Решение № 108 от 19.4.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1502/2022 г.

С присъда №13 от 24.11.2022 г., постановена по НОХД №13/2022 г., Районен съд-Средец признал подсъдимия Н. Я. Д. за виновен в това, че на неустановена дата в периода 20-26.11.20г., в с.Дебелт, община Средец, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот на ул.“А. С.“ №•, след предварителен сговор и в съучастие със С. А. А. и Д. Н. С., отнел чужди движими вещи, а именно: електрожен марка „Райдер“, виброшлайф и дрелка, общо на стойност 302лв. от владението на Ф. К. Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл.194, ал.1 и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, като го оправдал по квалификацията на деянието по т.3 на чл.195, ал.1 от НК и по чл.20, ал.2 от НК. Осъдил го да заплати направените по делото разноски в досъдебното производство в полза на ОДМВР-Бургас. Недоволен, подсъдимият чрез своя защитник обжалва постановената присъда, като постановена в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се нейното изменяване, с промяна на квалификацията на деянието в по-леко наказуем престъпен състав, а именно по чл.197, т.2, чл.194, ал.3 от НК. Настоява се и за намаляване на наказанието, съобразено със санкцията предвидена в този текст на закона. В съдебно заседание пред въззивната инстанция молбата се поддържа изцяло от защитника на подсъдимия, последния от които не се явява и по отношение на когото производството се провежда по реда на чл.269 от НПК. Навеждат се твърдения, че стойността на две от инкриминираните вещи е възстановена, а третата е намерена със съдействието на подс.А., който при задържането си е признал къде се намира тя. Затова се настоява за преквалифициране на деянието по отношение на подсъдимия Н. Д. по чл.197 от НК и налагане на наказание, съобразено с предвидената в него санкция. Наред с това, стойността на отнетото не надвишава половин работна заплата, което препраща към налагане само на административна санкция по реда на чл.218б от НК, при данни за липса на предходна съдимост на дееца. Прокурорът предлага присъдата да бъде потвърдена, а жалбата като неоснователна да се остави без уважение. Актът на БРС счита правилен, законосъобразен, а наказанието справедливо определено по размер. Възразява да се приеме, че е налице действително съдействие от извършителя за възстановяване на отнетото имущество. В случая, това е станало чрез откриване и изземване от органите на властта при изпълнение на службата им. От сведенията изнесени от св.Боянов става ясно, че ъглошлайфа е намерен от полицейски служители в дома на св.А., след което е предаден от св.Б., научавайки, че е бил предмет на кражба. Тези разсъждения изключват приложението на привилегироващата норма на чл.197 от НК. Счита също, че от страна на Д. и А. са проявена особена ловкост, изразяваща се в прескачане на оградата на този имот, което следва да бъде отчетено при определянена наказанието, независимо от липсата на повдигнато обвинение по тази квалификация. Наред с това, се касае за предварителен сговор между три лица, при което деяние са отнети три вещи. По тези съображения според него не се касае и за маловажен случай, по смисъла на чл.194, ал.3 от НК. След цялостна оценка на събраните по делото доказателства, независимо от основанията в протеста, в пределите на своята компетентност по чл. 313 и чл. 314 НПК, Бургаският окръжен съд намира за установено следното: Производството пред районния съд протекло по общия ред, в отсъствие на подсъдимия, по реда на чл.269 от НПК. Фактическа обстановка, която не се и оспорва от страните и се споделя се изцяло и от въззивната инстанция, като правилно установена, накратко е следната: Посъдимият Н. Я. Д. е на роден на 12.04.89г., ••••••. Към месец ноември 2020г. бил заедно със свидетелите С. А. и Д. С., когато тримата решили да извършат кражба от дома на свидетеля Ф. Б. - къща в гр.Дебелт, на ул.А. С.“№•, но по това време не живеел в нея. На тримата било известно, че Б. има металотърсач, който искали да откраднат. На неустановена дата през периода 20-26.11.20г. подсъдимият Д. и свидетелите А. и С. около 18.00ч. отишли до дома на Б.. Подс.Д. и св.А. прескочили оградата на двора, а св.С. останал отвън на улицата да пази. Двамата влезли в пристройката към къщата, която била с незаключена врата, но не намерили металотърсача, огледали се и взели електрожен, виброшлайф и дрелка, които после тримата занесли и оставили в дома на св.С., в гр.Дебелт, в една ракла. След известно време подс.Д. срещнал св.А. в с.Дебелт и му предложил да му продаде електрожена за 20лв., той приел и получил вещта срещу уговорената цена. На 27.11.2020г. подс.Д. върнал доброволно отнетия неправомерно виброшлайф. Впоследствие, научавайки, че вещта е била предмет на кражба, с протокол за доброволно предаване от 27.11.2020г. св.Арабаджиев също предал на полицейските органи електрожена, даден му от подс.Д.. Според заключението по оценителната експертиза общата стойност на отнетото възлиза на 302лв. В аналитичната си дейност първостепенният съд правилно оценил наличната доказателствена съвкупност. Изложените в мотивите обстоятелства се подкрепят от събраните по делото доказателства. Показанията на свидетелите, заключението по изготвената експертиза, протоколите от процесуалните действия по разследването и другите писмени доказателства, разкриват обстоятелствата на извършеното от подс.Н. Я. Д. престъпление. Правните изводи на първостепенния съд почиват изцяло на събрания и анализиран доказателствен материал. Законът правилно е приложен и деянието извършено от Д. квалифицирано по чл. 195, ал.1, т.5 от НК. Настоящият въззивен състав споделя мотивите на първата инстанция в частта, относно оправдаването на подсъдимия да е извършил деянието чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот, предвид установеният от свидетелските показания в хода на съдебното следствие начин на влизане в двора на пострадалия, посредством прескачане на наличната ограда. Опровергано е твърдяното счупване на патрона на вратата на пристройката, където са съхранявани инкриминираните вещи. Наред с това, действително квалификацията на деянието като такова при предварителен сговор изключва възможността за посочване отделно и на формата на съучастие –като извършител, тъй като самият институт предполага в изпълнителното деяние да са участвали всички изброени съучастници. Затова и логично и в съответствие със закона, СрРС е оправдал подсъдимия Д. по тази квалификация-чл.20, ал.2 от НК. Наличието на предварителен сговор между трима съучастници индикира за по-висока обществена опасност на деянието, което дори и при нисък размер на вредите не обуславя извод за малозначителност на деянието, което да се квалифицира по чл.194, ал.3 от НК. Последното води до неприложимост и на разпоредбата на чл.218 от НПК. Наред с това, видно от показанията на св.Д. С., за реализиране на предварително намисленото, останалите двама - подс.Д. и св.С. А. са проявили особена ловкост, прескачайки оградата тип мрежа, което сочи на едно упорство, настойчивост в действията. Предвиденото за този престъпен състав наказание е лишаване от свобода от 1 до 10години. Правилно отчетени при определяне на справедливия размер на наказанието, за извършеното деяние, са смекчаващите обстоятелства-чисто съдебно минало и частично възстановяване на отнетото, изразяващо се във връщане на една от инкриминираните вещи/виброшлайф/. Да се отчете следва също и невисоката обща стойност на отнетото. Същевременно, не може да бъде споделен извода, че с поведението си подс.Д. е съдействал за разкриване обективната истина по случая. Същият, видно от съставения протокол за разпит от ДП, се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Отегчаващи отговорността му обстоятелства не са констатирани от районния съд, но при определяне на справедливото наказание на подс.Д. за извършеното, би следвало да се съобразят следните обстоятелства: участието на три лица в съвместната изпълнителска дейност, както и проявената настойчивост в извършване на деянието, изразяваща се в преодоляване на преграда-прескачане на оградата на двора на пострадалия Ф. Б., за да достигнат до пристройката с незаключена врата, където са се намирали инкриминираните вещи. При тези данни, налага се извода за отсъствие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават по-лека, редуцирана отговорност през нормата на чл. 55 НК. Въззивната инстанция намира, че отмерване на наказанието на подс.Д. СрРС е спазил стриктно процесуалните и материални правила и му е наложил наказание лишаване от свобода в минимално предвидения за този престъпен състав размер от 1 година, за отлагане изпълнението на което са налице материалните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, предвид липсата на други осъждания. Наред с това, отсъстват и сведения по делото за проявления свързани с неспазване на нормите и правилата в обществото, след разглеждания случай. Налице е инцидентна проява в живота на подсъдимия, поради което и правилен се явява извода, че и само с налагането на наказанието лишаване от свобода и без неговото ефективно изтърпяване, но с изпитателен срок от 3 години ще се постигнат целите на чл.36 от НК, за поправянето и превъзпитанието му. В съответствие с нормата на чл.189, ал.3 от НПК, предвид признаването на подсъдимия Д. за виновен по повдигнатото му обвинение е и осъждането на същия да заплати разноските по делото на досъдебното производство в полза на ОДМВР-Бургас. По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат нейното изменение или отмяна, намери, че присъдата следва да се потвърди. Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен съд