Решение № 188 от 29.5.2024 г. на Районен съд - Карлово по дело № 18/2024 г.

Производството е по искове с правно основание чл.150 СК и чл.127а, ал.2 СК, предявени от Т. И. М., ЕГН: •••••••••• от гр. П., ул. „К. Р.“ №••, ет.•, ап.•, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С. Е. Т., ЕГН: •••••••••• и И. Е. Т., ЕГН: ••••••••••, чрез адв. Д. Д., съдебен адрес: гр. П., бул. „Ш. с.“ № ••, ет.•, офис •против Е. В. Т., ЕГН: ••••••••••, адрес: гр. П., ул. „М. Б.“ №••.

Ищцата твърди, че с ответника живели на семейни начала, като от съвместно им съжителство се родили децата С. Е. Т., ЕГН: •••••••••• и И. Е. Т., ЕГН: •••••••••• Твърди, че с решение № 1600 от 18.12.2018 г. на ПОС ответникът бил осъден да заплаща ежемесечно на всяко едно от децата по 250 лева, платими чрез майката Т. И. М., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. Оттогава ответникът заплащал дължимата издръжка, но с изминалото време, вече пет години, присъденият размер на издръжка за всяко едно от децата не отговарял нито на нуждите на нуждите им, нито на покупателната сила на определената с решението издръжка отпреди. Ищцата се справяла все по-трудно с непрестанния ръст на цените, изразяващ се в повишаване на разходите за лечение, храна, отопление, облекло, обучение и извънкласни занимания за децата.

Към настоящия момент С. Е. Т. била на •• години, ученичка в ••••••• клас на ОУ „Д. Х.“. В този период от развитие детето растяло много бързо и се променяло, което налагало почти ежемесечното закупуване на облекло. С. посещавала и извънкласни занимания – допълнителни уроци по български език и математика. Предстояло й кандидатстване за гимназия и се налагало да взима допълнителни уроци по предметите, по които се провежда национално външно оценяване.

И. Е. В. също бил ученик, в •••••• етап – ••••••клас в същото училище. Той бил много будно дете, с допълнителни интереси, което налагало също допълнителни разходи за извънкласни занимания. За него също било необходимо постоянно да се закупуват дрехи и обувки, книги, учебни помагала, учебни пособия.

За двете деца се грижела майката – Т. М.. Тя се стремяла да задоволява нуждите им в битов план в домакинството, като им осигурява добри условия за живот. Нo с порастването на децата, с ръста на инфлация на цените за стоки от първа необходимост, както и за покупка на стоки и услуги, които обезпечават живота на децата в материален, културен и образователен аспект, необходим им за правилното психо-физическо порастване, тя започнала да изпитва затруднения. Ищцата получавала добър доход ежемесечно, но изплащала и кредит, поемала сама абсолютно всички разходи по домакинството и живота на нея и децата. Въпреки затрудненията си, тя водела децата ежегодно на почивки, по време на ваканциите им се стремяла да не стоят сами, като им създавала занимания и посещения на различни места с нея или с нейни най-близки роднини.

Нейните братя и семействата им имали възможност да пътуват извън страната и често канели и ищцата с децата си да се присъедини към тях, но това нямало как да се случи, защото бащата на децата Е. Т. не бил предоставил декларация - съгласие за напускане на страната и не желаел да стори това, без да посочва основателна причини. Той бил наясно, че ищцата има постоянна работа в гр. П., битова устроена била в града и родителите и роднините й били там, поради което нямала никакви намерения да се установява трайно в чужбина, заедно с децата си и така да възпрепятства срещите на децата с баща им. Тя самата била съгласна да предостави декларация-съгласие за пътуване на децата, придружавани от баща им в чужбина.

Ответникът виждал как децата са обгрижени, че се чувстват добре и че майката им осигурява всичко необходимо. Съзнавал вероятно, че с порастването на децата грижите и разходите за тях се увеличават, но не предприемал никакви действия за подпомагането им по какъвто и да с било начин, освен със заплащаните на присъдените издръжки.

С оглед изложеното, за ищцата бил налице правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с което:

• да измени размера на определената с решение № 1600 от 18.12.2018 г. по възз. гр. дело № 2407/2018 г. на ОС П. издръжка, която ответникът следва да заплаща на всяко от двете си деца, чрез ищцата, като тяхна майка и законен представител, като я УВЕЛИЧИ от 250.00 лева на 500.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване.

• да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата Е. В. Т., ЕГН ••••••••••, двете деца да пътуват заедно с тяхната майка и законен представител Т. И. М., ЕГН: •••••••••• до държави-членки на ЕС и Р. Т. за срок от 5 години и за двете деца.

Претендират се направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва частично исковете, като заявява, че бил изненадан, че ищцата инициирала настоящото производство, без въобще да го уведоми. Винаги бил на мнение, че подобни казуси, касаещи интересите на децата, е най-добре да се разрешават в дух на добронамереност и взаимно разбирателство от двамата родители. В тази връзка преди няколко години дори изпратил нарочна покана до ищцата, която тя обаче явно пренебрегнала.

Изумлението му било още по-голямо във връзка с поисканата от ищцата санкция от съд за даване на разрешение за пътуване на децата в чужбина. Изтъкнатото в тази връзка в исковата молба категорично не отговаряло на истината и винаги, когато било търсено съдействието му за това, той се отзовавал и съдействал – последно преди няколко месеца подписал нотариално заверена декларация-съгласие за пътуване на С. до Р. Ф.. Нагледна индиция за добронамереността и отдадеността на ответника към интересите на децата бил и фактът, че дори след образуването на настоящото производство се отзовал и с ищцата заедно отишли в паспортна служба и подали заявление за издаване на международен паспорт на И.. Самото искане пък, както било формулирано в исковата молба, не отговаряло на критериите, възприети в ТР №1/2016, съгласно които било недопустимо разрешение за неограничен брой многократни пътувания, а в случая нямало конкретно посочено краткосрочно пътуване и конкретен период, в което ще бъде осъществено. Р. Т. пък не била член на ЕС и настоящия състав на съда следвало да прецени дали не се вписва в едно от съображенията на ВКС в горното ТР за „място на размирици, място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия“.

Вън от всякакво съмнение било на следващо място, че социално- икономическата обстановка в страната, както и нуждите на техните прекрасни, жизнерадостни и без специални потребности деца, се били променили за няколко години, но категорично не отговаряло на истината, че единствените средства от бащата за децата били под формата на месечна издръжка. А дори бегъл поглед върху претендирания от ищцата размер на издръжката сочел, че последният не кореспондира с най-новата съдебна практика и постановените през 2023г. от различни съдилища актове по подобни дела. При подробна справка за всички дела за издръжка в системата на •••••••••••• се установявало, че от началото на 2023г. до настоящия момент PC - А., пред който първоначално бил предявен настоящия иск, е възприел по 2 дела издръжка в размер на 300 лева, а по всички останали дела размерът варирал между 200 и 250 лева, като в някои случаи бил дори по- нисък. При PC - П. издръжките през 2023 г. били в сходен размер, вкл. по повечето дела, които ищцата била гледала, в качеството си на брачен съдия.

И на последно място, във връзка с издръжката и гледането на децата, ответникът твърди, че С. съвсем скоро навършила ••години, влязла в пубертета и имаща изключително важна за пълноценното й развитие нужда от ежедневни житейски съвети и майчина грижа, била оставена перманентно да живее при баба си С. И. М.. Тя, в качеството на свидетел, можела да потвърди всичко от гореизложеното, грижите и съдействието, които ответникът винаги оказвал, когато ставало въпрос за интереса на децата, полаганите за децата грижи и необходимата им издръжка, както и да посочи дали ищцата, освен признатите за получавани от нея „добри доходи“, реализира и допълнителни такива, какви финансови затруднения среща в ежедневието си и каква е причината С. да бъде поверена на баба си.

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представените удостоверения за раждане, че Т. И. М. и Е. В. Т., са родители на малолетните деца С. Е. Т.а и И. Е. Т.. Безспорно е също така и се установява от приложеното в препис решение № 1600 от 18.12.2018 г. по възз. гр. дело № 2407/2018 г. на ОС П., че бащата е осъден да заплаща на децата, чрез тяхната майка и законен представител Т. И. М., месечна издръжка на всяко от тях в размер на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.01.2017г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Страните не спорят и от представените по реда на чл.186 ГПК и чл.190 ГПК справки от РС П., А. по в., ТД на НАП - П. и КАТ - П. е видно, че ищцата Т. И. М. работи като съдия в Р. с. – гр. П., а ответникът Е. В. Т. упражнява дейност като адвокат. Ищцата е собственик на л. а. „Ф. Г.“, а ответникът – на л. а. „Ф. Л.“.

От представените под опис писмени доказателства – фактури, фискални бонове и банкови извлечения, се установява, че в периода м. март 2022 г. – м.февруари 2023 г., ищцата е заплащала битови такси и сметки, комунални и мобилни услуги, зимна и лятна почивка.

Представена е в препис с отговора на исковата молба нотариално заверена декларация, от която е видно, че ответникът е дал съгласие детето С. Т. да пътува в периода от 08.04.2023 г. до 16.04.2023 г. извън границите на страната – до Ф. и страните от ЕС, придружавано само от своята С. И. М.. Приложено е и копие от заявление от 27.06.2023 г. за издаване на международен паспорт на детето И. Т.. От свидетелските показания на С. И. М. се установява, че е майка на Т. М. и баба по майчина линия на двете деца. Баща на децата бил ответникът, който бил адвокат – имал кантора в П.. Майката упражнявала родителските права и тя поемала всички разходи по отглеждането им. Малкото дете И. живеело при нея, а голямото С. прекарвало голямата част от времето при свидетелката, която имала диплома по физика и математика и й помагала да се подготви за предстоящите след 7-ми клас матури. Въпреки това, ищцата осигурявала финансовите средства, свързани с ежедневните разходи на дъщеря си – храна, транспорт и т. н. Платила и около 4000 лева, за да й се поставят брекети, плащала и частните уроци по български език и математика, които стрували около 30 лева на урок. Малолетният И. посещавал логопед, като таксата от 150-200 лева на месец пак се плащала от майката. За нейна сметка била и таксата в училищния стол – по 100 лева на дете, както и обичайните разходи за облекло, учебници и учебни помагала. Водела децата и на екскурзии, които също плащала тя. Бащата се ограничавал в това да предоставя определената от съда издръжка – по 250 лева на всяко от децата, които дори не го знаели къде живее. Виждал ги рядко и обикновено ги водел в МОЛ-а. Както свидетелката, така и ищцата имали желание да пътуват с децата в чужбина, но било необходимо съгласието на бащата. Той отказвал да даде такова за по-дълъг период от време, а само веднъж позволил С. да пътува до Ф. за точно определени дати, придружавана от баба си. Имали близки и приятели в чужбина, желаели да пътуват и на екскурзии извън страната, но ответникът не давал съгласието си за това.

При така установената фактическа обстановка съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

По иска с правно основание чл.150 СК:

Според чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя – чл. 142, ал.1 от СК. На основание чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК, следва да се прилагат както, когато се иска за първи път издръжка, така и когато по реда на чл. 150 от СК се иска увеличение. В производството по чл. 150 от СК от значение е единствено дали след влизане в сила на съдебното решение, с което е определена първоначалната издръжка, е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142, ал. 1 от СК. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена, като опора в тази насока, при преценка на съда са разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК.

Страни в случая са бащата Е. В. Т. и децата му С. Е. Т.а, ЕГН:

•••••••••• и И. Е. Т., действащи чрез своята майка и законен представител Т. И. М.. По делото е безспорно, че родителските права са предоставени на майката и, че към момента на завеждане на делото бащата е осъден да заплаща на всяко дете месечна издръжка от 250 лева.

Минималният размер на дължимата издръжка за едно дете към настоящия момент е в размер на 233.25 лв. месечно, арг. от чл. 142, ал. 2 СК вр. с чл. 1, ал. 1 от Постановление № 193/12.10.2023 г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната.

Размерът на издръжката следва да се определи според правилото на чл.142 ал.1 от СК, според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което дължи издръжка.

В периода от определяне на предходния размер на издръжката до настоящия момент са изминали повече от пет години, през който период майката твърди, че са настъпили значителни промени, децата са пораснали и са нараснали разходите за тяхното отглеждане и възпитание. Съдът счита, че несъмнено оттогава действително са се увеличили потребностите на децата от храна, облекло, културни и образователни потребности и здравни услуги, които не могат да бъдат задоволявани с издръжка в размер на 250.00 лева месечно и който размер е близък до нормативно установения минимум. Настъпили са съществени промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран и тези изменения имат траен и продължителен характер. Нарастването на потребностите на децата се определя, както с оглед изминалия период от време от определяне размера на предишната издръжка, така и с оглед тяхната възраст, при която бързо нарастват духовните и материалните им потребности, респ. и разходите по тяхното задоволяване, като стойностен израз на тези потребности. Двете деца са ученици, което означава, че са им закупени необходимите за учебния процес учебници и учебни пособия, неминуемо се реализират обичайните разходи за храна, облекло, транспорт. Детето И. посещава логопед, а със С. са свързани разходи за брекети и частни уроци по математика и български език.

Майката не е ангажирала доказателства за актуалните си доходи, но доколкото същата работи като съдия в РС П., настоящият съдебен състав приема, че те възлизат на около 5500 – 6000 лева месечно.

По делото не се събраха доказателства за конкретните доходи на ответника, но се установи по безспорен начин, че същият работи като адвокат.

Установи се, че бащата не полага достатъчно грижи за двете си деца, като същият не ангажира доказателства, че помага по някакъв начин в отглеждането им, освен с плащането на месечната издръжка от по 250 лева. Така определеният размер на издръжката е крайно недостатъчен, с оглед нуждите на двете деца.

Имайки предвид горното и като взе предвид възрастта на децата и нуждите им, съдът счита, че за ежемесечната им издръжка са необходими по около 700 лева, от които бащата следва да заплаща 400.00 лева. Според съда плащането на тази сума няма да съставлява за него особено затруднение, като останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която полага и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. До пълната претендирана сума в размер на 500.00 лева за всяко дете, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.127а, ал.2 СК:

Съгласно чл.127а, ал.2 СК, когато родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, съдът разрешава спора между тях. От събраните писмени и гласни доказателства се установи, че страните са разделени, като с оглед показанията на св. М. съдът приема, че такова съгласие няма и не може да бъде постигнато. Несъмнено в интерес на децата е те да пътуват в чужбина, това е тяхно основно конституционно право. Реализацията на това право безспорно допринася за разширяване културата, познанията, социалните контакти и опита на всяко подрастващо дете.

С оглед гореизложеното съдът намира иска за основателен и доказан, като с настоящото решение следва бъде заместено съгласието на бащата за неограничен брой пътувания на двете деца до държавите от Европейския съюз и Р. Т., придружавани от своята майка, за срок от пет години.

По разноските:

Такива не се претендират, поради което остават за страните така, както са направени.

Съгласно чл. 242, ал.1 от ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

Водим от горното, съдът: