Решение № 297 от 11.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 988/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 91006 от 10.10.2023г. по описа на Софийски градски съд на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407, срещу решение №1071 от 04.09.2023г., постановено по т.д.№ 20221100900496 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, в частта, с която „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК 7121718407, е осъдено да заплати на „БУЛ-ЛЕС” ЕООД, ЕИК 112580829, застрахователно обезщетение на осн. чл.405 от КЗ, по застрахователна полица „Индустриален пожар“ №110119213000081, за вреди от пожар настъпил в периода 15: 40ч. на 10.12.2019г. до 06: 00 ч. на 11.12.2019г., в гр.Ракитово, ул. „И. Клинчаров” № 6, сграда с площ 504 кв.м., както следва: сумата 47 451, 23 лв., за посочените в мотивите машини и съоръжения, намирали се в помещението и сумата 10 000 лв. по предявен частичен иск от общо 69 361, 38 лв. за сграда с площ 504 кв.м., ведно със законна лихва върху главниците от 26.10.2021г. до окончателно заплащане на сумите.

Въззивникът твърди, че решението е незаконосъобразно, недопустимо и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, по подробно изложени съображения. Иска се от съда, да приеме, че атакуваното съдебно решение е недопустимо и делото да бъде върнато за разглеждане на първата инстанция по същество, а в случай, че това не се приеме, да се постанови решение, с което да бъде отменено Решение №1071 от 04.09.2023г. на СГС, 6-12 състав, постановено по търг. дело № 496/2022г., с което е осъдено „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „БУЛ ЛЕС“ ЕООД сумите: 47 451, 23лв. - за движимо имущество /машини и съоръжения/ и 10 000 лв. по предявен частичен иск от общо 69 361, 38 лв. - за сграда, и двете собственост на ищцовото дружество и за които се твърди да са пострадали от пожар, настъпил на 11.12.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от 26.10.2021г., вместо него да се постановени друго, с което да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани. Претендират се и направените разноски в хода на производството пред настоящата инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „БУЛ - ЛЕС” ЕООД, ЕИК 112580829, е представило отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на решението, по подробно изложени съображения. Претендират се разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. на МРАВ.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

С искова молба вх.№ 3609 от 26.10.2021г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик ищецът „БУЛ-ЛЕС” ЕООД, ЕИК 112580829, е предявил против „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407, иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ, с които иска да се осъди ответното застрахователно дружество да му заплати застрахователно обезщетение за застрахователно обезщетение на осн. чл.405 КЗ, по застрахователна полица „Индустриален пожар“ № 110119213000081, за вреди от пожар настъпил в периода 15: 40ч. на 10.12.2019г. до 06: 00ч. на 11.12.2019г., в гр. Ракитово, ул.„И. Клинчаров” №6, сграда с площ 504 кв.м., както следва: сумата в размер на 25 500 лв., предявени частично от цялата претенция в размер на 120 000 лв., ведно със законна лихва от дата на исковата молба до окончателното плащане.

С уточняваща молба вх.№21207 от 08.04.2022г. по описа на СГС /с определение №56 от 24.02.2022г., по т.д.№160/2021г. на Окръжен съд – Пазарджик, производството по делото е прекратено и изпратено на СГС/, ищецът е уточнил претендираните вреди по количество и стойност – машини, съоръжения и сграда, в общ размер на 119 135лв.

С молба вх.№49316 от 25.05.2023г. по описа на СГС ищецът на основание чл.214, ал.1 ГПК е увеличил иска от сумата на 25 000лв., предявени частично от цялото вземане в размер на 120 000лв., на сумата от 60 638, 72лв., предявени частично от цялото вземане в размер на 120 000лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, представляващи цялото вземане за движими вещи в размер на 50 638, 72лв., ведно със сумата в размер на 10 000лв. за изгорялата сграда, с площ от 504кв.м. С определение от 02.06.2023г., по т.д.№496/2022г. на СГС, ТО, VI - 12 състав, е допуснато изменение на иска чрез увеличаване на исковата претенция на 60 638, 72лв.

Ищецът е основал иска си на твърдения, за сключена с „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД Застрахователна полица Индустриален пожар, полица № 110119213000081, с период на действие от 24.01.2019г. до 23.01.2020г., по отношение на сградите, оборудването, транспортните средства и материалните запаси, собственост на „БУЛ ЛЕС” ЕООД- гр.Ракитово, с включено покритие „Д 15“ касаещо щети от късо съединение и/или токов удар; лимит на застрахователно покритие за недвижимо имущество в размер на 3 000 000 лв., а за движимо имущество е в размер на 1 400 000 лв.

