Решение № 111 от 7.8.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 161/2023 г.

Производството е по реда на чл. 341 вр. чл. 306, ал.1, т.1 във вр. глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба на осъденото лице С. С. И. чрез защитника му адв. Ст. И. /АК-Варна/ срещу определение № 466 на ОС-Варна, постановено на 18.05.2023г по ЧНД № 595/23г по описа на същия съд, с което е било извършено групиране на наложените на жалбоподателя наказания, а определеното най-тежко е било увеличено по реда на чл.24 от НК. Предмет на въззивната проверка е така постановеното определение, с което са групирани наложените на С. С. И. наказания по НОХД № 2553/2022 г. по описа на Районен съд - Варна и по НОХД № 514/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, като: на основание чл. 25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК му е наложено най- тежкото от тях, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим; на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединено изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 2000 лева, наложено на осъденото лице по НОХД № 2553/2022 г. на ВРС; -на основание чл. 24, ал. 1 от НК е увеличено така определеното общо наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА и общото наказание, което осъденият И. следва да изтърпи е ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим; - на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато от така определеното общо наказание фактически изтърпяното до момента от осъденото лице. Недоволен от постановения съдебен акт е останал жалб. С. С. И., който чрез упълномощения си защитник адв. Ст. И. /АК-Варна/ го обжалва само в частта, досежно приложението на чл.24 НК с твърдения, че липсват предпоставките за това, доколкото обществената опасност на осъденото лице не е голяма от една страна, а от друга – корекционните процеси спрямо него вече са започнали и дават своите резултати, поради което и с оглед целите на чл.36 от НК не се налага увеличаване на общото наказание. Прави се искане за отмяна на определението в обжалваната част, касаеща приложението на чл. 24 НК. Пред състава на въззивния съд жалбата се поддържа от защитата, като се акцентира, че при увеличаване на общо определеното наказание, осъденият няма да може да работи, което би рефлектирало върху превъзпитателния ефект спрямо него. Представителят на АпП-Варна оспорва жалбата и навежда доводи за правилност на първоинст. съдебен акт с молба за потвърждаването му като правилен, обоснован и законосъобразен. Осъденият Ст. И. моли за отмяна на определението в частта на увеличеното му наказание с 6 месеца лишаване от свобода. Съставът на АпС-Варна, като съобрази възраженията на жалбоподателя, провери изцяло правилността, обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение, като взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна и се явява допустима, разгледана по същество е неоснователна. Първонист. съд – ОС-Варна аргументирано е приел, а и не се спори от страните, че жалб. С. И. е осъждан с влезли в сила съдебни актове за деяния от общ характер 8 пъти. От тази съвкупност от осъждания, само деянията по НОХД № 2553/2022 г. по описа на РС - Варна и по НОХД № 514/2023 г. по описа на ВОС са извършени при условия на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, което е обусловило тяхното групиране, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, с определяне на едно общо най-тежко наказание, а именно "лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години при първоначален строг режим. Принципът за "поглъщане" на наказания /чл. 23 от НК/, закрепен в НК, балансиран с възможността за увеличаване на определената най-тежка санкция / чл. 24 от НК/, е насочен към постигане на справедливо наказание, удовлетворяващо целите на чл. 36 от НК. Правилното му прилагане изисква преценка на цялостната престъпна дейност на подсъдимия, на обществената опасност на отделените деяния, на броя на наказваните престъпления, на периода, в който те са извършени, като се държи сметка и за конкретните измерения на общественоопасните последици. Законосъобразни и обосновани се явяват изводите на инстанцията по същество относно приложението на чл. 24 НК, предвид проявената престъпна упоритост от жалбоподателя при извършване на престъпления с подчертано висока степен на обществена опасност. Съдът е съобразил множеството осъждания на И. във времето, което закономерно е довело до извода и за висока степен на обществена опасност на личността му. Следва да бъде споделено и заключението, че осъденият не е демонстрирал желание да преосмисли поведението си, да се превъзпита и да бъде полезен на обществото, като се ресоциализира след изтърпяване на наложените му наказания по начин, по който да спазва установените в страната правила и норми на поведение, след като близо 5 годишната пауза между предходните осъждания и тези по цитираните по-горе дела, предмет на групирането, е регистрирана нова престъпна деятелност. Съобразявайки, че в конкретния случай се касае за личност с изключително завишена степен на обществена опасност, който в един продължителен период от време е бил наказателно санкциониран за деяния с висока степен на обществена опасност, ОС-Варна правилно е дстигнал до извода, че следва да увеличи определеното общо най- тежко наказание на основание чл. 24 НК с 6 /шест/ месеца. Този извод на съда се споделя и от настоящия състав. Той се подкрепя и от проявената упорита престъпна воля от осъдения, който въпреки че е търпял ефективни наказания „лишаване от свобода“, не е коригирал поведението си. Събраните по делото данни досежно съдебното му минало сочат, че предходните му осъждания, вкл-но и с приложението на института на условното осъждане, настъпила реабилитация, допуснато УПО, не са изиграли своето възпиращо, предупредително и превантивно въздействие върху неговата личност, което го очертава като лице с утвърдени престъпни навици, което е продължило да извършва престъпления, които са и от едни и същи вид, а именно по чл. 354а от НК. Всичко гореизложено недвусмислено налага и по – продължително корекционно въздействие. Ето защо увеличаването му по реда на чл. 24 НК с 6 /шест/ месеца "лишаване от свобода" се явява обосновано. То е и законосъобразно, защото съдът е съобразил правилата, съдържащи се в нормата на чл. 24 НК и определящи границите при прилагането й. Правилно съдът, на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 2000 лева към общо определеното наказание „лишаване от свобода“, както и извършеното приспадане, на основание чл.25, ал.2 НК на изтърпяните части от наказанията, включени в съвкупността. Това е относимо и по отношение на определения затворнически режим, съгласно изискванията на ЗИНЗС, за изтърпяване на общото наказание. Вярно е становището на защитата, че прилагането на чл. 24 НК е една правна възможност, но то е изключение, предвидено от закона при определяне на наказания при съвкупност от престъпления, като при прилагането му се съблюдават определени предпоставки /общо определеното наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото това наказание да не мога да се постигнат целите на наказателната репресия/, и ясно поставени в нормата изисквания и ограничения /съобразяване с максималния размер на съответния вид наказание и със сбора на определените наказания/. След като решаващият съд се е съобразил с тези императиви и е изложил достатъчно мотиви за решението си, то той правилно е приложил материалния закон, което води до единствения извод, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяната му. С оглед гореизложеното и на основание чл. 341 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 334, т. 6 НПК съставът на АпС-Варна,