РЕШЕНИЕ

№ 4278

гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20241100109929 по описа за 2024 година Образувано е по предявени от М. Г. Д. и Д. В. Д. срещу ЗД„Бул Инс“ АД обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати суми от по 250000, 00лв., обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на Д. Д. В.а, настъпила при пътно-транспортно произшествие от 06, 09, 2022 г., ведно със законната лихва от 06, 12, 2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Релевират се доводи, че на 06, 09, 2022 г., около 22: 05 часа в гр. София, лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 ЦИ“ с peг. № •••••••••, управляван от А. Н.И., движейки се по ул. „Самоковско шосе“ с посока на движение от бул. „Елин Пелин“ към ул. „Шуманец“ и в района на №16 (Гребна база „Панчарево“) е нарушил правилата за движение по пътищата, навлязъл е в лентата за насрещно движение, в резултат на което е реализирал пътнотранспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Мазда“, модел „3“ с peг. №•••••••••. Вследствие на инцидента пострадали тежко пътниците в лек автомобил марка „Мазда“, включително и Д. Д. В.а – дъщеря на ищците. Незабавно след произшествието тя е била настанена в болница с опасност за живота, но въпреки усилията на лекарите, получените тежки травми са довели до нейната смърт. Смъртта на дъщеря им нанесла изключително тежък удар върху ищците. Те изпитвали стрес, тъга и безнадеждност, каквито само загубата на дете могат да предизвикат. По повод настъпилото произшествие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица К №430/07.09, 2022г. по описа на ТПТП-0-„ПП“-СДВР на МВР и е образувано досъдебно производство №11262/2022 г. по описа на СРТП- Отдел „Разследване“- СДВР(пр. преписка № 17702/2022г. по описа на СГП) – неприключило до момента. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е застрахована при ответното дружество, като към него са отправени застрахователни претенции, по които към момента не са изплатени застрахователни обезщетения.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с предмет гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 ЦИ“, с peг. № ••••••••• към момента на произшествието. Оспорва наличието на причИ. връзка между поведението на застрахования при него водач и настъпването на ПТП, както и наличието на вина. Оспорва ПТП да е настъпило при посочения в исковата молба механизъм. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, която е била без поставен предпазен колан. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица К № 430 се установява, че на 06, 09, 2022 г., около 22: 05 часа в гр. София, кв. Горубляне, ул. „Самоковско шосе“, в района на № 16 /гребна база Панчарево/ е настъпило ПТП между л.а. „БМВ 320“, рег. № •••••••••, управляван от А. Н.И., л.а. „Мазда 3“, с рег. № •••••••••, управляван от А. Е.Г. и л.а. „Фолксваген Голф“ рег. № •••••••••, управляван от М.н С.Н.. Д. Д. В.а е била пътник в лек автомобил Мазда с рег.№•••••••••;

Видно от акт за смърт, издаден от Столична община, район Младост, смъртта на Д. В.а е настъпила на 09, 09, 2022год.

От удостоверение за наследници изх.№ РПН22-УФ01-460/1/17, 11, 2022год. на Столична община, район Панчарево е видно, че ищците са законни правоприемници на починалото лице /негови родители/;

С молба от 06, 12, 2022 г. ищците са предявили претенция към ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.

От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза /л. 213/, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява следният механизъм на процесното ПТП: на 06, 09, 2022 год., около 22: 05 ч, в гр. София, по ул. „Самоковско шосе“ с посока гр. София се е движел л.а. „БМВ 330 ЦИ“, с рег. № CA1018TK, управляван от А. Н.И. със скорост от порядъка на 78 км/ч. По същото време в обратна посока / от гр.София към гр.Самоков/ са се движили попътно: л.а. „Мазда 3“, с рег.

№ •••••••••, управляван от А. Е.Г. и зад него л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № •••••••••, управляван от М.н С.Н.. Скоростта на движение на лек автомобил Мазда, непосредствено преди удара е 60, 4км.ч. По неизяснени причини, водачът на л.а. „БМВ 330 ЦИ“, движейки се по десен за посоката му на движение завой е навлязъл в насрещната пътна лента, по която са се движели и приближавали другите два автомобила. Настъпили са два последователни удара първо между л.а. „БМВ 330 ЦИ“ и л.а. „Мазда 3“, реализиран с предните им части, след което л.а. „Мазда 3“ и МПС „Фолксваген Голф“, като е настъпил удар с предната част на Фолксвагена по задната част на автомобил Мазда. Причината за настъпване на пътно- транспортното произшествие е от субективен характер - навлизането на лек автомобил „БМВ 330 ЦИ“ с рег. № •••••••••, по неизяснени причини в насрещната пътна лента, по която към този момент са се движили и приближавали лек автомобил „Мазда 3“ и лек автомобил „Фолксваген Голф“. Водачът на лек автомобил БМВ е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като управлява автомобила в дясната за посоката му на движение пътна лента. Отстоянието на лек автомобил БМВ от лек автомобил Мазда, когато водачът му е имал възможност да забележи лек автомобил Мазда за първи път е най-малко 155метра. Опасната му зона за спиране, при установената скорост на движение е 64метра.

