Решение № 523 от 15.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1466/2024 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 17.01.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 7588/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 3-ти състава, подсъдимият А. С. К. е признат за невиновен в това, че на 04.04.2021 г. в гр. София, избирателна секция № •••••••, находяща се в сградата на 137 СУ „Ангел Кънчев“ – гр. София, бул. ••••••• е упражнил избирателно право на проведените избори за народни представители на 04.04.2021 г., без да има такова право, съгласно чл. 243 от Изборния кодекс – право да избират народни представители имат само българските граждани, които отговарят на условията в чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България, а именно не е български гражданин и е упражнил избирателното си право, като удостоверил това с полагане на подписа си до името А. С. К. в допълнителна страница на избирателния списък на секция № •••••••, където бил вписан първи по ред при провеждане на избори за народни представители на 04.04.2021 г., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 168, ал. 1 от НК. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата. Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. В допълнение към протеста са изложени конкретни доводи във връзка с така направеното искане. В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства. В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура счита, че подс. А. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Посочва, че след като подсъдимият е бил назначен за член на секционна комисия му е било проведено обучение по отношение на изборното законодателство на Република България. Счита, че ако подсъдимият не се е запознал с изборните закони, то същият не следва да черпи права от това неправомерно поведение предвид отговорностите, които е поел да изпълнявала като член на секционна комисия. Защитникът на подс. А. К. пледира за потвърждаване на протестирания съдебен акт като правилен. Счита, че по делото не са налице доказателства, които да подкрепят обвинението. Посочва, че подс. К. е осъществил състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК от обективна, но не и от субективна страна, тъй като у него е била налице представа, че е имал право да гласува на местните избори до 10.09.2021 г., когато е бил призован чрез брат си – св. Б. К., в 09 РУ – СДВР във връзка с изборите от 2019 г. Поддържа, че подсъдимият е действал при грешка по смисъла на чл. 14 от НК, тъй като е имал формирани неверни представи относно фактическите обстоятелства, включени в състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК. В своя защита подс. А. К. поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното. Въззивният протест е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим. Разгледан по същество протестът е неоснователен. Подсъдимият А. С. К. е роден на ••••••• г. в гр. Йошкар-ола, Руска федерация, руснак, руски гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република България, със средно образование, неженен, неосъждан, трудово ангажиран като ватман в „Столичен Електротранспорт“ ЕАД. Във връзка с провежданите на 04.04.2021 г. избори за народни представи в Република България подс. А. К., който бил назначен за член на секционна избирателна комисия, се намирал в избирателна секция № •••••••, намираща се в гр. София, бул. •••••••, сградата на 137 СУ „Ангел Кънчев“. Подс. К. бил поканен да бъде член на СИК от неговата приятелка В. Д.а, с която преди това отново участвали заедно като членове в същата избирателна секция по време на изборите през 2019 г. Преди провеждането на изборите всички членове трябвало да преминат обучение, вкл. за изборното законодателство на Република България, което се провеждало онлайн. В. Д.а и другите членове в избирателната секция казали на подсъдимия, че може да гласува, като дописали името и единния му граждански номер в първия ред на допълнителна страница на избирателния списък на секция № •••••••. Подсъдимият гласувал, като положил подписа си срещу дописаното му име в избирателния списък. През септември 2021 г. подс. А. К. бил призован чрез брат си – св. Б. К., да се яви в 09 РУ – СДВР във връзка с гласуването си на изборите в Република България през 2019 г. Тогава подсъдимия разбрал, че нямал право да гласува, защото нямал българско гражданство. С присъда от 20.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. №1602/2023г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав, подс. А. К. бил признат за невиновен и оправдан в това да е извършил две престъпления по чл. 168, ал. 1 от НК, както следва: 1) За това, че на 27.10.2019г. в гр. София, административен район 19 „Люлин“ в избирателна секция № 003 е упражнил избирателното си право на изборите за общински съветници и кметове на община Столична, област София, без да има такова право /К. нямал българско гражданство/, като е гласувал и удостоверил това, полагайки подписа си до името А. С. К. в избирателния списък - част II под номер пети; 2) За това, че на 03.11.2019г. в гр. София, административен район 19 „Люлин“ в избирателна секция № 003 е упражнил избирателното си право на изборите за общински съветници и кметове на община Столична, област София, без да има такова право /К. нямал българско гражданство/, като е гласувал и удостоверил това, полагайки подписа си до името А. С. К. в избирателния списък - част II под номер трети. Присъдата е потвърдена с решение от 21.12.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5659/2023 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав. За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал: гласни доказателствени средства: обясненията на подс. А. С. К. (л. 57-59 от съд. д.) и показанията на свидетелите Г.Л.М. (л. 59- 60 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 39 от ДП), Б. С. К. (л. 101-102 от съд. д.); писмени доказателства: писмо от 23.02.2022 г. от Централна избирателна комисия с приложени списъци на гласували в изборите за народни представители на 04.04.2021 г. (л. 14-18 от ДП), декларация от 04.04.2021 г. от подс. А. К. пред СИК от избирател, че не е гласувал и няма да гласува на друго място в изборите за народни представители на 04.04.2021 г. (л. 19 от ДП), писмо-справка от 07.10.2022 г. от Министерство на правосъдието (л. 52 от ДП), писмо от 22.06.2022 г. от Столична община – район „Люлин“ (л. 56 от ДП), справка за съдимост на подс. А. К. (л. 69, 79 от ДП, л. 16 от съд. д.), писмо от 20.12.2022 г. от Столична община – район „Люлин“ (л. 85 от ДП), копие на протокол от открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2023 г., по н.о.х.д. № 1602/2023 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав (л. 23-27, 75-79 от съд. д.), копие на присъда от 20.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 1602/2023 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав (л. 28, 91 от съд. д.), копие на удостоверение № •••••••-4/02.04.2021 г. (л. 31, 80 от съд. д.), копие на мотиви към присъда от 20.06.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 1602/2023 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав (л. 40-44, 92-96 от съд. д.) копие на протокол от открито съдебно заседание, проведено на 03.05.2023 г., по н.о.х.д. № 1602/2023 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав (л. 45-50 от съд. д.), копие на заповед № 11/28.10.2004 г. на ръководителя на „Студентски столове и общежития“ ЕАД – гр. София за прекратяване на трудов договор на подс. А. К. (л. 53 от съд. д.), копие на сведение за трудов стаж на подс. А. К., издадено от „Студентски столове и общежития“ ЕАД – гр. София (л. 54 от съд. д.), копие на заповед № 255/27.03.2023 г. от началник на Депо „Банишора“ за определяне на основна месечна заплата на подс. А. К. (л. 55 от съд. д.), копие на свидетелство № 691/1989 г. за завършено основно образование на подс. А. К. (л. 56 от съд. д.), копие на решение от 21.12.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5659/2023 г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав (л. 69-71, 98-100 от съд. д.), копие на обвинителен акт по ДП № 3384 ЗМИП 15000/2022 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 31064/2021 г. (л. 72-87 от съд. д.), копие на протокол от открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2023 г., по н.о.х.д. № 1602/2023 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав (л. 88-90 от съд. д.), и експертни способи на доказване: графическа експертиза по протокол № 408/2022 г. (л. 45-47 от ДП). Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации. Въззивният съд анализира обясненията на подс. А. К., отчитайки двойствената им природа на гласно доказателствено средство, необвързано със задължение за изясняване на истината, и на важно и ефективно средство за защита. Подсъдимият признава, че е гласувал на процесните избори, като заявява, че не е знаел, че не е имал такова право, вкл. че това представлява нарушение на закона. Посочва, че е бил мотивиран да стори това от тогавашната си приятелка В. Д.а, като името му е било дописано от членовете на секционната избирателна комисия, в която е участвал и той, като никой не е изискал от него лична карта или друг документ за самоличност. Настоящият съдебен състав кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като кореспондират с приложените по делото писмени доказателства, заключението на изготвената в хода на досъдебното производство графическа експертиза по протокол № 408/2022 г. и показанията на свидетелите Г.М.. и Б. К.. От показанията на св. М. се установява, че е бил налице занижен контрол от нейната страна по отношение на функциите, които е изпълнявала като председател на секционната избирателна комисия, в която член е бил подсъдимият, като не е следяла за това кой упражнява правото си на глас, вкл. не са били проверени личните документи на подсъдимия, за да се установи дали има българско гражданско, респ. право да гласува. Въззивният съд се довери и на показанията на св. Б. К. – брат на подс. А. К., от които се потвърждава, че подсъдимият е бил подведен, че може да гласува, от приятелката си В. Д.а и от членството си в секционна избирателна комисия в предходни избори. Също така от показанията на св. К. се установява, че подсъдимият е разбрал, че не е имал право да гласува, защото няма българско гражданство, едва когато е бил призован чрез него да се яви в 09 РУ – СДВР във връзка с гласуването си на изборите през 2019 г. Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК. С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано. При така наличната и обсъдена по-горе доказателствена съвкупност настоящият съдебен състав формира еднозначния извод от правна страна, че с деянието си подс. А. К. не е осъществил всички признаци от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 168, ал. 1 от НК. В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че на инкриминираните време и място подс. А. К. е упражнил избирателно право на проведените избори за народни представители на 04.04.2021 г., без да има такова право съгласно чл. 243 от ИК, тъй като не е български гражданин, като удостоверил това с полагане на подписа си до името А. С. К. в допълнителна страница на избирателния списък на секция № •••••••, където бил вписан първи по ред при провеждане на избори за народни представители на 04.04.2021 г. Поради това подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 168, ал. 1 от НК. Същевременно, правилно първият съд е приел, че подсъдимият не е осъществил от субективна страна състава на вмененото му престъпно посегателство. Подсъдимият е съзнавал, че не е български, а е руски гражданин, и притежава разрешение за постоянно пребиваване в Република България, както и че е гласувал в проведените избори за народни представители на 04.04.2021 г. Въпреки това подсъдимият е действал с убеждение, че има право да гласува, като е формирал тази си представа на базата на предходното си членство в СИК, разрешението му за постоянно пребиваване, подвеждането от страна на приятелката му В. Д.а и дописването на личните му данни на допълнителна страница на избирателния списък на секция № ••••••• от членовете на СИК. Развитите съображения на първоинстанционния съд по приложение на материалния закон са правилни и изцяло се възприемат от въззивния съдебен състав, с оглед на което не следва да бъдат изменяни или допълвани. Въз основа на изтъкнатите съображения СРС правилно на основание чл. 304 от НПК е признал подс. А. К. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. С оглед изхода на делото правилно районният съд е постановил, че направените разноски по делото следва да останат за сметка на държавата. В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, въззивната инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена. Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски съд