Решение № 194 от 5.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 11/2024 г.

С присъда № 37 от 10.10.2023 г. по н.о.х.д. № 124/2023 г. по описа на Окръжен съд - София подсъдимият Ю. В. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 115, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, състоящо се в това, че на 29.07.2022 г. около 17: 40 часа на път SFO2640, свързващ село Алдомировци със село Извор, на около 1900 метра след табелата, обозначаваща край на село Алдомировци по посока село Извор е направил опит умишлено да умъртви А. С. С. от село •••, като го прострелял с огнестрелно оръжие - пистолет ЕКОЛ Р29 (фабричен номер ЕР- 1110-0477) кал. 9 мм, газово-сигнален, преработен чрез отстранен от цевта компенсатор (преградна муфа/дифузер) и монтирано допълнително цилиндрично метално тяло в долната част на цевта, който е годен да произвежда изстрели, да причини механично поразяване на целта и представлява огнестрелно оръжие съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗОБВВПИ, в челната област на главата му, като опитът е довършен, но не са настъпили исканите от него общественоопасни последици, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години.

Със същата присъда подсъдимият А. е признат за виновен и за това, че от неустановена дата до около 17: 55 часа на 29.07.2022 г. на път SFO2640, свързващ село Алдомировци със село Извор, на около 2500 метра след табелата, обозначаваща край на село Алдомировци по посока село Извор държал огнестрелно оръжие - пистолет ЕКОЛ Р29 с фабричен номер ЕР-1110-0477, кал. 9 мм, газово - сигнален, преработен чрез отстранен от цевта компенсатор (преградна муфа/дифузер) и монтирано допълнително цилиндрично метално тяло в долната част на цевта, който е технически изправен, годен да произвежда изстрели, да причини механично поразяване на целта и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4. ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и 6 (шест) броя боеприпаси за огнестрелно оръжие - патрони, които представляват преработени халосни патрони кал. 9 мм., в дулцето на които е поставен твърд снаряд (сачма) и са годни да произведат изстрел и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие по смисъла на по чл. 7, ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), без да има за това надлежно разрешение, издадено съгласно разпоредбите на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ): чл. 50, ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица е нестопанска цел, могат да придобиват само по наследство взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение. ”, във връзка с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение, или по постоянния адрес на физическото лице”, както и по чл. 56, ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който „Лицето по чл. 51, ал. 2 и 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F 1, на територията па Република България само с разрешение за съответните дейности, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК двете наказания са групирани и е наложено едно общо, най-тежко наказание в размер на „лишаване от свобода“ за срок от шест години, при първоначален строг режим на изтърпяване.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Ю. В. А. е бил задържан на основание ЗМВР, по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С описаната присъда, подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител А. С. С. сумата от 1600 представляваща заплатен адвокатски хонорар.

В тежест на подсъдимия, на осн. чл. 189, ал. 3 от НК са възложени направените по делото разноски, разпределени както следва: 6159, 60 лв. по сметка на ОД на МВР - София и 2239, 40 лв. по сметка на Софийски окръжен съд.

С присъдата първостепенният съд е разрешил и съдбата на веществените доказателства по следния начин:

• постановил е да бъдат унищожени компоненти за изземване на следи от изстрел, сравнителен материал дактилоскопни отпечатъци, гилзи от боеприпаси и части от ловни патрони;

• отнел е в полза на държавата пистолет ЕКОЛ Р29 (фабричен номер ЕР-1110-0477) кал. 9 мм, газово - сигнален, преработен чрез отстранен от цевта компенсатор (преградна муфа/дифузер) и монтирано допълнително цилиндрично метално тяло в долната част на цевта, 4 бр. патрони и 4 бр. нестандартни боеприпаси;

• върнал е автомобилна гума с джанта и черна вътрешна гума на правоимащите лица;

• върнал е 1 бр. червеникави къси гащи с бели връзки и 1 бр. тъмна на цвят тениска на частният обвинител А. С. С.. Присъдата е атакувана от частния обвинител А. С. С. с въззивна жалба, подписана от него и от повереника му адв. П.. Във въззивната жалба се релевира оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Счита се, че неоснователно и неправилно първостепенният съд е приложил разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при индивидуализацията на наказанията за двете отделни престъпления, за които е повдигнато обвинение на подсъдимия. Твърди се, че по делото не са представени доказателства за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най - лекото предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко. Поддържа се, че обществената опасност на деянията и на дееца е висока, поради което с определения размер на общото, най-тежко наказание няма да се постигнат целите на чл. 36 от НК. Иска се въззивната инстанция да постанови решение, с което да измени присъдата и да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 години за престъплението по чл. 115 от НК и за срок от 4 години за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Заявена е и претенция за присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е последвана от процесуален документ, озаглавен „допълнение към въззивната жалба“, с който се излагат подробни аргументи за заявената неправилност на присъдата под формата на явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че при определяне размера на наказанието е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, противоречие между обстоятелствата и фактите, приети за безспорно доказани и изводите относно размера на наложеното наказание. Счита се, че съдът е направил неправилна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, в нарушение на формалната логика е формирал вътрешно убеждение, което не е основано и мотивирано от пълно, всестранно и задълбочено изследване и анализ на всички обстоятелства по делото. Изтъква се, че в мотивите на присъдата, съдът не е изложил конкретно и подробно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, а доколкото е направил това, не ги е анализирал задълбочено и не се е произнесъл относно тяхната тежест и съотношение. Поддържа се, че решаващият съд изобщо не е обсъдил всички отегчаващи отговорността обстоятелства. Счита се, че подходът на първостепенният съд е избирателен, едностранчив и неравнопоставен. Оспорва се извода на СОС, че шизоидното разстройство на личността, констатирано при подсъдимия е изключително по своя характер смекчаващо обстоятелства и то с оглед изискването на закона и най - лекото наказание да се явява прекалено тежко. В тази насока се изтъква, че подсъдимият сам е придобил и държал газов пистолет, който сам е преработил в огнестрелно оръжие; сам е придобил, държал, ползвал и изработил съответни боеприпаси за него, като умишлено е поставял куршуми в гилзите; притежавал е голямо количество патрони и гилзи за ловна пушка 12 кал и 16 кал.; упражнявал се с изработения от него боен пистолет, стреляйки по бездомни кучета и стъклени бутилки - все отегчаващи отговорността обстоятелства. Поддържа се още, че употребата на алкохол не следва да се приема като „улесняващо“ в случая и смекчаващо отговорността обстоятелство. Твърди се, че съдът е пропуснал да отчете като отегчаващо вината обстоятелство, че подсъдимият А. в нарушение на ЗДвП се е движил по средата на пътното платно, като е създавал пречки за движещия се комбайн, управляван от пострадалия С.. Твърди се също, че поведението на подсъдимия е умишлено, граничи с хулиганството и незачитане на елементарни норми на поведение, тъй като след като първоначално се отместил от пътното платно, отново пак застанал пред селскостопанската машина, което накарало пострадалия да излезе на площадката на машината и чрез глас и знаци да мотивира подсъдимия да се отмести. Позовава се и на обясненията на подсъдимия, в частта, в която е заявил, че се е целил някъде в областта на главата на пострадалия, които намира за необсъдени от първоинстанционния съдебен състав, на плоскостта на обществената опасност на дееца. Настоява се да бъде отчетено като отегчаващо вината обстоятелство поведението на подсъдимия и след прострелването на пострадалия С., тъй като е продължил да стреля по намиращите се в близост превозни средства и двамата свидетели очевидци. Счита, че това е наказателна акция, проведена от подс. А., съобразно неговите представи за справедливост, законност и ред. Отново се изтъква, че по делото е недоказано и е спорно, дали действията на подс. А. са били улеснени от алкохола или не, но във всички случаи са израз на логично поведение от снабдяването му с оръжие до самото деяние на инкриминираната дата. Счита се, че действията на подсъдимия са последователни, целенасочени, извършени с необходимите умения, решителност, интелект и не са плод на болестен процес, а са израз на изграден възглед на незачитане на човешкия живот. Обосновава характеризирането на подс. А. като личност с висока степен на обществена опасност и с поведението му при задържането - направил е опит да измъкне дясната си ръка, с която да извади намиращия се от дясната страна на колана на кръста пистолет. Оспорва се заключението на съда, че ръкомаханията на пострадалия, улесняващото действие на алкохола и шизоидното разстройство на личността са изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Счита се, че съдът е интерпретирал неправилно фактите при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на наказанието за извършеното престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Поддържа се също, че в мотивите на присъдата не е направен анализ, как смекчаващите обстоятелства са повлияли и за определяне размера на наказанието за престъплението по чл. 339 от НК. Изтъква се, че съвсем механично е направена връзка със съжденията за престъплението по чл. 115 от НК, което се намира за неправилно. Настоява се още, че съдебният състав не е положил усилия за събиране на характеристични данни за подсъдимия.

Наведени са и подозрения за познанство на съдебния заседател Е. М., живуща в с.

Алдомировци със семейството на подсъдимия, както вероятно и на пострадалия. Споменатите подозрения са основани на коментари от жителите на с. Алдомировци, достигнали до частния обвинител С.. В тази връзка се прави оплакване за незаконен състав, в хипотезата на чл. 29, ал. 2, вр. чл. 31, ал. 2 от НПК. Настоява се въззивният съд да направи проверка за съществуването в миналото на служебна подчиненост на майката на съд. заседател М. с дядото на подс. А., както и на самата М. с бащата на подсъдимия, познава ли тези лица и в какви отношения е с тях. При условие, че след проверката съдът формира и изложи вътрешна убеденост, че тези твърдения не отговарят на истината, се отправя молба искането за отвод да се счита за оттеглено.

В съдебно заседание представителят на А. П. пледира присъдата да бъде изменена, като бъдат увеличени наложените на подс. наказания в рамките, посочени в жалбата.

Повереникът на частния обвинител А. С. С. - адв. П. поддържа въззивната жалба, ведно с допълнението към нея и моли същите да бъдат уважени. Счита, че едно общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 4 години е справедливо и достатъчно за постигане целите на чл. 36 от НК.

Частният обвинител А. С. С. заявява, че иска да бъде определено едно справедливо наказание, тъй като е можело подс. А. да му отнеме живота.

Защитникът на подсъдимия Ю. В. А. - адв. П. счита, че присъдата е правилна и законосъобразна. Намира, че няма нарушения на процесуалните правила. Изтъква още, че присъдата е прецизно мотивирана. Намира, че от разсъжденията на съда е видно, че той е формирал вътрешното си убеждение, като се е позовал на всестранно и пълно изследване на събраните по делото доказателства. Ангажира доводи за справедливост на отмереното наказание. Поддържа, че стрелбата по бутилки и констатираното движение по пътното платно не е отегчаващо вината обстоятелство. Навежда още, че по делото няма събрани отрицателни характеристични данни за подсъдимия.

Последният е съдействал за разкриване на обективната истина, не е осъждан и от медицинските експертизи може да се направи извод, че състоянието и поведението му са резултат от болничен процес, а не хулигански и каквито и да било други престъпни подбуди. Моли съда да потвърди присъдата, като правилна, законосъобразна и справедлива.

Подсъдимият Ю. В. А. в защитната си реч заявява, че от самото начало на процеса е бил нарочен за виновен. В деня на инцидента никой не се разпоредил да бъде освидетелстван за раните, нанесени му от частния обвинител и двамата свидетели. Никой не се разпоредил да му бъдат взети натривки от ръцете, които щели да докажат, че по тях има следи от нападателни рани. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. В последната си дума добавя, че пистолетът не бива да се третира като боен.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, Софийският окръжен съд е провел съдебно следствие по общия ред в хода на което са събрани гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Ю. В. А., показания на свидетеля А. С., дадени пред първостепенния съд и тези от досъдебното производство, закрепени в протокол от 02.08.2022г. /т. 1, л. 96 - 97 от ДП/, прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показания на свидетеля Т. И. М., дадени пред първостепенния съд и тези от досъдебното производство, обективирани в протокол от 29.07.2022г. /т. 1, л. 99 - 100 от ДП/, прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показания на свидетеля Н. И. А., дадени в съдебно заседание; показания на свидетеля Г. С. Г., дадени пред първостепенния съд и тези от досъдебното производство, закрепени в протокол от 01.08.2022г. /т. 1, л. 103 - 104/, прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; показания на свидетеля Р. Г. Б., дадени пред първостепенния съд и тези от досъдебното производство, закрепени в протокол от 01.08.2022г. /т.1, л. 105 - 106 от ДП/, прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; писмени доказателствени материали: справка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“; протокол за личен обиск на подс. А. от 29.07.2022г.; справка за криминални регистрации на подс. А.; справка за съдимост на подс. А.; протокол за оглед на местопроизшествие от 29.07.2022г., ведно с фотоалбум, съдържащ 36 бр. фотоснимки; протокол за претърсване и изземване от 29.07.2022г. и фотоалбум към него с 24 бр. снимки, одобрен с определение от 30.07.2022г. по ч.н.д. № 438/2022г. на Окръжен съд - гр. София; протокол за разпознаване на лица по снимки от 30.07.2022г.; протокол за разпознаване на лица по снимки от 30.07.2022г.; епикриза относно здравословното състояние на частния обвинител С.; съдебно – медицинско удостоверение №570/2022 г. относно нараняването на частния обвинител С.; болничен лист, издаден от Военномедицинска академия на частния обвинител С. и останалата медицинска документация, оформена при хоспитализацията на частния овб. С. във ВМА - МБАЛ - София /т. 3, л. 2 - 28 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 30.07.2022г. /т. 3, л. 29 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 01.08.2022г. /т. 3, л. 30 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 01.08.2022г. /т. 3, л. 31 от ДП/; протокол за доброволно предаване от 01.08.2022г. /т. 3, л. 32 от ДП/; протоколи за вземане на образци за сравнително изследване /т. 3, л. 28, 37, 38 от ДП/; медицинска документация относно травматични увреждания на подс. А. /л. 69 - 76 от първоинстанционното дело/; справка на Затвора - ••• /л. 112 - 113 от първоинстанционното дело/; заповед № Л - 2698 от 13.07.2023г. на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /л. 118 от първоинстанционното дело/, изслушани са изпълнените по досъдебното производство заключения на съдебномедицински експертизи по метода на ДНК профилиране /т. 1, л. 31 - 35, т. 1, л. 61 - 65 от ДП/; дактилоскопна експертиза /т.1, л. 38 – 39 от ДП/; балистична експертиза /т. 1, л. 49 - 57/; тройна съдебно - психиатрична експертиза /т. 1, л. 69 - от ДП/, както и заключенията на допуснатите в хода на съдебното следствие съдебно - медицинска експертиза на подс. А. и допълнителна тройна съдебно - психиатрична експертиза за актуалния статус на подс. А. /т. 1, л. 69 - от ДП/.

На свой ред въззивната инстанция проведе разпит на свидетелите А. В. Д. и В. А., допуснати по искане на повереника на част. обвинител; назначи допълнителна балистична експертиза и приобщи към доказателствената маса постановление от 19.04.2018г. за образуване на ДП № 117/2018 г. по описа на РУ Сливница, пр. пр. № 420/2018 г. по описа на РП Сливница, за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК; постановление от 06.06.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по пр. пр. № 420/2018 г. по описа на РП Сливница; постановление от 18.04.2018г. за отделяне на материали от пр. преписка № 350/2018 г. по описа на РП Сливница; постановление от 18.04.2018 г. за отказ да се образува наказателно производство по пр. пр. № 350/2018 г. по описа на РП Сливница; писмо от РУ Сливница с вх. № 4389/19.02.2024 г. и писмо № 183/14.02.2024 г. на МВР, Дирекция „Национална система 112“.

Първоинстанционния съд е приел фактология, която намира опора във формираната доказателствена съвкупност. Правно релевантните факти за извършените престъпления от подсъдимия, съществените детайли в поведението му, обуславящи съставомерността на деянията, за които е признат за виновен, са изяснени убедително и в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Те не се променят и след доказателствени способи, използвани от въззивната инстанция.

При правилен анализ на доказателствата, СОС е приел, че подсъдимият Ю. А. е роден на •••••••• г. в гр. •••, българин е, български гражданин, неженен, безработен.

Видно от свидетелство за съдимост /т. 1, л. 29 от ДП/ преди осъществяване на престъпленията по настоящото дело, подсъдимият А. е бил адресат на един осъдителен съдебен акт - присъда по н.о.х.д. № 30/2001г. на Военен съд - София, с която за престъпление по чл. 381, пр. 1 от НК е осъден на наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Присъдата е влязла в законна сила на 27.02.2001г. Отсъстват данни наложената глоба да е платена, но с оглед изминалия 21 - годишен период от датата на влизане в сила на присъда и липсата на други осъждания на подс. А., е вън от съмнение, че е настъпила реабилитация по право по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК, вр. чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК.

От изисканата във въззивното производство справка от РУ- Сливница се установява, че подс. А. няма други криминални прояви, извън очертаното по - горе, за което е реабилитиран по право.

Подсъдимият А. обитавал къща, останала след смъртта на негови възходящи втора степен, находяща се в с. •••, общ. •••, обл. София. Там живеел сам, при изключително лоши битови условия - нямал ток, за отопление и приготвяне на храна използвал дърва, а за осветление - свещи. Ровил в кофите за боклук. Не общувал с никого.

На неустановена дата подс. А. си закупил газово-сигнален пистолет ЕКОЛ Р29 с фабричен номер ЕР-1П0-0477, кал. 9 мм от оръжеен магазин. Снабдил се и с халосни патрони кал. 9 мм. В неустановен момент, той отстранил от цевта на пистолета компенсатора (преградна муфа/дифузер) и монтирал допълнително цилиндрично метално тяло в долната част на цевта, а в дулцето на патроните поставил твърд снаряд (сачма). Използвал така преработените оръжие и патрони за стрелба по бездомни кучета и бутилки.

На 29.07.2022 г. подсъдимият Ю. А. посетил град София. Напазарувал си хранителни продукти и в 16.20 часа тръгнал обратно към дома си с автобус, движещ се по направление гр. София - с. Алдомировци. На последната спирка в с. Алдомировци, подс. А. слязъл от автобуса и продължил пеша за село •••, като вървял по път SFO2640, свързващ село Алдомировци със село •••. Подсъдимият бил употребил неустановено количество алкохол и носел у себе си споменатия пистолет и преработени патрони, част от които поставени в пистолета.

По същото време и в същата посока свидетелят Н. А. управлявал лекия си автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ••••••••. Целта му била да стигне до нива, която пострадалият С., поел ангажимент да ожъне с притежавания от него комбайн марка „Bizon“, модел „ Z 058“. По пътя си, свид. А. застигнал и задминал подсъдимия А., след което паркирал автомобила пред собствения си земеделски имот, на около 1900 метра след табелата, обозначаваща край на село Алдомировци по посока село Извор, от дясната страна на пътното платно. Той изчаквал пострадалия А. С. да пристегне.

Около 17.40 часа пострадалият С. наближил с комбайна нивата на свидетеля А., движейки се по път SFO2640. В този момент, по средата на пътя, на близко разстояние зад автомобила на свидетеля А., вървял подсъдимият А., препречвайки по този начин движението на обемистата машина на пострадалия. Докато стоял в автомобила си, свидетелят А. видял в огледалото за задно виждане комбайна и слязъл.

Когато чул приближаването на комбайна, подсъдимият А. се обърнал назад. Пострадалият С. отворил вратата на комбайна, показал се от нея и му махнал с ръка да освободи пътя. Подсъдимият не го сторил, поради което пострадалият С. се показал на платформата на стълбата, водеща към шофьорската врата на комбайна и продължил, махайки с ръце, да настоява подсъдимият А. да се махне от пътя. Намесил се и свидетелят А.. Той извикал на подсъдимия да се дръпне и последният направил няколко крачки встрани.

Междувременно, пристигнал и свид. Т. М. с управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес Атего“, с който трябвало да бъде транспортирана ожънатата с комбайна реколта. Свид. М. спрял МПС до автомобила на свидетеля А.. Пострадалият С., като водач на комбайна, успял да заобиколил лекия автомобил и започнал маневри за навлизане в земеделския имот, но подсъдимият отново препречил пътя му. С жестове с ръце, свидетелят С. сигнализирал на подс. А. да се премести, но той стоял на едно място. Неуспешните конклудентни усилия за убеждаване на подс. А. да осигури достатъчно свободно пространсто за преминаване, накарали пострадалият С. да излезе на платформата към стълбата и да се насочи към слизане по нея. Свид. С. искал да се приближи до подсъдимия и да му каже да се отмести, тъй като разстоянието между двамата и шума от машината препятствали способността да бъде чут. Тогава подсъдимият А. извадил с дясната ръка пистолета от дрехите си, прицелил се в главата на пострадалия А. С. и го прострелял в челната област. От раната бликнала кръв, пострадалият извикал и се хванал с ръка за челото, след което скочил на земята, побягнал и се скрил зад комбайна. Изплашен от случилото се, свидетелят Н. А. също побягнал, скрил се зад товарния автомобил и позвънил на тел. 112.

Подсъдимият Ю. А. произвел още три изстрела - в задната лява гума на комбайна, предното стъкло на комбайна и предната лява гума на автомобила на свидетеля А., като в същото време изричал заканителни изрази - че ще видят и че ще ги изтрепе. После подсъдимият бавно тръгнал към дома си в село •••.

По повод подадения сигнал, регистриран в 17.38ч. в Регионален център 112 - София /видно от писмо №183/14.02.2024г., прил на л. 130 от въззивното дело/, на местопроизшествието пристигнали четирима полицейски служители, между които свид. Г. Г. и Р. Б.. Пострадалият А. С. бил откаран във ВМА - гр. София, а свид. Р. Б. и Г. Г., заедно с един от колегите им от криминална полиция се отправили към село •••, упътени от свидетелите М. и А. за посоката на движение на подсъдимия Ю. А.. На около 2500 метра след табелата, обозначаваща край на село Алдомировци по посока село •••, те видели подсъдимия, който продължавал да върви бавно по пътя, носейки в ръцете си найлонови торби с покупки. Полицейските служители били униформени и оборудвани с обозначен със съответните надписи служебен автомобил, с включена сигнална лампа. След като подсъдимият А. не реагирал на пристигането им и на отправеното към него разпореждане „Полиция, спри!“, полицаите пристъпили към задържането му. Органите на реда хванали дясната ръка на подс. А. и му наредили да си даде и другата ръка. Подсъдимият А. не се подчинил и се опитал да издърпа дясната си ръка, поради което полиц. служители го поставили на земята по лице. Първо сложили белезници на дясната ръка, а при поставяне на втората гривна на лявата ръка, горната дреха, с която бил облечен подс. А. се повдигнала и се показал втъкнатия в ластика на панталоните му пистолет. Свид. Б. внимателно избутал оръжието на земята, при което полиц. служители видели, че на изхода на цевта е монтирана неоригинална метална тръба с резба в двата й края. Свид. Б. поставил ръковици на ръцете си и обезопасил оръжието, като извадил пълнителя и издърпал затворената рама назад, при което от цевта изхвърчал един брой патрон. В пълнителя на пистолета имало още три такива патрона със сиво на цвят кръгло топче в предната част и надпис „Walther“ 9 мм на дъното на плоската част. По - късно, при извършения личен обиск на подсъдимия по реда на чл. 80 от ЗМВР, като процедура прешестваща отвеждането му в арестното помещение, у него била открита кибритена кутия с три броя цилиндрични жълти на цвят обекти, като в предната част на два от тях се наблюдавало сиво на цвят кръгло топче, на плоската част имало надпис „Walther“ 9 мм, а на третия в предната част се наблюдавал в меден цвят издадена напред овална част, а в другия край имало надпис „10“ и „54“. Оръжието и боеприпасите намерени у подсъдимия, били предадени от свид. Б. с протокол за доброволно предаване, оформен на 30.07.2022г. / т. 3, л. 29 от ДП/.

Докато задържали подс. Ю. А., полиц. служители усетили мирис на алкохол, поради което в 18.23 часа той бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0160, което отчело положителен резултат от 1.00 промил в издишвания въздух.

Във времевия интервал от 20.10 часа до 21.20 часа бил извършен оглед на местопроизшествието, при който били фиксирани местоположението на комбайна, лекия и товарния автомобил. В протокола, обективиращ коментираното следствено действие, бил отразен открития в предното стъкло на комбайна отвор, на около 90 см от долния край и на около 20 см вляво от десния край, гледано отпред към стъклото отвор с около 3 см диаметър в най- широката му част. При огледа на около 50 см. от отворената предна лява врата на комбайна бил открит и иззет цилиндричен обект с жълт цвят (обект № 1). При провеждане на огледа се отчупил участък в средата на предното панорамно стъкло, което цялото било напукано тип паяжина. Посредством марля и физиологичен разтвор била направена отривка от капки върху пътното платно с тъмночервеникав цвят (обект № 2). На около 1.63 м. от задна лява гума на комбайна, намерена спаднала, бил открит и иззет цилиндричен обект с жълт цвят (обект № 3). На около 7.80 м от задна лява гума на комбайна по посока село Алдомировци бил установен и описан лек автомобил „Опел“ с рег. № ••••••••, със спаднала предна лява гума. В самия край на пътя и в близост до задна лява гума на автомобила бил установен и иззет цилиндричен обект с жълт цвят (обект № 4). По посока село Алдомировци и на около 25 см от края на пътя, до който бил лекият автомобил, и на 9.60 м от задна лява гума на комбайна върху асфалта били установени капки с червеникаво-кафяв цвят, от които посредством марлен тампон с физиологичен разтвор е иззета отривка (обект № 5).

