Решение № 645 от 19.12.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1014/2025 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 5716/24.07.2025 г., подадена от „ЕКЕ“ ЕООД, ЕИК ••••••, със седалище и адрес на управление: с.К., общ. С. чрез адв. А. К-М, против Решение №267/09.07.2025 г. по гр.д.№ 697/2024г. по описа на РС-Г.Д. С въззивната жалба решението се обжалва изцяло като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Оспорват се направените от съда фактически констатации и правните изводи относно доказателствената стойност на представената от ищеца фактура. За последното се сочат подробни аргументи и се цитира съдебна практика. Твърди се нарушаване на принципа на равнопоставеност на стрА.те, което се определя като процесуално нарушение, изразяващо се в оставяне без уважение искане на жалбоподателя за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен. Претендират се разноски. Прави се доказателствено искане за разпит при довеждане като свидетел на лицето ИИТ. Доказателственото искане на жалбоподателя е обосновано с твърдението за допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с допускане и събиране на гласните доказателства Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна, от която в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор. С определението по насрочване на делото доказателственото искане на жалбоподателя е оставено без уважение, като е прието, че не е налице нарушение на чл.266, ал.3 ГПК с изложени аргументи. Жалбоподателят, редовно призован се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. За въззиваемата стана, редовно призована, не се явява представител по закон или по пълномощие. С писмено становище оспорва жалбата и иска отхвърлянето й като неоснователна. Иска разноски за адвокатско възнаграждение и представя списък по чл.80 ГПК, ведно с пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Пред въззивната инстанция не са събирА. нови доказателства. Съдът, като взе предвид оплаквА.ята в жалбата, доводите и съображенията, изложени от стрА.те, и като разгледа и прецени събрА.те по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Производството по делото е образувано по искова молба от „А.В.“ ЕООД гр.Г.Д. с която против „ЕКЕ“ ЕООД, с.К., обл.Благоевград е предявен установителен иск – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1433 лева главница, сума в размер на 137.19 лева, представляваща лихва за периода от 19.07.2023 г. до 01.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 01.04.2024 г. до изплащане на вземането и присъждане на разноските. Твърди се от ищеца в ИМ, че между „А.В.“ ЕООД и „ЕКЕ“ ЕООД са установени търговски отношения, вследствие на коит стрА.те са сключили неформален договор за изработка-извършване на ремонт на товарен автомобил - модел/ марка Щ., собственост на ответника, като ищеца има качеството на изпълнител, а ответника - на възложител. За документиране на изпълнението ищецът сочи, че е издал фактура №#•••••••••••• от 19.07.2023 г. за труд и вложени части/консумативи на обща стойност 1433 лв. Възложителят не изпълнил задължението си по така сключения договор за изработка, като не заплатил дължимата цена за извършения ремонт на автомобила. Поради това ищеца подал срещу него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за принудително събиране на дължимата сума. Въз основа на заявлението е образувано ггр.д. № 429/2024 г. по описа на РС Г.Д. Заявлението е уважено и е издадена заповед, по която е постъпило възражение, с което е обосновал интереса си от предявяване на иска. Ответната страна в писмения отговор е оспорила иска. Твърди, че в посочените във фактурата части и ремонтни действия не са вложени в товарния автомобил, посочения размер на труда не е реален, а значително завишен; голяма част от посочените във фактурата части може да са били монтирА. без да е необходимо, без да се е налагало монтирането им. Сочи се още, че влагането на голяма част от посочените артикули /части/ се дължи на лошо изпълнение от страна на изпълнителя. Твърди, че първоначално проблема на товарния автомобил, който изложил пред ищеца бил „загряване“. От страна на ответника била заявено, че със смяна на една част проблема ще се разреши. Ответната страна признава, че била сменена главата на компресора, но след 2-3 дни проблема се появил отново. При новото посещение на сервиза било обяснено, че се влива антифриз в цялата система, което е по вина на сервиза и че ще се сложи нова глава (отново по вина на сервиза). Последвали и други проблеми, тъй като антифриза бил увредил и други части. От страна на ищеца се сменяли безразборно различни части, без да се знае точно какъв е проблема и точно коя част е причина за този теч на антифриз, без да е сигурен дали смяната на дадена част ще отстрА. проблема. Последно товарния автомобил стоял в сервиза 16 дни и още при вземането му от страна на ответника било направено възражение за недобре свършена работа, поради което не подписали протокол, стокова разписка и фактура. Фактурата, приложена към ИМ, не е осчетоводена от страна на ответното дружество. Поради изложеното моли предявения иск да се отхвърли. Пред първоинстанционният съд са събрА. писмени и гласни доказателства, от самостоятелния анализ на които въззивният съд също дължи да направи, се установява следното: Не е спорен между стрА.те фактът, изложен от ищеца в ИМ, че между стрА.те, „А.В.“ ЕООД, гр.Г.Д.и ответното дружество „ЕКЕ“ ЕООД, с.К., обл.Благоевград е имало трайни търговски отношения. Не е спорен също така фактът, че ищцовото дружество „А-В ЕООД на 19.07.2023г. е издало фактура №#•••••••••••• за заплащане от ответното дружество „ЕКЕ“ ЕООД на сума на обща стойност 1433 лв. с ДДС на описА. подробно във фактурата по вид, количество, брой и цена поотделно, на вложени материали и труд, както следва: уплътнение разширително казанче, скоба за маркуч широка 32-50мм, скоба за маркуч широка 60-80мм, датчик температура охл. течност 51274210113, Термостат MAN ••••••••••••, датчик температура охл. течност 81274210125, силиконов съединител вентилатор 51066300060, антифриз концентрат червен наливен, масла хидравлично МХЛ46, кабелни връзки 4.7x285 черни, спрей обезмаслител 600 мл и труд от 580 лв. Тъй като сумите по тази фактура не били заплатени от ответника, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „ЕКЕ“ ЕООД, с.К., по която е образувано ч.гр.д. № 429/2024 г. по описа на Районен съд - Г.Д. Съдът e уважил заявлението и издал исканата заповед за сумата от 1433.00 лева - главница, сумата от 137.19 лв., представляваща лихва за периода от 19.07.2023 г. до 01.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 31.40 лв. за държавна такса и 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение. Против заповедта е постъпило възражение, поради което ищецът е предявил настоящия установителен иск – за установяване дължимостта на оспореното вземане. Фактурата е оспорена от ответното дружество в установителното исково производство, като е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че тя не съдържа подписи на представители на стрА.те. Оспорването от ответника на фактурата са изразява в оспорване на съдържА.ето й с поддържане на насрещните твърдения, че изброените в нея артикули не са вложени в товарния автомобил, а ако са вложени, то това е по вина на дружеството ищец. По делото са събрА. гласни доказателства, от които се установява следното: Св.С.З., работещ като консултант при ищеца и към момента на даването на показА.ята, сочи, че познава управителя на въззивното дружество „ЕКЕ“ ЕООД с.К., казва се Н.А., както и че през лятото на 2023г. са ремонтирали собствен на дружеството товарен автомобил, марка „Щ.“, зелен. В сервиза автомобила докарал от водача му с оплакване, че има проблем със загряване в двигателя. Дейността на свидетеля се изразявала в изготвяне на документация и поръчка на части, а мехА.ците правят тестове и проби и след това заявяват повреда и от какви части се нуждаят за нея. Автомобила на ответното дружество останал в сервиза за ремонт няколко дни до една седмица. МехА.ците отстрА.ли проблема, водачът на товарния автомобил дошъл и го тествал, като карал автомобила по наклон по пътя за П.. Свидетелят е категоричен, че собственикът на товарния автомобил бил наясно с извършения ремонт, както и че той лично е получил фактурата, като управител на ответното дружество, но не си спомня дали е присъствал при вземането на автомобила от водача. Счита, че и до момента фактурата не е платена, а обикновено плащането става по банков път. Сочи, че за един работен час стойността на труда в сервиза е 45 лв., като на поС.ните им клиенти правят отстъпки и в този случай също имало направена отстъпка от цената. Шофьора на товарния автомобил сочи, че се казва И. или Ибрахим, както и че на него имал табелка, на която пишело Х.. Свидетелят изтъква, че визуално познава водача, както и че той и собственика на „ЕКЕ“ идвали във връзка с този автомобил. Водача нямал възражения относно ремонта на автомобила, който тръгнал на собствен ход от сервиза. Свидетелят твърди, че лично е поръчал необходимите за ремонт части, а ремонтът е извършен от мехА.ците Т. и М.. Частите са доставят по различен начин в зависимост от доставчика, като за конкретния автомобил доставчика ги доставил директно на място в сервиза. ПоръчА.те части, като се получат се предават за склад, ако не са за склад, а за употреба веднага, ги доставя на мехА.ците. Пояснява още, че продават част и без да ги монтират Конкретно поръчА.те части за товарния автомобил „Щ.“ е сигурен, че са монтирА. на автомобила. За този факт сочи, че знае, защото е непрекъснато в сервиза и има поС.ен контакт с мехА.ците. Разбрал, че собственика на автомобила не е бил доволен от ремонта, но не знае точно от какво. Последно на автомобила била ремонтирана охладителната система. Присъствал е при предаване на автомобила от Х.В. и Т. на водача и взимането му от последния. След това не знае водача или собственика да са посещавали сервиза. Свидетелят твърди, че лично е звънял на Н.А., за да пита защо не е платена фактурата, но той не си вдигал. Поради това свидетелят позвънил на шофьора и от него разбрал, че ремонта бил извършен некачествено, били недоволни и затова не плащали. Свидетелят е категоричен, че И. е взел автомобила след тест без забележки. Автомобила бил ремонтиран два пъти – първия път била сменена охладителната система, която не сработила. Водачът взел автомобила и след тест се върнал и казал, че още загрява и тогава сменили системата, термостат, дисков съединител. След като взел автомобила втория път, отново направил тест около половин част на Попов ливади, бил е сам и от сервиза се доверили на казаното от водача, след като се върнал казал, че не загрява. Свидетелят потвърждава в показА.ята си, че е дал процесната фактура лично на управителя, дошъл на място в сервиза на следващия ден, след като автомобила е бил взет, не е искал да я подписва, по принцип нямат такава практика. Св.Т. Пирнарев, работи като автомонтьор при ищеца „А.В.“ ЕООД гр.Г.Д. сочи, че познава Н.А., собственик на фирма„ЕКЕ“ ЕООД с.К. и потвърждава, че са извършвали през 2023г. ремонти на негов товарен автомобил марка „Щ.“, автомобил за превозване на дървен материал. Автомобилът имал проблем със загряването. Свидетелят посочва, че лично е сменил всичко по автомобила - съединител, лепел силикон, сменили термостат и датчик за температура. Частите на автомобила ги доставил колегата му Т. /св. С.З./, който преди това получавал информация какво е необходимо на монтьорите и той ги поръчва и снабдява. Частите за този автомобил, които трябвало да се сменят били високо съединител, термостат и датчик. Ремонта бил около седмица. След като извършили ремонта водачът дошъл, взел автомобила и отишъл да провери дали всичко е наред. След като се върнал казал, че всичко било наред, няма проблеми и колата не загрява. Запалил и си тръгнал. Свидетелят познава водача и знае, че е на работа при ответника, но не знае точно името му. Описва колата като такава с табелка с надпис Х.. За ремонта била издадена фактура от С. /св.З./. Не знае ремонта дали е платен, както колко лева на час струва труда. В сервиза има пет мехА.ка, като в ремонта на този автомобил свидетелят сочи, че е участвал лично. Сменили един датчик за температурата. Колата била в сервиза една седмица. Шофьора взел камиона да го пробва, върнал се и казал че всичко е наред и след това си отишъл. След това не помни дали се е говорело, че А. е недоволен от ремонта. Автомобилът е загрявал, но след като сменили частите камиона е бил взет изправен. Не помни дали камиона е връщан втори или трети път в сервиза. Шофьора сам направил теста на автомобила. Доверили му се за теста и за думите, които казал - че не загрява. Когато дошъл да вземе товарния автомобил водачът му бил сам, дори си остави личния автомобил в сервиза, за да може да управлява товарния. Не помни кой му е предал автомобила. След като автомобила е бил взет не знае дали А. се е оплакал, не е чул или видял. Не е разбрал да е бил недоволен, лично със свидетеля не е коментирал. След това от колегите си разбрал, че не бил доволен от ремонта, но не знае защо, но също не може да уточни колко време след предаване на автомобила е чул за това, ме А. е недоволен от ремонта. От приетата по делото и неоспорена от стрА.те съдебно-счетоводна експертиза и след справки в счетоводствата на двете спорещи дружества, вещото лице е установило, че в дневника за продажби на „А-В“ ЕООД за м.07.2023 г. под ред 44 от дневника е осчетоводена фактура № 4778 с дата 19.07.2023 год., издадена към „ЕКЕ" ЕООД в размер на данъчна основа - 1 194.17 лв. и начислено ДДС в размер на 238.83 лв. или на обща стойност от 1 433.00 лв. С издаването на фактура № 4778 произтича вземане на дружеството „А-В“ ЕООД от дружество „ЕКЕ" ЕООД, общо в размер на 1 433.00 лв., както и задължение за дружество „А-В“ ЕООД да внесе данък по ДДС в размер на 238.83 лв. След проверка на банковите извлечения на ищеца за периода от 01.07.2023 г. до 20.11.2024 г. (момента на изготвяне на счетоводната експертиза) вещото лице не е установило постъпване на суми от ответника. Няма отразени и такива счетоводни записвА.я. При направена насрещна проверка в счетоводните документи на дружеството ответник „ЕКЕ“ ЕООД, вещото лице установило, че ответникът не е осчетоводил процесната фактура, не се е възползвало и от правото си на данъчния кредит в размер на 238.83 лв. Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва върху главницата за период от издаване на фактурата 19.07.2023г. до 01.04.2024г. в размер на 135.32 лв. С обжалваното решение съдът е приел за установено, че съществува вземане на „А.В.“ ЕООД, ЕИК ••••••••••••, гр.Г.Д. обл.Благоевград от „ЕКЕ“ ЕООД, ЕИК ••••••, с.К., обл.Благоевград за сумата от 1433 лева главница и сумата в размер на 135.32 лева лихва за периода от 19.07.2023 г. до 01.04.2024 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, а искането в останалата част е отхвърлено като неоснователно. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата от 331.01 лева разноски по заповедното производство и сумата от 823.61 лева разноски по исковото производство. Съдът е приел, че предвид търговската форма и на двете стрА. сключеният договор е търговски, поради което за неговото сключване, изпълнение и валидност са относими правилата на търговските сделки. На това основА.е съдът е приел че след като законният представител на ответника не се е противопостави веднага след узнаването за наличието на неточно изпълнение на ремонта и веднага след узнаване факта на взимане на автомобила от сервиза и не е направил веднага възражение за неточен ремонт пред ищеца като изпълнител, то по арг. на чл.301 ТЗ е приел, както работата за точно изпълнена според уговореното, както и при липса на своевременно оспорване управителя на ответното дружество е приел и фактурата, включително и с вписаното в нея съдържА.е, поради което липсата на оспорване веднага след получаването й, го обвързва. Така установените факти, сочат на следните правни изводи: Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване /чл. 259, ал. 1 ГПК/, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от стрА.те. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл.415, ал.1 ГПК я е оспорил. В едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за спазването на който съдът следи служебно / съгласно т. 5а от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/, заявителят е подал установителния иск – за установяване дължимостта на оспореното вземане на заявеното и поддържано и в заявлението идентично правопораждащо основА.е, като исковата молба е подадена на 11.06.2025г. и е разпределена на същия докладчик, издал заповедта за изпълнение, поради което на съда е станал и служебно известен по см. на чл.155 ГПК фактът на постъпване на иска в срока по чл.415 ГПК /така т.2 от ТР № 6/14.03.2014г., постановено по т.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо, следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба относно правилността му в оспорваната част на поддържА.те в жалбата основА.я. По същество: Както в заповедното, така и в исковото установително производство, като правопораждащо основА.е на заявеното вземане ищецът е поддържал сключен между стрА.те неформален договор за изработка, по който стрА.те са имали съответно качеството на изпълнител /ищеца/ и възложител /ответника/, с предмет – ремонт на повреден автомобил, собствен на ответното търговско дружество. И двете спорещи стрА. са юридически лица –търговци, поради което правилно спорът е квалифициран като търговски предвид правнооргА.зационната форма на стрА.те по неформална сделка. Фактът на сключване на една сделка, щом законът изрично не предписва определена форма за действителност, следва, че може да се установи с всякакви допустими по ГПК доказателства. Само по себе си издаването на фактура не доказва сключване на определено по вид правоотношение, още повече, когато процесната фактура не е подписана от управителя на ответното дружество или от изрично упълномощено от него лице. Ето защо, в тежест на ищеца е да установи, че с ответника са сключили неформален договор за изработка, неговото съдържА.е /правата и задълженията на стрА.те/, че е изправна страна по договора, както и че описА.те във фактурата части и детайли са били вложени при изпълнение на договора от страна на ищеца, като изпълнител. В тежест на въззивника, като възложител, е да установи възраженията си - за некачествено извършен ремонт, за извършено плащане или настъпване на друг факт, имащ за последица погасяване на вземането. От страна на въззиваемата страна са събрА. гласни доказателства чрез разпит на свидетелите З. и Пирнарев, от чиито показА.я се установява сключването на спорния договор, качеството на всяка от стрА.те по него, съдържА.ето му /правата, респ. задълженията на всяка страна/, предмета и изпълнението на възложената работа от страна на изпълнителя. Следва да се даде вяра на показА.ята на разпитА.те свидетели /чл.172 ГПК/, независимо от факта, че същите са работници при въззиваемата страна. ПоказА.ята на двамата свидетели, събрА. независимо един от друг, взаимно се допълват, подкрепят и са непротиворечиви. ПоказА.ята на свидетелите се потвърждава от данните в счетоводната експертиза, относно факта на издаване на фактурата и начина на осчетоводяването й при ищеца и липсата на такова при ответника. На въззивника е дадена възможност да посочи и ангажира гласни доказателства, но поради проявено процесуално бездействие такива не са събрА.. Ето защо, от гласните доказателства, събрА. от първоинстанционният съд, които следва да се кредитират като достоверни и правдиви /липсват индиции за противното/, следва да се приемат за установени следните факти: сключен между стрА.те валиден, двустранен и неформален договор за изработка – с предмет – поправка и ремонт на товарен автомобил, собствен на ответното дружество, за който са били вложени описА.те в процесната фактура части и детайли. В тази част показА.ята на свидетелите са подробни, повтарящи се и конкретни. Също така следва да се счете за установен и фактът, че ремонтът е извършен съобразно поръчаното и при точно изпълнение от страна на изпълнителя. Възложителят може да оспори качеството на извършената работа ако същата има недостатъци при приемането на работата, а ако се касае до недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по – късно, поръчващият следва да уведоми изпълнителя незабавно след откриването им – арг. чл.264, ал.2 ЗЗД. ПоказА.ята на свидетелите сочат, че след извършения ремонт товарният автомобил е бил взет от водача му без забележки и след извършен лично от него тест. По делото от страна на въззивника не са събрА. нито писмени, нито гласни доказателства, които да сочат на направено веднага възражение от възложител за некачествена работа или за извършено уведомление на изпълнителя за по- късно проявили се и отрити недостатъци във връзка с извършения ремонт, т.е. доказателства за някоя от хипотезите, визирА. в текста на чл.264, ал.2 ГПК не са представени. В тежест на страната, която прави такова възражение, е да го докаже. Тези обстоятелства са указА. с доклада, но такива доказателства не са посочени и събрА.. С оглед търговското качество на спорещите стрА. правилно спрямо спорната сделка са приложени като относими разпоредбите на ТЗ и по- специално правилото на чл.301 ТЗ. В този текст е уредена законова презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след узнаването й. В хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им. Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността / в тази насока е съд.практика - решение № 202 / 06.02.2012г. по т.д. № 87/ 2011г. на II ТО на ВКС; Решение № 154/30.09.2013г. по т.д. № 1263/2011г. на ВКС, на II ТО, Решение № 57/07.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на ВКС, І т. о. и мн.др./. Същото разрешение е относимо и по отношение на всички останали правни и фактически действия, извършени от представител на търговеца, в това число и на фактически действия по приемане от негово име на процесния автомобил от сервиза без забележки и след извършен лично от водача тест /вж.Решение № 118 от 5.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 491/2010 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че разпоредбата на чл. 301 от ТЗ се прилага и относно приемането на извършената работа/СМР/ от страна на възложителя с акт обр. 19/. При липса на възражение от ответника и изобщо на събрА. доказателства за такова веднага след приемането на автомобила от сервиза или в разумен срок след узнаването за евентуално проявили се впоследствие скрити недостатъци, следва да се счете че по аргумент на чл.301 ТЗ от ответното дружество взетият от сервиза автомобил е приет от водача без забележки относно качеството на извършения ремонт. Същите аргументи са относими и по отношение на установеното от свидетелите обстоятелство на фактическо предаване на процесната фактура от св.З. на управителя на ответното търговско дружество, настоящ въззивник. Веднага след получаването й няма данни същата да е оспорена от ответния търговец, поради което отразеното в съдържА.ето й като части и детайли, вкл. и количество труд, като вложени в ремонта на товарния автомобил, следва да се счетат, че по арг. на чл.301 ТЗ обвързват ответното търговско дружество. Предвид изложеното следва извода, че при валидно възникнало двустранно правоотношение за неизправната страна – въззивника е възникнало задължението да изпълни насрещното си парично задължение по възложената работа. При този правен извод правилно, както главния иск, така и акцесорния, са били уважени от първоинстанционният съд, поради което решението в обжалваната част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна от жалбоподателя се дължат доказА.те като направени по основА.е и размер разноски от 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, съдът