Решение № 2028 от 19.5.2025 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 1088/2024 г.

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искова молба на И. Д. И. [ЕГН], с постоянен адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.7, ап.20, подадена чрез пълномощника му адв. М. М. от АК - Стара Загора, с която срещу Агенцията по вписванията са предявени два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 28, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) – иск за сумата от 914лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и иск за сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от отмененото като незаконосъобразно (с Определение № 2157 от 30.04.2024г., постановено по частно гр. дело № 927/ 2024г. по описа на ВКС – II г. о.), Определение № 1, том № 1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд - Несебър в частта, с която се отказва заличаване на три възбрани, наложени върху придобит от ищеца на публична продан недвижим имот в к. к. Слънчев бряг. В исковата молба подробно се описва хронологията във връзка с подаването от ищеца на заявление в Служба по вписванията – Несебър, за заличаване на възбраните върху придобития от него на публична продан недвижим имот и постановения по заявлението отказ с Определение № 1, том № 1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд - Несебър, както и впоследствие предприетите действия от И. И. по подаване на заявления и заплащане на държавни такси по ИД № 780/2015г. на ЧСИ П. И., ИД № 24/2017г. на ЧСИ И. М. и ИД № 1028/2019г. на ЧСИ И. Б., както и заплащането на три нови такси на Агенцията по вписванията от по 10 лв. за заличаване на възбраните. Сочи се в исковата молба, че във връзка с обжалването на Определение № 1, том № 1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър, И. И. е направил разноски за внесена държавна такса и за адвокатско възнаграждение по частно гр. дело № 927/ 2024г. по описа на ВКС, които разноски не се присъждат в делата по охранителните производства и единствената възможност за репарирането им е по реда на ЗОДОВ. Претендираните имуществени вреди (претърпени загуби), включват: направени разноски – заплатени такси за заличаване на възбраните по: ИД № 780/2015г. на ЧСИ П. И. (18 лв.); по ИД № 24/2017г. на ЧСИ И. М. (18 лв.); по ИД № 1028/2019г. на ЧСИ И. Б. (18 лв.) и заплатени такси на Агенцията по вписванията (30 лв. – три такси от по 10 лв. за заличаване на възбрани по посочените изпълнителни дела), както и направени разноски по частно гр. дело № 927/ 2024г. на ВКС – заплатена държавна такса в размер на 30 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Претендираните от ищеца неимуществени вреди се изразяват в притеснения и негативни усещания, че е направил грешна инвестиция, като е закупил един проблемен имот, и може да претърпи допълнителни финансови загуби от това. По постъпилата искова молба първоначално е било образувано адм. дело № 486/ 2024г. по описа на Административен съд - Стара Загора. С Определение № 2198 от 04.07.2024г. производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд София, като е прието, че предявените искове са с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. С Определение № 5863 от 16.12.2024г., постановено по частно дело № 3221/2024г. от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, образувано по повдигнат от Районен съд София спор за подсъдност, е прието, че в случая е предявена искова претенция срещу Агенцията по вписванията за вреди от незаконосъобразен акт на длъжностно лице по регистрацията - искове с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, които следва да се разгледат по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което делото е изпратено на Административен съд – Стара Загора, като компетентен да разгледа исковата молба на И. И. срещу Агенцията по вписванията, за обезщетяване на вреди от незаконосъобразен отказ за заличаване на възбрани. Ответникът - Агенцията по вписванията, чрез процесуалния си представител по делото, в представените писмен отговор и писмено становище оспорва предявените искове като недопустими и като неоснователни. Поддържа, че доколкото исковата претенция не се основава на противоправно поведение на служители на Агенцията по вписванията, а на незаконосъобразен акт на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър (намиращ се в трудови правоотношения с Министерството на правосъдието), Агенцията по вписванията не е пасивно легитимирана да отговаря по предявените искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Обосновава, че не са налице и кумулативно изискуемите се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на Агенцията по вписванията за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди, тъй като от една страна претендираните за обезщетяване вреди не се основават на незаконосъобразна административна дейност или противоправни действия или бездействия на служители на Агенцията по вписванията, а от друга страна липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка на соченото увреждане и незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица на Агенцията по вписванията. По подробно изложени съображения е направено искане да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими, предявените от И. И. искове и при условията на алтернативност - исковете да бъдат отхвърлени, като недоказани и неоснователни. Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на предявената искова претенция. Поддържа, че от доказателствата по делото не се установява наличието на противоправно поведение на служители на Агенцията по вписванията, както и причинно-следствена връзка между претендираните от ищеца за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди и незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Агенцията по вписванията. Съдът, след като разгледа, прецени и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: От фактическа страна не е спорно по делото, а и се установява от приложените частно гр. дело № 149/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас и частно гр. дело № 927/ 2024г. по описа на ВКС, че с вх. рег. № 32/ 05.01.2024г. ищецът И. Д. И. е подал молба до Служба по вписванията гр. Несебър, за заличаване пет възбрани, наложени върху придобит от него самостоятелен обект в сграда с идентификатор 51500.506.265.1.95 по КККР на гр. Несебър, въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан по изп. дело № 20198000401028/ 2019г. по описа на ЧСИ И. Б., рег. № 800 на КЧСИ. С Определение № 1, том 1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър, е постановен отказ за заличаване на вписаните забрани. За да постанови отказа съдията по вписванията е приел, че за заличаването на възбраните, наложени на различно основание, вписани по различно време върху един и същи имот, е необходимо подаване на отделни молби/заявления за всяка от вписаните възбрани, каквито не са подадени от молителя, поради което и предвид невъзможността за изпълнение на процедурата по заличаването, включваща подреждането на всяка молба/заявление в оригинал в съответната книга, заличаването не може да бъде извършено. Отделно от това е прието, че молителят не е представил доказателства за внасяне на пълния размерна дължимата се държавна такса – по 10 лева за всяко от поисканите заличавания. По отношение на три от възбраните, за които е отказано заличаване – възбрана вписана с рег. № 11864 от 2022г., дв. вх. рег. № 12024/9/9/ 2022г. на Служба по вписванията – Несебър, наложена на 09.09.2022г.; възбрана вписана с рег. № 4282 от 2017г., дв. вх. рег. № 4340/7/19/2017г. на Служба по вписванията - Несебър, наложена на 19.07.2017г. и възбрана вписана с рег. № 7309 от 2015г., дв. вх. рег. № 7480/9/14/2015г. на Служба по вписванията – Несебър, наложена на 14.09.2015г., считайки отказа за незаконосъобразен, И. И. е подал жалба до Окръжен съд – Бургас срещу Определение № 1, том 1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър. С Определение № 383 от 08.02.2024г. по въззивно частно гр. дело № 149/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е оставена без уважение подадената от И. И. жалба срещу Определение № 1, том 1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър в оспорената му част относно отказаното извършване на отбелязване за заличаване на посочените възбрани. С определението си Бургаският окръжен съд е приел за основателно единствено възражението на И. И. относно размера на дължимите се държавни такси за заличаване на възбраните върху имота, като е приел, че като краен резултат обжалваният отказ е законосъобразен, по съображения, основани на регламентираното изискване в чл.32а, ал.2 от Правилника за вписванията и поставяне в невъзможност на съдията по вписванията да извърши изискуемите се действия по заличаване на трите възбрани. По подадена от И. И. частна касационна жалба, с Определение № 2157 от 30.04.2024г., постановено по частно гр. дело № 927/ 2024г. по описа на ВКС, е отменено Определение № 383 от 08.02.2024г. по ч. гр. дело № 149/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас и потвърденото с него Определение № 1, том 1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър, в частта, с която е отказано заличаване на възбрана, вписана с рег. № 11864 от 2022г., дв. вх. рег. № 12024/9/9/2022г. на Служба по вписванията – Несебър, наложена на 09.09.2022г.; възбрана, вписана с рег. № 4282 от 2017г., дв. вх. рег. № 4340/07/19/2017г. на Служба по вписванията - Несебър, наложена на 19.07.2017г. и възбрана, вписана с рег. № 7309 от 2015г., дв. вх. рег. № 7480/9/14/2015г. на Служба по вписванията – Несебър, наложена на 14.09.2015г. и вместо него е постановено да се извърши заличаване на възбраните по искането на И. Д.. От фактическа страна по делото не е спорно, че към датата на подаване на исковата молба, посочените възбрани върху недвижимия имот, са заличени. От ищеца са представени и приети като доказателства подадени от него молби по ИД № 780/2015г. на ЧСИ П. И., ИД № 24/2017г. на ЧСИ И. М. и ИД № 1028/2019 г. на ЧСИ И. Б., за заличаване на наложени възбрани върху придобития от И. И. след проведена публична продан недвижим имот, ведно с платежни нареждания за внесена държавна такса в размер на 18 лева по всяко от изпълнителните дела, както и за заплащането на три такси на Агенцията по вписванията от по 10 лв. за заличаването на възбраните. От приложеното частно гр. дело № 927/ 2024г. по описа на ВКС се установява, че във връзка с касационното обжалване на Определение № 383 от 08.02.2024г. по ч. гр. дело № 149/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Бургас, от И. И. е внесена 30 лева държавна такса и са направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева по договор за правна защита и съдействие. Към материалите по делото е приложено частно гр. дело № 149/ 2024г. по описа на ОС – Бургас, ведно с частно гр. дело № 927/ 2024г. по описа на ВКС. По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И. С. И.. Свидетелят сочи, че след придобиването от И. И. на имота на публична продан, на 05.01.2024г. заедно тръгнали да видят в какво състояние е имотът и да заличат вписаните върху него възбрани. Отишли в Служба по вписванията гр. Несебър с подготвена молба за заличаване на 5 възбрани, като поискали да платят таксата и да се входира документа. Още при подаване на молбата, съдия по вписвания, след като им погледнал молбата, заявил, че така няма да станат нещата - молбата следвало да бъде подадена при различните съдебни изпълнители. Свидетелят и И. И. настояли молбата да бъде приета, независимо как е оформена, след като друг съдия по вписванията се разпоредил устно на служителките, като казал: „приемете тази молба, каквото искат да правят, така или иначе ще постановим отказ“. Служителите приели молбата, като след това свидетелят и И. И. поискали да платят таксата – по 7, 50 лв. за всяка от петте възбрани, както е по Правилника. Служителките по вписванията казали, че няма такава такса и не могат да я платят. След като станали тези разправии И. се почувствал унизен от цялата ситуация и отделно от това и притеснен, защото за първи път купувал имот на публична продан и тези възбрани почнали да го притесняват. Свидетелят заявява, че И.. И. бил започнал преговори чрез Агенция за недвижими имоти за препродажбата на имота – закупил имота за себе си, но понеже целият блок имал проблеми, впоследствие решил да го продаде. След развилата се ситуация в Служба по вписванията гр. Несебър, И. бил притеснен и не можел да кара колата навръщане към Стара Загора. Бил притеснен защото апартаментът нито можел да го ползва, нито да го продаде, и не знаел какво ще стане с възбраните върху имота. След като получил официално отказ от съдията по вписванията, се свързали с адв. М. и започнали по стандартния ред да искат заличаване на възбраните – издирали коя възбрана от кой съдия изпълнител е вписана и пуснали молби. През това време, около месец, до заличаването на възбраните, И. И. бил много притеснен – знаейки, че свидетелят има служебен достъп, всеки ден питал какво се случва с възбраните. Отделно от това от Агенцията за недвижими имоти имали купувач, но той щял да купува имота с кредит и трябвало да няма възбрани, а заличаването им се проточило във времето. И. И. първо бил унизен от отношението на Службата по вписванията при подаването на молбата на 05.01.2024г. и отделно през целия период бил притеснен, докато излезе заличаването на възбраните. По допустимостта на исковете: Въпросът относно допустимостта на исковете е разрешен с Определение № 5863 от 16.12.2024г., постановено по частно дело № 3221/2024г. от смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, образувано по повдигнат от СРС спор за подсъдност, с което определение е прието, че „в случая е предявена претенция срещу Агенцията по вписванията за вреди от незаконосъобразен акт на длъжностно лице по регистрацията, съгласно обстоятелствената част на исковата молба“ - искове с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, които следва да се разгледат по реда на чл.1 от ЗОДОВ от административния съд. В този смисъл исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205, ал.1 от АПК във вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо съдът приема, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Изложените от процесуалния представител на ответника доводи относно липсата на материалноправна легитимация да бъде ангажирана отговорността на Агенцията по вписванията за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на съдия по вписванията, са относими към основателността на исковата претенция от гл.т наличието на материалноправните предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, респ. на чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявените от И. Д. И. срещу Агенцията по вписванията искове с правно основание чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са неоснователни, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда (имуществена и/или неимуществена) и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, респ. административно действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК. В случая, с предявените искове срещу Агенцията по вписванията, се претендира присъждане на обезщетения за претърпени от И. И. имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен отказ на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър за заличаване на три възбрани, обективиран в Определение № 1, том № 1 от 05.01.2024г. т.