РЕШЕНИЕ

№ 118

гр. Първомай, 08.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20215340100556 по описа за 2021 година Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 146, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът И. Г. Х., ЕГН: ••••••••••, с постоянен адрес: •••••••, процесуално представлявана по пълномощие от адв. М. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: •••••••, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, •••••••, представлявано от В. М. И. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н. Г. Ш., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Хасково, с адрес за съдебна кореспонденция: •••••••, че клаузата на чл. 8 от сключения помежду им Договор за паричен заем № 486198/16.12.2020 г. е нищожна, и да го осъди да й заплати сумата от 703, 17 лева (седемстотин и три лева и седемнадесет стотинки), подлежаща на връщане като получена без основание в изпълнение на същата недействителна клауза, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2021 г., до окончателното й издължаване.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за паричен заем № 486198/16.12.2020 г. ответникът предоставил заем от 2 000, 00 лева на ищцата, която следвало разсрочено на шест месечни вноски да го възстанови на кредитодателя с оскъпяване от 239, 44 лева при месечен лихвен процент от 3, 330% и годишен процент на разходите от 48, 331%, а съгласно клаузата по чл. 8 – да му заплати и неустойка в размер на 718, 56 лева при неосигуряване в тридневен срок от договорното обвързване на обезпечение чрез поръчителство/гарант, ипотека, банкова гаранция или др. Заемателката престирала дължима се сума от 2 958, 00 лева, 703, 17 лева от които без основание в изпълнение на оспорената уговорка. Недействителността й е обоснована с доводи, че накърнява добрите нрави и е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП поради нееквивалентност на насрещните престации, злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на изгода за кредитора и посочване на годишен процент на разходите по кредита, който не е действително прилаганият, тъй като при изчисляването му следва, но не е включена неустойката от 718, 56 лева, явяваща се скрит добавък към възнаградителната лихва. С уговарянето на такава се заобикаля както чл. 33, ал. 1 от ЗПК, по съображения че се предвижда допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорен дълг, така и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който забранява годишният процент на разходите по кредита да нахвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. В разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно методиката за формирането му липсва яснота в договорния текст, а в отклонение от чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК не е записан и годишният лихвен процент, което по аргумент от чл. 22 от ЗПК повлича нищожността на цялата сделка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 825/25.03.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник пледира за отхвърляне на исковете като неоснователни. Признава, че процесният договор е сключен между страните, че заетата сума е усвоена от ищцата и че от нея са осъществени погашения по кредита в общ размер на 2 945, 13 лева, от които 703, 17 лева за неустойка.

Навежда, че неустойката не се включва при изчисляването на годишния процент на разходите, че за изискването да учреди обезпечение и за дължимостта на неустойка при неизпълнението му потребителят е надлежно предизвестен с предоставената му преддоговорна информация, както и че процесната клауза е индивидуално уговорена.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като със Становище вх. № 3228/11.11.2022 г. и Молба вх. № 3398/22.11.2022 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции, а в подкрепа на своята ответникът развива подробни съображения и в писмена защита.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор № 486198/16.12.2020 г. за паричен заем (л. 29 – л. 30) и приложимите към него Общи условия (л. 31 – л. 34) ответникът, който видно от Удостоверения № № 20200902141752/02.09.2020 г. (л. 43 – л. 44) и BGR00106 (л. 41), издадени съответно от Агенцията по вписванията и Българска народна банка (БНБ), е вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с предмет на дейност отпускане на заеми със средства, ненабрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, и като финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал 2 от Закона за кредитните институции по Заповед № РД22-2355/25.11.2009 г. на подуправителя на БНБ (л. 42), предоставил на ищеца по негова Молба вх. № 131335/16.12.2020 г. (л. 35) потребителски кредит от 2 000, 00 лева. Заемополучателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделка със Стандартен европейски формуляр (л. 36 – л. 38) и по данни от Разходен касов ордер № 288/16.12.2020 г. (л. 28) усвоил заемната сума, следвало в срок от 6 месеца да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330% и годишен процент на разходите от 48, 331%, или общо 2 239, 47 лева, на 6 месечни вноски с падеж на 16-о число на месеца, първите 5 от които от по 119, 76 лева, а финалната – от 119, 73 лева, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение (л. 30) към съглашението.

Според чл. 8 от текста му потребителят дължи на заемодателя неустойка от 718, 53 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез добавка към всяка от първите 5 на 119, 76 лева и към последната – 119, 73 лева, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 6 от договора в 3-дневен срок от подписването му да го обезпечи с издадена в полза на кредитора ценна книга и с две физически лица гаранти, всяко от които отговарящо на изискванията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия: да има нетен осигурителен доход над 1 000, 00 лева по справочните сведения на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем с „КРЕДИ ЙЕС” ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години и кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и погасени задължения, съгласно справочна информация на ЦКР към БНБ.

В отговора си ответното дружество признава, че ищцата е издължила изцяло главницата, лихвата, както и неустойка в размер на 703, 17 лева, със следните платежи: на 18.01.2021 г. – 500, 00 лева, на 16.02.2021 г. – 500, 00 лева, на 16.03.2021 г. – 500, 00 лева, и на 07.06.2021 г. – 1 445, 13 лева, или общо 2 945, 13 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Според чл. 34 от ЗЗД, който е частно проявление на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, всяка от страните по признат за нищожен договор трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК). При релевиране на повече от един се касае за първоначално обективно съединяване на искове по смисъла на чл. 210, ал. 1 от ГПК, което по правило е от евентуален тип, тоест уважаването на един от тях ще изключи необходимостта от разглеждането на останалите, защото, макар да е възможно едновременното съществуване на няколко опорочаващи сделката юридически факта, законът по правило свързва с всеки от тях еднакъв правен резултат, с постигането на който се изчерпва правния интерес от съдебна защита, освен ако по изключение е възможно пораждане на различен правен ефект за страните. Следователно ако ищецът, без да обосновава такъв, ги поддържа заедно, съдът не е подчинен на вида на предприетото от него обективно съединяване и дължи обсъждането им по същество в евентуална поредност, произтичаща от естеството на въведените недостатъци, като съобрази съотношението на изключване или поглъщане помежду им (в този смисъл Решение № 527/21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г. на IV гр. о., Определение № 494/05.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 267/2011 г., IV г. о., и Решение № 97/08.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о.).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на клаузата на чл. 8 от Договор № 486198/16.12.2020 г. за паричен заем (л. 29 – л. 30) с конкуриращи се фактически доводи, които според чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно, че е противна на добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, заобикаляща закона и включена в договор, който поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, изразяващи се съответно в непосочване на годишен лихвен процент и неясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, е изцяло недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Доколкото са кумулативно наведени, подлежат на изследване в режим на евентуалност именно в указаната последователност, която е съответна на характера им.

Единствените ограничения на договорната автономия в гражданския и търговския оборот са тези в чл. 9 от ЗЗД – повелителните норми на закона и добрите нрави, а колизията с тях е въздигната в основание за нищожност на договора в чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от ЗЗД.

Добрите нрави са правно значими и общоприети неписани правила за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в обществен интерес. Специално нормативно проявление намират в Глава шеста от ЗЗП, чл. 146, ал. 1 от който обявява за нищожни неравноправните клаузи, освен ако са индивидуално съгласувани, каквито по разбирането на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП не са, ако са били изготвени предварително и поради това потребителят не е могъл да влияе върху тях, особено когато се отнася за общи условия.

До заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД се стига, когато чрез сделка, която сама по себе си не противоречи на негови повели, се постига непозволен или забранен от него резултат.

Атакуваната уговорка принадлежи към Договор № 486198/16.12.2020 г. за паричен заем (л. 29 – л. 30), който бидейки сключен от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

В чл. 9, ал. 1 от ЗПК е записано, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по пояснението в чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т. 12); извлечение за периодите и условията за плащане на свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се заплатят без главницата (т. 13); всички разходи за откриване и обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за усвояване и погасяване на кредита, освен ако откриването им не е доброволно, и за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички други разходи, произтичащи от договора, и условията, при които могат да бъдат променяни (т. 14); приложимия при просрочени плащания лихвен процент, изчислен към момента на сключване на договора, начините за променянето му, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение (т. 15); предупреждение за последиците за потребителя при забава на вноските (т. 16); наличието на свързани с договора нотариални и други такси, ако има такива (т. 17); изискуемите се обезпечения (т. 18) и застраховки (т. 19); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока и условията за неговото упражняване, включително информация за задължението му да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден (т. 20); информация за правата на потребителя по чл. 27 и чл. 28 от ЗПК и условията за упражняването им (т. 21); правото на предсрочно погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо, информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32 от ЗПК, както и начина за неговото изчисляване (т. 22); реда за прекратяване на договора за кредит (т. 23); наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване (т. 24); другите клаузи (т. 25); адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване изискванията на ЗПК (т. 26) и подписи на страните (т. 27). Чл. 11, ал. 2 от ЗПК разпорежда да е подписана от тях и всяка страница от общите условия, ако такива са приложими.

По смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), и се представя като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, изчислен по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК забранява да бъде по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а водещите до надхвърляне на прага клаузи са обявени от чл. 19, ал. 5 от ЗПК за нищожни.

Във величината на общия разход §1, т. 1 от ДР на ЗПК интегрира лихвата и всички други, пряко свързани с договора и известни на кредитора разходи за потребителя – комисиони, такси с изключение на нотариалните, възнаграждение за кредитни посредници и за допълнителни услуги и по-специално застрахователните премии в случаите, когато са задължително условие за отпускане на заема. При калкулацията на годишния процент на разходите изрично са изключени от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК разноските, възникващи за заемателя при евентуална негова неизправност.

В изпълнение на ангажимента си по чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО да създаде ефективни и пропорционални санкции с възпиращо действие за нарушение на въвеждащите я национални разпоредби в чл. 22 от ЗПК българският законодател е разписал, че при неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, които са зададени по примера на чл. 10, §2, букви „г”, „д”, „е”, „ж”, „з”, „и” и „п” от Директива 2008/48/ЕО, договорът е недействителен, а в чл. 21, ал. 1 от ЗПК – че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съотнесена към очертаната нормативна рамка, конкретната фактическа обстановка сочи, че между ответното дружество, от една страна като „Заемодател”, и ищеца, от друга страна като „Заемател“, е сключен формален, реален, двустранен и възмезден Договор № 486198/16.12.2020 г. за паричен заем с атрибутите по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД при Общи условия (л. 31 – л. 34). Страните еднопосочно твърдят, а и по делото е приложен материализиращият съглашението им документ (л. 29 – л. 30), който потвърждава, че в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма са съгласували воля за предаването на сумата от 2 000, 00 лева в собственост от заемодателя на заемателя със задължение на последния разсрочено на 6 месечни вноски да я върне на първия и да му заплати лихва при фиксиран месечен лихвен процент от 3, 330% и неустойка от 718, 53 лева, каквато съгласно чл. 8 от договора дължи, ако не представи в 3-дневен срок от подписването му обезпечение чрез ценна книга и поръчителство на две физически лица, всяко от които да има нетен осигурителен доход над 1 000, 00 лева по справочните сведения на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем с „КРЕДИ ЙЕС” ООД, да няма неплатени осигуровки за последните две години и кредити към банки и финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и погасени задължения, съгласно справочна информация на ЦКР към БНБ.

Чл. 92, изр. 1 от ЗЗД гласи, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, е утвърдено виждането, че когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, клаузата за нея е нищожна поради противоречие на добрите нрави.

Преценката, дали са съблюдавани, се прави за всеки отделен случай към момента на постигане на съгласието въз основа на установените факти и се ръководи от комплекс от фактически критерии, които са неизчерпателно маркирани в цитираното тълкувателно решение: естеството на обезпеченото задължение (парично или непарично) и неговия размер; наличието на уговорени други обезпечителни правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.; характера на неустойката (компенсаторна или мораторна) и начина на определянето й – като глобална сума или като процент от главницата; базата на начисляването й; съотношението между величината й и прогнозните вреди от неизпълнението, както и неговия вид – съществено или за незначителна част от дълга.

При отсъствие на данни за противното, убеждаването на съда в което е задача на търговеца по указанието на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, може да се счете, че разискваната уговорка не е следствие от персонално договаряне, и след като не се обхваща от изключението по чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, по причина че не е относима към същината на договора, попада във фокуса на съдебния контрол и за неравноправност.

Основните й признаци са нормирани в чл. 143, ал. 1 от ЗЗП – всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, а списък на отделни нейни проявни форми е поместен в чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Една от тях, изведена в чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, е задължаване на потребителя при неизпълнение да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съобразно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП, неравноправността също се търси на етапа на договарянето, като се отчитат вида на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и останалите договорки в него или в друг контракт, от който зависи.

Прочитът на настоящата фактическа установеност в контекста на изложените правни постановки позволява да се заключи, че въпросната неустойка се отклонява от типичното си призвание да гарантира и стимулира коректното изпълнение, да компенсира очакваните от неизпълнението вреди и да санкционира неизправния длъжник.

На първо място, предвидена е да обезпечава непарично и вторично задължение, вредни последици от неспазването на което не могат да се прогнозират, тъй като не рефлектира пряко върху същинския дълг за връщане на заема с възнаграждение за потреблението му.

Отделно от горното, кредиторът, който е финансова институция, заета по занятие с кредитиране, е изрично натоварен от чл. 16, ал. 1 от ЗПК да проучи и оцени кредитоспособността на потребителя още преди сключване на договора за кредит, за да вземе адекватно решение дали да се обвърже. Нормата удовлетворява препоръките на Директива 2008/48/ЕО към държавите членки да предприемат подходящи мерки за насърчаване на отговорното поведение на всички фази от кредитното правоотношение и в среда на разрастващ се кредитен пазар да упражняват необходимия надзор за избягване и респективно да санкционират безотговорното кредитиране, включително такова без предварителна оценка на кредитоспособността.