За времето от 15: 40ч. на 10.12.2019г. до 06: 00ч. на 11.12.2019г., в гр.Ракитово, ул.„И. Клинчаров”, № 6, в следствие на късо съединение е настъпил пожар със значителни материални щети, в цех с площ 540 кв.м., собственост на „Бул Лес” ЕООД, използван под наем от фирма „Ресайкъл Компани” ЕООД. За настъпилия пожар е образувано ЗМ 626/2019г. по описа на РУ - Велинград и пр.пр.№1462/2019г. по описа на Районна прокуратура - Велинград, приключила с постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.05.2020г., влязло в законна сила. В следствие на пожара цехът е изгорял на сто процента, както и намиращите се в него оборудване и продукция на стойност от над 100 000 лв.

В изпълнение на чл.380, ал.1 КЗ е образувана доброволна претенция пред „ДЗИ - Общо Застраховане“ ЕАД, за което е регистрирана щета № 110121319000823/2020г., приключила с необосновано отказно писмо с изх. № 92- 1907/23.12.2020 г. С допълнителната искова молба ищецът е уточнил, че претендира вреди от настъпило застрахователно събитие - пожар, по застрахователна полица № 110119213000081, с период на действие от 24.01.2019г. до 23.01.2020г. Доколкото в договора не е определена договорена застрахователна стойност по смисъла на чл.387, ал.1 КЗ, представляваща фиксирана парична сума, не са налице предпоставките за изключване приложението на чл.386, ал.2 от КЗ. Твърди, че наемателят „Ресайкьл Компани“ ЕООД по никакъв начин, не е увеличил риска на застрахователя, тъй като дървообработващите машини и машините обработващи пластмасови суровини, както и съответните суровини, имат сходни долни концентрационни граници, поради което, интереса на застрахователя да осигури застрахователно покритие се е запазил.

Ответникът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407, е оспорил предявеният иск по основание и размер, по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба. Не оспорва сключването на застрахователната полица посочена в исковата молба, но твърди, че е налице основание за изключване отговорността на застрахователя, поради неизпълнение на договорни задължения - застрахованият не е предоставил вярна и точна информация при сключване и по време на действие на застрахователния договор, както и за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. Налице е основание за отказ от плащане на застрахователно обезщетение предвид чл.363, ал.4 КЗ и Общите условия по застраховката - премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство, за които застрахователят писмено е поставил въпрос и които са съществени за носене на риска.

Увредената сграда не отговаря на описанието съгласно Предложението-въпросник към полицата - съществено се различава от сградата, предмет на щетата. Сградата не се използва от застрахования, а от наемател „Ресайкъл Компани“ ЕООД, съгласно Договор за наем от 18.03.2019г., за преработка на тонер касети, а не както е заявено по застраховката за дървопреработване, т.е. различно предназначение и използване на обекта от декларираното.

Налице е основание за освобождаване от отговорност на застрахователя, изключен риск, по смисъла на Общите условия по застраховката-раздел III, т.7.13. „Общи изключения“ - застрахователят не покрива щети, които са причинени в резултат от самозапалване.

Оспорва предявения иск по размер. Застрахователят се е съгласил да носи риск от настъпване на посочените в полицата събития за описаните обекти и до размера на тяхната отчетна/балансова стойност - това е лимитът на отговорност за всеки конкретен обект, на тази застрахователна сума съответства и заплатената застрахователна премия, и не носи отговорност за вреди в размер, надвишаващ застрахователната сума.

Оспорва твърденията за „тотално“ увреждане на застрахованото имущество, при условията на евентуалност заявява, че от размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да се приспадне стойността, реализирана от продажба на увреденото имущество като скрап.

При условията на евентуалност, оспорва активната легитимация на ищеца да получи застрахователно обезщетение за посочените в инвентарните книги имущества. Твърди, че ищецът не е материално легитимиран да получи застрахователно обезщетение, тъй като не е собственик на застрахованите материални активи.

С отговора на допълнителната искова молба поддържа, че отговорността на застрахователя е лимитирана до размера на сумата, за която би могло да се придобие имущество със същите качества като застрахованото. В случая действителната стойност на застрахованото имущество е определена по отчетна стойност - т. 21 от ОУ по застраховката. Поддържа оспорването на претенцията по основание и размер. При условията на евентуалност, оспорва размера на претендираното застрахователно обезщетение, като твърди, че дължимото застрахователно обезщетение се определя без начисляване на ДДС, тъй като от една страна същото не представлява облагаема доставка по смисъла на чл.2 от ЗДДС, а от друга страна- този данък може да бъде възстановен посредством правото на данъчен кредит.

В допълнение и при условията на евентуалност заявява, че неизпълнението на задължението на застрахования за своевременно уведомяване на застрахователя за съществените за риска обстоятелства е основание за намаляване размера на дължимото застрахователно обезщетение /арг. чл. 365 КЗ, т. 10.5 от ОУ по застраховката/.

С решението първоинстанционният съд, след като е описал доказателствата и установената фактическа обстановка по делото и е обсъдил доводите на страните, е приел иска за допустим, а разгледан по същество за основателен, по следните съображения:

Не се спори, че: между страните е сключен застрахователен договор по застраховка Индустриален пожар, обективиран в полица № 110119213000081; на 10.12.2019г. е настъпил пожар в посочения в исковата молба цех; до ответника е подадено писмено уведомление за щета по повод настъпилото събитие.

При иск по чл.405, ал.1 КЗ ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие и размера на щетата. В хода на производството са установени предпоставките за възникване на отговорността на застрахователя за заплащане на щетите, настъпили в следствие на реализиране на застрахователното събитие.

Няма спор, че между страните е възникнало валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица „Индустриален пожар“ №110119213000081, с период на действие от 24.01.2019г. до 23.01.2020г., с включено покритие Д15, касаещо щети от късо съединение и/или токов удар, относно 5 бр. сгради с общо РЗП от 20 000 кв.м., включително и намиращите се в тях машини и съоръжения.

Съгласно съдържащи се в ЗМ626/2019г. на РУ - Велинград огледни протоколи и документи, изслушани свидетелски показания и заключенията на комплексната експертиза, е направен извод за настъпване на застрахователно събитие - пожар, възникнал в халето за времето от 15: 40ч. на 10.12.2019г. до 06: 00ч. на 11.12.2019г., довел до увреждане на сградата и намиращите с в нея движими вещи, собственост на ответника. По отношение на последните, е съобразен изготвен от застрахователя окончателен доклад, приемащ увреда на машини и съоръжения: Компресор 11 KW; 5 бр.климатици; Машина за рязане и разкрояване; Машина за обработка; Машина за рязане. Съгласно доклада, котелът за отопление е демонтиран и увреждането му е спорно. За установяване на вредите е допуснат свидетел, но увреждане на такова съоръжение не е установено, и съдът е приел този факт за недоказан.

Ответникът прави възражение, че е уговорена застрахователна стойност равна на отчетната /за недвижимия имот/ и балансовата /за движимите вещи/, оспорвано от ответника, налагащо преценка за наличието на действаща между страните клауза с такъв характер.

Застрахователната полица не съдържа индивидуализацията на оборудването /машини и съоръжения/, предмет на застраховане. Посочено е, че на базата за определяне на застрахователната сума е балансовата стойност на движимите вещи. Съгласно инвентарната книга оборудването на предприятието към 2019г. е на обща счетоводна стойност 5 727 274, 17лв. При съпоставка и тълкуване съдът е приел, че предмет на застраховката са всички осчетоводени движимите вещи - машини и съоръжения, намиращи се в някой от 5-те склада, които биха били увредени или унищожени от застрахователното събитие, но общия размер на застрахователна сума при сбъдването на застрахователното събитие не може да надхвърля 1 000 000 лв. Балансовата стойност е служила само за ориентировъчна база за определяне на общия размер на застрахователната сума, но не се явява договорена застрахователна стойност.

Съдът е приел, че застрахователното обезщетение следва да се определи в размер на действителната и възстановителна застрахователна стойност по см. на чл.400 КЗ на увредените вещи и имот, която не може да надхвърля общия размер на съответната застрахователната сума по всяко от перата, в съответствие и с чл.48 и 50 от ОУ.

Възстановителната стойност на сградата към момента на пожара е 164 559, 87 лв.

/съгласно заключението на съдебно оценителна експертиза от 13.03.2023г./, сочещо на основателност на иска до пълния предявен частичен размер - 10 000 лв. С оглед характера на увреденото благо - сграда, съдът е приел методът на пазарните аналози, използван в допълнителната експертиза от 11.05.2023 г. за неприложим.

Пазарната стойност на установените унищожени при пожара машини и съоръжения, съгласно съдебно оценителната експертиза, е: Компресор 11 KW – 7 497, 20 лв.; климатици - 1 бр.- 652, 29 лв.; 1 бр. 652, 29 лв. и 874, 99 лв. - 3 бр.; Машина за рязане и разкрояване -13 498 лв.; Машина за обработка - 15761, 95 лв.; Машина за рязане – 8 514, 51 лв. или общо 47 451, 23 лв. Искът за сумата 3 187, 50 лв. за котел за отопление е приет за неоснователен.

За неоснователно е прието възражението на ответника, че при възникването на правната връзка ищецът не е предоставил вярна и точна информация относно увредената сграда, тъй като тя не е отговаряла на описанието в предложението - въпросник към полицата. Съгласно заключението на строителната част на комплексната експертиза е налице съответствие на описанието на сградата и нейната техническа конструкция с отразеното от застрахования, като увреденото хале е между сградите предмет на застраховката. То е било отдадено под наем и се е използвало не за дървопреработване и производство на пелети, а за обработка на пластмасови суровини, но съгласно заключението на пожарната част на комплексната експертиза, това по никакъв начин не се е отразило на пожарната опасност.

Нормата на чл.362 КЗ придава правно значение само на необявени обстоятелства, които са от значение за риска, което не е налице и застрахователят не може да откаже плащане.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са представени и приети нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното решение. Съдът не се е произнесъл по два обективно съединени иска, а по предявения частичен иск, като в диспозитива на решението е посочил поотделно размера на присъденото обезщетение за машини и съоръжения и за сградата, в рамките на претенцията, съобразно уточнението направено с молба вх.№ 49316 от 25.05.2023г. по описа на СГС, с която на основание чл.214, ал.1 ГПК е изменен иска, чрез изменение на размера му.

Не е налице нередовност на исковата молба, тъй като с молби от 08.04.2022г. и от 25.05.2023г. претенцията е уточнена, като е посочено каква част от претендираното обезщетение е за машини и съоръжения, с посочване стойността на отделните машини и съоръжения, и каква част е за сградата. Обстоятелството, че това е станало в хода на производството, в какъвто смисъл са твърденията във въззивната жалба, не променя изводите на съда, след като с решението съдът се е произнесъл по редовна искова молба. В подкрепа на този извод е и задължението на въззивния съд да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС и т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013г., ОСГТК.

Не е налице е произнасяне по непредявен иск, тъй като съдът се е произнесъл по претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение, така както е уточнена в хода на производството с молбите от 08.04.2022г. и от 25.05.2023г. Дори и да се приеме, че е налице процесуално нарушение от страна на съда при допускане изменението на иска – - даване на възможност на ищеца да представи писмена молба, с която да посочи размера на иска и да внесе дължимата държавна такса, то не може да обоснове недопустимост и неправилност на решението, тъй като определението, с което съдът е дал възможност на страната да извърши исканото процесуално действие е по движението на делото, а самото изменение на иска е допуснато до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, в съответствие с изискванията на закона /чл.214, ал.1, изр.2 ГПК/.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя крайните изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че:

• на 23.01.2019г. между страните „БУЛ-ЛЕС” ЕООД, ЕИК 112580829 - застрахован, и „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407 - застраховател, е сключен валиден договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица №110119213000081 индустриален пожар, с включено покритие „Д 15“ касаещо щети от късо съединение и/или токов удар, съгласно Общи условия за застраховане на имущества на застрахователя/л.60/, със срок на покритие от 24.01.2019г. до 23.01.2020г. и посочване на застрахованото имущество – сгради, отч.ст. – 3 000 000, 00лв.; оборудване/машини и съоръжения/ - бал.ст. 1 000 000, 00 лв., и място на сключване на застраховката - гр.Ракитово, ул.„И. Клинчаров”, №6 /л.8/;

• в периода 15: 40ч. на 10.12.2019г. до 06: 00ч. на 11.12.2019г., в гр.Ракитово, ул.„И. Клинчаров”, № 6, е настъпил пожар със значителни материални щети, в цех с площ 540 кв.м., собственост на „Бул Лес” ЕООД, използван под наем от фирма „Ресайкъл Компани” ЕООД, за което е образувано ЗМ 626/2019г. по описа на РУ - Велинград и пр.пр. №1462/2019г. по описа на Районна прокуратура - Велинград, приключила с постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.05.2020г.;

• с уведомление за щета за настъпило събитие от 24.09.2020г./л.28/ – пожар на 10.12.2019г., в „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД е регистрирана щета №110121319000823/2020г. по застрахователна полица №110119213000081 на застраховка Индустриален пожар, по която застрахователят е отказал плащане с писмо изх. № 92- 1902/23.12.2000г./л.9;

• по делото е приобщено ЗМ 626/2019г. на РУ-Велинград /л.268 и сл./, съдържащо протокол от оглед на местопроизшествие от 11.12.2019г. /л.111 и сл./;

• представен е заверен препис от преписката по щета № 11012131900823, обрадзувана при ответното дружество във връзка с процесното събитие /л.27 и сл./.

Приети по делото са: съдебно - оценителни експертизи, представени по делото на 13.03.2023г./л.242/ и 11.05.2023г., които са дали заключения възстановителната стойност на сградата; действителна стойност на претърпените вреди и общата стойност на претърпените вреди в причинно следствена връзка с настъпилия пожар, както и за пазарна стойност по метода на сравнителната стойност; съдебно –оценителна експертиза, представена по делото на 19.05.2023г./л.334/, която е дала заключение за действителната стойност на претърпените вреди за движимо имущество по средни пазарни цени към м.12.2019г. – 50 638, 72лв.

Приета по делото е комплексна съдебно оценителна и пожаротехническа експертиза, представена по делото на 24.01.2023г. /л.225/, която е дала заключение: за причината, поради която е възникнал пожара, и наличието на причинно – следствена връзка между настъпилия пожар и последвалите имуществени вреди, според което – е налице идентичност между заявеното в предложението въпросник и действителната конструкция на сградата, като последната е една от включените в предметния обхват на застраховката сгради; версията за възникване на пожара в резултат на прахова експлозия следва да бъде изключена; пожарът е възникнал в резултат на късо съединение в някоя от ел.веригите в ел.таблото, захранващо една от машините на наемателя „Рисъйкъл Къмпани”ЕООД; липсва информация за физическата причина, довела до възникване на късото съединение; пожарната опасност от машините за обработка на пластмасови суровини, отделящи фин черен прах от тонер касети и дървообработващите машини, отделящи трици и дървесен прах не се различават съществено; налице е причинно следствена връзка между пожара и нанесените щети.

Разпитан е свидетелят С. Л. /л.179/, служител на ищцовото дружество, който е дал показания, че процесната сграда, в която е възникнал пожара, е била отдадена под наем на трето лице, но в халето са останали и дървопреработващи машини собственост на ищеца - блок - банцинг, компресор - бутален голям; многолистов циркуляр; дробилка; 5 климатика, които не са ползвани от наемателя.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда приема, че предявеният иск е основателен, в размера в който е уважен.

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от момента на подаване на исковата молба в съда.

Съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Разпоредбите на чл.386, ал.1 и ал.2 КЗ предвиждат, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е предвидено в този кодекс; застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

При наличието на валиден застрахователен договор между страните, настъпването на предвидения в него застрахователен риск по време на действието на договора, ако застрахованият е изправната страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно Общите условия на договора, за застрахователя възниква задължението да обезщети застрахования за вредите до размера на уговорената в договора застрахователна сума, съгласно чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл.405, ал.1 КЗ.

Страните по делото са обвързани от породил действие валиден застрахователен договор за имуществено застраховане по чл.399 КЗ – договор за имуществена застраховка, обективиран в застрахователна полица №110119213000081 индустриален пожар, със срок на застрахователно покритие от 24.01.2019г. до 23.01.2020г., по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума настъпилите за застрахования - ищец имуществени вреди.

Според настоящият състав на съда, съвкупния анализ за събраните по делото писмени доказателства, разпитания свидетел и изслушаните експертизи, заключенията на които кредитира, обосновават извод, че в срока на действие на договора – 10.12.2019г., е възникнало застрахователно събитие, по смисъла на §1, т.4 от ДР на КЗ – пожар, довел до увреждане на сграда и намиращите с в нея движими вещи, собственост на ответника, предмет на договора за застраховка, за което застрахованият е уведомил застрахователя в уговорените срокове по договора и е представил необходимите документи, съгласно задължението си по чл.404 КЗ. С осъществяването на тези факти за застрахователя е възникнало задължението да обезщети застрахования ищец за причинените от събитието вреди до размера на уговорената в договора застрахователна сума, съгласно чл.386, ал.1 КЗ, вр. с чл.405, ал.1 КЗ.

Като съобрази доказателствата по делото, настоящият състав на съда приема, че застрахователят следва да плати на застрахования застрахователно обезщетение в размер на сумата от 47 451, 23 лв., за увредено оборудване /машини и съоръжения/ - Компресор 11 KW; 5 бр. климатици; Машина за рязане и разкрояване; Машина за обработка; Машина за рязане /в този смисъл заключението на съдебно –оценителната експертиза, представена по делото на 19.05.2023г. и окончателен доклад по заведената щета, изготвен от застрахователя - л.215 и сл./, и сумата 10 000 лв. за сграда с площ 504 кв.м., предявено частично от цялото вземане в размер на 120 000лв., ведно със законна лихва върху главниците от 26.10.2021г.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за допуснато нарушение при приложението на чл.192 ГПК. По искане на ответника в съдебно заседание на 02.12.2022г., след разпита на свидетеля Л., е предоставена възможност да представи писмена молба, в която да уточни конкретните искани от третото лице документи, наименованието му и адреса, на който да бъде връчена с молбата. С молба по чл.192 ГПК, приложена на л.185 по делото, ответникът е изпълнил указанията на съда от 02.12.2022г., като е посочил третото лице - „Ресайкъл Къмпани ЕООД, и документите, които иска да бъдат предоставени от него- пратежен документ, с който „Ресайкъл Къмпани ЕООД е заплатил сума в полза на „Бул Лес“ ЕООД, във връзка с вредите, настъпили от посоченото събитие.

С протоколно определение от 03.02.2023г. съдът е разпоредил връчване на третото лице на молбата по чл.192 ГПК, с указания за последиците от неизпълнението, което е сторено на 22.02.2023г., видно от върнатото съобщение по делото /л.197/. Третото лице не е представило по делото исканите документи, нито е посочило причини за неизпълнение на задължението си, а след 22.02.2023г. в проведените три съдебни заседание /на 24.03.2023г., 19.05.2023г. и 02.06.2023г./ ответникът не е поискал от съда да извърши допълнителни действия във връзка с молбата му по чл.192 ГПК или допускането на други доказателства, с които да докаже твърденията си, за заплащане на суми от третото лице на застрахования във връзка с процесния пожар. При така установеното от фактическа страна и като се съобрази, че в случая става въпрос за неизпълнение на процесуално задължение от трето лице, което не е страна по делото, не може да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал твърдяното процесуално нарушение, което да обоснове неправилност на обжалваното решение. При неизпълнение на задължението от третото лице да представи намиращия се в него документ съдът може да приложи разпоредбата на чл.192 ГПК, вр. с чл.87 ГПК, съответно страната да реализира правата си срещу третото лице, но твърденията на страната, във връзка с които е поискано приложението на чл.192 ГПК, не могат да се приемат за доказани, както и не може да се приеме, че правата на ответника да докаже твърденията си са били ограничени от съда. За яснота следва да се отбележи, че в показанията на свидетелят Л. не се споменава сумата от 8 000лв., както се твърди във въззивната жалба, а показанията му относно сума, която „Ресайкъл Къмпани ЕООД е получило от предаването на „някаква скраб“не сочат на пряко възприятие на релевантни факти, а са основани на чуто от свидетеля, без посочване на източника на информацията. Изрично свидетелят е посочил – „парите дали са дадени, дали на са дадени на „Бул Лес“ ЕООД, на А. Г., за да покрият някаква част от щетата, не знам“, т.е. и от показанията на свидетелят не се установяват по несъмнен начин твърденията на ответника, съответно не може да се приеме за доказан факта, че застрахованият би се обогатил неоснователно от присъденото обезщетение, тъй като е получил някаква сума за погиналите машини и съоръжения.

Допускането на комплексна оценителна и пожаро – техническа експертиза, приета в съдебно заседание на 24.03.2023г., и определяне на вещите лица, които да я изпълнят, само по себе си не е процесуално нарушение, доколкото същата следва да бъде преценена при решаването на спора по същество, поради което и възраженията в тази насока са неоснователни.

Според заключението на комплексна оценителна и пожаро – техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обосновано и правилно - версията за възникване на пожара в резултат на прахова експлозия следва да бъде изключена“; „пожарът е възникнал в резултат на късо съединение в някоя от електрическите вериги в електрическото табло, захранващо една от машините на „Ресайкъл Къмпани ЕООД“; в материалите по делото няма информация за физическата причина, довела до възникване на късото съединение. При тези отговори на вещите лица, включително и при съобразяване на отговорите на вещите лица на въпросите на страните в открито съдебно заседание, настоящият състав на съда приема за доказана причината за възникване на процесния пожар – „късо съединение в някоя от електрическите вериги в електрическото табло“, който риск е застрахован от застрахователя с процесния застрахователен договор и ангажира отговорността му. В констативно съобразителната част на експертизата вещите лица са посочили на какво са основали заключението си, съответно отговорите на посочените въпроси. Това, че в случая са обсъдени свидетелски показания, закрепени в протокол за разпит по ЗМ 626/2019г. на РУ - Велинград, и посочването на възможни различни причини за възникване на пожара, не прави заключението обосновано или неправилно, предвид липсата на други доказателства. В подкрепа на този извод са и констатациите окончателния доклад на застрахователя, в който, в частта „причини“ /л.219 и л.220/ като най - вероятна причина за пожара е посочено – „късо съединение в електрическата инсталация“. По този начин ищецът е доказал причината за настъпилия пожар, а ответникът не е доказал правоизключващото си възражение основано на твърдяно самозапалване на материали, в подкрепа на което не са ангажирани други доказателства по делото. Възраженията основани на твърдения за свързаност между свидетеля и дружеството ищец също са неоснователни, тъй като обсъжданите показания са дадени от Г. Н. М., който не е лице свързано с ищцовото дружество, предвид отбелязването в протокола за разпит на л.29 от ЗМ 626/2019г. на РУ – Велинград. Възраженията срещу изготвянето на изследователската част от заключението – връзката между причината на пожара и наличието на свързаните с тях нарушения на противопожарните правила, установяване на състоянието на ел. инсталацията, изясняване на условията, които могат да способстват самозапалване и/или разпространение на пожара, допуснати ли са нарушения на техническите изисквания при поддържането на прахова хигиена, допуснати ли са нарушения на противопожарните правила по време на производствената дейност, не са направени в съдебното заседание, в което експертизата е приета, а и посочените факти и обстоятелства са обсъдени от вещите лица при изготвянето на отговорите на поставените въпроси.

Предвид изложеното неоснователно е възражението във въззивната жалба за допуснато нарушение при изготвянето и преценка на заключението на комплексна оценителна и пожаро – техническа експертиза.

Във въззивната жалба се поддържа, че съдът е мотивирал решението си на база „неправилно интерпретирани факти“, както и че изводите му преповтарят само част от възможностите, посочени от експерта, но не са подложени на обсъждани всички хипотези, които самия експерт коментира и допуска. Така формулираното възражение, в първата си част е бланкетно - не се сочи кои са неправилно интерпретираните факти от съда, поради което е неоснователно, тъй като въззивният състав на съда не може да извърши проверка на изводите на първоинстанционния съд по отношение преценката на конкретни факти.

Във втората част възражението също е неоснователно, тъй като въпреки обсъжданите различни хипотези от експерта, заключението съдържа еднозначен отговор на поставения въпрос - „пожарът е възникнал в резултат на късо съединение в някоя от електрическите вериги в електрическото табло“, в какъвто смисъл са и констатациите в окончателния доклад на застрахователя, обсъдени по - горе, с който отговор съдът не може да не се съобрази при липсата на други доказателства по делото.

Във въззивната жалба се поддържа, че съдът „не е обсъдил всяко едно от наведените твърдения, че в случая е налице основание за изключване отговорността на застрахователя, че е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахования, както и че сме изправени пред хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането“. Така формулираното възражението е бланкетно - не се сочи кое или кои „от наведените твърдения, че в случая е налице основание за изключване отговорността на застрахователя, че е налице неизпълнение на договорни задължения от страна на застрахования“ не са обсъдени от страна на първоинстанционния съд, както пред коя от хипотезите на „чл.408, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането“ е бил изправен при постановяване на обжалваното решение, за да може въззивният съд да извърши проверка на обжалваното решение, в съответствие с правомощията си по чл.269 ГПК, поради което така формулирано възражението е неоснователно.

Дори и да бъде разгледано по същество, възражението е неоснователно, тъй като:

• не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования, изразяващо се в премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство, за които застрахователят писмено е поставил въпрос и които са съществени за носенето на риска- изразяващо се в несъответствие на увредената сграда на описанието съгласно Предложението – въпросник към полицата, както е посочено в отговора на исковата молба. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, съгласно заключението на комплексната съдебно оценителна и пожаротехническа експертиза в нейната техническа част, е налице идентичност между заявеното в предложението въпросник и действителната конструкция на сградата, като последната е една от включените в предметния обхват на застраховката сгради. В първоинстанционното и във въззивното производство не са ангажирани доказателства, в противоречие с установеното от вещите лица, поради което в тази част възражението е неоснователно.

• сградата не се използва от застрахования, а от наемател „Ресайкъл Компани“ ЕООД, съгласно Договор за наем от 18.03.2019 г., като се използва се за преработка на тонер касети, а не както е заявено при сключване на застраховката за дървопреработване. Това обстоятелство също не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, но не освобождава застрахователят от отговорност. Съгласно приложимите Общи условия по застраховката - т.38.6 от ОУ, по време на действие на застраховката, застрахованият е длъжен да уведомява в писмена форма застрахователя, незабавно след узнаването им за ново настъпили обстоятелства, за които при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос или водещи до увеличаване на риска, дори те да са настъпили без неговото съгласие и участие, включително за настъпили промени в дейността и/ или режима на работа, независимо от техния вид и обхват - т.38, 6.1 от ОУ - обстоятелства, изключващи отговорността на застрахователя. При неизпълнение на това задължение от страна на застрахования, застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно обезщетение - т. 39.3 от ОУ.

Относно предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл.408, ал.1, т.3 КЗ /чл.211, т.2 КЗ /отм./, да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, е формирана практика на ВКС, която настоящият състав на съда споделя, според която приложението на тези законови норми, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.възможността да бъдат предотвратени вредите от същото /Решение №105/11.07.2017г. по т.д.№ 1325/16г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 49/29.07.2013г. по т.д.№ 840/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 32/11.08.2014г. по т.д.№ 1262/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и мн.др./. Според решение №32/11.08.2014г. по т.д.№ 1262/2013г. на ВКС, ІІ т.о. – правото на застрахователя да се освободи от задължението по застрахователния договор е релевантно не само при обективното наличие на неизпълнено от застрахования конкретно вменено му от закона задължение, но и при значителност на същото, с оглед интереса на застрахователя. Тази преценка, направена отнапред от законодателя сочи, че се касае до такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си. В случая от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин, че неизпълнението на задълженията от страна на застрахования е значително по смисъла на закона, разяснен в цитираната съдебна практика, както и не е установена причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретните задължения, визирани в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие. В тази връзка не са развити конкретни съображения и не са ангажирани доказателства от ответното дружество в първоинстанционното и във въззивното производство, поради което в тази част възражението е недоказано, съответно неоснователно.

• не е налице изключен риск, по смисъла на раздел III, т. 7.13. „Общи изключения“ от Общите условия на застраховката, неразделна част от застрахователния договор, според които застрахователят не покрива щети, които са причинени в резултат от самозапалване.

В тази връзка са развити съображения при преценка причината за възникване на пожара, като изводите на съда са основани на заключението на комплексно оценителна и пожаро – техническа експертиза, приета в съдебно заседание на 24.03.2023г., и констатациите в окончателния доклад на застрахователя, поради което същите не се налага да бъдат преповтаряни.

Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд първоинстанционното решение, в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по въззивното производство. Ищецът претендира разноски за въззивното производство в размер на 7 500 лв. –за адвокатско възнаграждение, за които е представил списък по чл.80 ГПК и доказателства, че са направени, съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г., ОСГТК.

С представеното по делото становище вх.№ 2375 от 31.01.2024г. по описа на съда „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД, ЕИК 121718407, своевременно е направило възражение за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Разгледано по същество възражението е неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, която е видна от съдържанието на решението, предприетите от процесуалния представител на ищеца фактически и правни действия по осъществяване на възложената му защита - изготвяне на мотивиран отговор на въззивната жалба и участие в открито съдебно заседание, и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която минималният размер на адвокатското възнаграждение е 5 246, 09лв. без ДДС или 6 295, 30 лв. с ДДС.

Предвид посоченото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за въззивното производство в размер на 7 500лв. с ДДС По тези мотиви и на основание чл. 271, ал.1, предл.1 ГПК и чл. 272 ГПК, Софийският апелативен съд