Мотиви към Решение № 1682 от 5.5.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 13270/2024 г.

Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано въз основа на подадена жалба срещу заповед за задържане рег.№228зз- 1085/22.08.2024 г., издадена от инспектор при 0. по отношение на С. К. Г., с която е задържан. В депозираната пред съда жалба от С. К. Г. се иска отмяна на заповедта за задържане. С. К. Г., редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата, сочи доказателства и иска присъждане адвокатско на възнаграждение. За ответната страна се явява процесуален представител, юрк.В., която моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна: По отношение С. К. Г. е издадена заповед за задържане рег.№228зз- 1085/22.08.2024 г., издадена от инспектор при 0., с която жалбоподателят е задържан. В заповедта е посочено, че е задържан във връзка с неизпълнение на устно отправено полицейско предупреждение и възпрепятстване дейността на органите на МВР в гр.С. пл.“Б.“ №1. Жалбата е допустима като подадена в законния 14-дневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване. Съдът счита, че жалбата е основателна. От горната фактическа обстановка следва, че не е било налице правно основание за задържане на С. К. Г.. От събраните по делото доказателства не се установи С. К. Г. да е привличан като обвиняем или да има друга връзка с каквото и да е престъпление. В процесната заповед не са изложени факти, сочещи в какво конкретно се изразява неизпълнението на устно отправено полицейско предупреждение и възпрепятстване дейността на органите на МВР и каква е връзката на жалбоподателя с това деяние. Посоченото в заповедта е единствено и само правна квалификация на евентуално административно нарушение без фактическо съдържание, поради което не става ясно има ли конкретно участие на С. К. Г. в нарушението и какво е то. В тежест на ответната страна е да докаже наличието на данни, че С. К. Г. е извършил конкретно нарушение, фактически описано в заповедта за задържане. Горното съставлява съществено процесуално нарушение по чл.174, ал.2, т.2 от ЗМВР и е основание за отмяна на заповедта. Съдът отчита и обстоятелството, че в разписката за връчване на заповедта е записано, че С. К. Г. е отказал да я подпише, без това да е удостоверено с подпис на един свидетел съгласно чл.74, ал.5 от ЗМВР. Посочените процесуални нарушения в своята съвкупност накърняват правото на защита на задържаното лице и са абсолютно основание за отмяна на процесната заповед за задържане. Съдът следва да осъди Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. К. Г. 612, 50 лв. разноски за платените от него адвокатско възнаграждение, държавна такса и банкова такса.