е релевираната като основание на исковата претенция незаконосъобразна дейност, от която се твърди настъпването на увреждането, се свързва с постановен от съдия по вписванията акт, отменен с Определение № 2157 от 30.04.2024г. по частно гр. дело № 927/ 2024г. по описа на ВКС. Съгласно чл. 18, т. 1, б. а“ от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, Службата по вписванията е с правомощия да извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписване. Обстоятелството, че Службата по вписванията е част от Агенцията по вписванията, не означава, че съдиите по вписванията са служители от администрацията на Агенцията по вписванията по см. на чл. 34 от Закона за администрацията. Правното положение на съдията по вписванията се урежда от Закона за съдебната власт. Съдията по вписванията се назначава от Министъра на правосъдието по трудово правоотношение, като изпълнява възложените му функции под ръководството на Председателя на съответния районен съд. Видно от разпоредбите на чл. 279 и сл. от ЗСВ, съдията по вписванията има качеството на длъжностно лице в органите на съдебната власт. Съдията по вписванията се произнася с актове, постановявани в охранително производство по реда на Правилника за вписванията и по Закона за кадастъра и имотния регистър. Съгласно чл. 280, ал. 1 от ЗСВ вр. чл. 569, ал. 1, т. 5 от ГПК, съдията по вписванията разпорежда или отказва вписванията отбелязванията или заличаванията в имотния регистър, когато това е предвидено в закон, което сочи, че постановяваните от съдията по вписванията актове са такива в рамките на производства, които имат не административен, а охранителен характер по смисъла на чл. 530 от ГПК. Съдията по вписванията няма качеството на административен орган по см. на §1, т.1 от ДР на АПК, тъй като не притежава властнически административни правомощия, нито е длъжностно лице от администрацията на Агенцията по вписванията. Макар дейността по вписването да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация към Министъра на правосъдието, издаваните от съдиите по вписванията актове, с които приключват производствата по Правилника за вписванията, не са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, нито дейността, която осъществяват съдиите по вписванията при и по повод изпълнение на служебните си задължения, носи характеристиките на административна дейност. Както беше посочено, по своя характер производството по вписване/заличаване на вписаните обстоятелства е охранително съгласно част шеста на Гражданския процесуален кодекс и актът, с издаването на който приключва това производство, следва да бъде определен като охранителен. Съдебният контрол върху отказите за извършване на вписвания/ заличавания/ отбелязвания се осъществява от окръжния съд по реда на глава двадесет и първа ГПК. Поради което Агенцията по вписванията не може да отговаря за вреди от дейността на съдиите по вписванията, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който се прилага в случаите, свързани с вреди от незаконосъобразна административна дейност (В този смисъл Решение № 1727 от 16.02.2023г, постановено по адм. дело № 5789/ 2022г. по описа на ВАС). Липсва основание за ангажиране отговорността на Агенцията по вписванията и на основание чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, тъй като претендираният от ищеца за обезщетяване вредоносен резултат (претърпени имуществени и неимуществени вреди), не се явява причинен от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на длъжностно лице по регистрацията и съотв. от служител на Агенцията по вписванията. Длъжностните лица по регистрацията се произнасят относно вписването на заявленията за вписване, заличаване и обявяване в ТРРЮЛНЦ на определени обстоятелства, свързани с дейността на търговците и юридическите лица с нестопанска цел. Очевидно, с оглед очертаното по-горе правно положение и статут на съдията по вписванията и нормативно регламентираните му правомощия по чл.280 от ЗСВ, същият няма качество на длъжностно лице по регистрацията по см. на чл.20 от ЗТРРЮЛНЦ. Тъй като отговорността на Агенцията по вписванията по чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ е единствено за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, липсва основание за ангажиране отговорността на Агенцията по вписванията по чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на съдия по вписванията. С оглед на гореизложеното съдът приема, доколкото въведеният като основание на исковата претенция вредоносен охранителен акт на съдията по вписванията, нито представлява акт на административен орган/длъжностно лице на администрацията при или повод осъществяване на административна дейност, нито настъпването на вредите представлява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен административен акт, респ. от административно действие или бездействие на орган/длъжностно лице на Агенцията по вписванията, не са изпълнени в кумулативност елементите от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съотв. по чл.28, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, за ангажиране отговорността на Агенцията по вписванията по предявените от И. И. искове за присъждане обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отмененото като незаконосъобразно Определение № 1, том №1 от 05.01.2024г. на съдия по вписванията при Районен съд – Несебър. Ето защо исковата претенция следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Предвид изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, като на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, И. Д. И. следва да бъде осъден да заплати на Агенцията по вписванията възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от ЗПП. Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд