Решение № 5165 от 26.11.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 17387/2023 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на „С.Л.К." ООД срещу НП № 25 от 03.11.2023 г., издадено от председателя на КРС, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 261, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 335 от ЗЕС на основание чл. 335 вр. чл. 336 вр. чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП и присъждане на разноски, като се излагат конкретни съображения за материална и процесуална незаконосъобразност (практически включително за недоказаност на обвинението), които доводи ще бъдат обсъдени по-долу. Административно-наказващият орган (чрез процесуалния си представител) претендира потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, намирайки административното нарушение за доказано и наложената санкция за законосъобразна. От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа - извън писменото възражение срещу АУАН (виж и по-долу!), както и от съответния диск, респективно огледаното в съдебно заседание негово съдържание, се установява - освен оправомощаването на актосъставителя от председателя на КРС с писмена заповед - с посочено правно основание чл. 312, ал. 1, чл. 313, ал. 1 и чл. 316, т. 1 от ЗЕС - да осъществява контрол върху електронните съобщения, включително да извършва проверки и да съставя АУАН по ЗАНН (като в заповедта са изброени и редица други конкретни контролни правомощия) – още описаната в НП фактическа обстановка (с която страните са запознати и към която съдът препраща, излагайки по този начин установената от настоящия съдебен състав фактическа обстановка, забрана за използването на каквато техника категорично не е налице в релевантната нормативна уредба) с изричното уточнение, че при процесното обаждане обаждащият се глас пояснява, че се касае за рекламна кампания, в която водещи производители ще представят свои продукти (разказвайки за събитие, посветено на здравето), както и че „вашият номер е случаен набор от цифри на моя компютър, използваме телефонната база…“. Напълно правилно при това положение е приложен материалният закон, като не са налице и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Във връзка с конкретните оплаквания от страна на жалбоподателя: В случая не е наложена глоба по чл. 335 от ЗЕС, а имуществена санкция по чл. 336 вр. чл. 335 от ЗЕС, т. е. потърсена е отговорност от юридическо лице съгласно чл. 83 от ЗАНН. От гледна точка на изискванията по чл. 42 (и конкретно ал. 1, т. 5) от ЗАНН достатъчно е посочването в АУАН на нарушената разпоредба, която е тази на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС; разпоредбите на чл. 335 и чл. 336 от ЗЕС се явяват санкционни. Абсолютно никакъв логически обоснован довод за съмнение не е налице в това, че прослушаният запис е този от процесното обаждане (визираното в НП), имайки предвид източника на постъпване на въпросния запис в съда. Никаква логика няма и в това да бъде подаден недобросъвестен сигнал (както и да бъде осъществена технически сложна манипулация на съответния звукозапис) във връзка с процесното обаждане, което се явява ноторна широко разпространена търговска практика, която е съвсем естествено да предизвика недоволство у множество лица, включително като няма никакво основание за съмнение в достоверността на сигнала досежно номера, от който е било осъществено процесното обаждане, която достоверност се потвърждава и от (намира опора и в) установеното при съответната предприета по сигнала проверка, в това число касателно конкретен установен трафик. Поради това оспорването на фактите, направено с възражението срещу процесния АУАН (което възражение изхожда от заинтересованото в най-голяма степен от изхода на производството лице и се явява защитна теза), не следва да бъде кредитирано за сметка на изложеното в съответния сигнал и за сметка на информацията (съответните материали), получена от съответния оператор при предприетата по сигнала проверка. По силата на препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН в административно- наказателното производство (освен в определени хипотези – производството пред касационната инстанция и присъждането на разноски в полза на страни) субсидиарно приложение не намират разпоредбите на АПК и ГПК (на каквито се позовава в това отношение жалбоподателят), а тези на НПК, поради което използваният в прослушания в хода на съответния оглед звукозапис най-общо казано нецензурен език не е от естество да направи съответния доказателствен материал процесуално негоден. Приложение в случая намира основният принцип на наказателния процес, а именно принципът на разкриването на обективната истина – чл. 13 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Съдържанието на съответния запис е технически достатъчно ясно и то бе прослушано в открито съдебно заседание. От това съдържание не остава никакво съмнение, че целта на обаждането (макар същото действително да се явява недовършено) е да се предостави на отговарящия на същото обаждане информация за съответното събитие, така че същото събитие да предизвика интереса на получателя на обаждането (изрично се говори за „рекламна кампания“), а това от своя страна означава, че е налице и признакът „за целите на директния маркетинг и реклама“ по смисъла на чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС – пряко (директно) на съответното лице се предоставя информация с цел, която логически не може да бъде никаква друга освен постигане на благоприятен пазарен резултат (маркетинг), респективно достигане до лицето на самата информация за съответното събитие и то определено не в неблагоприятна за същото събитие светлина (реклама); практически ако процесното обаждане не се явява такова за целите на директния маркетинг и реклама, то това би означавало, че няма какво друго обаждане изобщо да попадне в съответната хипотеза по чл. 261, ал. 1, изр. 1 от ЗЕС. Изхождайки от уредбата по чл. 57 от ЗАНН, наказващият орган не е бил длъжен да обсъжда този въпрос по подобен начин в самото НП (и въобще да обсъжда всеки един правен или фактически въпрос, който може да има значение за решаване на административно-наказателната преписка от рода на това дали например не е налице хипотеза на крайна необходимост по смисъла на чл. 13 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН), нито е бил длъжен да излага някакво по-специално (от изложеното в постановлението) обсъждане на съдържанието на процесното обаждане. В АУАН и НП се съдържат всички фактически и правни параметри на обвинението, включително от гледна точка на изискванията по чл. 6 от КЗПЧОС, така че санкционираното лице да може да упражни процесуалното си право на зашита в пълнота и по същество. Уредбата съответно по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН няма как да бъде тълкувана като изискваща изчерпателно обсъждане на всеки един въпрос от фактическо или правно естество, който би могъл евентуално да се постави във връзка с търсенето на административно-наказателната отговорност (това би било и практически невъзможно). Изрично в АУАН и НП е посочено осъществяване на реклама на какво събитие е била целта на процесното обаждане (като по- горе беше изложената правната аргументация а настоящия съдебен състав по въпроса за това защо се касае и за маркетинг). Точният час на извършване на нарушението не се явява нито реквизит на АУАН или НП по силата съответно на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нито изискуемо съдържание на обвинението по силата на уредбата по чл. 6 от КЗПЧОС. И в АУАН, и в НП са посочени конкретните два телефонни номера по процесната телефонна комуникация. Обвинението е достатъчно подробно от фактическа страна, за да може да се осъществи от фактическа страна защита срещу него, като например се изложат твърдения, че на съответната дата такова обаждане от единия към другия телефонен номер не е било осъществено (ако това е било действително така). Налага се изрично да се поясни, че съдът не дължи обсъждане на писмени изявления, депозирани след срока по чл. 320, ал. 4 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (каквото е релевирано от страна на жалбоподателя след последното проведено по делото открито съдебно заседание), както и да се уточни, че наличието на една или друга съдебна практика, явяваща се незадължитена за настоящия съдебен състав по настоящото дело, е ирелевантно. При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установиха причини за отмяна или за изменение на обжалваното НП, предвид което и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено (при който изход от делото правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя не е налице). Действителният смисъл на разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН определено логически няма как да е свързан с изключване от нейното приложно поле на най-масовата хипотеза при съдебните производства като настоящото, в които като страна участва самият издал НП орган (съобрази чл. 61, ал. 1 от ЗАНН!), поради което и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразявайки изхода от делото, както и действителната правна и фактическа сложност на същото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено (доколкото съответното представителство на административно-наказващия орган от юрисконсулт действително е осъществено по делото) до размера за сумата от 90 лева. Мотивиран от всичко изложено, съдът