представлява и не излага становище по жалбата. Заинтересованата страна А. Г. не е съгласен с жалбата. Заявява, че кооперацията иска да събира такси от членовете си и собствениците на имота. Административен съд – София-град, Трето отделение, 78-ми състав, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Административното производство пред КЕВР е образувано по повод жалба с вх. № Е-13-273-199/04.10.2023г., подадена от Кооперация „Камчия 2017“ срещу „Електроразпределение С.“ АД, с която се оспорва отказ на ЕРП да разпореди преустановяване на процедура по присъединяване към електроразпределителната мрежа на обекти в ПИ с [идентификатор], находящ се в к.к. Камчия, [населено място]. По повод така подадената жалба е постъпило становище от ЕРП – С. с № Е-13-273-199/04.10.2023г., в което е посочено, че по предходно искане с № 6541164/27.06.2023г. от жалбоподателя е извършена проверка, при която е установено, че за посочения по-горе имот има сключен Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа с трето лице, като към настоящият момент сключеният договор за присъединяване е на етап проектиране. В тази връзка е пояснено, че условията за присъединяване на обекта са определени в сключения между страните договор, съобразно разпоредбите на Закона за устройство на територията и изискванията на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Изготвен е Доклад вх. № Е-ДК-1532/15.12.2023г. от Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ до председателя на КЕВР, в който е посочено, че между ЕРП С. и лицето А. Г. е сключен Договор за присъединяване с изх. № ПУПРОК-7655-ДПРОК-4151/18.10.2022г. за обект сграда, с [идентификатор], находящ се в к.к. Камчия, [населено място]. След извършена проверка е констатирано, че Кооперация „Камчия 2017“ не е страна по този договор за присъединяване, като процедурата по отношение на същия може да бъде преустановена след подаване на искане от страна по него. Изложено е още, че ЕРП С. е уведомило КЕВР, че описаните в жалбата и в приложения към него отговор на Община Аврен, с писмо изх. № Ж-26
от 28.08.2023г. строително – монтажни дейности, включващи изкопни дейности и полагане на кабел за електрозахранване в ПИ с [идентификатор] в к.к. Камчия са извършени от трета страна, като посоченият кабел не е собственост на ЕРП Север и не е част от мрежи ниско напрежение на енергийното дружество. Въз основа на констатациите в доклада с Решение № Ж – 1117/22.12.2023г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-13-273-199/04.10.2023г., подадена от Кооперация „Камчия 2017“ срещу „Електроразпределение Север“ АД, е прекратено на основание чл. 22, ал. 1 във вр. с чл. 13, ал. 8 от ЗЕ и чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК. По делото е приложена и приета административната преписка. Други доказателства не са ангажирани от страните по делото. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен срок, поради което същата е допустима за разглеждане.
Съгласно чл. 22, ал.1 Закона за енергетика, КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на споровете се уреждат в Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). При проверка на подадената жалба се събират всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата по нея, като КЕВР съдейства за доброволно уреждане на спора. Съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗЕ и чл. 1, ал. 1, т. 8 и чл. 147, ал. 2 от Наредбата КЕВР е длъжна да се произнесе с изричен акт по възникнали спорове, които не са уредени доброволно. Съгласно чл. 146 и 147 от НЛДЕ, Комисията взема решение в срок от два месеца от подаване на жалбата, който срок подлежи на удължаване. Решенията на КЕВР подлежат на съдебен контрол по реда на АПК- чл. 13, ал. 9 ЗЕ.
В случая решението издадено от компетентен орган, на когото са възложени функции по регулиране на дейностите в енергетиката – чл.10 ЗЕ, в рамките на законовите му правомощия, регламентирани в чл.22, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЕ и чл. 142, ал.1, т.1 и чл.147 от Наредба № 3/21.03.2013г. Същото е постановено в предвидената форма, поради което оспорваният акт формално не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е налице мълчалив отказ от страна на КЕВР да се произнесе по жалбата. Това е така, тъй като мълчаливият отказ се формира тогава, когато към административен орган е отправено искане за издаване на индивидуален административен акт и той не се произнесе в законоустановения срок. В разглеждания случай няма формиран мълчалив отказ. Подадена е жалба по чл. 22 от ЗЕ и чл. 147 от НЛДЕ, за разглеждането на която е предвидено производство, в което на КЕВР е определено правомощие да разреши възникналия спор, което е сторено. В случая КЕВР е упражнила своите правомощия, като с Решение № Ж – 1117/22.12.2023г. е разгледала жалбата и образуваното във връзка с нея производство е прекратено, поради липса на правен интерес от жалбата в кооперацията. Следователно, съгласно чл. 22, ал.1, т.1 и чл. 147, ал.2 от НЛДЕ, КЕВР, съобразно своите правомощия се е произнесла по жалбата на Кооперация „Камчия 2017“ срещу Електроразпределение север АД, като е издала изрично решение. Произнасянето на КЕВР в рамките на неговите правомощия води до извода, че не е налице мълчалив отказ.
Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ, КЕВР разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, като съгласно, ал. 7 редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 - Наредба № 3 за лицензиране дейностите в енергетиката (Наредба № 3). В случая жалбата е подадена от лице, което заявява, че е съсобственик на имота в който се извършват действия по присъединяване на обекти към мрежата и според заявеното от него - е ползвател на мрежи и съоръжения, които се намират на територията на имота.
Във връзка с жалбата е приложено становище на електроразпределителното дружество, изготвен е доклад, обсъден на заседание на Комисията, на което е преценено, че съгласно чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3, в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства се е установило, че жалбоподателят не е страна по договор за присъединяване към мрежата № ПУПРОК-7655-ДПРОК-4151/18.10.2022г. за обект сграда, с [идентификатор], съответно преписката е прекратена поради липса на правен интерес.
Оспореното по настоящото дело решение е взето на закрито заседание на КЕВР в състав „Енергетика“ при наличие на изискуемия кворум и мнозинство. Съгласно чл. 12 от ЗЕ, КЕВР се състои от 5 члена, между които – 1 председател, двама със стаж в енергетиката и 2-ма със стаж във ВИК.
Цитирани разпоредби
26- чл. 13, ал. 8 ЗЕ
- чл. 22, ал. 1 ЗЕ
- чл. 22, ал. 1, т. 1
- чл. 22, ал. 1
- чл. 27, ал. 2, т. 5 АПК
- чл. 10 ЗЕ
- чл. 12 ЗЕ
- чл. 122, ал. 3 ЗЕ
- чл. 13, ал. 3, т. 1 ЗЕ
- чл. 13, ал. 9 ЗЕ
- чл. 13, ал. 1 ЗЕ
- чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗЕ
- чл. 22 ЗЕ
- чл. 147, ал. 2 НЛДЕ
- чл. 147 НЛДЕ
- чл. 1, ал. 1, т. 8
- чл. 13, ал. 9
- чл. 13
- чл. 142, ал. 1, т. 1
- чл. 145
- чл. 146
- чл. 147
- чл. 147, ал. 1
- чл. 147, ал. 2
- чл. 178
- чл. 60