Решение № 2 от 27.1.2025 г. на Районен съд - Карнобат по дело № 316/2024 г.

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, като е образувано по повод подадената жалба от Г. И. Д. в качеството му на •••• против наказателно постановление № 11-01-392 от 10.09.2024 година на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София с което на същият жалбоподател за извършено от него адм. нарушение на разпоредбата на чл. 182 ал.1 т.1 от Закона за обществените поръчки / обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., изм. ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 1.03.2019 г.) във вр. с чл. 18 ал.1 т.13 от Закона за обществените поръчки / обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г. / на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки / обн. ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г. в сила от 15.04.2016 г., изм. – ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./, чл. 3 ал.1 и ал.2 и чл. 53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и заповед № ЗМФ – 494 / 25.04.2024 г. на Министъра на финансите му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10000 лв.. Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание, същият в жалбата си оспорва, че е извършил горепосоченото административно нарушение виновно за което му е наложено и съответното горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление, като същият твърди в нея, че издаденото срещу него процесно НП се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон – Закона за обществените поръчки / ЗОП / и на процесуалния такъв - ЗАНН, , като затова моли да бъде отменено изцяло обжалваното от него наказателно постановление. Претендира за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява лично, като същият чрез неговият процесуален представител поддържа жалбата си изцяло относно приписваното му адм. нарушение като посочва в съдебно заседание основанията затова и моли съдът да отмени изцяло процесното наказателното постановление.Претендира за разноски. Административнонаказващия орган редовно призован се явява негов процесуален представител в съдебно заседание, като по този начин същият взема становище по така подадената срещу издаденото от него наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли да бъде потвърдено процесното наказателно постановление.Претендира за разноски. Обжалваното от жалбоподателя наказателно постановление №11- 01-392 от 10.09.2024 година на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция гр. София констатира за извършено административно нарушение от жалбоподателя на дата 07.11.2024 година които се изразява в следното, че на горепосочената дата 07.11.2024 година в гр. Карнобат, Община Карнобат, жалбоподателят Г. И. Д. в качеството си на •••• и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5 ал.2 т.9 от ЗОП е извършил следното адм. нарушение: като е възложил обществена поръчка с предмет – Доставка чрез покупка на нов автомобил- сметосъбирач за нуждите на Община Карнобат, в резултат на проведена процедура по реда на чл. 18 ал.1 т.13 от ЗОП – пряко договаряне, без да са налице условията затова по чл. 182 ал.1 т.1 от ЗОП, като с това си деяние е извършил адм. нарушение на разпоредбата на чл. 182 ал.1 т.1 от Закона за обществените поръчки във вр. с чл. 18 ал.1 т.13 от Закона за обществените поръчки / обн. в ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., доп. ДВ бр. 62 от 05.08.2022 г. / и за което на основание чл. 250 от Закона за обществените поръчки / ДВ бр. 13 от 16.02.2016 г. /, чл. 3 ал.1 и ал.2 и чл. 53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН и заповед № ЗМФ – 494 / 25.04.2024 г. на Министъра на финансите му е наложено административно наказание – глоба в размер на 10000 лв.. За констатираното св. Д. П. П. е съставил АУАН № 11-01-392 от 29.03.2024 г. в който посочил горните факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл.182 ал.1 т.1 във вр. с чл. 18 ал.1 т.13 от ЗОП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него на дата 29.03.2024 г., като е посочил, че ще направи възражения по него. В законоустановения срок възражения срещу издадения АУАН са били депозирани. Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като не са налице доказателства за просрочването й и тъй като страните по делото, не са оспорили или позовали на такива факти. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното: Община Карнобат е бюджетна организация с ЕИК •••• и адрес в гр. К. ул•••№••• и като такава попада в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. В дружеството била извършена финасова инспекция от страна на св. Д. П. П. на длъжност старши финансов инспектор от отдел Шести на дирекция "Инспекционна дейност" при АДФИ, въз основа на заповед на Директора на АДФИ № ФК-10-230 от 08.03.2024 г. със задача на същата – проверка за законосъобразност относно избора на вида процедура при възлагане на обществени поръчки на договоряне по реда на чл. 18 ал.1 от ЗОП през 2021 и 2022 година, като финансовата инспекция е следвало да се извърши за 25 работни дни с начална дата 11.03.2024 г. и крайна дата 12.04.2024 година, като било установено следното: За проверявания период и към момента на извършване на финансовата инспекция, Община Карнобат се представлява от Г. И. Д. – ••••.През същия този инспектиран период Община Карнобат е организирала дейността си по възлагане на обществените поръчки въз основа на Вътрешни правила за управление цикъла на обществени поръчки в Община Карнобат, утвърдени със съответни заповеди, като Община Карнобат има регистрация като възложител в Агенцията по обществени поръчки с идентификационен на партида на възложителя в Регистъра на обществените поръчки № 00190. В съответствие с разпоредбата на чл. 39а ал.1 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки се е използвала централизирана електронна система- Електронни обществени поръчки / ЦАИС ЕОП /, като профилът на Община Карнобат се е поддържал на същата централизирана електронна платформа по чл. 39а от ЗОП. През инспектирания период от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. Г. И. Д. като •••• не е определил друго длъжностно лице на което да е делегирал правомощия да организира и / или да възлага обществени поръчки в общината на друго длъжностно лице по реда на чл. 7 ал.1 от ЗОП. С решение № F295786 от 07.11.2022 година на кмета на Община Карнобат, което е изпратено и публикувано в РОП на същата дата- 07.11.2022 г. на основание чл. 182 ал.1 т.1 от ЗОП е стартирана процедура за възлагане на обществена поръчка чрез пряко договаряне по чл. 18 ал.1 т.13 от ЗОП с предмет: Доставка чрез покупка на нов автомобил – сметосъбирач за нуждите на Община Карнобат с прогнозна стойност на поръчката 199 900 лв. без ДДС и срок за изпълнение 30 дни. Предмета на поръчката е доставка с CPV код 34144511 – сметосъбирачни камиони. Поканени се двама участници в обществената поръчка Булавто България АД и Технорент България ЕООД. В резултат на проведената процедура- чрез пряко договаряне по чл. 18 ал.1 т.13 от ЗОП, обществената поръчка е била възложена, като е бил сключен договор с № PV 404 от 01.12.2022 г. с Булавто България на стойност 199430 лв. без ДДС или 239316 лв. с ДДС и срок за изпълнение на същия – 10 календарни дни от дата на заявка. След като извършил съответната финансова инспекция св. Д. П. П. на длъжност старши финансов инспектор от отдел Шести на дирекция "Инспекционна дейност" при АДФИ преценил, че с действията си респ. с деянието си на дата 07.11.022 година възложителят Г. И. Д. в качеството си на •••• и възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5 ал.2 т.9 от ЗОП е извършил нарушение, като е възложил обществена поръчка с предмет – Доставка чрез покупка на нов автомобил – сметосъбирач за нуждите на Община Карнобат в резултат на проведена процедура по реда на чл. 18 ал.1 т.13 от ЗОП – чрез пряко договаряне, без да са налице условията затова посочени в чл. 182 ал.1 т.1 от ЗОП поради което и на 29.03.2024 г. съставил срещу жалбоподателя АУАН с № 11-01-392 от 29.03.2024 г. Актът бил връчен на нарушителя чрез разписка на същата дата – 29.03.2024 година, който го подписал и получил препис от него. В законоустановения срок жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу акта, в които изложил аргументи, аналогични с посочените в настоящата жалба. Административнонаказващият орган сезиран с преписката по акта е счел, че фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, като квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 1, вр. чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, поради което и издал срещу него процесното наказателно постановление, като на основание чл. 250 (ред. ДВ, бр. 13 от 16.06.2016 г.) от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ и му наложил административно наказание - "Глоба" в размер на 10000, 00 лева. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща. АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. Спазени са специалните срокове по чл. 261 от ЗОП за съставяне на АУАН, които са шест месеца от установяване на нарушението и три години от извършването му. В НП е посочена точно датата на извършване на нарушението, мястото на нарушението, обстоятелствата по извършването му и нарушените законови разпоредби, поради което нарушението е описано съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. На първо място жалбоподателят в жалбата си оспорва, че не е съответстващо на фактите и обективната истина твърдението на актосъставителя и издалия НП адм. наказващ орган, че процедурата по чл. 18 ал.1 т.13 от ЗОП е проведена без да са налице условията затова предвидени в чл. 182 ал.1 т.1 от ЗОП. В съответствие с чл. 182, ал. 2 от ЗОП, в раздел V.1) „Мотиви за избора на процедура“ на решението за откриване на процедурата, възложителят е мотивирал приложимото основание за избора на процедурата за пряко договаряне, както следва: „Налице е необходимост от неотложно възлагане на поръчката, което се обосновава от съществуването на риск за невъзможност от извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване поради липса на годна техника.Съгласно т. 17 от пар. 2 от ДР на ЗОП „Изключителни обстоятелства” са обстоятелства, предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативноустановени дейности на възложителя. Рискът от липса на годна техника за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване попада в категорията събития, които наистина могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота и здравето на хората, както и за околната среда. В случай на неефективно сметосъбиране и сметоизвозване или изцяло липсата му на определени места, би довело до възникване на съществена опасност от зараждане на болести и зарази поради натрупване на боклук, както и замърсяване на околната среда. Съществено за обосноваване наличието на “изключителни обстоятелства” по смисъла на ЗОП се явява това, че евентуално бездействие на възложителя и нереализиране на спешно възлагане по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП могат да поставят под риск здравето, сигурността и живота на населението поради посочените по-горе мотиви. Прилагането на процедурата „пряко договаряне“ на основание чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП изисква към момента на откриване на процедурата кумулативно да са изпълнени следните условия: - нуждата от възлагането да е породена от изключителни обстоятелства по смисъла на § 2, т. 17 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗОП; необходимост от неотложно възлагане, да не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 от ЗОП, както и на съкратените срокове при спешно възлагане по чл. 178, ал. 4 от ЗОП и обстоятелствата, с които се обосновава неотложността на възлагането, да не се дължат на възложителя, като наличието само на едно или няколко от посочените изисквания не обосновава прилагането на правното основание. Според легалната дефиниция в § 2, т. 17 от ДР на ЗОП изключителни са обстоятелствата, които са предизвикани от непредвидими за възложителя събития, като природно бедствие, авария или катастрофа, както и други, които увреждат, непосредствено застрашават или могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота или здравето на хората, за околната среда, за обществения ред, за националната сигурност, за отбраната на страната или могат съществено да затруднят или да нарушат нормалното изпълнение на нормативно установени дейности на възложителя.Видно от определението, обстоятелствата могат да са от различно естество, но следва да се отличават с непредвидимост при настъпването и с негативни последици за обществото като резултат. Принципно за такива се приемат: - природните бедствия (бури, проливни дъждове, наводнения, градушки, земетресения, заледявания, суша, свличане на земни маси и др. природни стихии); - събития като пожари, разливи на вредни продукти във водна среда, във въздуха и др.; - производствени аварии, военни действия, ембарго, правителствени забрани, стачки, бунтове, безредици и др.. В обобщение „изключителните обстоятелства“, които трябва да са налице, за да се приложи чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, се характеризират с неочаквано възникнало събитие, водещо до заплаха за живота и здравето на хората и/или опасност за околната среда, за обществения ред и/или сигурността на държавата, което изисква предприемане на незабавни действия за преодоляване на конкретни негативни последици от настъпването му. В случая възлагането не е въз основа на конкретно обстоятелство, а неотложното възлагане на поръчката се обосновава от съществуването на риск за невъзможност от извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване поради липса на годна техника. Съществуващ риск от липса на годна техника за извършване на сметосъбиране и сметоизвозване, попада в категорията събития, които могат да доведат до последващо възникване на опасност за живота и здравето на хората, както и за околната среда- но не може да се характеризира като „изключително“ по дефиницията, дадена в § 2, т. 17 от ДР на ЗОП, предвид факта, че към момента на стартиране на процедурата на възлагане на обществената поръчка, Община Карнобат е извършвала услугата по сметосъбиране, както и не е възникнало „изключително обстоятелство, освен това спешността от закупуване на нов сметосъбирач не е неотложно обстоятелство и не доказва за възложителя невъзможността за спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 или ал.4 от ЗОП. Освен това в глава Двадесет и пета от ЗОП „Публично състезание, Пряко договаряне“ са разписани сроковете за получаване на оферти, включително съкратените срокове за възлагане на обществени поръчки чрез публично състезание, в случаите, когато е възникнала нужда за неотложно възлагане. При възникване на обстоятелства, които изискват спешно възлагане на обществена поръчка, в ЗОП е предвиден достатъчно кратък срок от 10 дни за получаване на оферти и провеждане на конкурентна процедура за избор на изпълнител чрез „Публично състезание“ – чл. 178 ал.4 от ЗОП.Във връзка с гореизложеното, съдът приема, че на 07.11.2022 г. в Община Карнобат, Г. И. Д., в качеството си на •••• и публичен възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 9 от ЗОП, е извършил нарушение, като е възложил обществена поръчка с предмет: „Доставка чрез покупка на нов автомобил - сметосъбирач за нуждите на Община Карнобат“, в резултат на проведена процедура по реда на чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП - пряко договаряне, без да са налице условията посочени в чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП. Жалбоподателят оспорва, че не е налице виновно поведение от негова страна, но съдът намира, че съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН адм. нарушение е това деяние / действие или бездействие / което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по адм. ред. Следователно за да бъде обективно извършеното от жалбоподателя адм. нарушение, то трябва да бъде виновно, като съгласно чл. 11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК, като в случая деянието на жалбоподателя следва да бъде умишлено с оглед ограничителната разпоредба на чл. 7 ал.2 от ЗАНН. В случая така посоченото деяние извършено от жалбоподателя, не може да е друго освен умишлено такова, тъй като същото деяние не може да бъде извършено от жалбоподателя в условията на непредпазливост и осъществява изцяло признаците на адм. нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН т.е. съдът приема, че е извършено виновно от него. Към момента на извършване на деянието 07.11.2022 година, е била приложима нормата на чл. 250 от ЗОП в редакцията и в сила от 15.04.2016 г. Законът е предвиждал, че се наказва възложител, който проведе процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона. В процесния случай процедурата е била проведена от привлеченото към отговорност лице, поради наличието на условията по чл. 182, ал. 1, т. 1 от ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят може да проведе пряко договаряне с определени лица когато е необходимо неотложно възлагане на поръчката поради изключителни обстоятелства и не е възможно спазване на сроковете по чл. 178, ал. 2 и 4; обстоятелствата, с които се обосновава наличието на неотложност, не трябва да се дължат на възложителя. От 01.01.2024 г. е влязло в сила изменение на чл. 250 от ЗОП и съгласно него тази разпоредба на закона не предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне. От 22.12.2023 г. е влязло в сила изменение на ЗОП, съгласно което е приет нов чл. 250а. Тази административнонаказателна разпоредба предвижда административно наказание на възложител за деяние, свързано с провеждане без правно основание на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, т. е. на процедура чрез пряко договаряне. Деянието обаче се изразява и в сключване на договор в резултат на такава процедура, а самото провеждане на процедурата не е предвидено като наказуемо деяние.Изложеното по-горе обосновава извод, че към настоящия момент провеждането на процедура по чл. 18, ал. 1, т. 13 от ЗОП, без да са налице условията, посочени в закона, само по себе си не представлява административно нарушение по чл. 250 или чл. 250а от ЗОП. С влезлите в сила изменения на закона тази наказуемост е отпаднала. При тези обстоятелства настоящата инстанция приема, че е осъществена хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН - преди влизането в сила на процесното наказателно постановление са последвали различни нормативни разпоредби, като новата следва да се приложи като по-благоприятна за дееца - отпаднала е наказуемостта по административен ред на извършеното деяние. Още следва да се посочи, че с разпоредбата на чл. 250а законът възвежда като нарушение нова форма на изпълнително деяние. Такова нарушение обаче не е вменено на жалбоподателя, тъй като както бе посочено, в НП ясно е записано, че с деянието си на 07.11.2022 г. (откриване и провеждане на процедура) жалбоподателят е извършил нарушение, за което му е наложена глоба. Сключването на самия договор обаче е станало на 10.02.2021 г.Следователно, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за деяние, което съгласно действащите към момента законови разпоредби, не е администативно нарушение, което влече извод за материална незаконосъобразност на постановлението. Извън горното, за пълнота следва да се отбележи, че макар датата на сключване на договора- 01.12.2022 г., да е посочена в НП, съдът не може да приложи действащия към момента чл. 250а от ЗОП. На първо място, това следва от обстоятелството, че към 01.12.2022 г. в закона изобщо не е била предвидено такова административно нарушение. На второ място, това следва и по аргумент за противното от чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, тъй като чл. 250а от ЗОП се явява закон за по-тежко наказуемо нарушение, тъй като предвижда по- голям размер на наказанията, съпоставено с разпоредбата на чл. 250. (Обн. - ДВ, бр. 13 от 2016 г., в сила от 15.04.2016 г.). В заключение следва да се посочи, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като при издаване на обжалваното наказателно постановление са спазени процесуалните правила, но същото се явява материално незаконосъобразно, поради последващи законови промени.Затова наказателното постановление се явява незаконосъобразно и следва да се отмени от съда, ведно с всички законови последствия – присъждане на съответните съдебни разноски поискани и от двете страни по делото. Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. По разноските: Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание е поискал да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски. При този резултат от оспорването, като съдът намира, че следва да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно изцяло, право на разноски има жалбоподателят, който е направил такова искане в подадената от него жалба или в съдебно заседание. Видно е че същият жалбоподател е представил по делото доказателства, че е направил съдебни разноски по настоящото дело, тъй като същият е бил защитаван от адвокат по настоящото дело, като е представил договор за правна защита и съдействие и списък за направени разноски затова, от който представен договор за правна защита и съдействие се установи, че същия е бил сключен между жалбоподателя и представляващия го адвокат, като в него да са определени заплатените от жалбоподателя разноски по настоящото дело такива представляващи заплатено възнаграждение за адвокат в размер на сумата от 1300 лв..Процесуалният представител на адм. наказващия орган е направил в съдебно заседание възражение за прекомерност на същото адв. възнаграждение, което възражение съдът намира, че следва да разгледа тъй като в случая се касае за производството уредено в чл. 63д ал.2 от ЗАНН.. В разпоредбата на чл. 8 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, както е в настоящия случай, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 от същата Наредба. В разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.2 от Наредбата е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., като по този начин минималния размер на адв. възнаграждение по настоящото дело е в размер на претендираното от 1300 лв. и е в най – минимален размер и по този начин същото не може да бъде намалявано. Затова същото следва да присъдено на жалбоподателя и затова съдът намира, че така направеното искане се явява основателно и като такова следва да бъде уважено като бъде осъдена Агенция за държавна финансова инспекция - С. ул•••№••• да заплати на жалбоподателя сумата от 1300 лв. представляваща направените от него съдебни разноски по настоящото дело изразяващи се в заплатено от жалбоподателя възнаграждение за адвокат на основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд