Решение № 7 от 3.1.2025 г. на Районен съд - Дупница по дело № 590/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Ю. В. М. срещу „Мурсалево Проджект“ ООД (с предишно наименование „Ай Пи Ейджънси Асет Мениджмънт“ ООД). Ищецът твърди, че между ответника и Н Г Н имало сключен договор за аренда на земеделски имоти от 31.07.2014г., по силата на който последният е предоставил под аренда поземлени имоти с идентификатори 49360.2.58, 49360.2.60, 49360.15.191, 49360.55.88, 49360.68.9, 49360.103.2, 49360.30.32, 49360.39.35, 49360.40.21, 49360.62.12, 49360.88.2, 49360.94.23, 49360.96.33 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-1024/27.04.2018г. на ИД на АГКК. Заявява, че договорът бил сключен за срок от 25 год., като срещу ползването на имотите арендаторът дължал арендно плащане уговорено в натура (пшеница/ечемик), което ако не било потърсено до 25-ти декември на съответната стопанска година се считало, че не се дължи от арендатора (чл. 21, ал. 3, изр. 2 от договора). Намира клаузата за нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави. Поддържа, че след сключване на договора е придобил собствеността върху процесните имоти, за което се снабдил и с констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи № 193, том II, рег. № 5550, дело № 377 от 2023г. на нотариус Е К, за което уведомил арендатора. Твърди, че последният не изпълнявал задълженията си да заплаща уговорената рента, за което изпратил покани за доброволно изпълнение, както и нотариална покана. Моли за прогласяване на договора за нищожен поради противоречие на чл. 21, ал. 3, изр. 2 от същия със закона и добрите нрави, евентуално да бъде прогласена нищожността на цитираната договорна клауза като договорът бъде развален поради поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца за повече от 2 арендни години. Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава наличието на арендно правоотношение между него и Н Г Н досежно твърдените от ищеца земеделски земи. Отрича да е уведомяван за настъпилите правоприемства, в т.ч. да е уведомен от наследниците на първоначалния арендодател или ищеца за заместването в правата на арендодателя при усл. на чл. 17, ал. 2 и 3 ЗАЗ. Отрича да е налице неизпълнение на договора като се позовава на натуралния характер на арендното плащане, което счита, че представлява задължение за търсима престация. Счита, че като не е потърсил изпълнение на непаричното си вземане арендодателят сам се намира в забава. Възразява клаузата на чл. 21, ал. 3, изр. 2 да е нищожна, съотв. че води до нищожност на целия договор. Моли за отхвърляне на предявените искове. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното: Между страните не е налице спор, а и от приложения договор за аренда на земеделски имоти от 31.07.2014г. (л. 7-11) е видно, че Н Г Н е предоставил под аренда на ответника „Мурсалево Проджект“ ООД (с предишно наименование „Ай Пи Ейджънси Асет Мениджмънт“ ООД) следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 49360.2.58 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-1024/27.04.2018г. на ИД на АГКК, с административен адрес на имота: село Мурсалево, община Кочериново, местност „МУРОВАТ“, с начин на трайно ползване: Ливада, трайно предназначение на територията: Земеделска, категория на земята при неполивни условия: 4-та, с предишен идентификатор: няма и номер по предходен план: имот планоснимачен номер 002058, с площ от 54 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.2.60, поземлен имот с идентификатор 49360.2.59, поземлен имот с идентификатор 49360.4.64 и поземлен имот с идентификатор 49360.2.61; поземлен имот с идентификатор 49360.2.60 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: село Мурсалево, община Кочериново, местност „Мурова“, начин на трайно ползване: Ливада, трайно предназначение на територията: Земеделска, категория на земята при неполивни условия: 4-та, с предишен идентификатор: няма и номер по предходен план: имот с планоснимачен номер 002060, с площ от 534 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.2.87, поземлен имот с идентификатор 49360.2.88, поземлен имот с идентификатор 49360.2.59, поземлен имот с идентификатор 49360.2.58, поземлен имот с идентификатор 49360.2.61 и поземлен имот с идентификатор 49360.2.63; поземлен имот с идентификатор 49360.15.191 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Кранево“, начин на трайно ползване: Нива, с трайно предназначение на територията: земеделска, категория на земята при неполивни условия: 4-та, стар идентификатор: няма и номер по предходен план: имот с планоснимачен номер 015191, с площ от 1390 кв.м, при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.15.136, поземлен имот с идентификатор 49360.15.189, поземлен имот с идентификатор 49360.9.367 и поземлен имот с идентификатор 49360.15.193; поземлен имот с идентификатор 49360.55.88 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Терена“, начин на трайно ползване: Нива, с трайно предназначение на територията: Земеделска, категория на земята при неполивни условия: 4-та, с предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с планоснимачен номер 055088, с площ от 5219 кв.м., при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.55.86, поземлен имот с идентификатор 49360.55.90, поземлен имот с идентификатор 49360.55.43, поземлен имот с идентификатор 49360.55.44, поземлен имот с идентификатор 49360.9.367, поземлен имот с идентификатор 49360.55.45, поземлен имот с идентификатор 49360.55.315, поземлен имот с идентификатор 49360.55.47 и поземлен имот с идентификатор 49360.55.41; поземлен имот с идентификатор 49360.68.9 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Плочата“, начин на трайно ползване: Нива, с трайно предназначение на територията: Земеделска, категория на земята при неполивни условия: 6-та, с предишен идентификатор: няма и номер по предходен план: имот с планоснимачен номер 068009, с площ от 8963 кв.м., при граници: поземлен имот с идентификатор 49360.68.8, поземлен имот с идентификатор 49360.68.11, поземлен имот с идентификатор 49360.68.13, поземлен имот с идентификатор 49360.68.17, поземлен имот с идентификатор 49360.68.10, поземлен имот с идентификатор 49360.68.6 и поземлен имот с идентификатор 49360.68.5; 6/ поземлен имот с идентификатор 49360.103.2 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Мазганица“, начин на трайно ползване: Нива, с трайно предназначение на територията: Земеделска, категория на земята при неполивни условия: 6-та, предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с планоснимачен номер 103002, с площ от 177 кв.м., при граници: поземлен имот с идентификатор 49360.103.20, поземлен имот с идентификатор 49360.54.78, поземлен имот с идентификатор 49360.103.3 и поземлен имот с идентификатор 49360.103.1; поземлен имот с идентификатор 49360.30.32 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл, Кюстендил, с адрес на поземления имот: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Лозята“, с площ от 2911 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята 5-та, с предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с номер 030032, при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.30.28, поземлен имот с идентификатор 49360.30.31, поземлен имот с идентификатор 49360.30.46, поземлен имот с идентификатор 49360.30.47 и поземлен имот с идентификатор 49360.30.54; поземлен имот с идентификатор 49360.39.35 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Черешите“, с площ от 1500 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, категория на земята 5-та, с предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с номер 039035, при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.39.34, поземлен имот с идентификатор 49360.39.224, поземлен имот с идентификатор 49360.39.21 и поземлен имот с идентификатор 49360.39.36; поземлен имот с идентификатор 49360.40.21 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Черешите“, с площ от 3100 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, категория на земята 5-та, с предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с номер 040021, при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.40.22, поземлен имот с идентификатор 49360.14.62, поземлен имот с идентификатор 49360.40.11, поземлен имот с идентификатор 49360.40.20 и поземлен имот с идентификатор 49360.40.19; поземлен имот с идентификатор 49360.62.12 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Кочеринска дъбрава“, с площ от 2880 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята 8-ма, с предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с номер 062012, при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.62.11, поземлен имот с идентификатор 49360.62.242, поземлен имот с идентификатор 49360.62.14, поземлен имот с идентификатор 49360.62.13, поземлен имот с идентификатор 49360.62.8, поземлен имот с идентификатор 49360.62.9 и поземлен имот с идентификатор 49360.62.10; поземлен имот с идентификатор 49360.88.2 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Черешите“, с площ от 2580 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Овощна градина, категория на земята 5-та, с предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с номер 088002, при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.88.1, поземлен имот с идентификатор 49360.88.4, поземлен имот с идентификатор 49360.88.3, поземлен имот с идентификатор 49360.88.5 и поземлен имот с идентификатор 49360.88.100; поземлен имот с идентификатор 49360.94.23 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Муроват“, с площ от 1880 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята 4-та, с предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с номер 094023, при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.94.20, поземлен имот с идентификатор 49360.94.21, поземлен имот с идентификатор 49360.94.1, поземлен имот с идентификатор 49360.94.24 и поземлен имот с идентификатор 49360.94.25, поземлен имот с идентификатор 49360.96.33 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, с административен адрес: с. Мурсалево, общ. Кочериново, м. „Муроват“, с площ от 3160 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята 4-та, с предишен идентификатор: няма и с номер по предходен план: имот с номер 096033, при съседи: поземлен имот с идентификатор 49360.96.35, поземлен имот с идентификатор 49360.96.34, поземлен имот с идентификатор 49360.96.32, поземлен имот с идентификатор 49360.96.67 и поземлен имот с идентификатор 49360.96.40. От съдържанието на договора е видно, че съгласно чл. 21, ал. 3 от договора „арендната вноска се заплаща от арендатора ежегодно за всяка стопанска година от 01 септември до 30- ти октомври на съответната година. Ако рентата не бъде потърсена от арендодателя до 25-и декември на съответната стопанска година, то след този срок тя не се дължи на арендатора“. Не се спори и по отношение на това, че след сключване на договора за аренда ищецът е придобил собствеността върху процесните имоти, като това обстоятелство е видно и от приложените писмени доказателства (констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти – земеделски земи № 193, том II, рег. № 5550, дело № 377/2023г. от 20.12.2023г. на нотариус Е К – л. 52-56; нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 97, том II, рег. № 4270, дело № 285/2021г. от 28.09.2021г. – л. 12-19; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 98, том II, рег. № 4278, дело № 286/2021г. от 28.09.2021г. – л. 20-26; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 20, том III, рег. № 5681, дело № 404/2021г. от 14.12.2021г. – л. 27-33, нотариален акт за покупко- продажба на недвижими имоти № 200, том I, рег. № 2977, дело № 189/2023г. от 11.07.2023г. – л. 34-45; нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 170, том II, рег. № 5336, дело № 354/2023г. от 05.12.2023г. – л. 46-51). От приложените писма (уведомително писмо - л. 57-58, покана-уведомление – л. 59, нотариална покана – л. 62-64) е видно, че ищецът е уведомил ответника за придобиване на собствеността по отношение на описаните имоти, както и е отправил изявление за заплащане на дължимото арендно плащане. От цитираната нотариална покана е видно, че същата е връчена по реда на чл. 50 ЗННД вр. чл. 50 ГПК поради невъзможност за откриване на ответника на адреса му. В същия смисъл са и показанията на разпитаните свидетели М С и Г Т, според които ответното дружество е било неоткриваемо на адреса му, като ищецът е бил в състояние да предаде на негов представител единствено една от поканите през м. май 2022г. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Предявените искове за нищожност на договора за аренда, съотв. за прогласяване нищожността на чл. 21, ал. 3, изр. 2 от договора, са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 ЗЗД, а искът за разваляне е по чл. 28 ЗАЗ. В съдебната практика се приема, че преценката за вида на съединяването, както и за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, се извършва от съда въз основа заявените от ищеца основания, съотв. дали същите се изключват или могат да са налице едновременно, както и съобразно правните последици от уважаването на всеки от исковете. Без значение са тогава изявленията на ищеца за реда на разглеждане на предявените искове, тъй като същият зависи от естеството на въведеното основание. В случая е невъзможно едновременното уважаване на предявения иск за разваляне на договора и за прогласяване на неговата нищожност, тъй като при установена недействителност на договора не съществува договорно отношение, което да подлежи на разваляне. Ето защо, съотношението между иска за недействителност на договора и този за неговото разваляне е при условията на евентуалност. Независимо от заявения от ищеца ред за разглеждането им, първо следва да бъде разгледан установителният иск за нищожност на договора, и едва при неговото отхвърляне следва да се разгледа и иска за разваляне на евентуално валидно възникналото договорно отношение. По иска за прогласяване нищожността на договора за аренда, съотв. на клаузата по чл. 21, ал. 3, изр. 2 от договора: От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че по силата на договор за аренда на земеделски имоти от 31.07.2014г. Н Г Н е предоставил под аренда на ответника „Мурсалево Проджект“ ООД (с предишно наименование „Ай Пи Ейджънси Асет Мениджмънт“ ООД) описаните по-горе недвижими имоти, като договорът е бил вписан. От приетата по-горе фактическа обстановка е видно и това, че след сключване на договора за аренда и по време на действието му (чл. 20, ал. 1) ищецът Ю. В. М. е придобил собствеността върху процесните поземлени имоти с идентификатори 49360.2.58, 49360.2.60, 49360.15.191, 49360.55.88, 49360.68.9, 49360.103.2, 49360.30.32, 49360.39.35, 49360.40.21, 49360.62.12, 49360.88.2, 49360.94.23, 49360.96.33 по КККР на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-1024/27.04.2018г. на ИД на АГКК. В тази хипотеза, на основание чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, ищецът като приобретател на процесните арендувани обекти замества арендодателя като страна по договора за аренда. Заместването настъпва по силата на закона, като от правоприемника не се изисква приемане на договора, т.е. ищецът е обвързан по силата на закона от договора за аренда, сключен с неговия праводател, без да е необходимо някакво негово изявление, а уведомлението по чл. 17, ал. 3 ЗАЗ е от значение единствено за посочване на лицето, към което следва да се извърши арендното плащане (Определение № 4567 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1044/2024 г., I г. о., Определение № 5597 от 03.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1636/2024 г., III г. о.). Като страна по договора за аренда, ищецът несъмнено е легитимиран да оспорва валидността на процесната клауза от договора, в която е предвидено, че ако рентата не бъде потърсена от арендодателя до 25-ти декември на съответната стопанска година, то след този срок тя не се дължи на арендатора. Настоящият състав на съда споделя напълно доводите на ищеца, че оспорваната клауза противоречи на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, в който е предвидено, че арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. В обсъждания договор заплащането на арендната вноска е уговорено да се извършва до 30-ти октомври на съответната година, при което до уговорената дата (25-ти декември на съответната година) е невъзможно да е налице забава продължила повече от три месеца по смисъла на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ. Последното означава, че договорът изначално изключва възможността за неговото разваляне при условията на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, а такава уговорка очевидно противоречи на цитираната разпоредба, съотв. обуславя извод за нейната нищожност поради противоречието й със закона. Наред с горното, предвиденото в чл. 21, ал. 3, изр. 2 от договора основание за погасяване на арендните плащания е обусловено единствено от изтичането на определен срок, поради което се припокрива с функциите на погасителната давност. Възприемането на подобна клауза за действителна обезсмисля предвидената в закона продължителност на давностния срок за този вид вземания (3-годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Затова законът изрично санкционира като недействително всяко съглашение, с което се скъсяват установените давностни срокове (чл. 113 ЗЗД). По изложените съображения следва да се приеме, че клаузата на чл. 21, ал. 3, изр. 2 от договора е нищожна поради противоречието й със закона. Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Както бе посочено по-горе, в закона е предвидена повелителна норма, уреждаща продължителността на погасителната давност, поради което в случая недействителната клауза не влече недействителност на целия договор. В допълнение на това, конкретната нищожна клауза не се отразява на валидната част от сделката, която е в състояние да породи присъщите последици на договора за аренда и без тази част от договора. Няма ангажирани доказателства и за това, че сделката не би била сключена без недействителната й част. При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на целия договор за аренда закона следва да се отхвърли като неоснователен, но се уважи иска за прогласяване на нищожността на обсъдената по-горе клауза (чл. 21, ал. 3, изр. 2). По иска по чл. 28 ЗАЗ за разваляне на договора за аренда: С отхвърлянето на иска за нищожност на договора за аренда е осъществено процесуалното условие за разглеждане на иска по чл. 28 ЗАЗ. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАЗ арендодателят може да развали договора поради забавяне на плащането на арендното плащане за повече от три месеца. Когато вноските са уговорени за периоди, по-кратки от една стопанска година, развалянето е допустимо при забава на плащането най-малко на две последователни вноски. В случая от процесния договор е видно, че страните са уговорили арендна вноска за една стопанска година, за един декар арендувана площ в размер на 50 кг пшеница II-ра „Б“ група или ечемик за периода от първата година до втората стопанска година от договора и арендна вноска за една стопанска година, за един декар арендувана площ в размер на 70 кг пшеница II-ра „Б“ група или ечемик за периода от третата до двадесет и петата стопанска година от договора (чл. 21, ал. 1). По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства, ответникът да е извършил каквото и да е плащане в натура или пари (каквато възможност е предвидена в някои хипотези при условията на чл. 21, ал. 2-5 от договора), поради което несъмнено задължението на ответника е останало неизпълнено. Основното възражение на ответника е за липсата на забава, обосновано с това, че задължението му е било търсимо, което налагало активност от ищеца за получаване на уговорената престация. Това оспорване би могло да е от значение за наличието или не на забава на кредитора, която да изключи възможността му да развали договора. Тази хипотеза е налице обаче само при осъществяване на фактическия състав на чл. 95 ЗЗД, който включва неоправдано неприемане на предложено от длъжника изпълнение и неоказано необходимо съдействие от кредитора (арг. чл. 95 ЗЗД). В този случай макар за кредитора да възникват някои неблагоприятни последици (преминаване на риска, понасяне на разноските, които се дължат на неговата забава и пр. – чл. 96 ЗЗД), задължението на длъжника не се погасява. За да се освободи от дълга си, длъжникът разполага с възможностите, предвидени в чл. 97 и чл. 98 ЗЗД. Съотнесено към настоящия случай, горното означава, че за да се позове на забава на кредитора, която изключва възможността му да развали договора, ответникът следва да докаже, че ищецът неоправдано не е приел предложено изпълнение, респ. че кредиторът не е оказал необходимото съдействие или да докаже освобождаване от дълга по реда на чл. 97 и чл. 98 ЗЗД. В конкретния случай по делото няма никакви данни за това, че ищецът неоправдано не е приел предложено изпълнение, в т.ч. в на адреса на ответника. Вземането на ищеца е уговорено като срочно, поради което не е била необходима нарочна покана до ответника, с която ищецът да демострира готовност да получи арендното плащане, съотв. да посочи време и способ за получаване на престацията, каквато теза е развита в отговора на исковата молба. Независимо от това, от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че ищецът многократно е опитвал да осъществи контакт с ответника като получи дължимото арендно плащане. Дори и да се приеме за основателно възражението на ответника, че ищецът е търсил изпълнение в пари, а не в натура, то последното само по себе си не е равнозначно на забава на кредитора. Както бе посочено по-горе, кредиторът изпада в забава само ако неоправдано не приеме предложеното му изпълнение. В настоящия случай, нито се твърди, нито се доказва ответникът да е предложил изпълнение в натура, което ищецът неоправдано да не е приел. Отделно от това, удостоверената от нотариуса невъзможност за откриване на ответното дружество (л. 64) сочи и на невъзможност за достигане на каквото и да било изявление до ответника, в т.ч. за получаване на дължимото в натура. Неоснователно е и възражението на ответника, според когото исковата молба имала характера на покана за изпълнение, но с оглед натуралния характер на задължението, кредиторът следвало да прояви допълнителна активност за получаване на търсимата престация. Отправянето на молба до съда за защита на нарушеното материално право обективира в най-пълна степен активността на кредитора. Независимо от приетото по-горе, дори и да се приемеше, че ответникът не е бил търсен на адреса му преди подаване на исковата молба, след получаването й същият не е отправил еднозначно изявление за предложено изпълнение в хода на процеса по реда на чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД. Отделен въпрос е до колко същият въобще разполага с такава възможност при разваляне по реда на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ. По изложените съображения следва да се приеме, че са осъществени всички предпоставки за разваляне на процесния договор, поради което предявеният конститутивен иск следва да се уважи като основателен. При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за сторените от него разноски, както следва: 158 лв. – държавна такса, 1600 лв. – адвокатско възнаграждение. За разликата над този размер до пълния претендиран от 3000 лв., съдът намира за частично основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Воден от горното, съдът