Процесната уговорка е свидетелство, че ответникът преценя риска от неплатежоспособност на клиента като такъв, който налага обезпечение, но вместо при неосигуряването му да подходи отговорно, като откаже заем или предложи адекватна цена за ползването му, пристъпва към сделката. По-нататък с клаузата й по чл. 6 изисква да бъде гарантирана от потребителя, който всякога е в положение на по-слабата страна, както от гледна точка на преговорните възможности, така и на степента на информираност, което го принуждава да се съгласи с предварително формулираните от кредитора параметри, без да може да им повлияе, и то при условия, практически непостижими в повечето случаи в дадения за целта изключително кратък тридневен срок. Това говори, че са поставени с тенденция да предразположат допускане на неизпълнение и в последен анализ да превърнат неустойката в сигурен източник на доходи за кредитодателя над обичайните и приемливи от гледна точка на морала за този вид договор, и то с величина почти три пъти повече от възнаградителната лихва.

Разсъжденията отвеждат до категоричния извод, че в разрез с началата на нравствеността неустоечната уговорка генерира за заемателя свръхпрекомерно бреме и неоправдано облагодетелства кредитора, което мотивира решение за прогласяване на нищожността й като последица от първия от разглежданите пороци – по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, без да се дължи произнасяне по останалите.

Основателен е и искът по чл. 34 във чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на 703, 17 лева, недължимо платени на кредитодателя в изпълнение на невалидната клауза, ведно със законната лихва от датата на съдебното завеждане на исковата молба – 10.09.2021 г., до окончателното издължаване.

С оглед на изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) ответникът следва да бъде осъден да възстанови на ищеца съдебните му разходи за внесена държавна такса от 100, 00 лева и да заплати на процесуалния му пълномощник претендираното адвокатско възнаграждение от 600, 00 лева, предпоставките за присъждането на което по чл. 38, ал. 2, изр. 1 от ЗА са налице.

Нормата регламентира правото на адвокат, оказал безплатна правна помощ при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА, да бъде възмезден за положения труд от насрещната страна, ако в съответното производство същата е осъдена за разноски, като възнаграждението му се определя от съда в размер не по-нисък от заложения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) в редакцията й към момента на сезиране на инстанцията, пред която се заявява (в този смисъл Решение № 50001/03.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о.).

Както вече се отбеляза, ответното дружество е отговорно по чл. 78, ал. 1 от ГПК, а представеният Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2021 г. (л. 5), от който е видно, че адв. М. М. е бил ангажиран с безвъзмездно процесуално представителство на своя доверител в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, се явява достатъчно доказателство за нейното осъществяване, след като опровергаващи я сведения не са приобщени (в този смисъл Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о., Определение № 162/28.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5096/2021 г., III г. о., Определение № 50041/27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2701/2022 г., I г. о., Определение № 50041/15.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 330/2022 г., I т. о., Определение № 365/17.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 894/2017 г., Определение № 163/13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г, І г. о., Определение № 95/19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г. и др.).

В редакцията си от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., чл. 2, ал. 5 от НМРАВ сочи, че хонорарите за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела се определят според вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно (в този смисъл Определение № 50033/07.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2426/2021 г., І т. о., Определение № 50228/31.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 975/2022 г., І т. о., Определение № 146/04.04.2022г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022г., II т. о., Определение № 77/24.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1692/2021 г., I т. о., Определение № 404/26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., Определение № 60453/02.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 2006/2020 г., II т. о., Определение № 60309/02.08.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 2005/2020 г., II т. о., Определение № 60187/17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3464/2020 г., III г. о., Определение № 60208/04.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1400/2021 г., IV г. о., Определение № 165/22.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 125/2021 г., III г. о., Определение № 118/15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1469/2020 г., I т. о., Определение № 43/23.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2967/2019 г., I т. о., и Определение № 37/01.02.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 190/2021 г., IV г. о., и много други).

Следователно за предоставените по всеки от уважените два оценяеми иска с цена под 1 000, 00 лева правни услуги се полага минимално заплащане от 300, 00 лева, изчислено на база защитавания материален интерес по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 в редакцията й от ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г., и след съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото, която не се отклонява от типичната. Това е и прагът, до който е лимитирана от чл. 78, ал. 5 от ГПК и допустимата редукция поради прекомерност, за която настоява противната страна.

Водим от горното, съдът