От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /л.128/, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че вследствие на процесното ПТП за ищцата са настъпили следните телесни увреждания:

Глава - контузия с охлузвания в челната област 2, 5/1 см и 3/1 см и оток на лявата орбитална област. Обширни кръвонасядания в меката черепна покривка на челната, теменните и двете слепоочни области, както и тежък мозъчен оток с вклиняване;

Гръден кош -фрактури на 2-ро и 10-то ребра в ляво, с левостранен пневмоторакс и тежък белодробен оток;

Корем -руптура на слезката с хемоперитонеум;

Горни крайници - фрактури на дясната мишница и предмишница с кръвонасядания;

Долни крайници - полифрагментни фрактури на двете бедра с кръвонасядания;

Травматични увреждания са тежки като степен, по вид обхващат почти целия опорно- двигателен апарат и главата, а по характер са несъвместими с живота и са предизвикани от директна травма с висока кинетична енергия на удара. Същите са в причинно-следствена връзка с произшествието. Травматичните увреждания сочат на заключение лицето да е било без поставен предпазен колан; В съдебно заседание се излага становище, че и при поставен предпазен колан не може да се обоснове категоричен извод за избягване на летален изход, но той би настъпил в резултат увреждане на сърцето, а не установеното мозъчно вклиняване; възможно е при поставен колан да бъде избегнат удар в предна седалка на автомобила, но не може да се обоснове заключение дали пострадалата би оцеляла;

От заключението на назначената по делото съдебно-психологическа експертиза /л.119/, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, се установява, че по отношение на М. Д. се наблюдават ясни белези на непреработена тежка психическа травма, отразяващи се негативно върху способността й за пълноценен живот. Реализацията на суицидните намерения при нея е възпрепятствана от религиозните й вярвания, но те съществуват като желание, породено от невъзможността й да приеме внезапно променената семейна конфигурация. Била е налице особено силна близка връзка майка-дъщеря, което затруднява преживяването на загубата. Първоначално е налице остра стресова реакция. При нея острият стрес е отзвучал в първите дни, но невъзвратимостта на случилото се при нея обуславя персистиране на ситуацията на стрес, при което тя дълго време не е в състояние да „преработи" станалото и това води до хронифициране на стреса, депресивност и затруднения в социалното й функциониране. Преминала е през хранително разстройство, развила е инсулинова резистентност. От психологична гледна точка, вероятно спомена за събитието винаги ще продължи да поражда отрицателни емоции и ще провокира нежелани емоционални състояния. Благоприятно би повлияла психотерапевтична работа с нея.

При Д. Д. се констатира по-добро справяне със загубата, повлияно и от възприетия от него социалноприемлив „мъжки" модел на поведение. Въпреки това, повече от две години след случилото се, той продължава да търси вина и у себе си, което сочи на непреработена психическа травма. При Д. към периода на провеждане на изследването се наблюдава относително добра адаптация към променената семейна конфигурация с епизодични външни прояви на непреработена скръб. Въпреки поддържането на активен професионален живот, повече от две години след инцидента той е стресиран от настъпилия дисбаланс в близките взаимоотношения и трудно приема, че миналото не може да се върне, придържайки се към общоприетия „мъжки" модел на поведение, счита за неразумно да показва уязвимостта си. Конфликтът между реалното и желаното може да се отрази негативио върху способността му да се съсредоточава и съответно да намали продуктивността му и да влоши качеството му на живот. Възможни са агресивни защитни реакции. Показвайки външно увереност и самостоятелност той се стреми да се справи с преживяванията си, като изпитва вина за катастрофата.

Към периода на провеждане на психологическото изследване М. и Д. Д.и са клинично здрави, не показват психотични симптоми, наблюдават се остатъчни явления от невротичния спектър (с различна тежест и симптоматика при двамата), логично изводими от преживяната и непреработена към днешна дата реакция на загубата на дъщеря им. Двамата избягват места и вещи, свързани с дъщеря им.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля В.Н. С. и Владимир И.ов Петров, чиито показания установяват неимуществените вреди за ищците.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Е. О. А., пътник в увредения лек автомобил, в който е пътувала пострадалата Д. Д.. Сочи да е пътувала на задна лява седалка с поставен предпазен колан.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причИ. връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено извършено виновно, противоправно деяние от водача на лек автомобил „БМВ 320“, рег. № ••••••••• - А. Н.И., който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Нарушена е и нормата на чл. 16, ал.1 от ЗДВП, според която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне; От заключението на съдебно- автотехническата експертизата не се установяват препятствия или каквато и да е друга причина, поради която застрахованият при ответника водач е навлязъл в лентата за насрещно движение, поради което не може да се приеме, че ударът е бил непредотвратим за него, респективно, че е причинен от друг участник в движението.

Презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е необорена.

По делото се установи, че смъртта на Д. Д. е в пряка причинно-следствена връзка с процесното произшествие. От смъртта на пострадалата са реализирани безспорно неимуществени вреди за ищците, нейни родители;

Като безспорно по делото е отделено наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл. 432, ал. 1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.

С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на по 150 000.00лв. При определяне на същите съдът съобрази младата възраст на починалата - 17години при настъпване на ПТП, родствената връзка между ищците и пострадалото лице /родител-дете/, изключително близките отношения между родителите и детето и обстоятелството, че са живели в общо домакинство и са били в добри отношения. Установи се че ищците са претърпяли изключително тежко загубата на родното си дете като и към настоящия момент същата не е преодоляна. Смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психичен товар. Преминаването през мъката на родителите е много дълго, трудно и болезнено, но все пак съобразявайки горните критерии съдът определи размера на обезщетението от 150000, 00лв. за всеки.

Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период съдът намира, че горният размер на обезщетението отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.

За неоснователно съдът намира релевираното възражение от ответника за приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради нарушение от страна на пострадалата на чл. 137а от ЗДВП, тъй като не е била с поставен предпазен колан. Съдът не кредитира показанията на св.Е.А. досежно наличието на поставен предпазен колан, тъй като медицинската експертиза сочи, че при установения механизъм на произшествието биха били налице друг тип увреждания /серийни фрактури на ребра и др./. От друга страна вещото лице по съдебно- медицинската експертиза излага заключение, че е възможно за пострадалата да настъпи летален изход и при поставен колан, поради което съобразно носената от ответника доказателствена тежест възражението за приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД е неоснователно.

С оглед изложеното искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 150000, 00лв. за всеки ищец и отхвърлен за разликата до 250000, 00лв.

Предвид основателността на исковата претенция основателна е и претенцията за законна лихва. Същата съобразно актуалната съдебна практика се следва от датата на уведомяване на застрахователя-06, 12, 2022год., като за периода от уведомяването до изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ на 06, 03, 2023год. отговорността на застрахователя е обусловена от чл. 493, ал.(1), т.5 от КЗ, вр.чл. 429, ал. 2, т. 2 и при условията на ал. 3 от КЗ доколкото обезпечава отговорността на застрахования за лихви, за които той отговаря пред увреденото лице. В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. След срока по чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят отговаря за собствената си забава. Горните изводи обективирани в Решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/2018 г. – I Т.О., Решение №79/04.082022 г. по т.д.№967/2021 г. – I Т.О., Решение №50135/11.11.2022 г. по т.д. №2026/2021 г. – I Т.О., Решение №50001/03.02.2023 г. по т.д.№2530/2021 г. – I Т.О. и др. Претенциите за присъждане на законна лихва от 06, 12, 2022 г. върху обезщетението за неимуществени вреди са основателни.

По разноските:

Ищците са частично освободени от плащане на държавна такса и изцяло от разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника ЗД „Бул Инс“ АД, последният дължи изплащане на всички такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска следва да се присъдят в размер на 841, 02лв. от общо 1401, 70лв. – разноски за вещи лица и свидетел, както и 12000лв.-държавна такса или общо сума в размер на 12841, 02лв.

На осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищците се следват разноски в размер на 120, 00лв. от общо 200, 00лв.-д.т. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищцата – адв. В. П. К. следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение от 8400, 00лв., определено съобразно уважената част на исковете от общо 14000, 00лв.-адв. възнаграждение за двамата ищци. Съдът намира, че следва да присъди адв. възнаграждение под минимума на Наредба за адвокатска работа, тъй като минималното адв. възнаграждение в размер на 24650, 00лв., определено по чл.7, ал.2, т.5 от НВАР е завишено съобразно фактическата и правна сложност на делото, вида извършени процесуално-следствени действия. Действително по делото са изслушани САТЕ, СМЕ и СПЕ и събрани гласни доказателства, но предвид фактическата обстановка и установена съдебна практика за подобен род дела, съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 7000, 00лв. за всеки от ищците.

Аргумент за това са мотивите изложени в решението на СЕС от 23.11.2017г. по присъединени дела С-427/2016 и С-428/16. В същото е обоснован отговор на въпросите дали чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговия клиент не могат - под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката - да договарят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер. Прието е, че посочената правна уредба би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС, но не попада непременно в обхвата на забраната по чл. 101 от ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС като в правомощията на националният съд е да прецени, с оглед на общия контекст, в който наредбата на ВАС е приета или проявява последиците си, дали правилата, налагащи разглежданите ограничения, могат да се считат за необходими за осигуряване изпълнението на съответната легитимна цел. Легитимната цел на приетата наредба е да установи стандарт на адвокатското възнаграждение, съобразно предмета на делата, цената на иска и вида действия, необходими за защита на доверителя, но съобразно спазване на критериите заложени в чл.36 от Задв. –размерът на възнаграждението да е справедлив и обоснован. В този смисъл и решение от 25, 01, 2024год. на СЕС по дело С-438/22.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да бъдат заплатени разноски в общ размер на 6796, 00лв., от общо 16990, 00лв., от които 16800, 00лв.– адвокатско възнаграждение с ДДС и 190, 00лв. -разноски вещо лице. /Възражението на ищеца за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, брой съдебни заседания и вида извършени процесуални действия, поради което съдът приема за справедливо адв. възнаграждение съобразно горните мотиви в размер на 2•7000, 00лв. /.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд