РЕШЕНИЕ

№ 228

гр. Кюстендил, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520102127 по описа за 2023 година Делото е образувано по искова молба № 9971/09.10.2023г., подадена от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД срещу В. Л. Б., с която са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.143 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 117 лева, представляваща неплатена от ответника сума по Договор за продажба на изплащане № 505590235/03.05.2019г., която сума е заплатена от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/ на „А1 България“ ЕАД в качеството му на поръчител, съгласно сключен между последните Договор за поръчителство от 07.11.2014г., както и сумата в размер 29, 02 лева – мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020г. – датата на заплащане на сумата в размер на 117 лева от „Мъни Плюс Корп“ ЕАД /с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД/ на „А1 България“ ЕАД, до 01.06.2023г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до окончателно заплащане на сумите, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1210/2023г. по описа на РС – Кюстендил.

Твърди се, че на 03.05.2019г. между „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/ и ответника бил сключен Договор за продажба на изплащане № 505590235, по силата на който ответникът е закупил апарат HandsetA1 Smart N9 Bla+PH A1Smart N9tran, със сериен номер: 359187090388002. Поради неплащане в срок, договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от Договор за продажба на изплащане № 505590235. Твърди се, че ищецът бил сключил Договор за поръчителство с „А1 България“ ЕАД на 07.11.2014г., по силата на който се задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „А1 България“ ЕАД договори за продажба на изплащане. По силата на този договор на 21.12.2020г. ищецът заплатил на „А1 България“ ЕАД сумата в размер на 117 лева, представляваща дължима сума от страна на ответника по силата на Договор за продажба на изплащане № 505590235, за което бил съставен Приемо-предавателен протокол № 355/04.02.2021г. До ответника било изпратено Уведомление за встъпване в дълг по чл.146 ЗЗД, с което последният бил уведомен, че считано от 21.12.2020г. задълженията му към „А1 България“ ЕАД били прехвърлени на ищеца. За посочените суми било подадено възражение и било образувано ч.гр.д. № 1210/2023г. по описа на РС – Кюстендил. Искането към съда е да уважи ищцовата претенция. Претендират се разноски в двете производства.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват така предявените искове. Твърди се, че към момента на извършване на плащането от страна на ищеца договорът за поръчителство, сключен между него и „А1 България“ ЕАД, не бил валиден, тъй като на 30.09.2020г., съобразно последно сключения анекс, той бил изтекъл. Съответно, ищецът не е имал качеството на поръчител, което изключвало и приложението на чл.143, ал.1 ЗЗД. На следващо място, исковете били неоснователни поради това, че ищецът не бил уведомил ответника, че е изпълнил вместо него, доколкото липсвали доказателства, че изпратеното до ответника уведомление за встъпване в дълг реално е било получено от него. Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че на 03.05.2019г. между ответника и „А1 България“ ЕАД е сключен Договор за продажба на изплащане № 505590235, по силата на който ответникът е закупил цата е закупил апарат HandsetA1 Smart N9 Bla+PH A1Smart N9tran, със сериен номер:

359187090388002, като се е задължил да заплати на кредитора съответната цена на вещта, при условията на разсрочено плащане, съгласно приложен към договора погасителен план за 23 месечни вноски на обща стойност 149, 49 лева. Съответно, срокът на действие на договора е до месец април 2021г. Съгласно чл.12.3 от договора – при неплащане в срок на най-малко две последователни месечни вноски, договорът се прекратява и всички дължими суми по него стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми. Съгласно чл.6.2 от договора за продажба, месечните вноски се отразяват в месечните фактури по договора за услуги. Според чл.9.1.2 продавачът има право да обезпечи вземанията си по договора за продажба с поръчителство от трета страна. Клаузата на чл.12 урежда хипотезите на прекратяването му – с изтичане на срока, с доброволно плащане на дължимите суми, вкл. предсрочно, като чл. 12.3 се отнася за случай на неплащане в срок на най- малко две последователни месечни вноски, при който всички суми, дължими до края на срока на договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактура за тях. Тя се издава след изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мрежата съгласно договора за услуги. Посочено е, че договорът се счита прекратен от тази дата, което не засяга задължението за плащане на дължимите суми. В чл.13 е предвидено и разваляне на договора от изправната страна при нарушаване на задълженията на другата. В чл.15 е уредено правото на поръчителя, изпълнил задължението на купувача, да иска от него платеното заедно с лихвите и разноските, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.

От представения Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. между „Мобилтел“ ЕАД и ищцовото дружество /с предишно наименование „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД се установява, че последното в качеството му на поръчител се е задължило да обезпечи вземанията на „Мобилтел“ ЕАД от абонати по сключени договори за продажба на изплащане. При наличие на просрочени задължения към „Мобилтел“ ЕАД, последното уведомява ежемесечно ищцовото дружество, издава впоследствие съответна фактура за изискуемите задължения, уведомява се съответния абонат и бива поканен да погаси доброволно задълженията си, включително бива уведомен, че при липса на доброволно плащане „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД като поръчител ще погаси изискуемите задължения. Уговорено е, че „Мобилтел“ ЕАД изпраща справка до ищеца за дължими суми по договори за продажба на изплащане, която представлява покана за плащане към ищеца поръчител (чл. 2.2.3 и 2.2.4), който в едномесечен срок следва да погаси просрочените задължения на съответните абонати. За целите на регресния иск срещу длъжниците, „Мобилтел“ ЕАД се е задължило пред поръчителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД да му предоставя всички необходими документи, доказващи вземането, в това число и писмено потвърждение за извършеното погасяване на задължението на абоната от страна на поръчителя (чл. 2.2.6 от договора от 7.11.2014 г.).

Видно от Анекс към договора от 07.11.2014г. от 08.08.2020г. срокът на действие на последния е удължен до 30.09.2020г.

Видно от уведомление по чл. 146 ЗЗД /находящо се на лист 27/, адресирано до ответника от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, в качеството му на пълномощник на кредитора „А1 България“ ЕАД, последният уведомява ответника, че считано от 21.12.2020г. същият следва да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД сумата в размер на 117 лева по силата на сключен между кредитора и ищеца договор за поръчителство, като липсват доказателства за връчване на посоченото уведомление от страна на ответника.

Видно от платежно нареждане от 21.12.2020г. с наредител „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД същият е внесъл по сметка на „А1 България“ ЕАД сумата в размер на 247 082, 47 лева, като е представен и Приемо-предавателен протокол, съдържащ списък с абонатите, вместо които ищецът е изпълнил задълженията им в качеството му на поръчител. В представения списък фигурира и името на ответника с посочен размер на задължение – процесната сума от 117 лева.

Предвид гореизложеното, по така предявените искове съдът намира следното:

Предявеният установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е обоснован с регресното право на платилия поръчител по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗД. Съгласно разпоредбите на чл.138, ал.1 и ал.2 ЗЗД поръчителят поема с договор в писмена форма задължение към кредитора на длъжника да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като поръчителството може да съществува само за действително задължение. Регресните права на поръчителя, чиито обем е уреден в чл.143, ал.1 ЗЗД, са проявление на принципа за забрана на неоснователното обогатяване и целят възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Тези права не възникват, ако поръчителят е платил без да има дълг, тъй като в този случай задължението на поръчителя – функция на главния дълг, не е възникнало. Това е така, защото предметът и обемът на отговорността на поръчителя се определят от обема на главното задължение. За да се осъществи фактическият състав на чл.143, ал.1 ЗЗД, следва да са се изпълнили следните елементи, наличието на които обуславят основателността на регресния иск. Съответно, на първо място, поръчителят трябва да е изпълнил свое изискуемо задължение по договор за поръчителство, като изпълнението трябва да бъде действително и точно. Няма значение дали поръчителят е бил осъден или не от кредитора. Втората предпоставка за възникване на регресни права срещу длъжника е поръчителят да уведоми длъжника за изпълнението. Той губи регресните си права, ако длъжникът е изпълнил задължението, преди да е бил уведомен за направеното от поръчителя плащане.

В настоящия случай се установи безспорно, както вече беше посочено, наличието на облигационно правоотношение между ответника и „А1 България“ ЕАД, въз основа на сключен помежду им Договор за продажба на изплащане № 505590235, както и обстоятелството, че останали незаплатени суми в размер на 117 лева от страна на ответника, които били погасени от ищеца в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г. По отношение на договора за поръчителство, съдът намира, че същият не е бил валиден към момента на заплащане на сумата в размер на 117 лева. Принципно няма пречка договор за поръчителство да бъде уговорен за един бъдещ дълг, както е в настоящия случай, но е следвало същият да не е бил прекратен към датата на изпълнение на задълженията от страна на ищеца вместо ответника. Видно от датата на действие на последния Анекс към договора от 07.11.2014г., сключен на 08.08.2020г., действието на договора за поръчителство е удължен до 30.09.2020г. Предвид че ищецът е заплатил процесната сума на 21.12.2020г., същото е сторено след прекратяване на договора, съответно след като ищецът вече не е имал качеството на поръчител. По делото не са представени доказателства, от който да е видно, че срокът на договора е бил продължен след датата 30.09.2020г. При това положение, макар и че, видно от платежно нареждане от 21.12.2020г. с наредител „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, същият е внесъл по сметка на „А1 България“ ЕАД процесната сума, тоест доказва се получено от кредитора плащане от страна на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, не може обаче да бъде направен законосъобразен извод, че плащането е направено именно в качеството му на поръчител. Същото е направено без основание, тъй като към датата на извършването му не е налице действащ договор за поръчителство. Съответно, за ищеца не е имало основание да изпълни задължението на ответника, възникнало след изтичане срока на договора за поръчителство, което изключва приложението на нормата на чл.143, ал.1 ЗЗД, предвиждаща, че поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Липсата на дълг, който да изпълни поръчителят в срока на действие по сключения от него договор за поръчителство, респ. изпълнение на задължение без ищцовата страна да има качеството на поръчител по валиден договор за поръчителство, води до неоснователност на предявения иск.

За пълнота, по отношение на липсата на уведомление, стигнало до ответника, за встъпването в дълг на поръчителя, се явява неоснователно възражението, че това обстоятелства имало за последица загубата на регресните права на поръчителя спрямо ответника, доколкото последното има за последица непротивопоставимост на извършеното плащане на длъжника и поражда вземане от кредитора за връщане на даденото, ако длъжникът е платил или плати, както и ако той не дължи плащане по друга причина. В настоящия случай не се твърди, нито се доказа да е имало плащане от страна на ответника на задълженията по договора за продажба на изплащане. Това обстоятелство обаче, не променя факта за липсата на валиден договор за поръчителство към момента на изпълнение от страна на ищеца и не променя правния извод на съда за неоснователност на ищцовата претенция.

Неоснователността на главния иск за главница обуславя неоснователността на акцесорния иск за размер 29, 02 лева – мораторна лихва за забава за периода от 21.12.2020г. до 01.06.2023г.

По разноските: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл.80 ГПК, като е предоставена безплатна адвокатска защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, съответно ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. С. В. М. сумата в размер на 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.