Резултатите от извършеното следствено действие били онагледени с фотоалбум, съдържащ 36 бр. фотоснимки /т. 1, л. 34- 43 от ДП/ С протокол за претърсване и изземване от 29.07.2024г. /т. 1, л. 45 - 46 от ДП/, одобрен с определение от 30.07.2022г. по н.ч.д. №438/2022г. на Окръжен съд - София, от дома на подсъдимия били иззети 70 броя цилиндрични тела с метално дъно, с различни цветове, с размери около 7 см. дължина и 2 см. диаметър.

От заключението на изпълнената на досъдебното производство съдебно - медицинската експертиза /т. 2, л. 2 - 3 от ДП/ се установява, че на пострадалия А. С. С. е причинено мекотъканно огнестрелно нараняване на главата в челната й област, което е наложило оперативно лечение и е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице В. Т. увреждането се дължи на изстрел с огнестрелно оръжие с ориентация на дулния срез към челото на пострадалия.

Видно от епикриза от Клиника по неврохирургия на ВМА - София, на 29.07.2022 г. е проведена оперативна интервенция - дебридман на огнестрелна рана на главата в челната област с пластика на скалпов дефект и сутуриране на кожни ръбове. Пострадалият е изписан на 02.08.2022 г. в добро общо състояние и нормален неврологичен статус, като с болничен лист му е отреден отпуск за временна нетрудоспособност за срок от 35 дни.

От заключението на съдебно медицинска експертиза по протокол № 22/ДНК-676 /т. 2, л. 61 - 65 от ДП/, изготвена от вещите лица Д. А. и Ж. И., се установява, че червено-кафявата материя по марлените парчета, съдържащи обтривки от капки върху пътното платно, е кръв, произхождаща от пострадалия А. С.. По досъдебното производство е назначена съдебно - медицинска експертиза на откритите при задържането на подсъдимия А. пистолет, пълнител и седем броя цилиндрични жълти на цвят предмети. Вещите лица са дали заключение /протокол № 22/ДНК-727, прил. на л. 31 - 35 от ДП/, че клетъчният материал по пистолета и пълнителя произхожда от подсъдимия Ю. А., а за цилиндричните обекти не се определя годен на идентификация ДНК профил.

Същите веществени доказателства са били изследвани за наличие на дактилоскопни следи. От заключението на изпълнената от вещото лице Й. Ч. дактилоскопна експертиза по протокол № 22/ДКТ-293 /т. 2, л. 38-40 от ДП/ се установява, че дактилоскопни следи не са открити.

Видно заключението на комплексната експертиза по протокол за № 22/БАЛ - 156 /л. 49- 58 от ДП/, пистолетът е фабрично произведен сигнално- газов пистолет „ЕКОЛ“, модел „Р29“, със сериен номер ЕР-1110-0477, кал. 9 мм. Същият е с отстранен от цевта компенсатор (преградна муфа/дифузьор), което позволява през цевта му да се изстрелят твърди тела. В дулната част на цевта му е монтирано допълнително цилиндрично метално тяло. Пистолетът е годен да произвежда изстрели, може да причини механично поразяване на целта при изстрели с патрони от вида на представените за изследване и съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие, като с него е стреляно след последното му почистване. Вещите лица са констатирали още, че 1 бр. от представените за изследване общо 7 бр. патрони е кал. 7, 62х25 мм, предназначен за стрелба с пистолети „ТТ“ и картечни пистолети кал. 7, 62х25 мм, а останалите 6 бр. патрони са нестандартни боеприпаси, за направата на които са използвани 6 бр. стандартни халосни патрони кал. 9 мм, в дулцето на които допълнително е поставен твърд снаряд (сачма). В това състояние 6 броя патрони са преработени за стрелба със сигнално-газови пистолети кал. 9 мм, с отстранена от цевта стеснителна муфа, какъвто е и процесният. Вещите лица са провели експериментална стрелба, при която са изтреляли 2 бр. от нестандартните патрони кал. 9 мм с инкриминирания пистолет, с монтирано към цевта цилиндрично тяло и без него, от дистанция 100 см. срещу балистичен желатин 15 см /гел, съответстващ на плътността на меките тъкани на човешкото тяло/ и подложка от чамова дъска с дебелина 5 см, като и в двата случая изстреляните сачми са преминали през целия желатин и подложката. Резултатите от експерименталната стрелба са дали основание на вещите лица да заключат, че представените за изследване 6 бр. преработени халосни патрони са годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБННПИ представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. Според вещите лица трите цилиндрични обекти с жълт цвят, дълги около 2 см., приобщени като веществени доказателства с протокола за оглед на местопроизшествие са 3 бр. гилзи, части от халосни патрони кал. 9 мм, предназначени за стрелба със сигнално-газови пистолети кал. 9 мм, включително и за процесния пистолет, като същите са стреляни с представения за изследване пистолет; 70 бр. цилиндрични тела с метално дъно, с различни цветове, иззети от дома на подс. А. са 69 бр. гилзи, части от ловни патрони кал. 12, предназначени за стрелба с гладкоцевни ловни пушки кал. 12 и 1 бр. гилза, част от ловен патрон кал. 16, предназначен за стрелба с гладкоцевни ловни пушки кал. 16. Вещите лица са констатирали, че в отривката от цевта на представения за изследване пистолет се регистрират капсулни микрочастици със състав олово-антимон-барий и оловни микрочастици; по отривката от монтираното на пистолета цилиндрично тяло се регистрират капсулни микрочастици със състав олово- антимон-барий и оловни микрочастици; по представените за изследване 3 бр. гилзи, части от патрони кал. 9мм се регистрират капсулни микрочастици със състав олово- антимон-барий; в пробата, иззета от лявата ръка на подсъдимият Ю. А., не се регистрират капсулни микрочастици, но се регистрират 550 оловни микрочастици; в пробата, иззета от дясната ръка на подсъдимия, не се регистрират капсулни микрочастици, регистрират се 359 оловни микрочастици; в пробата, иззета от лицето на подсъдимия, не се регистрират капсулни микрочастици, регистрират се 144 оловни микрочастици; в пробата, иззета от врата и зад ушите на подсъдимия, не се регистрират капсулни микрочастици, регистрират се 631 оловни микрочастици.

От заключението на допълнителната балистична експертиза, назначена във въззивното производство по искане на подсъдимия, се установява, че поразяващото действие на инкриминираните нестандартните патрони кал. 9 мм, изстреляни с пистолета, преправен от подсъдимия, е по - голямо от поразяващото действие на „стоп“ патрон кал. 9х18 мм., изстрелян от пистолет „Макаров“.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие е изпълнена съдебно - медицинска експертиза относно травматичните увреждания на подс. А. /л. 236 - л. 243/. Вещото лице д-р Д. Н. е констатирало:

• охлузване в областта на лявата скула в предно долния й край. Вещото лице е изяснило, че това увреждане е резултат от действието на твърд тъпоръбест предмет по механизма на удар с такъв, като морфологията на увреждането показва действие на предмет с ръб, а не на предмет с ограничена неохлузваща повърхност, каквито контактни повърхности имат свитите в юмруци ръце;

• линейни охлузвания по лявата подбедрица. Според вещото лице тези травми, предвид характерния морфологичен вид, са резултат от действието на твърди тъпи предмети с охлузваща повърхност, при допирното и под ъгъл действие на такива предмети, и отговарят да са получени при провлачване на терен;

• симетрични охлузвания по гръбната/горната/ повърхност на двете ходила. Вещото лице е пояснило, че характерното симетрично разположение на тези травми, със сходен морфологичен вид, показва динамично действие на предмети с добре изразен ръб и могат да са получени от ръбовете на обувките, при провлачване на краката по терен. Според експерта, травмите по краката на подсъдимия не отговарят да са получени по начина, съобщен от него - „от парче стъкло“, тъй като са категорично с вид на увреждания от твърди тъпи предмети и не носят характеристиките на порезни наранявания.

От заключението на съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р Л. Т., д-р П. Г. и д-р Е. К. в стационарни условия в Психиатрично отделение на СБАЛЛС при Затвора - ••• /т. 1, л. 69 - 106 от ДП/ се установява, че подсъдимият е с Шизоидно разстройство на личността (F 60.1; МКБ-10). Към момента на деянието не е бил с психотично мотивирано поведение, съхранено е ядрото на личността, т.е. ценностна система, убеждения, възгледи, интереси, социални и професионални умения; като приетото количество алкохол е улеснило, но не и мотивирало действията му. Според вещите лица по време на инкриминираното деяние действията на подсъдимия А. са били във връзка с външен повод и са били избирателно насочени, а не психотично мотивирани; не е експонирал в сетивни измами; бил е със съхранена способност да долавя особеностите на ситуацията и промените, настъпващи в нея. Не е била прекъсната връзката му с действителността и действията му не са налудно мотивирани. Вещите лица са изяснили, че за подсъдимия е характерна податливост към подозрителност и недоверие, както и към игнориране на информацията, която не потвърждава собствените му убеждения. У него са налице враждебни нагласи, подозрения към другите и усещане, че е обект на враждебни действия. По тази причина той възприема света като опасно място, което дава цялостно негативно отражение върху социалната адаптация и възприятие. В контекста на личностовата дисхармония при подс. А. и при улесняващата роля на изпития алкохол, при възникналия конфликт, подс. А. е възприел поведението на пострадалия като провокация, а ситуацията като оскърбителна, фрустрираща, враждебна. Вещите лица са категорични, че установената при подсъдимия А. личностова патология не е болест в тесен смисъл на понятието и не засяга базови психични сфери в степен, непозволяваща му да възприема собствените действия, тези на околните, или заобикалящата го действителност. По време на деянието подсъдимият А. е могъл правилно да възприема, запаметява и след това да възпроизвежда факти и събития от значение за наказателното производство. Вещите лица са посочили, че към времето на инкриминираното деяние подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, лека към средна степен, със съхранена способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От заключението на тази експериза е видно също, че подсъдимият А. е със запазена психична годност да разбира смисъла на извършваните спрямо него действия и не е налице медицинска пречка да участва във всички фази на процеса, включително да бъде реализирана наказателната му отговорност.

С оглед постъпили данни за осъществен от подсъдимия Ю. А. суициден опит в условията на задържането му под стража, първоинстанционният съд е назначил допълнителна тройна съдебно-психиатрична експертиза, като за пълнота на изследването, на осн. чл. 70 от НПК е настанил подсъдимия в СБАЛЛС - Ловеч, за срок от 30 дни. Експертизата е приключила със заключение за отсъствие на психична психотична болест (психоза) при подсъдимия, която да възпрепятства основните му психични годности. Суицидният му опит не е психотично мотивиран, а е израз на незрял механизъм за защита в екстремна ситуация, надхвърляща личностовия ресурс и стратегии за справяне. Вещите лица отново са категорични, че подсъдимият може правилно да възприема и разбира същността на воденото срещу него наказателно производство и не е налице медицинска пречка да участва.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства.

Въззивният съд се солидаризира с оценката на контролираната инстанция на обясненията на подсъдимия А. и на показанията на свидетелите А. С., Т. И. М., Н. И. А., Г. С. Г. и Р. Г. Б.. СОС е подложил на задълбочен анализ обясненията на А. и показанията на споменатите свидетели. Мотивирано е изяснил в коя част ги кредитира като житейски убедителни, логически издържани, кореспондиращи помежду си и с експертните заключения, писмените доказателства и доказателствени средства.

Придобиването на газово-сигналния пистолет ЕКОЛ Р29 (фабричен номер ЕР-1110-0477) и халосни патрони, последващото им препаработване, чрез отстраняване от цевта на компенсатора (преградна муфа/дифузер) и монтирането на допълнително цилиндрично метално тяло в долната част на цевта на оръжието и чрез поставяне на твърд снаряд (сачма) в дулцето на патроните, както и упражняването на фактическата власт върху тях на инкриминираната дата и място, е несъмнено установено от показанията на свидетелите, веществените доказателства и обясненията на подсъдимия А.. Същият не оспорва авторството на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК и подробно разказва как е закупил оръжието от оръжеен магазин, след което с шестограм му извадил муфата, навил „тръбичка“ на цевта му и „сам си е правил“ боеприпасите. Обясненията на подсъдимия за извършените промени в газово-сигналния пистолет и халосните патрони са в унисон със заключението на комплексната експертиза по протокол за № 22/БАЛ - 156. С направените корекции газово-сигналният пистолет е станал годен да произвежда изстрели, да причини механично поразяване на целта и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 4 от ЗОБВВПИ, а преработените халосни патрони са придобили характеристиките на боеприпаси за огнестрелно оръжие, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От заключението на допълнителната балистична експертиза се установява, че поразяващото действие на инкриминираните патрони, изстреляни с процесния пистолет е по - голямо от поразяващото действие на „стоп“ патрон, изстрелян с пистолет „Макаров“. Заключението на експертизата е изпълнено след нарочна експериментална стрелба. Същото е обосновано, поради което въззивният съд го възприема. Констатациите на последната експертиза оборват позицията на подсъдимия, че силата на заряда на преработените от него патрони е по - ниска от тази на „стоп“ патроните.

Първостепенният съд е направил верен анализ на доказателствената съвкупност и досежно обвинението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. След съпоставка на отделните доказателствени източници и придържайки се към правилата на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК решаващият съд е извел правното значимите факти относно поведението на подсъдимия А. и неговата правна квалификация.

Накърняването на телесната неприкосновеност на частния обвинител С., характерът на увреждането и начинът на причиняването му не са спорни по делото. Те са изяснени по несъмнен начин от извършените оглед, медицинска експертиза на С., двете съдебно - медицински експертизи по метода на ДНК профилиране и гласните доказателствени източници. Спорни са какъв е мотива за извършването на това посегателство. САС се съгласява с направените от проверяваната инстанция констатации, че отсъстват доказателства, които да подрепят тезата на подс. А., че е извадил пистолета и е стрелял с него за да се защити от физическото и психическо насилие, упражнено му от свид. С., М. и А.. За този си извод основателно първостепенният съд се е доверил на показанията на свидетелите С., М. и А.. И тримата са единодушни, че не са проявили каквато и да е форма на агресия спрямо подсъдимия. В ущърб на лансираната защитна версия е и заключението на съдебно - медицинската експертиза /л. 236 - л. 243 от първоинстанционното дело/, според което установенвите травматични увреждания на подс. А. не съответстват на разказания от него механизъм на получаване. При изнесените еднопосочни факти от свидетелите С., М. и А., последните двама от които незаинтересовани от изхода на делото и споменатото заключение, правилно първостепенният съд е отказал да кредитира обясненията на подс. А. относно твърдянато нападение над личността му.

При вярно установена фактическа обстановка, първостепенният съд е направил законосъобразни изводи за квалификацията на деянията.

Обосновано първостепенният съд е приел, че подсъдимият А. е осъществил състава на чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Изложените в мотивите правни заключения са верни и не са налице основания за тяхната промяна. Като е произвел изстрел с огнестрелно оръжие и патрон, годни да нанесат механично поразяване, в жизнено важна област - челото на главата на пострадалия, където са разположени лесно раними органи като очи, нос, уши, подсъдимият А. е направил опит да лиши от живот постр. С.. Деянието е довършено, но не са настъпили целените от дееца обществено опасни последици. Верен е и изводът, че престъплението е извършено при пряк умисъл, който се извежда от употребеното оръжие и действията на подсъдимия. В тази насока красноречиво говорят обясненията на самия подсъдим. Същият е заявил в разпита си пред СОС, че се е прицелил в областта на главата на пострадалия.

Настоящият въззивен състав споделя и виждането на СОС, че липсва фактическа основа за приложение на института на неизбежната отбрана по чл. 12 от НК 4 от НК или за преквалификация по чл. 119. Формираната доказателствена съвкупност не оставя съмнение, че отсъства ключовият елемент от фактическия състав на неизбежната отбрана - непосредствено предстоящо или започнало непрекратено нападение. Това е така, защото е нямало физически сблъсък между подс. и пострадалия. Последният не е предприел каквито и да е действия, застрашаващи личността и здравето на подсъдимия. Същото се отнася и за свид. М. и А.

Ето защо за настоящия съдебен състав, аналогично на първостепенния, е вън от съмнение, че подс. А. в нито един момент от инкриминираното събитие, не се намирал в ситуация на неизбежна отбрана. Отсъствието на нападание изключва приложението на чл. 12, ал. 1 от НК или състава на чл. 119 от НК.

Не са налице и предпоставките за квалификация на извършеното от подсъдимия А. в деяние по чл. 118, във вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Липсва първото условие, с което законът свързва осъществяването на хипотзата на чл. 118 от НК- насилие, тежка обида, клевета или друго противозаконно действие от пострадалия към дееца.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че правилно СОС не е приложил състава на чл. 118 от НК.

Първоинстнационният съд е направил законосъобразни правни изводи, като е приел, че от обективна и субективна страна подс. А. е осъществил състава на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като на 29.07.2022 г. на път SFO2640, свързващ село Алдомировци със село Извор, е държал огнестрелно оръжие - пистолет ЕКОЛ Р29, газово - сигнален, преработен чрез отстранен от цевта компенсатор и монтирано допълнително цилииндрично метално тяло в долната част на цевта и 6 броя патрони, представляващи преработени халосни патрони кал. 9, с поставен в дулцето твърд снаряд. Посочените патрони имат свойствата на боеприпаси. При “държането”, като форма на изпълнително деяние е достатъчно от обективна страна оръжието и боеприпасите да се намират у дееца, както е в случая. Ирелевантно за съставомерността е времетраенето на фактическата власт върху предмета на престъплението. /В този смисъл Решение №632/04.04.1996г. по н.д. №514/95 І н.о., Решение №340/15.07.1996г. по н.д. №165/96г., ІІ н.о./ Вън от съмнение е и няма спор, че подс. А. не е притежавал разрешително за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, което го лишава от възможността да упражнява фактическата власт върху тях на законно основание.

От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективните действия на подсъдимия А. се налага извода, че от субективна страна, престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е извършено виновно при пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че държи оръжие и боеприпаси, които сам е преработил. А това означава, че той е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Въззивният съд намира, че първостепенният съд не е проявил неоправдана снизходителност при решаване на въпроса за конкретните параметри на наказателната отговорност, която следва да понесе подс. А.. Наказанието, наложено за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК е справедливо, макар първоинстанционният съд да е пропуснал да отчете като отекчаващи отговорността обстоятелства предходната стрелба с инкриминирания пистолет по бездомни кучета и бутилки. Възражението на частния обвинител и неговия повереник в коментирания аспект е основателно. Предприетата в миналото употреба на оръжие, притежаващо свойствата на огнестрелно, поставя в опасност живота и здравето на неограничен брой хора, поради което следва да се третира като отегчаващо отговорността обстоятелство. Същото естество има и произвеждането на изстрел към свид. А. Д. през м. март 2018г. - факт, който се установява от показанията на свид. Д. и Р., разпитани в хода на въззивното съдебно следствие. Веднага следва да се отбележи, че освен този инцидент, по повод на който е образувано досъдебно производство № 117/2018г. на РУ - Сливница, прекратено с постановление от 06.06.2018г., няма данни и друг път, подс. А. да е стрелял по хора, както настоява частното обвинение. Неконкретните и непроверими слухове, споменати в показанията на свид. Р. не могат да служат като доказателство, поради което въззивният съд не намира, че такъв факт е осъществен в обективната действителност. Аналогично на първоинстанционния съд, въззивната инстанция не третира употребата на алкохол като отегчаващо отговорността обстоятелство, понеже от една страна концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия не е чувствителна - 1.00 промила, а от друга - няма данни подсъдимият системно да е злоупотребявал с алкохол и по този начин сам да се е поставял в състояние потенциално опасно за околните. Въззивната инстанция не споделя и позицията на частното обвинение, че поведението на подс. А. е граничило с хулиганството. Произвеждането на един изстрел към пострадалия и три изстрела към предното стъкло и гумите на комбайна и на лекия автомобил не представлява демонстрация на неуважение към обществото и пренебрежение на общоприетите правила за поведение. Подс. А. не се стремял чрез засягане на телесната неприкосновеност на постр. С. и повреждане на техниката да изрази явно неуважение към обществото. Напротив, желанието му е било да неутразира ситуацията, която е възприел като оскърбителна и враждебна, поради характерната за личността му податливост към подозрителност и убеждение, че е обект на враждебни действия /заключение на тройна съдебно - психиатрична експертиза т. 2, л. 69 - 106 от ДП/. Движението на подс. А. по пътното платно не се отличава дързост, за да бъде ценено като отегчаващо отговорността обстоятелство, както настоява частното обвинение. Още повече, че няма данни подсъдимият да е вървял по средата на пътното платно - позиция застъпена във въззивната жалба, но без доказателствена скрепеност.

Законосъобразно при определяне на наказанието за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, СОС е отчел като смекчащи отговорността обстоятелства чистотото съдебно минало на подс. А. и направените подробни самопризнания, с които е допринесъл за изясняване на обстоятелствата по делото. Правилно СОС е ценил в полза на подс. А. ненастъпването на съставомерните противоправни последици от деянието. САС се солидализира и с виждането на първостепенния съд, че наличното при подс. А. Шизоидно разстройство на личността е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Състояние на подс. А. не го е лишило от способността да разбира свойството и значението на извършеното, но има характер на едно изключително смекчаващо вината обстоятелство.

С оглед изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав, аналогично на първоинстанционния счита, че и най – лекото предвидено в закона наказание, а именно лишаване от свобода от десет години се явява несъразмерно тежко, поради което са налице основанията за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Настоящият съдебен състав споделя и извода на контролирания съд, че наказание от шест години „Лишаване от свобода“, определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съответства на тежестта на извършеното престъпление, личната обществена опасност на дееца и на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК.

За престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, първостепенният съд е отмерил наказание в размер от 1 година и шест месеца „Лишаване от свобода“, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под установения от закона минимум от две години „Лишаване от свобода“. При определяне на справедливия размер на това наказание, СОС не е посочил смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а се е позовал на преценката си, направена за престъплението по чл. 115, вр. чл. 118, ал. 1 от НК. Дори и да бъде упрекнат в не особената прецизната техника на препращане, наказанието за престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК не може да бъде завишено, поради липса на протест. В този аспект, въззивният съд съобрази, че А. С. е пострадал от престъплението по чл. 115, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и това е предопределило конституирането му като частен обвинител. Същото лице не е претърпяло вреди от престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което няма процесуалната легитимация на частен обвинител по този пункт на обвинението и не е активно легитимиран да иска увеличение на наказанието за разглежданото престъпление. С други думи, претенцията на повереника на частния обвинител за увеличаване на наказанието за деянието по чл. 339, ал. 1 от НК е недопустима и не създава възможност за въззивния съд да утежни положението на подс. А. в търсената насока.

Правилно контролираната инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК относно двете наказания наложени на подс. А., като е определила едно общо наказание, най-тежкото от тях, каквото е наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от шест години и е постановила то да бъде изтърпяно при първоначален „Строг“ режим на осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.

В съответствие с нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, първостепенният съд е приспаднал времето, през което подсъдимия е бил задържан.

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК атакуваната присъда е обоснована и в частта й относно възлагането в тежест на подсъдимия на разноските по делото и разноските направени от частния обвинител.

На чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият А. следва да понесе и направените по делото разноски пред САС в размер на 559.90 лева, представляваща възнаграждение за допълнителната балистична експертиза.

Повереникът на частният обвинител е направил нарочно искане за присъждане на разноските, направени във въззивното производство. Същите възлизат на 1200 лева и представляват изплатен адвокатски хонорар, видно от договор за правна защита и съдействие с дата 17.10.2023г. С оглед правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК тази сума следва да бъде присъдена в тежест на подсъдимия.

При извършване на цялостна проверка на постановената присъда, въззивният съд не намери неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи нейната отмяна. Във въззивната жалба е изтъкнат довод за незаконен състав, с оглед евентуалната предубеденост на съд. заседател М.. Този довод е голословен и дори не е заявен с убеденост, а като възможна житейска хипотеза, основана на слухове. Наведено подозрение за вероятно познанство на бащата и дядото на подс. А. със съдебния заседател М. и нейната майка, възникнало и преустановено преди много години, не е обвързано с конкретни индикации за заинтересованост от решаване на въпроса за нак. отговорност на подсъдимия. По делото не се събраха доказателства за твърдянато, в условията на вероятност познанство или за предубеденост на съд. заседател М., поради което въззивният съд не възприе оплакването за незаконен състав.

Така мотивиран и на основание чл. 338 от НПК, вр. чл.334, т.6 от НПК, съдът