Решение № 562 от 4.12.2019 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 763/2019 г.
Окръжен съд - ПлевенГражданско04.12.2019 г.докладчик ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Диспозитив
поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС С.К.Й., •••, с ЕГН ••••••••••, под пълно запрещение, по молба на майка ѝ Н.А.С., ЕГн ••••••••••, •••. П репис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Органът по настойничеството и по попечителството по постоянното местожителство •••, за сведение и изпълнение. р ешението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните. съдия в окръжен съд:
Мотиви
Производството е по чл. 336 и сл.ГПК вр. и чл.5 от ЗЛС. П остъпила е искова молба от Н.А.С. •••, чрез пълномощникът и адв. С.И. с която е предявен иск с правно основание чл. 336 и сл. ГПК вр. с чл.5 от ЗЛС за поставяне на непълнолетното и дете С.К.Й. под пълно запрещение. В молбата се излагат твърдения, че ответницата е родена на •••г. със •••, като за нейното здраве, отглеждане и възпитание се грижи ищцата, с помощна на своята майка. Самата ищца е страда от множествена склероза и е трудно подвижна.Твърди, че е самотна майка. Твърди също, че дъщеря ѝ учи в помощно училище „•••“-гр.П.и през учебната 2019/2020г. е в девети клас. На 05.08.2019г. е навършила 16г.Детето има право на социална пенсия за инвалидност по реда на чл.90а КСО в размер на 200лв.месечно, изплащана от НОИ. За оформянето на съответните документи за получаването ѝ е необходимо да изрази воля лично непълнолетната ответница. Същата е освидетелствана с решение № •••. на ТЕЛК с призната 96% вид и степен на увреждане с чужда помощ. Диагнозата е тежка умствена изостаналост, със Синдром на Даун; хипотиреоидизъм-компенсиран стадий, дневна и нощна енуреза; епилепсия-ремисия, с дата на инвалидизация-05.08.2003г. В молбата е посочено още, че С. не говори, не може да се храни сама, не може да пише.Баба ѝ я къпе. Може да се облича с чужда помощ и да ходи сама до тоалетна. Реагира на емоции, разбира разговорите на близките си, следва инструкции. Когато не може да обясни и остане неразбрана се ядосва.Общува с по-малки от нея деца.Не може сама да се грижи за интересите си, въпреки навършената 16г. възраст, което обосновава правния интерес от завеждане на настоящото дело за поставянето ѝ под запрещение с цел защита на нейните права и интереси. Ищцата счита, че са налице предпоставките на чл.5 от ЗЛС, поради което моли съда да постанови решение, с което да постави под пълно запрещение С.К.Й.. Към молбата са приложени с искане да бъдат приети следните писмени доказателства: удостоверение за раждане на ответницата; експертно решение на ТЕЛК на С.Й.; Епикриза на същата от „УМБАЛ •••“ ЕАД; Епикриза от „УМБАЛ •••“ЕАД; Служебна бележка от ЦСОП“•••“-П.; Експертно решение на ТЕЛК и 2 бр. епикризи на ищцата и Декларация от същата за материално и гражданско състояние. Ищцата моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, които да дадат показание за обективното състояние на ответницата С., а също и да се назначи при необходимост съдебно-медицинска експретиза, която да даде заключение за възможността ответницата сама да се грижи за своите работи и относно необходимостта да бъде поставена под запрещение.Направено е искане за освобождаване от такси и разноски за производството, което е уважено и искане за назначаване на временен попечител на ответницата, което е оставено без уважение. На ответницата е предоставена правна помощ и ѝ е назначен особен представител – адв. Р.М.В. ••• В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, чрез особения представител адв. М., в който е взето становище, че исковата молба е допустима и основателна.С оглед интереса на детето поради тежките му заболявания, то следва да бъде поставено под пълно запрещение. Окръжна прокуратура – Плевен, чрез прокурора П. Р. изразява становище, че молбата за поставяне на ответницата С.Й. под пълно запрещение, съобразно събраните доказателства, е основателна и в неин интерес е тя да бъде уважена. Налице са законовите предпоставки за това – ответницата не може да се грижи сама за себе си и за делата си, тъй като страда от •••, което заболяване съгласно заключението на вещото лице, е необратимо. Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявен е иск с правно осн.чл.5 ЗЛС във вр.с чл.336 и следв. от ГПК за поставяне на ответницата С.К.Й. под запрещение. Съгласно чл.104 т.1 ГПК искът е родово подсъден на Плевенски Окръжен съд като първа инстанция. В чл. 336 ал. 1 ГПК е посочено кои лица са активно легитимирани да искат п оставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение – това са съпруга, близки роднини, както и всеки, който има правен интерес от това. Видно от приложените към молбата документи, налице е близка родствена връзка, по смисъла на чл.336 ал.1 ГПК, между страните – майка и дъщеря.Поради това искът е допустим и може да се разгледа по същество. Разпоредбата на чл. 5 ЗЛС предвижда, че за поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение следва да са налице /комулативно/ две предпоставки – лицето да страда от душевна болест или от слабоумие /медицински критерий/, както и състоянието му да води до пълна или частична невъзможност да разбира смисъла и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. да се грижи за своите работи /юридически критерий/. За установяване на обстоятелствата страда ли ответницата от слабоумие или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на действията си и може ли да ги ръководи, са събрани писмени и гласни доказателства. От приложената в делото епикриза, издадена от УМБАЛ ”•••”ЕАД гр.С., Клиника по детска психиатрия „•••“ се установява, че ответницата С.К.Й. е постъпила на 13.11.2017г. в клиниката за оценка на развитието и възможностите ѝ, където и е била поставена диагноза тежка степен на умствена изостаналост, причинена от диагностициран още след раждането ѝ •••. Дадени са препоръки за продължаване на активната работа със специалисти насочена към стимулиране на общото развитие и усвояване на базисни умения за самостоятелност.посочено е, че е необходим повишен контрол и подкрепа в ежедневието от възрастен, поради риска от манипулиране и злоупотреба. От издадената от Клиника по педиатрия при УМБАЛ „•••“ЕАД гр. П.епикриза ОТ 04.07.2018г. /на л.12/ се установява, че ответницата е с придружаващи заболявания ХИПОТЕРИОИДИЗЪМ и ЕПИЛЕПСИЯ.От представеното експертно решение на ТЕЛК № •••. на ТЕЛК при УМБАЛ „•••“ЕАД гр. П., се установява, че ответницата е с 96% вид и степен на увреждане с чужда помощ и диагноза Тежка умствена изостаналост. Установява се от показанията на разпитаната по делото свидетелка С. С.-баба на ответницата, че тя се грижа за нея, съвместно с майката ѝ. Води я на училище, прибира я, помага ѝ да се храни.Свидетелката дава показание, че внучката ѝ може да се облича сама и да ходи до тоалетна. Твърди, че не говори друго, освен думите „да“ и „не“, като по-малка и „мамо“ и „бабо“. Свидетелката установява още, че са се консултирали многократно със специалисти, но са разбрали, че не може да се очаква подобрение в състоянието на С..Тя през цялото време се нужда от придружител, който да се грижи за нея и да я пази.Посещава помощно училище „•••, където обучени специалисти се занимават самостоятелно с във вид на игра, с деца със специални потребности като С.. Но не и с писане и четене.Същото се установява и от бащата на ответницата – св. К. И. Й., който твърди, че дъщеря му се обслужва от своята баба и майка, че състоянието ѝ е такова по рождение.Още при раждането е установено, че е със •••.Твърди, че освен с думите „да“ и „не“, реагира само на някои инструкции. Но например не може сама да пресича улица, защото не може да разбере, че идва кола и трябва да се пази. Затова винаги е с придружител. П ри извършеното лично изслушване на ответницата, на основание чл.337 ГПК, съдът се увери, че с нея не може да бъде установен зрителен или словесен контакт. От заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.Т., което съдът възприема, като компетентно и неоспорено от страните, се установява, че ответницата С.Й. е с тежка умствена изостаналост, значително разстройство на поведението, изискващо грижа и лечение. Това психично състояние при нея може да бъде отнесено към болестите, визирани в чл.5 от ЗЛС, по точно може да бъде приравнено като слабоумие. С.Й. не разбира свойството и значението на извършеното, нито може да ръководи действията си, не може да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Необходимо е постоянно обгрижване, тъй като тя самостоятелно не би могла да съществува. При нея липсва почти изцяло социален живот. Категорично е заключението, че от медицинска гледна точка са налице предпоставките С.Й. да бъде поставена под пълно запрещение. При така установеното, съдът приема, че молбата за поставяне на ответницата под пълно запрещение, е основателна. При анализа на събраните по делото доказателства и от придобитите непосредствени впечатления за състоянието на С.К.Й., съдът приема, че ответницата е със тежка умствена изостаналост, която по медицински критерий може да бъде приравнена на слабоумие, в резултат, на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи.Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и с оглед състоянието ѝ, ответницата следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен нейните интереси. Водим от горното, Окръжният съд