Решение № 34570 от 22.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7070/2025 г.

Производството е по реда на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 226 от АПК. Делото е образувано във връзка с Решение № 7357 от 03.07.2025г. по адм. дело № 1953/2025г. по описа на ВАС, VІІ отделение, с което е отменено Решение № 27518 от 18.12.2024г. по адм. дело № 10494/2024г. на Административен съд София-град (АССГ), а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Предмет на спора е по жалба на „ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ ЕООД с [ЕИК], адрес [населено място], [жк], [улица], ет. 1, офис 1, представлявано от управителя С. Л., чрез адв. П. В. срещу Решение № МДР-СД-01-79 от 01.10.2024г. издадено от зам. министъра на земеделието и храните, ръководител на управляващия орган на „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020“ (РУО на ПМДР), с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 10 % (процента) върху сертифицираните разходи по договор № BG14MFOP001-2.011-0010-С01-3 от 01.10.2020г. с изпълнител „ОМНИКАР АУТО“ ООД на стойност 50 514.17 лева без ДДС, от които 25 201.52 лв. безвъзмездна финансова помощ, за констатирано нарушение на чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. В сезиращата съда жалба са изложени доводи, че Решение № МДР-СД-01-79 от 01.10.2024г. е издадено при нарушение на материалния закон, в противоречие на целта на закона и при неустановяване на обективната истина. Твърди се, че жалбоподателят при определяне на критериите към участниците в процедурата, при условията на оперативна самостоятелност е определил изискванията в съответствие с конкретните му специфични нужди и които да отговарят на интересите му. Излагат се твърдения, че от мотивите на решението, не може да се направи извод за нарушаване на императивна правна норма. Не приема за доказано твърдението на РУО, че поставените технически изисквания са насочвали към конкретен електрически лекотоварен автомобил и други участници няма да могат да представят предложения си, като е посочено, че оферта на дружество „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД за МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ „CITAN PANEL VAN L1“ e със сходни характеристики, а чрез конфигурация на VW при въвеждането на подобни данни излиза аналогичен автомобил „[интернет адрес] PRO kWh 210kW1AT“. Поради изложеното не приема и за невярно твърдението на РУО, че дадената възможност от жалбоподателя за представянето на автомобил с възможност за еквивалентна при техническите спецификации е неизпълнимо. На следващо място са развити подробни съображения за липса на извършено нарушение на чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като с поканата няма насочване към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент. По отношение на изложените изисквания към автомобила се твърди, че същите са били обосновани от конкретни нужди и условията на работа на автомобила, не са насочени към конкретен модел или производител, били са продиктувани от необходимостта за успешно изпълнение на проекта. В жалбата е посочено, че възложителят е спазил принципът на равнопоставеност, като е дал възможност да бъдат предложени еквивалентни продукти. На следващо място жалбоподателят излага твърдение, че в решението на РУО няма данни за претърпяна реална вреда или за създаването на опасност от такива негативни последици, както и няма твърдения за наличието на причинна връзка между твърдяното нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ и претърпените от ЕСИФ вреди. Моли съда да отмени решението на РУО на ПМДР като незаконосъобразно. В съдебно заседание – жалбоподателя „ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ ЕООД, представлява се от адв. П. В.. Поддържа жалбата по аргументи изложени в нея, моли съда да отмени решението на ръководителя на управляващия орган на „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020“ като незаконосъобразно. Претендира разноски за две инстанции като предоставя списък съгласно чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 143 от АПК. Ответника - ръководителя на управляващия орган на „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020“, редовно призован, представлява се от юрк. Г. В.. Моли съда да потвърди решението на РУО като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Софийска градска прокуратура не изпраща представител, не изразява становище по жалбата. По делото са приложени писмени бележки от жалбоподателя в защита на тезата, че Решение № МДР-СД-01-79 от 01.10.2024г. е незаконосъобразно. От страна на ответника е приложена писмена защита, в която е изразено становище, че жалба е неоснователна, а изложените твърдения недоказани и оспореното решение за определяне на финансова корекция е определено като