Решение № 164 от 25.3.2023 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 2420/2022 г.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от З. Б. А., с адрес: гр. Б••••, с ЕГН •••••••••• чрез пълномощник адвокат В. Г. против Аксес Файнанс” АД ЕИК ••• (Универсален правоприемник на „Аксес Файнанс“ ООД, ЕИК ••••), със седалище в град С•• и адрес на управление: ул. „••••, представлявано от Изпълнителния директор ••••, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника Аксес Файнанс” АД ЕИК •••, че ищцата З. Б. А., с адрес: гр. Б••••, с ЕГН •••••••••• не дължи сумата от 400, 00 лв. по отпуснат кредит по Договор № 982777. Претендират се сторените по делото разноски. Твърди се в исковата молба от ищцата, че от известно време по телефона започнали системно да й звънят служители иа ответното дружество, с искане да заплаща месечни вноски по отпуснат заем, усвоен с паричен превод от Изи пей. При всяко обаждане, непрекъснато обяснявала, че заеми никога не е взимала, още повече от колекторски фирми, но тормоза не спрял. □ Сочи, че извършила проверка в тази връзка, като на 23.07. 2022г. депозирала молба с искане за издаване на документ за използвани платежни услуги от Изи пей - офис гр.Благоевград, като в отговор получила „разписка- извлечение“ за получен на дата 19.01.2022г. паричен превод за сума в размер на 400 лева от Аксес Файнанс ООД, от която разбрала, че на нейно име е изтеглен заем и също на нейно име е получена процесната сума, по карта, издадена от изи пей е номер: CARD ••••7126. Сочи се от ищцата, че е сезирала органите на МВР гр. Благосвград, вследствие на което било образувано досъдебно производство, което продължава и в момента. Твърди, че такъв кредит от Аксес Файнанс ООД, аз не е взимала, нито сключвала договор с № 982777. Не е получавала паричен превод от Изи пей, както и не е сключвала договор за издаване на карта с номер: CARD ••••7126 от изи пей, по която е усвоена процесната сума, както и не е полагала подписа си собственоръчно на разписка за получена сума и не е полагала подписа си на договор за издаване на карта от изи пей с номер: CARD ••••7126 и не е полагала подписа си на искане за издаване на карта, както и изписвала имената си лично и собственоръчно на извлечението, договора и искането от изи пей. Сторила е и възражение за нищожността на процесният договор и погасителен план към него на сочените основания. С разпореждане № 2802/25.10.2022 г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответното дружество е връчено на 01.11.2022г. В срока по чл. 131 от ГПК по делото в указания едномесечен срок на 01.12.2022г. е постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се признава предявения иск. Иска се да не бъдат присъждани претендираните от ищцата разноски, като се поддържа становище, че ответното дружество не е дало повод за предявяване на иска. В случай, че се намери искането за присъждане на разноски за основателно се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Сочи се от ответника, че финансовият продукт „A1 Бърз Кредит“ е вносков кредит, сключван от разстояние чрез електронен подпис по смисъла на чл.13 от ЗЕДЕУУ, като на 18.01.2022 г., от името на З. Б. А. е сключен с ответното дружество договор за паричен заем „А1 Бърз Кредит“ № 982777 за заемна сума от 400 /четиристотин/ лева със срок на погасяване от 6 /шест/ месеца, че „А1 Бърз Кредит“ е финансов продукт, за който се кандидатства изцяло онлайн, като и самият договор и другите приложими към него документи за кредита се подписват също онлайн, чрез усъвършенстван електронен подпис. В случая от името на г-жа А. е отправена заявка за кандидатстване по горецитирания Договор за паричен заем, чрез попълване по електронен път на Форма за кандидатстване на следната Уебстраница - www.a1credit.bg. Счита така предявеният иск за допустим и основателен по принцип. Сочи се в писмения отговор, че горното се обосновава от извършените действия разследване на случая от страна на компетентните органи и получената от страна на ищцата информация и данни за наличието на злоупотреба с нейните лични данни, чрез които от нейно име незаконосъобразно са сключени договори за потребителски кредити от трето неидентифицирано лице, включително и процесния Договор за паричен заем „А1 Бърз Кредит“ № 982777 от 18.01.2022 г., сключен с ответното дружество. С оглед на горното, ответникът изразява съгласие с направените от ищеца констатации за нищожност на процесния Договор за паричен заем „А1 Бърз Кредит“ № 982777 от 18.01.2022 г, и по отношение на недължимостта от страна на г-жа А. на усвоената по него главница, в размер на 400.00 (четиристотин) лева - същата усвоена от трето неидентифицирано по случая лице. Възразява срещу искането на ищцата да й бъдат присъдени съдебните разноски на настоящото дело, включително и адвокатски хонорар. Поддържа се, че ответното дружество е указало, указва и ще продължи да указва в бъдеще пълно съдействие на разследващите органи за изясняване фактите и обстоятелствата, във връзка с установяването на третото лице, което незаконосъобразно е сключило процесния Договор от името на Ищцата г-жа А., че същото в кратки срокове след като е получило официално Писмо от страна на ОДМВР-Благоевград на 09.05.2022 г, е представило цялата изискана и налична по случая информация на компетентните органи, указвайки им пълно съдействие за установяването на фактите и обстоятелствата по случая. Твърди се, че към момента, в който ответното дружество е получило официалната информация за наличието на злоупотреба с личните данни на г- жа А., който момент е 09.05.2022 г., когато е уведомено с Писмо Рег. № 244000- 14100/04.05.2022г. от ОДМВР- Благоевград, същото вече е било спряло изцяло комуникацията с г-жа А., задължението по кредита е било въведено във вътрешните информационни системи на Дружеството със статус на „закрито“ - считано от 01.03.2022 г., включително и е подадено като такова в Централния Кредитен регистър. Респективно, за Дружеството правоотношенията между него като Кредитодател и г-жа А. като Кредитополучател са били приключени, включително „Аксес Файнанс“ АД не е имало каквито и да е претенции към Ищцата. Поддържа се още, че закриването на кредита е извършено от страна на „Аксес Файнанс“ АД още преди получаването на официална информация от страна на служителите на МВР - Благоевград, тъкмо обратното - задължението, произтичащо от процесния Договор за кредит е закрито 2 (два) работни дни, след като „Аксес Файнанс“ АД е получило информация от страна на Ищцата за наличието на злоупотреба с личните й данни, което е станало за пръв път на 24.02.2022 г., когато е проведен телефонен разговор между Ищцата и представител на Дружеството. С оглед на горното, се твърди, че ответното дружество е възприело изцяло позицията на Ищцата, че процесният Договор за паричен заем „А1 Бърз Кредит“ №982777 от 18.01.2022г., е сключен, посредством незаконосъобразни действия, като въпросната преценка от страна на „Аксес Файнанс“ АД е направена изцяло в полза на Ищцата. Поддържа се, че въпруки че и към момента досъдебното производство не е приключило Дружеството е взело решение да приеме твърденията на Ищцата за наличието на измама за основателни - действие, което като кредитор Дружеството не е задължено да предприеме и което е изцяло в полза на Ищцата и във вреда на самото Дружество. Поддържа се още, че „Аксес Файнанс“ АД не е предприемало никакви стъпки за събиране на задължението от г-жа А. и не е прехвърляло вземането си по процесния договор на трети лица, независимо от това, че и самото досъдебно производство е все още висящо - т.е. фактите и обстоятелствата, свързани със сключването на Договора все още се уточняват от компетентните разследващи органи. С оглед на горното и на основание чл.78, ал.2 от ГПК, се иска да се възложат съдебните разноски и претендираното от Ищцата адвокатско възнаграждение в нейна тежест, поради изложените по-горе факти и обстоятелства, от които е видно, че „Аксес Файнанс“ АД с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящото дело, включително и поради факта, че с настоящия Отговор на искова молба, признава изцяло процесния иск за основателен. С определение № 1704/06.12.2022г., съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация и други способи за доброволно разрешаване на спора. В съдебно заседание ищецът З. А. редовно призована не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат Г.. С оглед твърденията на ответника в отговора на исковата молба за признание на иска е направено искане да бъде прекратено съдебното дирене и съда да се произнесе с решение, съобразно призванието от ответника. Ангажирани са гласни доказателства за установяване, че ищцата е притеснявана от ответното дружество до завеждане на исковата молба във връзка с неплатени вноски по изтеглена от същата сума и във връзка със стореното искане за присъждане на разноски. Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща законен и процесуален представител. В съдебно заседание по делото с оглед на направеното от ответната страна признание на исковете с отговора на исковата молба и заявеното искане от страна на ищеца по чл.237 от ГПК, за постановяване на решение при признание на иска, съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание. Съгласно чл.237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК - при признание на иска, а именно: Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. Затова, независимо от направено признание на иска, съдът следва да се произнесе по неговата допустимост, защото само един допустим иск може да бъде основателен или неоснователен. В този смисъл е Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г., I г. о. на ВКС. В случая е предявен допустим иск с правно основание чл. 124 от ГПК. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК. Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици. Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т. е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото ответникът е заявил, че счита иска за основателен и е сторил признание на същия, като искът по чл. 124 от ГПК е признат по основание и размер към момента на приключване на съдебното дирене. Ищецът, чрез процесуалния му представител в съдебно заседание, е поискал постановяване на решение при признание на иска. В случая не са налице отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК. С оглед признанието на исковата претенция от страна на ответника, съдът намира, че във връзка с нормата на чл. 237, ал.1 ГПК, същият следва да бъде уважен на базата на това признание, тъй като признатите права не противоречат на закона и добрите нрави. С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК, като исковата претенция следва да бъде уважена по отношение и да бъде прието за установено по отношение на ответника Аксес Файнанс” АД ЕИК •••, че ищцата З. Б. А., с адрес: гр. Б••••, с ЕГН •••••••••• не дължи сумата от 400, 00 лв. по отпуснат кредит по Договор № 982777. Следва да се посочи, че постановеното решение се основава на признание на исковете от страна на ответника. По отговорността за разноските: Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за размера на които са налице доказателства между кориците на делото- платежно за сумата от 50, 00 лева – заплатена държавна такса и пълномощно и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 300, 00 лева, заплатени в брой при подписване на пълномощното. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че не следва на ищеца да бъдат присъждани направените по делото разноски и същите да останат в негова тежест, алтернативно е направено възражение за прекомерност. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да се приложи правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК, следва да са налице двете посочени в закона предпоставки– ответника да е признал исковата претенция и с поведението си да не е дал повод за предявяване на иска. В настоящия случай е осъществена само едната от тези предпоставки, ответникът е признал основателността на предявения иск, но не е налице втората предпоставка, ответникът да не е дал повод за завеждане на делото, тъй като се установи от разпитания по делото свидетел С. Б., че ищцата многократно е притеснявана от ответното дружество, с цел същата да заплати сумата в размер на 400, 00 лева по отпуснатия кредит. Свидетелката споделя, че с ищцата се познават повече от 8 години и постоянно общуват. Споделя, че многократно ответното дружество е звъняло на ищцата по телефона, с цел същата да изплати кредита си, като А. постоянно им обяснявала, че няма кредит, както и са идвали пред блока и са й лепили бележки на входната й врата. Споделя, че в края на лятото 2022 година, т.е. и след 09.05.2022г. също е притеснявана от „Аксес“ и лично тя намерила залепена бележка от същите. В тази връзка съдът е указал на ответника, че не сочи доказателстваза твърденията си, че задължението по кредита е отразено в неговата информационна система като закрито още на 01.03.2022г., като не е ангажирал нито едно доказателство в тази насока. Напротив, твърденията му в отговора се опровергават от събраните гласни доказателства. С оглед на гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и сторените в производството съдебни-деловодни разноски. Не следва да се уважава възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 Г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1000 лв. адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие между ищеца и неговия процесуален представител е договорено възнаграждение в размер на 300 лева, което е дори и под минимално определеното в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата възнаграждение, поради което искането на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно. Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията на признание на иска, съдът