Решение № 157 от 27.5.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 493/2023 г.

Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по подадена въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, чрез адв. А. М. против Решение № 260002/29.05.2023 г. постановено по т.д. № 2/2020 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ сумата от 780 317.40 лв., от които главница в размер на 722 516.16 лв., като част от вземане в размер на 6 069 135.73 лв. по сключен договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен от 08.01.2013 г., между ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите за периода от 10.01.2017 г. до 10.12.2017 г., 12 месечни вноски, ведно със законната лихва за забава върху дължимите за периода от 10.07.2017 г. до 10.12.2017 г. 12 месечни вноски от датата на завеждане на исковата молба 07.01.2020 г. до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

Според въззивника решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. На първо място счита, че следва да се прави разлика между прекратяване на търговско дружество и неговото заличаване. Смята, че не е налице съотношение на специална към обща норма между разпоредбите на чл. 735, ал. 1 ТЗ и чл. 252, ал. 1 т. 3 ТЗ. Посочва, че при заличаване на юридическото лице вече е налице хипотеза на несъществуващо юридическо лице, което не е субект на правото, тъй като то е прекратено, което налага и разграничаване на двете правни понятия. Според жалбоподателя в хипотезата на обявяване на дружество в несъстоятелност ex lege настъпва прекратяването му и оттам насетне лицето не е годен адресат на права и задължения. Ето защо смята, че въззиваемият няма правно основание да получи цялото дължимо възнаграждение по гореописания договор, защото консорциумът е прекратен по смисъла на чл. 363 б. „в“ ЗЗД. Тълкувайки разпоредбата на чл. 363 б. „в“ ЗЗД прави аналогия между смъртта и поставянето под запрещение при физическите лица, като основание за прекратяване на гражданското дружество и прекратяване на юридическо лице съдружник в дружеството по ЗЗД, което според него води до същия правен резултат. С оглед изложеното твърди, че договорът за консорциум трябва да се приеме за прекратен по силата на закона от момента на прекратяване на търговското дружество, независимо, че то остава да съществува до момента на заличаването му. Навежда доводи, че с обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД -съдружник в консорциума, е последвало прекратяване по право на договора за консорциум. Поради прекратяването намира, че „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ не е надлежно легитимирана страна да получи цялото дължимо по договор възнаграждение от името на консорциума. Твърди, че дружеството следва да иска припадащия му се дял, но не и да предяви претенция за дела на другите участници в консорциума. Отново предвид прекратяването на дружеството, смята, че институтът на активната солидарност не може да намери приложение в настоящия случай и не са налице предвидените в закона предпоставки всеки от множеството кредитори да претендира изпълнение на целия дълг, а съответно изпълнението от длъжника на единия от кредиторите да погасява задължението му спрямо останалите. Намира, че след обявяването на „Строителна механизация“ АД в несъстоятелност, материалноправната легитимация на ищеца е отпаднала. Поради това твърди, че от този момент не е налице и кредиторова солидарност между съдружниците, в резултат на прекратяването на несъстоятелното дружество, водещо автоматично до прекратяване и на договора за консорциум, съответно не е налице възможност всеки един от съдружниците в консорциума да предяви в пълен обем исковете за правата, поети във връзка с осъществяване на дружествените дела. Възразява, че доколкото от страна на „Ар Ти Ай Файненс“ ГмБХ не е доказан какъв е размерът на неговия дял в консорциума, то предявената от него претенция е останала и недоказана. Моли за решение, с което да се отмени първоинстанционния съдебен акт и да му се присъдят разноски, в това число и тези направени във връзка с частичното прекратяване на делото, поради оттегляне на част от исковата претенция.

Няма доказателствени искания. В срока за отговор такъв е постъпил от „Ар Ти Ай Файненс“ ГмБХ, представлявано от Кристоф Сесеке, чрез адв. Е. Д., посредством който се 2 изразява становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че с влизане в сила на Решение № 50112/06.01.2023 г. по т. д. № 2499/2019 г. по описа на ВКС, окончателно е разрешен спорът по т.д № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен и е признат със сила на пресъдено нещо юридическият факт на договорна активна солидарност, уговорена посредством процесния договор за рехабилитация. Счита, че е ирелевантно по отношение на кредиторовата солидарност дали консорциумът продължава да съществува или не. Споделя изводите на първоинстанционния съд, че консорциумът не се прекратява вследствие обявяването в несъстоятелност на „Строителна Механизация“ АД. Твърди, че дружеството продължава да съществува като правен субект, действащ чрез назначения му синдик и е способно да извършва валидни правни действия. Прави тълкуване на законовата разпоредба на чл. 46, ал. 2 ЗНА и намира за неприложима аналогията на закона и приравняване на случаите на смърт на физическо лице и поставянето му под запрещение, и обявяването на юридическо лице в несъстоятелност, като основание за прекратяване на дружество по ЗЗД. Посочва, че процесният договор урежда подобна хипотеза и предвижда в случай, че някой от съдружниците бъде обявен в несъстоятелност, другият съдружник да поеме неговите права и задължения спрямо жалбоподателя. Въз основа на изложеното, моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Моли за присъждане на разноски.

Няма доказателствени искания. Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 24.04.2024 г., процесуалният представител на въззивника адв. М. поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Представя списък по чл. 80 от ГПК и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски в производството пред настоящата инстанция от насрещната страна. В указания от съда срок представя писмени бележки.

В същото о. с. з. процесуалният представител на въззиваемата страна адв. Д. поддържа подадения отговор на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. В указания от съда срок не представя писмени бележки.

Участващото на страната на ищеца трето лице помагач „Строителна Механизация“ АД /в несъстоятелност/, уведомено и представлявано от синдика му, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Настоящият въззивен състав, при разглеждане на жалбата, съобразява обстоятелството, че производството е било образувано по искова молба на АрТиАй Файнанс ГмБХ /с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ/, регистрирано в ТР, раздел В на районен съд Хановер, Германия под № HRB 215971, с адрес на управление: „Хилдешаймер“ 265-267, 30519 Хановер, Германия, представлявано от управителя Кристоф Сесеке, чрез процесуалния си представител адв. Б П срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД. В исковата молба се твърди, че на 11.09.2012 г. между ищеца „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ (с тогавашно фирмено наименование „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ до април 2016г., а след това с наименование КМГ Холдинг Гмбх до януари 2019 г. ) и „Строителна механизация“АД е учреден консорциум – ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013г. е сключен Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен между консорциума и ответника, на основание чл. 41 от ЗОП /отм./. С този договор ответникът, в качеството си на възложител, е възложил, а консорциумът, като изпълнител е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на гр. Шумен. Изпълнението на договора е разделено на два основни етапа. В рамките на първия се извършва предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязани рехабилитационни мероприятия. През втория етап се извършва мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи, за да се установи дали е постигнат целеният с договора резултат и се извършва изплащане на договореното възнаграждение в размер общо на 6 069 135.73 лв.

Консорциумът е изпълнил всички дейности от първи етап, като те са приети от ответника с подписване на констативен акт от 31.03.2014 г. С приключване на този етап е следвало да започне изплащане на уговореното възнаграждение на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на по 60 209.68 лв., като със споразумение от 31.03.2014 г. страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи от м. януари 2015 г., вместо от м. април 2014 г. Твърди се, че първите 12 месечни вноски, дължими през 2015 г. не са заплатени и за тях е предявен иск, предмет на т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд - Шумен. Предмет на настоящата претненция 12-те месечни вноски с поредни номера № 25 до № 36 вкл., дължими за периода от м. януари до м. декември вкл. 2017 г., в общ размер на 722 516.20 лв.

Ищецът инвокира доводи, че поради неизпълнение на задължението да заплати през 2017 г. част от дължимото възнаграждение по договора, ответникът дължи уговорената между страните с договора неустойка в размер на 57 801.24 лв. Твърди още, че ответната страна дължи и натрупаната законна лихва за забава върху всяка от 12-те месечни вноски до 06.01.2020 г., която след приспадане на претендираната с исковата молба неустойка е в размер на 127 744.84 лв.

Отправеното до съда искане от ищеца е ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 722 516.16 лв., представляваща сбор на дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г., 12 месечни вноски, съставляващи част от дължимото възнаграждение от 6 069 135.73 лв. по сключения между консорциум ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат от 08.01.2013 г.; сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за забава върху дължимите 12 месечни вноски за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г. и законна лихва за забава върху дължимите за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г., 12 месечни вноски в общ размер на 127 744.84 лв., представляващи разликата между пълната стойност на натрупаните лихви за забава за периода от падежа на всяка вноска до 06.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху дължимите 12 месечни вноски за периода 10.01.2017 г. – 10.12.2017 г. от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на месечните вноски.

В първото заседание на 02.05.2023 г. ищецът е оттеглил претенцията си за сумата 127 744.84 лв., представляваща разлика между стойността на натрупаните лихви за забава за периода от падежа на дължимата до 06.01.2020 г. месечна вноска и дължимата неустойка по чл. 38 от договора, като окръжният съд е прекратил образуваното пред него производство в тази част.

В срока за отговор на исковата молба ответникът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД оспорва изцяло ищцовата претенция. Излага становище за недопустимост на предявените искове с доводи за липса на активна процесуална легитимация на ищеца по иска. Сочи още, че липсва активна солидарност на кредиторите, участващи в консорциума. Счита процесните договори от 08.10.2012 г. и 08.01.2013 г., сключени между консорциума и ответното дружество за нищожни, поради следното: 1/. заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и 3-то от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗОП /отм./; 2/. противоречие с императивни норми на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗОП /отм./. Ответното дружество прави и възражение за неизпълнение задълженията на изпълнителя по договора, тъй като не е постигнат гарантирания по договора резултат. С оглед на неоснователността на главния иск, се твърди и неоснователност на акцесорните претенции за неустойка и мораторна лихва.

С депозираната от ищеца допълнителната искова молба се поддържат изцяло предявените претенции и се оспорват направените от ответника възражения. С подадения допълнителен отговор ответникът поддържа становището си за недопустимост, евентуално неоснователност на исковете.

В производството е конституирано трети лице помгач на страната на „Строителна механизация“АД с определение № 82 от 04.08.2021 г., постановено по делото, като дружеството не излага становище по спора.

Съдът, въз основа на изложените твърдения и възражения на страните, събраните и ценени в съвкупност доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 от ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Съдът намира, че с оглед направените с жалбата оплаквания и становището в отговора на жалбата не са налице основания за служебно събиране на доказателства и даване указания на страните да ангажират такива във връзка с приложение на императивни правни норми.

Спорът пред въззивната инстанция е сведен до въпроса относно това дали ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи дължимото възнаграждение с оглед обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД и твърдяното прекратяване на ДЗЗД – изпълнител в хипотезата на чл. 363, б.В ЗЗД. В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция /арг. чл. 269, изр. 2 от ГПК/.

С Решение № 80 от 26.07.2018 г. по т.д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен, „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“ ГмБХ), сумата 973 976.21 лв., от която сумата от 120 000 лева, като част от главницата, платима на основание чл.11 от Договор за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на гр. Шумен по договор с гарантиран резултат като суми в размер на 20% от фактурираното по издадените фактури - № 1/19. 04.2013 г. за 34 177.60 лв.; № 2/19.04.2013 г. за 37 047.02 лв., № 3/18.05.2013 г. за 1 038 982.60 лв., № 4/25.07.213 г. за 490 464.06 лв., № 5/04.11.2013 г. за 12 931.71 лв., № 6/08.11.2013 г. за 24 114.31 лв., № 7/29.11.2013 г. за 1 034 043.55 лв., № 8/04. 12.2013 г. за 62 639.66 лв., № 9/31.01.2014 г. за 899 980.82 лв., № 10/02.06.2014 г. за 1 172 037.66 и № 11/01.07.2014 г. за 1 262 715.74 лв., сумата от 722 506.16 лв. – дължима главница, представляваща равни месечни вноски определени от договора и приложение № 4 към него за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., сумата от 57 801.24 лв., представляваща неустойка за закъснение по чл.38 от договора, сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01. 2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падеж на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху сумите за главници от датата на завеждане на исковата молба - 26.04.2017 г. до окончателното плащане на дължимите като главница суми и е отхвърлил претенцията на ищеца за сумата от 20 000 лева представляваща разликата между присъдената сума от 120 000 лева и претендираните с исковата молба в тази част 140 000 лева. Решението на Шуменския окръжен съд е потвърдено с Решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Върховният касационен съд, ІІ ТО с Решение №50112 от 06.01.2023 г. по т.д. № 2499/2019 г. по описа на съда е отменил решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. №166/2019 г. на Апелативен съд-Варна в частта, с която е потвърдено 3 решение №80 от 26.07.2018 г. по т.д. №67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен в частта, с която „Водоснабдяване и канализация - Шумен” ООД е осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ сумата от 73 658.77 лв., дължими като мораторни лихви – реално претърпени като вреди над претенцията за неустойка за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., на основание чл.92, ал.1, изр.2 от ЗЗД, считано от момента на падежа на всяка една от месечните суми до датата на предявяване на настоящата искова молба, и е отхвърлил претенцията на ищеца за тази сума. В останалата му част решение №138 от 05.06.2019 г. по в.т.д. № 166 по описа за 2019 г. на Апелативен съд-Варна е оставено в сила.

Правопораждащите факти на спорното материално право са установени с влязлото в сила решение № 80 от 26.07.2018 г. по т. д. № 67/2017 г. на Окръжен съд – Шумен по предявения от ищеца иск за първа част от разсрочени плащания, в това число:

• наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и въззивника - ответник договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат;

• извършването на възложената с договора работа и приемането й, както постигането на определения с него стопански резултат;

• размера на договореното с ответника възнаграждение, начина и сроковете за неговото заплащане;

• наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й;

• валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира цялостно изпълнение по договора за изработка.

Относно тези факти, решението се ползва със сила на пресъдено нещо при предявяване на иск за останалите части на паричното вземане – т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т. д. № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по така установена дължимост на част от дълга относно основанието на присъденото вземане преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Такива са възраженията по действителността на договора и изпълнението на работата от консорциума, които не се поддържат в жалбата пред настоящата инстанция.

Настоящата съдебна инстанция съобразява решаващите мотиви на ВКС, в които е прито, че ищецът е активно легитимиран да претендира плащане, тъй като по силата на договор от 11.09.2012 г. е учреден консорциум със съдружници КМГ Холдинг ГмбХ, с предишно наименование Секуиси СПР Юръп ГмбХ, и „Строителна механизация” АД. Консорциумът е създаден при условията на чл. 275 и чл. 276 от ТЗ и чл. 357 и следващите от ЗЗД с цел участие в тръжна процедура за избор на изпълнител за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система по договор с гарантиран резултат. Така създаденото ДЗЗД СМ Секисуи Европа е вписано в регистър Булстат. Договорът за гражданско дружество е валиден и непрекратен към настоящия момент. С оглед липсата на правосубектност на изпълнителя ДЗЗД „СМ Секисуи Европа“ всеки от съдружниците в дружеството разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора. В настоящия случай активна солидарност на съдружниците е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от договора е уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“.

Съдружникът „Строителна механизация“ АД е обявен в несъстоятелност с решение № 139/07.12.2021 г., постановено по т. д. № 20215500901255 по описа на ОС – Стара Загора, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 710 от ТЗ. На основание чл. 714 от ТЗ същото подлежи на незабавно изпълнение. Това дава основание за правния извод на въззивната инстанция да приеме, че в настоящото производство въззивникът се позовава на правните последици на факт, който е настъпил преди даване ход на устните състезания пред ВКС, разгледал спора по същество – 7.09.2022 г. Силата на пресъдено нещо отразява това правно положение, което съществува при приключване на устните състезания, след което решението е станало необжалваемо. Установените с влязлото в сила решение по частичния иск правопораждащи факти, вкл. и изводите за активна солидарност, не могат да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди посочения по-горе момент. Съдебно признатото право не може да се оспорва въз основа на факти, които са съществували по време на висящия процес и които ответникът е пропуснал да предяви.

Отделно от гореизложеното възраженията, основани на прекратяване на ДЗЗД са изцяло ирелевантни за активната легитимация на ищеца. Както изрично е посочено в решението на ВКС, активната кредиторова солидарност не е възникнала по отношение на някое от дружествата, а по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, долкото в чл. 10 от договора е уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“. Активната солидарност за разлика от пасивната не произтича от закона. Тя може да бъде уговорена между кредиторите и длъжника в договор / в този смисъл - решение № 131/21.03.2014 год., постановено по т.д. № 1121/2011 год. по описа на ВКС, I т.о.; решение № 50171 от 9.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 1738/2021 г., II т. о., ТК /. На посоченото основание евентуалното прекратяване на ДЗЗД е релевантно и би се отразило само във вътрешните отношения между съдружниците, но не и да доведе до отпадане на поетото с договора солидарно задължаване на възложителя към двамата кредитори.

При така установеното, въззивният съд намира за основателна така предявената претенция на изпълнителя. Липсва спор също така относно уговарянето на неустойката за забава в чл. 38 от основния договор, чийто лимитиран до 8% от забавената стойност размер е изчислен от вещото лице до сбор от 57 801.24 лв. Въззивният съд изцяло споделя и препраща към мотивите на първата инстанция по изводите за основателност на акцесорната претенция за присъждане на неустойката, поради допуснато виновно просрочване на парично задължение от ответника, по сключения между него и консорциума договор за изработка. Поради това, съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани по размер и правилно окръжният съд е уважил същите.

С оглед на съвкупната преценка на гореизложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По разноските: Съобразно изхода на спора разноски се дължат в полза на въззиваемото дружество. Същото претендира разноски за въззивната инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, като представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им /л. 67-69 от делото на ВАпС/. Насрещната страна прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира, че претендираното възнаграждение е прекомерно и несъответно на фактическата и правна сложност на делото. Макар да е със значителен материален интерес, спорът след приключване на преюдициалното производство е останал в рамките на спорно право, значително по-тесни от тези в първата инстанция, по които съображения съпоставимостта на усилията налага редуциране на възнаграждението. Съответно на действията на процесуално представителство в настоящия процес, включващ аргументиран писмен отговор на оплакванията и явяването за пледоария по същество на пълномощника на въззиваемата страна в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд е възнаграждение в размер на 16 530 лева при съобразяване, че оглед задължителния характер на даденото с решение на СЕС по дело С-432/2022 г. тълкуване, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга и не обвързват съда, при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Водим от горното, съдът