Решение № 955 от 27.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 1024/2025 г.

Производството е по реда на чл. 29 ЗОЗ във вр. чл. 274 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ, в качеството му на заложен кредитор, срещу отказ № 20250519180019/21.05.2025 г. на длъжностно лице по вписванията към Централния регистър по особените залози, постановен по заявление на дружеството с вх.№ 20250519180019/19.05.2025 г. за вписване на промени относно обезпечени вземания по вече вписан особен залог по партидата на дружеството. Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен, тъй като изложените от длъжностното лице съображения, че заявеното като промяна обстоятелство по същество представлява ново вписване на допълнително обезпечени вземания, което не представлява допустимо изменение на вече вписани обстоятелства с оглед изискванията за противопоставимост и поредност на вписванията, не отговаря на действителната воля на страните. Сочи аргументи относно действителната воля на страните по договора за залог и сключените преди него договори, вземанията по които са обезпечени, като поддържа, че изначално волята на страните по тези договори е била да се обезпечат всички задължения, посочени в договора за кредит, включително задължения по Договор за хеджиране на АрБиАй, като се касае за уточняване на вече вписани обстоятелства. Съдът, като взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното: Със заявление вх.№ 20250519180019/19.05.2025 г. е поискано вписване по партидата на Р-инженеринг ЕООД, ЕИК 115859531, в качеството му на залогодател, на промени относно вече вписан особен залог в полза на Международна финансова корпорация, САЩ и Райфайзен Банк Интернешънъл АГ, Австрия в частта относно „Размер на обезпечените вземания“, въз основа на анекс към договора за особен залог, чрез добавяне към вече вписаните обстоятелства на нова точка m – „всички плащания, дължими и платими от Кредитополучателя по Договора за хеджиране на АрБиАй в размер, който ще се определи съгласно разпоредбите на Договора за хеджиране на АрБиАй.“ По посоченото заявление е постановен обжалваният отказ, който е мотивиран с обстоятелството, че заявеното за вписване обстоятелство по същество представлява добавяне на нови обезпечени вземания, наред с първоначално вписаните, което не е допустимо да се заявява чрез промяна на вече вписани обстоятелства, а изисква ново вписване, тъй като в противен случай се нарушават изискванията на закона относно противопоставимост и поредност на вписванията в регистъра, които са относими към защита на останалите кредитори на заложния длъжник. Постановеният отказ е законосъобразен, като изложените от длъжностното лице аргументи само следва да се допълнят. Подлежащите на вписване обстоятелства са посочени в чл.26, ал.1 ЗОЗ и описанието на обезпечените вземания и размерът им е измежду тях съгласно чл.26, ал.1, т.2 ЗОЗ, като именно такова е и заявеното обстоятелство, а именно допълването на обезпечените вземания с изрично посочените в заявлението като нова точка „m“, като няма съмнение че заявеното обстоятелство подлежи на вписване. Вписване на промени във вече вписани обстоятелства обаче е допустимо само в изрично посочените от закона случаи, а именно посочените в чл.26, ал.2 ЗОЗ, като с изменението на същата алинея от ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г. е отпаднала т.5 от чл.26, ал.2 ЗОЗ допускаща вписване на „други промени на вписаните обстоятелства“, извън изрично посочените в предходни точки и следователно допълване/поправка на вече вписани обстоятелства относно обезпечените вземания с добавяне на нови, допълнителна индивидуализация на вече вписани и други изменения е недопустимо да се извършва чрез промяна на вече вписани обстоятелства, а изискват ново вписване, точно както е посочило и длъжностното лице. Без правно значение относно допустимостта на вписванията в ЦРОЗ е какви са причините, поради които при твърдения за формирана воля относно обхвата на обезпечените вземания, включваща и заявените и предхождаща първоначалното вписване, било поради неяснота на формулировките, поредица от препращания към приложения и/ или пропуск при заявяването, конкретни вземания не са били включени във заявлението за първоначално вписване, поради което и съдът не обсъжда доводите относно тълкуване на договорите за залог, кредит и т.н., респективно как сключването на анекс за промяна на дефиниции е съотносимо с твърденията за предходна ясна воля. Също толкова ирелевантни са и доводите в жалбата дали някоя от страните по договора за залог и предхождащите го договори ще изпълни задълженията си по тях във връзка с обезпечаването. Пропуските при заявяване на подлежащи на вписване обстоятелства не могат да обосноват допустимост на вписвания, които не са предвидени от закона, включително относно промени във вече вписани обстоятелства, като страните по договора за залог не са лишени от възможност да впишат залог и върху допълнително дефинираните вземания като подадат заявление за ново вписване, като правата на заложните кредитори в тази връзка ще следват от поредността на вписванията. По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, с оглед което съдът