Решение № 40 от 1.3.2023 г. на Районен съд - Силистра по дело № 887/2022 г.

Производството е по реда на чл.59 – чл.63д ЗАНН. Образувано е по жалба на Г. С. И. от гр.С., ЕГН ••••••••••, против Наказателно постановление № 38-0003133/22.11.2022г., издадено от директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Р., с което на жалбоподателя, на основание чл.178а, ал.10, предложение второ от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.44, ал.1, т.1, буква „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. В жалбата се сочи, че вмененото нарушение по текста на чл. 44, ал.1, т.1, буква „б“, от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. се изразява в бездействие като в описанието на обстоятелствата в НП не е посочено за конкретно коя хипотеза се касае, като жалбоподателят посочва, че това е предложение второ. Счита се, че не са били обсъдени смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, което обсъждане следва да е задължителен реквизит на НП, както и че не е направена и преценка за определяне случая като маловажен предвид липсата на вредни последици. Иска се отмяна на наказателното постановление. Пред съда, при редовност на призоваването, жалбоподателят не се явява и не се представлява, а в депозираната писмена защита се преповтарят изтъкнатите в жалбата доводи и се поддържа искането за отмяна на НП. Административнонаказващият орган, при редовност на призоваване, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище с аргументи за неоснователност на жалбата и пълна съобразеност на наказателното постановление с изискванията на материалния и процесуалния закон, включително и законосъобразност на наложеното административно наказание. Моли се наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно и обосновано. Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не изразява становище, не се представлява в съдебно заседание, Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява допустима. Съдът, след преценка доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя и въз основа на закона, приема за установено следното: На 30.08.2022г. била извършена комплексна проверка от контролните органи на РД „Автомобилна администрация“ гр. Р. на Пункт за извършване на периодични прегледи за техническа изправност на ППС, намиращ в гр.С., ул. „К. К.“ №..., на ТД „А. – И.“ ЕООД, притежаващ Разрешение № 1453/11.06.2020г. и валидно до 13.06.2025г. В посочения пункт като технически специалист работел жалбоподателят Г. С. И.. Проверяващите инспектори – св.И. С. И. и св.И. Д. И., проследили документацията във връзка с проведените технически прегледи за посочената дата – попълнените протоколи и разходването на ценни образци – стикери и знаци, поставяни на автомобилите. Установили, че в 10.25ч. на 30.08.2022г. при извършване периодичния преглед на л.а. „Фиат Скудо“ категория М1, с рег. № СС6351СС, собственост на С. С. Н., техническият специалист И. извършил измерване на спирачната уредба и в първата част в съставения протокол № 29728613 от 30.08.2022г. отразил в позиция 1.2 и 1.4 заключение „ДА“. Същевременно не посочил в картата за проверка на спирачната уредба (л.12 от делото), съдържаща се в протокола, извършените измервания –резултатите и не дал заключение дали измерената спирачна ефективност на автомобила съответства или не съответства на нормативните изисквания. В протокола било посочено, че измерванията са били осъществени от Г. И. в качеството му на член на комисията. Предвид така установеното, на място в пункта, бил съставен АУАН № 326301/30.08.2022г., в чиято описателна част били отразени визираните обстоятелства, квалифицирани като неспазване изискването на чл. чл.44, ал.1, т.1, буква „б“ от Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Актът бил предявен на жалбоподателя И. и с връчен екземпляр от същия, удостоверено с положения от него подпис. Възражения към него момент не били направени. В установения от закона срок било депозирано писмено възражение срещу акта, отправено до административно-наказващия орган, което било оставено без уважение. Последвало издаването на процесното наказателно постановление, възпроизвеждащо административното обвинение откъм неговите фактически и правни рамки, и налагане на административно наказание глоба в предвидения в санкционната разпоредба на чл.178а, ал.10, предложение второ от ЗДВП абсолютен размер от 500 лева. По отношение спазване изискванията на закона откъм компетентност на съответните длъжностни лица, съставили АУАН и НП, сроковете за тяхното издаване и наличните реквизити в съдържанието им, съдът не констатира нарушения. Административното обвинение е формулирано по точен и ясен начин като словесно описание и съответно квалификация. Фактите по случая са установени на база свидетелските показания, които са еднопосочни досежно правнозначимите обстоятелства и кореспондират изцяло с писмените доказателства по делото. Последните ясно визират, че техническият специалист И. не е изпълнил задължението си да попълни резултатите от извършените измервания на спирачната уредба на проверявания лек автомобил „Фиат Скудо“ с рег. № СС6351СС в нарочно предвидената карта за това, като част от протокола. Видно е от същия документ, че не е дадено и задължителното заключение за съответствие на измерената спирачна ефективност. В случая оспорване на простъпката като деятелност не се прави, а се визира, че не е посочена конкретната хипотеза на нарушената правна норма на чл.44, ал.1, т.1, б.“б“ от Наредбата. Съгласно текста на същата, при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията извършва проверка на техническата изправност на ППС, съгласно методиката по чл. 31, ал. 1 и при спазване на технологичната карта по чл. 18, ал. 1, т. 4, като б) извършва необходимите проверки и измервания на спирачна уредба и състоянието на отработилите газове; разпечатва резултатите от измерванията, вписва върху тях заключение за съответствието с нормативните изисквания, подписва се и ги подпечатва със своя индивидуален печат. Видно от посоченото съдържание и подробното описание на обстоятелствата в текстовата част на административното обвинение, последното по ясен и недвусмислен начин очертава в какво е намерила израз административната простъпка на наказаното лице. Налице е правилна квалификация на нарушението дори без изричното посочване на самото предложение в приложимата хипотеза на буква „б“ в т.1 на ал.1, чл.44. Съдът намира, че не са налице фактори, които да разкриват, че настоящият случай представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид, който да го определят като маловажен. Официалната справка на РД „АА“ – Русе за конкретния технически специалист за периода 01.08.2008г. – 22.11.2022г. (л.15 от делото), разкрива, че неспазването на задължителните законови правила не се явява изолиран случай в неговата дейност при извършването на периодичните прегледи на ППС. Това обстоятелство не може да бъде пренебрегнато при преценката за приложимостта на чл.28 ЗАНН. Явно е, че въпреки налаганите през 2019г. и 2021г. административни наказания за нарушения на Наредба № Н- 32/16.12.2011г., не е налице корекция в поведението на жалбоподателя при изпълнение на служебните му задължения. Административното наказание, наложено в неговия абсолютно определен размер в санкционната разпоредба на чл.178а, ал.10 ЗДВП, предвиждаща глобата от 500 лева за нарушения на изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства и на изискванията за водене на свързаната с тях документация, е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на нарушителя и се явява справедливо. С оглед горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 вр. ал.1 ЗАНН, съдът