Решение № 149 от 5.8.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 346/2024 г.

Производството е по реда на 463, ал.2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх.№16991/16.05.2024г. от Д. С. Г., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр.П., ул."Е." № •, ет.•, ап.•, чрез адв. Г. Д. Б. против Решение № 559 от 24.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 413/ 2024 г. по описа на Окръжен съд-П., VIII състав, с което е отменено Разпределение от 22.12.2023 г. по изп.д. № ••• по описа на ЧСИ М. О., с per. № •• на КЧСИ. В жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и немотивирано, постановено в несъответствие с целта на закона, за което са изложени конкретни съображения. Иска се, основание чл. 463, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 274 и сл. от ГПК, да се отмени изцяло Решение № 559 от 24.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 413/ 2024 г. по описа на Окръжен съд-П., VIII състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде оставена без уважение жалба с вх. № •••г. срещу извършено разпределение от 22.12.2023 г. по изп. дело № •••по описа на ЧСИ М. О.. В законния срок, от взискателя С. М. С. е подаден отговор на жалбата, с който се изразява становище за неоснователност на същата, за което са изложени конкретни съображения и се иска да бъде потвърдено атакуваното решение. От останалите взискатели е подаден в срок отговор по жалбата, чрез адв.Д., с който се изразява становище за основателност на същата, като се иска да бъде отменено решението на окръжния съд. Пловдивският апелативен съд намира, че жалбата е допустима, тъй като подадена в срок и от легитимирана страна. По същество на жалбата, съдът намира следното: От материалите по делото е видно, че изп. дело № •• по описа на ЧСИ М. О. е образувано по молба на част от съделителите, въз основа на изпълнителен лист за изнасяне на 2 имота на публична продан, след приключило делбено производство. Установява се, че на първата по ред публична продан, съделителят С. С., в качеството й на наддавач, е предложила най-високата цена за един от двата съсобствени недвижими имота (••), а именно – 162 137, 18 лв. Тъй като и друг от съделителите е заявил, че ще закупи имота при тази най-висока цена, на основание чл.354, ал.2 ГПК, е организирана нова публична продан само между нея и съделителя Д. Г.. В рамките на новата продан, С. С. е предложила най-високата цена (180 000 лв), като след последвало наддаване между нея и Д. Г., същата е обявена за купувач при цена от 309 737.44лв, на основание чл.492, ал.2, изр. посл. ГПК. С. С. обаче не е внесла сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите съделители в законовия двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. При това положение, съдебният изпълнител е приложил нормата на чл. 493 т.1 ГПК, като е приел, че внесената сума с основание задатък в размер на 16 217.32 лв подлежи на разпределение съобразно квотите на правото на собственост на всеки от съделителите, като е извършил разпределение на въпросната сума с атакуваното пред окръжния съд Разпределение от 22.12.2023 г. по изп.д. № •••по описа на ЧСИ М. О.. Спорният въпрос в случая е дали нормата на чл.493, т.1 ГПК е приложима в настоящата хипотеза на публична продан, като способ за прекратяване на собствеността, по отношение на съделител/взискател, обявен за купувач, който не е внесъл сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите съделители в законовия двуседмичен срок от влизане в сила на разпределението. Според настоящата инстанция, отговорът на този въпрос е отрицателен. В конкретната хипотеза, публичната продан представлява способ за принудително ликвидиране на съществуващата между съделителите съсобственост, като при извършването й, всеки от съделителите ще има право на част от получената при проданта продажна цена, съответна на дела му в съсобствеността и след като се приспаднат дължимите такси и разноски по изпълнението, евентуално и публични задължения към Държавата и общините. В тази връзка, следва да се посочи, че вземането на всеки от съделителите не е конкретно определено, а е определяемо, тъй като при извършване на публичната продан в изп. производство се прави нова оценка на имота, предмет на продажбата, която можа да е различна (по-висока или по-ниска) от тази, определена във втората фаза на делбата за целите на събиране на държавна такса върху стойността на дела на всеки съделител. Освен това, видно и от самия изп. лист за изнасяне на имота на публича продан, в същия не се посочва нито стойност на делбените имоти, нито размер на стойността на дяловете на съделителите, а само размера на дяловете в ид. части, което потвърждава гореказаното относно определяемостта на вземането на всеки от съделителите. Съгласно нормата на чл. 354, ал.1 ГПК, когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2 ГПК, т.е. може да бъде обявен за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1, заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Според ал.2 от същия член, ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан, като проданта продължава една седмица и се извършва по общите правила. Общите правила относно изпълнение върху недвижими вещи са уредени в гл.24 от ГПК. Съгласно чл. 489, ал.1 ГПК, за участие в наддаването, по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена, като взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер. Според нормата на чл. 492, ал.1 ГПК, съдебният изпълнител, в присъствието на явилите се наддавачи, обявява постъпилите наддавателни предложения, като за купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Съгласно ал.3 на чл.492 ГПК, купувачът е длъжен в двуседмичен срок от обявяването му за купувач да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. Според чл. 493, т.1 ГПК, ако цената не бъде внесена в срока по чл.492, ал. 3, внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите, а когато наддавачът е взискател, вземането му се намалява с размера на един задатък. Съответно, съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена (чл.493, т.2 ГПК). Съгласно чл.495 ГПК - „Изплащане на цената от взискател“, взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2. Съвкупната преценка на горепосочените норми, относими към процесния казус, мотивира съда приеме, че санкцията на чл.493, т.1 ГПК не е приложима по отношение на взискателя-съсобственик при провеждане на публична продан, като способ за ликвидиране на съсобствеността. На първо място, видно е, че в чл.493, т.1 ГПК се прави разграничение между хипотезите, когато цената не бъде внесена в срока по чл.492, ал. 3 от наддавач, който е взискател и от наддавач – трето лице. Така, когато наддавачът е взискател, законът предвижда, че вземането му се намалява с размера на един задатък, докато когато наддавачът е трето лице, тогава внесеният задатък служи за удовлетворение на взискателите. Визираната норма е ясна и очевидно не предвижда задържане на внесения от взискателя задатък, когато такъв е дължим в хипотезата на чл.489, ал.1, изр.2 ГПК (ако вземането му не надвишава неговия размер) и удовлетворяване на останалите взискатели от същия, на основание чл.493, т.1 ГПК. Освен това, както се посочи по-горе, в настоящата хипотеза, всеки от съделителите има право на част от продажната цена, съответна на дела му в съсобствеността, определен с решението по допускане на делбата, поради което вземането му не е определено по размер, а е определяемо и зависи от получената при публичната продан цена. Следователно, съделителите в производството по публична продан на съсобствения имот не се легитимирани да получат повече от следващата им се част от продажната цена на имота, до каквато хипотеза би се стигнало, ако дадения от обявения за купувач съделител задатък също бъда разпределен помежду им, при което останалите съделители биха получили повече от дължимата им са част от цената, за която е продаден имота, което би противоречало на решението за извършване на делбата. Не на последно място, според настоящата инстанция, нормата на чл.495 ГПК - „Изплащане на цената от взискател“, е специална по отношение на чл.492, ал.3 ГПК, визиращ задължението на купувача за внасяне на цената, като със същата се предвижда, че ако взискателят не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилагат съответно чл. 493, т. 2 и чл. 494, ал. 2. С други думи, законодателят изрично е посочил каква е отговорността на взискателя-купувач при неизпълнение на задължението му за внасяне на цената в срок, а именно - отговорност за вредите на останалите участници в проданта и за разноските по проданта, без да е налице препращане към санкцията на чл.493, т.1 ГПК, предвиждаща задържане на задатъка. Тоест, съделителят, който не е внесъл в срок цената за имота, отговаря за разноските по повод извършената продан, а ако някой от другите съделители счита, че са му причинени вреди, има право да си ги претендира по общия ред. В тази връзка, изцяло голословни и хипотетични са възраженията на жалбоподателя, че от страна на съделителя С. С. е налице злоупотреба с права, доколкото не може да се презюмира недобросъвестност на същата само поради факта, че не е внесла дължимата за имота цена в законоустановения срок или пък защото е наддавала за имота и е посочила най-висока цена. По отношение втората хипотеза по чл.493, т.1 ГПК, а именно – намаляване на вземането на взискателя с един задатък, според настоящата инстанция, тя също е неприложима по отношение на взискателя съделител, тъй като вземането му не е определено по размер, поради което и няма как да бъде номинално намалено, за разлика от общия случай при принудително изпълнение за събиране на парично вземане, когато вземането на взискателя е определено по размер. Освен това, ако хипотетично се приеме, че в подобна хипотеза, когато взискателят-съделител, който обявен за купувач, не внесе в срок цената, е допустимо да се намали вземането му от продажната цена на имота с един задатък, ще се стигне до недопустимо увеличение на вземанията на останалите взискатели-съделители, които биха надхвърлили номинално полагаемите им се съобразно дяловете им части от продажната цена на имота. В заключение, съдът намира, че обжалваното Решение № 559 от 24.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 413/ 2024 г. по описа на Окръжен съд- П., VIII състав, с което е отменено Разпределение от 22.12.2023 г. по изп.д. № ••• по описа на ЧСИ М. О., с per. № •• на КЧСИ, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. На основание чл.78, ал.3 ГПК, Д. С. Г. с ЕГН-••••••••••, ще бъде осъден да заплати на С. М. С. с ЕГН-•••••••••• направени по делото пред настоящата инстанция разноски в размер на 400лв. Водим от горното, съдът