правилно и законосъобразно. Изложени са твърдения, че жалбоподателят в категория „двигател“ е задал конкретен капацитет на литиево-йонната батерия (33 kW/h) и време на зареждане на батерията (17 часа - стандартен ШУКО 230 V и 6 часа- станция Wallbox), както и полезното тегло на багажника (650 кг.), като по този начин са ограничени потенциалните кандидати, които биха могли да предложат електрически лекотоварен автомобил с еквивалентни характеристики на тези, които бенефициентът е заложил в своите изисквания. Приема, че бенефициентът е използвал критерии за възлагане, които не са дискриминационни, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за избор с публична покана, като е допуснал нарушение на чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, а констатираното нарушение представлява нередност по т. 11 от Насоките за определяне на финансови корекции. Административен съд София-град, III отделение, 79-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено следното: Жалбоподателят „ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД с [ЕИК] е бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по сключен административен договор с ръководителя на управляващия орган по „Програма морско дело и рибарство 2014-2020“ с № МДР-ИП-01-37 от 16.07.2020г. за изпълнение на проект № BG14MFOP001-2.011-0010 „Иновативна ферма за култивирана черна морска мида Mytilus galloprovincialis „Полиси Фарм“ по полезен модел с Peг. № 2941 U1“, по процедура № BG14MFOP001-2.011 „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“, мярка 2.2 „Продуктивни инвестиции в аквакултурите“. На 07.12.2020г. е подписано допълнително споразумение към административен договор за безвъзмездна финансова помощ с № МДР-ИП-01-37 от 16.07.2020г. За реализацията на проекта е обявена процедура за избор на изпълнител с публична покана по Глава четвърта „Специални правила за определяне на изпълнител от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ“ от ЗУСЕФСУ и Постановление № 160 на МС от 01.07.2016г. за определяне правилата за разглеждане и оценяване на оферти и сключването на договорите в процедурата за избор с публична покана от бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ПМС № 160/2016 г.) с предмет: „Електрически лекотоварен автомобил (макси) С 1+1 места - FL22PAZGE – версия“. На основание чл. 51 от ЗУСЕФСУ и чл. 2, ал. 1 от ПМС № 160/2016г., бенефициерът е публикувал публичната покана в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България 2020. Неразделна част от нея е Техническата спецификация за изпълнение, в която възложителят е изискал от оферентите, електрическият лекотоварен автомобил да отговаря на технически изисквания, групирани в категориите двигател, багажник, стандартно оборудване, функционалност, гаранционна и извън гаранционна поддръжка. По отношение на категорията „двигател“ възложителят е задал следните спецификации: за батерията – багажник – Критерий за оценката на офертите е посочено оптимално съотношение качество – цена с показатели предложена цена – тежест 50 %; срок на изпълнение – тежест 20 % и условия за гаранционно обслужване – тежест 30 %. На 09.09.2020г. от „ОМНИКАР АУТО” ООД е изпратена оферта като в Техническото предложение на кандидата са посочени следните технически характеристики за двигател: На 11.09.2020г. от членове на комисията – С. Л. – управител, В. Д. – финансист и Д. Т. е съставен Протокол № 3 за избор на изпълнител, чрез публична покана с предмет електрически лекотоварен автомобил (макси) С 1+1 места - FL22PAZGE – версия, като след прилагане на методиката за оценка на офертите на допуснатите кандидати, комисията е предложила да се сключи договор за изпълнение с класираната на първо място „ОМНИКАР АУТО” ООД“. На 01.10.2020г. е сключен договор за изпълнение с изпълнител търговско дружество „ОМНИКАР АУТО” ООД на стойност 50 514.50 лв. без ДДС. На 26.08.2024г. ръководителя на УО на ПМДР е изпратил с писмо с изх. № 70-3896 до възложителя, с което го уведомява, че на осн. чл. 69, ал. 2 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ се открива производство по определяне на финансов корекция във връзка с констатации, отразени в „Пети одит на операциите за оценка на законосъобразността и редовността на декларираните пред ЕК разходи“ от 10.02.2023г. от Изпълнителна агенция „Сертификационен одит на средствата Европейските земеделски фондове” (ИА СОСЕЗФ) на представените от бенефициента „ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД процедури/поръчки за определяне на изпълнител /и по горепосоченият проект. Прието е, че в публичната покана, с която е одобрена Техническата спецификация са формулирани условия за допустимост на техническото предложение, които необосновано ограничават участието на лица в процедурата и информация насочваща към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което представлявало нарушение на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. След описание на частта от изискванията към съдържанието на Техническото предложение, касаеща категорията двигател и батерия, е прието, че с тях възложителят е ограничил потенциалните кандидати, които биха могли да предложат електрически лекотоварен автомобил с еквивалентни характеристики на тези, които бенефициентът е заложил в своите изисквания, което е в пряко нарушение на изискването на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ и съгласно, която норма бенефициентите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Срещу констатациите в сигнала за нередност е депозирано писмено възражение от жалбоподателя от дата 07.09.2024г. Възражението не е възприето от РУО и е последвало издаването на оспореното решение за определяна на финансова корекция. С него административният орган е потвърдил предварителните констатации от извършения контрол на процедурата и е приел за незаконосъобразно заложеното изискване към предложението на участниците - конкретен капацитет на литиево - йонната батерия (33 kW/h) и време на зареждане на батерията (17 часа - стандартен ШУКО 230 V и 6 часа - станция Wallbox), както и полезното тегло на багажника (650 кг). Мотив за издаването на решението е прието, че по този начин е била ограничена възможността за предложение от страна на заинтересованите икономически оператори на лекотоварни електрически автомобили с други характеристики, различни от фиксираните, и посочени изискванията в техническото предложение ограничавали потенциалните кандидати, които биха могли да предложат електрически лекотоварен автомобил с еквивалентни характеристики на тези, както и че с техническото предложение са били насочвани потенциалните кандидати към конкретен модел и марка. Идентифицирани са като нарушени разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕФСУ във вр. чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ като е прието, че е налице нередност по т. 11, буква „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), а именно - бенефициентът е използвал критерии за възлагане, които не са дискриминационни, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за избор с публична покана. Вследствие на упражнената компетентност на жалбоподателя е определена финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 10 % или в размер на 5 051.42 лв., от които 2 520.15 лв. безвъзмездна финансова помощ, представляваща сертифициран разход, във връзка с договор № BG14MFOP001-2.011-0010-С01-3 от 01.10.2020г. с изпълнител „ОМНИКАР АУТО“ ООД на обща стойност 50 514.17 лева, от които 25 201.52 лева безвъзмездна финансова помощ. Решение на ръководителя на Управляващи орган е оспорено по съдебен ред пред Административен съд София-град, във връзка с което е постановено Решение № 27518 от 18.12.2024г. по адм. дело № 10494/2024г. на АССГ, с което е потвърден административният акт. Решението на АССГ е отменено с Решение № 7357 от 03.07.2025г. по адм. дело № 1953/2025г. по описа на ВАС, VІІ отделение, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с дадени указания по прилагането на закона. Посочено е, че съдът следва да установи всички релевантни за спора факти и обстоятелства, да обсъди всички доказателства и да отговори на съществените за спора правни въпроси, както и да отговори на възраженията на страните, отнасящи се до доказателствата по делото. Към жалбата на „ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ ЕООД е приложена оферта от „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД за автомобил МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ „CITAN PANEL VAN L1“ и разпечатка от конфигурация на VW за автомобил „[интернет адрес] PRO kWh 210kW1AT“. В офертата на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД за автомобила са посочени, че съдържа следните характеристики: багажник – не е посочено А в конфигурация на VW са заложени следните параметри: По делото е приобщена е административната преписка, адм. дело № 10494/2024г. по описа на АССГ и адм. дело № 1953/2025г. по описа на Върховен административен съд. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения индивидуален административен акт, имащ право и интерес от обжалването, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е регламентирано, че органи за управление и контрол на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) са управляващите органи, счетоводните органи и одитните органи, като ал. 5 на същата норма, възлага на управляващите органи отговорности във връзка с цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Материалната компетентност на издателя на оспореното решение произтича от посочената по-горе нормативна регламентация и чл. 39 от Устройствения правилник на МЗХ, Дирекция „Морско дело и рибарство“ изпълнява функциите на управляващ орган на „Програма за морско дело и рибарство 2014 - 2020г.“. Управляващият орган е отговорен за управлението и изпълнението на програмата по прозрачен, ефективен и коректен начин, в съответствие с приложимото европейско и национално законодателство. Персоналното овластяване на издателя на акта да осъществява функциите на ръководител на управляващия орган на „Програмата за морско дело и рибарство 2014 - 2020г.“, а с това да издава и актове по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, следва от приложената по делото Заповед № РД- 09-935 от 28.08.2024г. на министъра земеделието и храните, с която на доц. д-р Д. С.-заместник-министър на ЗХ е възложено да упражнява правомощията му на ръководител на УО на ПМДР. Следователно за настоящата съдебна инстанция, проверяваното решение за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия. При издаването му са спазени изискванията на чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ, по отношение формата на акта - същият съдържа реквизитите, посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. От формална страна, актът съдържа фактически и правни основания с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В акта е посочено установено нарушение по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ, като е прието, че същото съставлява нарушение на чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ. Оспореният акт е издаден на основание чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Административният орган е изложил установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, позволяващи еднозначно да се изведе волята му за издаване на акт с посоченото съдържание, но доколко тези фактически и правни основания са материално законосъобразни и доколко обхващат всички елементи на фактическия състав на наложената финансова корекция е въпрос на материална законосъобразност на акта. Законодателят в чл. 73, ал. 2 и ал. 3 от ЗУСЕФСУ е уредил процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер. Преди издаването на решението по ал. 1, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от него възражения. При осъществяването на своите правомощия при определяне на финансовата корекция, ръководителят на УО на „Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020г.“ е спазил изцяло предвидения в ЗУСЕФСУ, ред и форма. В резултат на извършена проверка за законосъобразност на процедурата за избор на изпълнител по реда на чл. 50 от ЗУСЕСИФ и ПМС 160/2016г. с горепосочения предмет, УО е установил наличието на предпоставки да счита, че е налице нарушение, за което предстои да бъде наложена финансова корекция. С писмо с изх. № 70-3896 от 26.08.2024г., качено в ИСУН 2020 с кореспонденция с peг. № BG14МFOP001-2.011-0010-C03-M066 от 27.08.2024г., бенефициентът е уведомен по надлежния ред за наличието на данни, въз основа на които може да се направи основателно предположение за допуснато нарушение, за което предстои да бъде наложена финансова корекция. В посоченото писмо подробно са изложени категорията нарушение и нормативните разпоредби, които са нарушени. С първоначалното писмо административният орган е осигурил на бенефициента нормативно установената възможност да представи коментари, бележки или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Представеното от бенефициента възражение с peг. № BG14МFOP001-2.011-0010-C03-M066-А001 от 07.09.2024г., е разгледано от УО на ПМДР 2014-2020 г. по надлежния ред. Били са взети предвид и обсъдени изложените в него доводи. Самото производство по налагане на финансова корекция е завършило с издаване на Решение № МДР-СД-01-79 от 01.10.2024г. В него са изложени и мотивите за отхвърляне на искането на бенефициента да не се налага финансова корекция, както и кои обстоятелства са довели до формираното убеждение, че в случая е допуснато нарушение на посочените разпоредби. Относно материалната законосъобразност на акта: С атакуваното решение е определена финансова корекция на жалбоподателя на основание чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, която норма въвежда правилото за пълна или частична отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ при наличие на конкретно посочени основания, между които по т. 9 - за нередност, съставляваща нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. Легално определение на понятието „нередност“ се съдържа в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета. Разпоредба определя като „нередност“ всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза, чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Елементите от фактическия състав на нередността са: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. В процесния случай жалбоподателят участва като бенефициер в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове, същият несъмнено се явява икономически оператор, който може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент 1303/2013г., с оглед на което, първият елемент от фактическия състав на „нередността“ е налице. Нормата на чл. 70, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, препраща за случаите на нередности към Наредбата за посочване на нередности, като в Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 се съдържа изброяване на нарушенията и процентен показател на приложимите финансови корекции. В раздел I „Обявление и документация за обществена поръчка/процедура за избор с публична покана“ в относимата по делото разпоредба на т. 11 са включени следните видове нередности: използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, или условия за изпълнение на поръчката, или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от приложението, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците. В б. „а“ на т. 11 от Приложението се съдържа описание на нередности и примери за такива, а именно: нередността се отнася до критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка, като такива например са следните случаи: минималните изисквания за възможностите на кандидатите/участниците са свързани с предмета на поръчката, но не са пропорционални; използвани са критерии за подбор като показатели за оценка на офертите; изискан е конкретен модел, източник или специфичен процес, който характеризира продуктите или услугите, търговска марка, патент, тип или конкретен произход, или производство, без да са добавени думите „или еквивалент“, с изключение на случаите, когато такива изисквания са свързани с несъществена част от предмета на поръчката и влиянието върху бюджета на ЕС е само формално (без действително или потенциално финансово влияние). Показателят на корекцията за визираната нередност е в размер на 10 на сто. Не е спорно, че жалбоподателят „ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ“ ЕООД с [ЕИК] няма качеството на възложител по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 от Закона за обществените поръчки, поради което за него при възлагане на дейности на външни лица, са приложими правилата по чл. 51 – чл. 53 от ЗУСЕФСУ и тези, съдържащи се ПМС № 160/2016г. В тази връзка и в съответствие с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ бенефициерът е възложил изпълнението на дейностите по проекта, чрез публична покана, като правомерността на проведената процедура, правилно е преценена от РУО, съгласно нормативната уредба по Глава четвърта от ЗУСЕФСУ и ПМС № 160. Тезите и възражения на страните се отнасят до наличието на констатираното от органа нарушение на чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, което има финансово влияние и представлява основание за частично отнемане на финансовата подкрепа, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, квалифицирано като нередност по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. За да е налице нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, е необходимо за бенефициера (по смисъла на член 2, т. 10 от Регламент № 1303/2013) да е налице задължение за спазване на съответната разпоредба. Разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, поставя изискване към бенефициентите да определят изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване принципите на свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съгласно нормата на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, бенефициентите не могат да включват в поканата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата, както и информация, насочваща към конкретен модел, източник, процес, търговска марка, патент или друго подобно, което би довело до облагодетелстването или елиминирането на определени лица или продукти, а когато предвид спецификата на предмета това е обективно невъзможно, след посочването им се добавят думите „или еквивалентно“. Съдът споделя изводите на административния орган, че в резултат на проверка на горепосочената процедура за избор на изпълнител е констатирано, че е допуснато нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, изразяващо се в следното: За провеждане на процедурата по глава четвърта от ЗУСЕФСУ, възложителят е изготвил и оповестил публична покана, като в съответствие с чл. 51, ал. 1, т. 3 от с.з. е формулирал изисквания към съдържанието на Техническото предложение, отразени в Техническата характеристики групирани в категориите - двигател, багажник, стандартно оборудване, функционалност, гаранционна и извън гаранционна поддръжка. По отношение на категорията „двигател“ възложителят е заложил конкретни технически изисквания за максимална мощност - 60 к.с./44kW, максимален въртящ момент 225 Nm, максимална скорост 130 km/h. За батерията е заложено литиево – йонна с капацитет 33 kW/h и време за зареждане й - 17h със стандартен ШУКО 230V, или 6 часа със станция Wallbox“, а за багажник – обем 3-3.5 метра и полезно тегло 650 кг. След техническото предложение е посочено, че „за всяко посочване на стандарт, спецификация, техническа оценка, техническо одобрение или технически еталон, в изискванията на възложителя за доставката, следва да се разбира „и/или еквивалентно/и“. От изложеното по-горе за съда се налага извод, че включеното от възложителя „и/или еквивалентно/и“ в процесният случай е само едно формално посочване в техническото предложение. Със заложеното в спецификациите изискване за максимална мощност от 60 к.с. - 44kW, максимален въртящ момент 225 Nm, максимална скорост 130 km/h, багажник с полезно тегло 650 кг., възложителят е определил една абсолютна стойност за всяко едно от тях. Това не позволява на оферентите да предложат оферта на техен автомобил, чиито двигател е с максимална мощност различна от 60 к.с. - 44kW, или максимален въртящ момент различен от 225 Nm, както и максимална скорост различна от 130 km/h, или пък багажник с полезно тегло различно от 650 кг. Еквивалент означава, равностойност, равнозначност. При посочване на „еквивалент“ за оферентите има единствена възможност да предложат автомобил със същите абсолютни стойности, но в друга измервателна единица. Възложителят също така е определил, че тези абсолютни стойности на спецификациите са максимални. Непосочването на диапазон, в който могат да варират оферентите, както всъщност е направил по отношение на багажника (обем 3-3.5 метра) също е с възпиращо действие за изпращане на оферта до възложителя. По отношение на батерията от страна на възложителят също е посочен конкретен, абсолютен капацитет на батерията, а именно 33 kW/h и изискване да бъде литиево – йонна. А времето за зареждане на батерията е отново конкретно определено 17 часа - стандартен ШУКО 230 V или 6 часа - станция Wallbox, което също ограничава възможността на кандидати с други характеристики различни от фиксираните да предложат своите оферти. От изложеното съдът приема, че при зададените параметри с фиксираните стойности в поканата, необосновано препятстват/водят до ограничаване участието на други лица в процедурата, като по този начин с изискани абсолютни стойности на параметрите, информацията насочва към определен, т.е. конкретен модел лекотоварен електрически автомобил. За пълното следва да бъде отбелязано, че с посочване на конкретните стойности в оферентите се създава възпиращо чувство за изпращана на покана и участие, при липса от тяхна страна на автомобил, който не отговаря на точно и конкретно зададените параметри. Настоящата съдебна инстанция не приема възраженията на жалбоподателя, че оферта на дружество „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД за МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ „CITAN PANEL VAN L1“ e със сходни характеристики, а от конфигурация на VW при въвеждането на подобни данни излиза аналогичен автомобил „[интернет адрес] PRO kWh 210kW1AT“. Сходни характеристики могат да бъдат налице, когато е посочен някакъв диапазон на тези характеристики, в който може да се варира и тези стойности са близки една до друга. При съпоставяне на офертите, извършен анализ от съда и справка при официалните вносители на горепосочените автомобили се установява следното: Също така следва да бъде отбелязано, че приложените доказателства - оферта на „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД е от дата 08.10.2024г., а конфигурацията на VW от дата 10.07.2024г., а процедура за избор на изпълнител с публична покана е от 2020г., от което за съда не бе установено безспорно, че към 2020г. „СИЛВЪР СТАР РИТЕЙЛ“ ЕАД и VW са предлагали в продуктовата си гама такива автомобили. При съпоставянето на приложените от жалбоподателя доказателства, офертата на „ОМНИКАР АУТО“ ООД и техническите спецификации на възложителя, за съда не се установи нито сходство на параметрите, а още по малко „еквивалент“ на заложеното от възложителя, поради което правилно е констатирано от РУО, че изисквания на възложителят водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до процедурата за избор с публична покана, тъй като техническото предложение с абсолютни стойности насочва потенциалните кандидати към конкретен модел и марка електрически автомобил, което противоречи на разпоредбите на чл. 51, ал. 4 от ЗУСЕФСУ. Съда приема за неоснователни твърденията на жалбоподателят, че при определяне на критериите към участниците в процедурата, при условията на оперативна самостоятелност е определил изискванията в съответствие с конкретните му специфични нужди и които да отговарят на интересите му. От приложените доказателства не се установи какви са точно „специфичните нужди и интересите“ на възложителя, които не могат да бъдат изпълнени от друг електрически автомобил, в случай че техническото предложение не насочваше към конкретен модел и марка автомобил. Успешно изпълнение на проекта ще бъде налице, когато възложителят е спазил принципът на равнопоставеност, като е дал възможност да бъдат предложени еквивалентни електрически автомобили, което с оглед изложеното по – горе, не е направено. Процесната нередност правилно е квалифицирана от органа по т. 11, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, в редакцията към датата на издаване на акта. В т. 11, б. „а“ от Приложението е посочено, че се касае за нередности, свързани с критерии или условия, които не са дискриминационни по национален/регионален/местен признак, но водят до ограничаване на достъпа на кандидатите или на участниците до конкретната процедура за възлагане на обществена поръчка. Настоящият случай попада в приложното поле на т. 11, б. „а“ от приложението, доколкото технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение са насочени към конкретен модел и марка автомобил, което води до ограничаване на достъпа на кандидатите до процедурата по възлагане на обществена поръчка, за което сочи и броят на явилите се кандидати – един. Настоящата съдебна инстанция не споделя довода в жалбата, че не са изложени мотиви относно финансовото отражение върху бюджета на ЕС. Съдът намира, че е налице нередност – действие на икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент (ЕС) № 1303/2013 (физическо лице или юридическо лице или друг субект, които участват в изпълнението на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове, с изключение на държава-членка, която упражнява правомощията си като публичен орган), което съставлява нарушение на правото на ЕС и/или националното право, от което е настъпила или би могла да настъпи вреда на бюджета на ЕС. Наличието на вреда се обуславя от обстоятелството, че не може да се изключи възможността от нарушението да има отражение върху бюджета на съответния фонд. Така Съдът на Европейския съюз приема, че „неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд“ - Решение от 14 юли 2016г., Wroclaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45. Направеното от СЕС тълкуване е изцяло приложимо и към член 2, точка 36 на Регламент № 1303/2013 с оглед на разпоредбата на член 153, параграф 2 от Регламент № 1303/2013. В този смисъл е и Решение № 8118 от 26.07.2023г. по адм. дело № 1600/2023г., VІІ отделение на Върховен административен съд. От тази гледна точка е безспорно, че не може да се изключи възможността допуснатите нарушения на чл. 51, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, обективно да са ограничили възможността за участие в процедурата на други лица, поради заложени технически спецификации насочени към конкретен модел и марка автомобил. Това от своя страна необосновано е ограничило конкуренцията и би могло да е довело до избор на изпълнител, който не гарантира максимално ефективно и ефикасно разходване на средствата на Съюза. Това значи, че е налице и третият елемент на фактическия състав на нередността - вредата на бюджета на Съюза. Определеният за констатираната нередност размер на финансовата корекция е съответен на регламентираното (10%). Пропорционалният метод за определяне на финансова корекция се прилага само в случаите, когато не може да се установи реалният финансов ефект. Защитата на финансовите интереси на Съюза е приоритет. Въведената от законодателя скала е обусловена от невъзможността да се определи точното финансово изражение на вредата, която обаче според СЕС не изключва отговорността на бенефициера. След като СЕС допуска финансова корекция и в случаи, в които не може да се установи реалното засягане на бюджета, т.е. тежестта на нарушението, съответно тежестта на нередността, единственият възможен подход при определяне на размера на ставките е, чрез нормативно регламентирана скала. Въз основа на горното съдът намира, че жалбата на „ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ ЕООД“ с [ЕИК] се явява неоснователна. Не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК. Решение № МДР-СД-01-79 от 01.10.2024г. издадено от зам. министъра на земеделието и храните, ръководител на управляващия орган на „Програма за морско дело и рибарство 2014-2020“, с което е наложена финансовата корекция, е законосъобразно. Предвид изхода на спора, претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника се явява основателна, поради което дружеството „ПОЛИСИ ДЕВЕЛОПМЪНТ ЕООД“ с [ЕИК] следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Министерство на земеделието и храните сумата в размер на 200 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд София - град, IІІ-то отделение, 79-ти състав