Решение № 3954 от 2.7.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 9725/2023 г.

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК. Образувано е по предявени от Л. С. Г. срещу „ЗАД „ОЗК-З.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сумата от 180 000, 00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 16498, 44лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 18, 02, 2023год. ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми от 25.08.2023г. до окончателното изплащане на вземанията. Навеждат се доводи, че на 18.02.2023г., в гр. София, водачът на автомобил с марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ••••••• – К. К. се движил по бул. „Черни връх“, с посока от ул. „Златен рог“ към бул. „Арсеналски“. В района на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1 тип – „Зебра“ и сигнализирана с пътен знак Д-17, водачът на МПС марка „Мерцедес“ поради управление с несъобразена с пътната сигнализация и условия скорост и поради недостатъчно внимание към уязвимите участници в движението, блъска пресичащия пешеходец Л. С. Г., като й причинява тежки травматични увреждания. Образувано е досъдебно производство. На ищцата са причинени множество травматични увреждания, във връзка с които е проведено продължително болнично лечение и са причинили на пострадалата силни и интензивни болки и страдания за продължителен период от време, които продължават и към настоящия момент. В резултат на получените при произшествието множество тежки травматични увреждания ищцата е освидетелствана с Експертно решение на ТЕЛК с пожизнен срок на 100% нетрудоспособност с чужда помощ. Стресът от настъпилото произшествие, както и продължителното възстановяване, се отразяват негативно и на психическото и емоционално състояние на пострадалата. Деликтната отговорност на виновния водач е застрахована при ответното дружество, което е сезирано за извънсъдебно решаване на спора, но е последвал отказ за заплащане на обезщетение. Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски. Ответникът-ЗАД „ОЗК З.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва настъпването на фактическия състав на деликтната отговорност на водача на процесното МПС. Оспорва вината на застрахования при него водач за настъпване на процесното ПТП и механизма на произшествието, поради това че произшествието не е настъпило в присъствието на съставилите протокола длъжностни лица. Налице е случайно събитие. Поддържа, че вината за събитието е изцяло на ищцата, евентуално е налице съществен принос за настъпване на произшествието, тъй като пострадалата е предприела пресичане на необозначено за целта място, като е изскочила внезапно на пътното платно пред автомобила без да се огледа и съобрази с посоката и скоростта на движение на автомобилите, като така е причинила настъпването на произшествието. Наличните към момента на ПТП когнитивни дефицити са допринесли за липсата на адекватна преценка на ситуацията. Евентуално поддържа, че ищцата в нарушение на чл. 108 от ЗДВП се е движила по платното с гръб към движението и така е допринесла за настъпване на ПТП. Оспорва причинната връзка между произшествието и настъпилите вреди. Сочи, че голяма част от твърдените неимуществени вреди са в резултата на напредналата възраст на ищцата и дегенеративни изменения/ дементен синдром и фрактура на костите/. Поддържа, че пострадалото лице не е провело правилно лечение на претърпените от него телесни увреждания, с което е допринесло за интензитета и периода на търпените от него болки и страдания. Оспорва твърденията за негативно отражение на пътното произшествие върху психоемоционалното състояние на ищцата. Оспорва иска за имуществени вреди. Поддържа, че реализираните разходи не са били необходими за възстановителния период и са луксозни по характер. Оспорва претенцията за разходи за личен асистент и болногледач, тъй като функциите им се припокриват. Счита претендирания размер на застрахователно обезщетение за прекомерен и несъответстващ на изискването за справедливост. Оспорва началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението. Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски. При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно между страните и от представените доказателства- Констативен протокол № К -90 на СДВР, Отдел Пътна полиция, се установява фактът на настъпило на 18, 02, 2023год., около 14: 30 часа, в гр. София, на бул. „Черни връх“, в района на пешеходна пътека след кръстовището с ул.“Бигла“, пътнотранспортно произшествие между лек автомобил, с марка „Мерцедес“, модел „Ц 220 ЦДИ“, с рег. № •••••••, управляван от К. Й. К. и Л. С. Г., в качеството на пешеходец. Безспорно между страните е наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил с ответното дружество към датата на застрахователното събитие – 18, 02, 2023год. /постановено определение по чл.146 от ГПК в закрито с.з. от 08, 12, 2023год./. От изслушаното заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд. акт, се установява, че произшествието е настъпило на 18.02 2023 год., в гр. София, по бул. „Черни връх“, където се е движил лек автомобил „Мерцедес ц 220 ЦДИ“ с посока от ул. „Златен рог“ към бул., Арсеналски“, със скорост от порядъка на 43 км/ч. При преминаване на кръстовището с ул. „Бигла" и началото на „У“- образния разделителен остров с ул. „Джеймс Баучер“, автомобилът е бил разположен в лявата пътна лента. По същото време пешеходката Л. С. Г. е предприела пресичане на пътното платно на булеварда в района на пешеходната пътека на около 6 - 7 метра от нея, от ляво надясно, считано за посоката на движение на автомобила. - Водачът на автомобила не е възприел пресичащата пешеходка, както и последната не е преустановила движението си по пътното платно, поради което е настъпил сблъсък между предния ляв калник на лекия автомобил и пешеходката в мястото на удара, преимуществено по дясната странична част в областта на дясно бедро и таза, същата се е наклонила към предния капак, удря се в него и със завъртане е отблъсната от автомобила вляво от него и пада на платното за движение на мястото установено в протокола за оглед. Автомобилът се е установил в лявата пътна лента по посоката на движението си в края на спирачния му път с предна част на 31 - 32 м след линията на ориентира. Мястото на удара по дължина на пътното платно е на около 27-28метра след линията на ориентира, считано за посоката на движение на лекия автомобил, по широчина на пътното платно-на около 4-4, 2 метра вляво от десния край на пътното платно на бул.Черни връх, считано в същата посока. Произшествието е реализирано в лявата пътна лента на бул. „Черни връх“, считано в посока бул. „Арсеналски“, на около 6 - 7 метра след края на пешеходната пътека и на 4, 0 - 4, 2 метра вляво от десния край на пътното платно. Пешеходката е пресичала пътното платно на булеварда в района на пешеходната пътека на около 4-5 метра след края й, считано в посоката на движение на автомобила. В района на ПТП, на около 20 м след кръстовището с ул. „Бигла“, върху пътното платно на бул. „Черни връх“ има пешеходна пътека тип М8.1 - широки успоредни линии напречно на пътното платно. ПТП е настъпило при ясно дневно време без данни за наличие на други препятствия на пътното платно, ограничаващи взаимната видимост водач-пешеходец. Пътното платно на бул. „Черни връх“ преди пешеходната пътека е прав участък в продължение на повече от 200 м. като пешеходката е имала обективна възможност да възприеме движещият се автомобил на не по-малко от 150 м. Скоростта на движение на автомобила е 43км.ч., като опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е 25 м. В момента на навлизане на пешеходката на пътното платно от ляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила същият е бил на разстояние от 89метра., което налага извод, че водачът на автомобила е имал техническа възможност, при своевременно аварийно спиране или заобикаляне да предотврати настъпването на удара. Изложено е становище, че причина за настъпване на процесното ПТП е от субективен характер: Водачът е имал техническа възможност, при своевременно възприемане и реагиране за спиране, или заобикаляне отдясно, да предотврати настъпването на удара; Пострадалата е предприела пресичане на пътното платно на необозначено за целта място в момент, когато към нея се е приближавал лек автомобил. Независимо от хода на придвижване на пешеходеца „бърз ход"- 4, 1 км/ч, „спокоен ход“ - 3, 2 км/ч. или „спокойно бягане“ - 5, 5 км/ч, изводите не биха се променили. От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при ПТП пострадалата е получила следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма от типа –мозъчна контузия с интрацеребрални хематоми без компресионно -дислокационни промени, разкъсно-контузна рана-дясно-челно теменно /лекувана консервативно, причинила на пострадалата разстройство на здравето с временна опасност за живота/. -Счупване на дясна бедрена кост през трохантерния масив-ДТБ става закрито, лекувано оперативно, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. -Счупване на лява срамна кост причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни; -Счупване на горния край на лява раменна кост, причинило на пострадалата трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие. Претърпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативното лечение на дясна бедрена кост, преди и след имобилизацията на лява раменна кост, в областта на лява срамна кост. До момента, ищцата не е могла да се възстанови и да се движи самостоятелно. Ползва инвалиден стол и проходилка. Към момента с ЕР на ТЕЛК е установена необходимост от чужда помощ пожизнено-100% инвалидност. Общо проведеното лечение отговаря на съвременните изисквания за добра медицинска практика. Получените травми биха могли да бъдат получени при падане от собствен ръст, но не в такъв брой. Няма данни за фрактури с предишна давност. Дадено е становище, че деменцията е неврологично заболяване, характеризиращо се с влошаване на умствените способности. Деменцията би могла да настъпи след травма, мозъчен инсулт, но по-често е в резултат на хронични заболявания-мозъчно-съдова болест. В конкретния случай с допълнително заключение на СМЕ е дадено становище деменцията при ищцата да е провокирана от хронични предхождащи заболявания –артериална хипертония, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност, вътремозъчен кръвоизлив, нарушения на вестибуларната функция като травмата от произшествието като стресов фактор при възрастни индивиди може да задълбочи вече съществуващата мозъчно-съдова болест. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетел-М. Г., чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществените вреди за ищцата. От показанията на водача К. К. се установяват обстоятелства около инцидента, които се припокриват със заключението на САТЕ. При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция с пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По иска с пр. кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД: За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното. От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено извършено от водача на автомобила противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл.119, ал.1 от ЗДВП, като същото е в причинно-следствена връзка с настъпилото призшествие. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДВП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретният случай, макар водачът да е управлявал превозното средство с допустимата за градски условия скорост от 43 км/ч, същата не е била съобразена с пътната обстановка. При избиране на скоростта на движение на автомобила водачът е бил длъжен да съобрази, че приближава пешеходна пътека. Установи се от заключението на САТЕ, че е имал обективната възможност да възприеме промяната в пътната обстановка, /ПТП при дневни условия и ясна видимост, на достатъчно разстояние от пострадалата/, така че при своевременна реакция да предотврати произшествието посредством намаляване скоростта или спиране на МПС преди пешеходната пътека. Нарушена е нормата на чл. 116 от ЗДВП, доколкото е допуснато ПТП при задължение на водача да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. Допуснато е и нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДВП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Предвид установеното противоправно деяние, неоснователно е възражението на ответника за наличие на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, изключващо формата на виновно поведение. Установи се и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице. Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС № 4/1968год., т. 11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. от ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на пострадалия /решение на ВКС 83- 2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр. с чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричният еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 90000, 00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените травматични увреждания –закрито счупване на дясна бедрена кост, счупване на лява срамна кост и счупване на лява раменна кост. Освен фрактурите ищцата е получила и черепномозъчна травма-мозъчна контузия с интрацеребрални хематоми без компресионни промени и рана теменно вдясно. Съдът съобрази проведеното оперативно лечение с поставяне на метална фиксация на счупването, времето на хоспитализация, обстоятелството, че това е наложило обездвижване на крайника за дълъг период от време. Идентично е положението с фрактурите на раменната кост и срамна кост, по отношение на които не е проведено оперативно лечение, с оглед възрастта на ищцата, като всички травматични увреди са довели до трайно обездвижване на пострадалата. Липсата на оперативно лечение на раменната фрактура води след себе си като резултат ограничени функционални движения на крайника. Следва да се съобрази и възрастта на ищцата по време на произшествието-90год., като утежняващ фактор, тъй като неминуемо поставя под въпрос възстановяването, което видно и от СМЕ не е приключило. Към момента на изготвяне на заключението ищцата не се е възстановила до самостоятелно придвижване. Ползва помощни средства –инвалиден стол и проходилка. Съдът не приема, че деменцията при ищцата е отключена като остра реакция на произшествието, въпреки гласните доказателства в тази насока, тъй като от допълнителното заключение на СМЕ се сочи да са били налице предходни хронични заболявания, като произшествието е влошило хроничните състояния на ищцата. Видно от изслушаните гласни доказателства ищцата има нужда от грижи в ежедневието си 24 часа, тъй като не може да се обслужва сама. За това свидетелства и издаденото ЕР ТЕЛК №2083/09, 06, 2023год. за 100% инвалидност с чужда помощ пожизнено. Настъпилото през възстановителния период /месец август 2023год./ счупване на ляв долен крайник поради падане от ортопедично легло, съдът намира да не е в пряка причинно- следствена връзка с произшествието, поради което е ирелевантно за определяне на дължимото обезщетение. За определяне размерът на обезщетението следва да се съобразят и последиците в психологичен план /при всички случаи участието в ПТП е свързано с негативни последици в психо-емоционален план, установени и от събраните свидетелски показания, сочещи на депресивни състояния на лицето „в светлите периоди“, провокирани от усещането да е в тежест на близките си и безсилие да организира сама ежедневието си, още повече, че преди инцидента са налице данни, въпреки напредналата си възраст ищцата да е била самостоятелна, дейна и без необходимост от чужда помощ. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.492, ал.1, т.1 от КЗ, съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД. За неоснователно по делото съдът намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Неустановено е пострадалата да е навлязла в платното за движение без да се огледа и съобрази с конкретната пътна обстановка – нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като от САТЕ се установи, че водачът е имал видимост към пешеходеца. Не се установи нарушение на чл.114, т.1 от ЗДВП пострадалата да е предприела внезапно навлизане в зоната на автомобила. Неоснователно е и възражението да е пресичала на необозначено за това място като основание за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Действително установява се от САТЕ, че се е движила на 6-7 метра след пешеходната пътека, но това нарушение не е допринесло за настъпване на инцидента. Извод в друга насока би могъл да се обоснове, ако се е движила на това разстояние преди пешеходната пътека и водачът предприемайки намаляване на скоростта на движение в посока към пешеходната пътека, не е имал достатъчно време, за да реагира и спре поради възникналото препятствие на пътя. В конкретния случай, делинквентът е имал видимост към пешеходеца, бил е длъжен да бъде внимателен приближавайки пешеходната пътека и е имал обективна възможност да реагира, в случай, че е възприел същата. При изслушване по делото, водачът заявява, че въобще не е възприел пешеходката. Ето защо дори да се приеме поведението на пострадалата да е противоправно, то не е допринесло за реализиране на ПТП. Съдът не споделя и изводите на вещото лице, че ищцата е причина за ПТП, тъй като не е спряла и изчакала преминаването на МПС. Подобно задължение на пешеходеца не е налице, още повече, че към момента на удара същата е изминала разстояние от 8, 5 метра или е била видима за водача. Съобразно изложеното и при условията на чл. 154 от ГПК ответникът не е провел пълно доказване на сочените факти. По претенцията за имуществени вреди: Претенцията за имуществени вреди съдът намира за частично основателна. По делото са ангажирани доказателства за извършени разходи, които съдът намира за обусловени от здравословното състояние на ищцата и в причинна връзка с възстановителния процес, както следва: 2400, 00лв. за медицински изделия вложени при оперативната интервенция на пострадалата, 135, 00лв.-медицински такси, 400, 00лв.-транспортни разходи, 40, 00лв.- разходи диск запис, 30, 00лв.-решение ТЕЛК, 560, 00лв.- наем на болнично легло, 1100, 00лв.- закупуване на ел.болнично легло, 310, 00лв.-закупуване на двулицев матрак, 1920, 00лв.- асистентска подкрепа и 6856, 00лв. разходи за болногледач. Съдът не споделя възраженията, че разходите за закупуване на ел.легло, наем на ел.легло не са в пряка причино-следствена връзка с инцидента, тъй като макар и незадължителни условия, същите са благоприятстващ фактор за възстановяване на пострадалата, поради което като осъществения разход подлежи на възстановяване. От ангажираните гласни доказателства се установи ищцата да се е нуждаела от непрекъснати грижи в бита, което е наложило наемане на болногледач и асистентска подкрепа. От ответната страна не са ангажирани доказателства, че извършените разходи са извън средните пазарни цени за подобна услуга. От приложените фискални бонове за разходи досежно медикаменти, съдът приема по реда на чл.162 ГПК същите да са в размер на 1982, 38лв., в който размер исковата претенция е основателна, а за разликата подлежи на отхвърляне./част от приложените доказателства, не установяват какви стоки за закупени и доколко са необходими за възстановяване на пострадалата/. Като законна последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането. По разноските: Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал.2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на 4229, 33лв. – държавна такса и 106, 00лв. от общо 200, 00лв.-в.л. На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в размер на 7222, 87лв., от общо 15701, 91лв., от които 250, 00лв. – депозит за СМЕ, 250, 00лв.-депозит САТЕ, допълнителен депозит СМЕ- 150, 00лв., 40, 00лв.-свидетел и 15011, 91лв.-адв. възнаграждение с ДДС. /Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, вида и броя на изв. процесуални действия, и брой съдебни заседания, поради което приема адв. възнаграждение в размер на 15011, 91лв. с ДДС, вместо 21600, 00лв. с ДДС/. На осн.чл.38 от ЗАдв. на адв. Б. се дължи адв. възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ, което съдът определя в размер на 12509, 93лв., с оглед цената на иска по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ, поради което с оглед уважената част от иска същото се дължи в размер на 6630, 26лв. Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд