РЕШЕНИЕ

№ 201

гр. София, 05.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева Членове: Ивайло П., Г.ев Лилия, М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20241800500252 по описа за 2024 година С решение № 16 от 22.01.2024 год. по гр. дело № 1752/2023 год. Ботевградският районен съд е наложил на основание чл. 15 от ЗЗДН във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН на В. С. К. от гр. П. за извършен от него на 21.10.2023 год. в гр. П. акт на домашно насилие спрямо Ц. С. С. от гр. П., изразяващ се във физическо и психическо насилие, следните мерки за защита: ответникът е задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя Ц. С.; отстранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН ответника от съвместно обитаваното с молителката жилище на адрес: гр. П., ж.к. „С.“, бл. 110, вх. В, ет. 1, ап. 35 за срок от 4 месеца, считано от 24.10.2023 год.; забранил е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на В. К. да приближава молителката, жилището й в гр. П. на посочения по-горе адрес, местоработата й, както и местата й за социални контакти на разстояние по-малко от 100 метра за срок от 4 месеца, считано от 24.10.2023 год. С решението ответникът е осъден на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН да заплати на молителката сумата 400 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението е обжалвано от молителката в частта относно срока, за който са наложени мерките за защита, като счита същият за недостатъчен. Моли съда да измени решението в тази част, като постанови срокът на мерките да бъде максималният предвидения в ЗЗДН - 18 месеца.

Въззиваемият оспорва жалбата.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката твърди, че ответникът – неин брак извършил спрямо нея акт на домашно насилие на 21.10.2023 год. около 13.30 ч., състоящ се в следното: на посочената дата в съвместно обитаваното от тях жилище в гр. П. – нейна и на децата й собственост, ненадейно се нахвърлил върху нея с блъскане, шамари и юмруци; викал й, че жилището, в което живеят заедно с тяхната майка не е нейна собственост и започнал да я гони от него. Вследствие побоя молителката получила следните наранявания: кръвонасядане и синини на лява и дясна ръка, следи от ръка по лявата буза от шамар и кръвонасядане по гърба.

Съдът е приел в обжалваното решение, че по делото са събрани достатъчно писмени и гласни доказателства, включително съдържащи се в показанията на св. В.а Р. – майка на страните, от които по категоричен начин се установява извършването от страна на ответника на описаните от молителката действия на 21.10.2023 год. и конкретно – нанесения й от същия побой, посочен в декларацията, които съставляват акт на домашно насилие спрямо нея. Приел е също така, че от събраните писмени доказателства – фиш за спешна медицинска помощ от 21.10.2023 год. и медицинско свидетелство от 24.10.2023 год. по несъмнен начин е доказано, че на посочената от молителката дата същата е получила травматичните увреждания, които твърди да са причинени вследствие нанесения й от ответника побой. Обстоятелствата във връзка с упражненото физическо насилие не се оспорват и от ответника, но същият отрича сочения от молителката интензитет на насилието, като наред с това навежда и различни други доводи във връзка с поведението на молителката, която го е предизвикала да извърши тези действия. Съдът е приел за достоверни и показанията на св. Р. – майка на страните, според която самият ответник й е признал, че е ударил молителката.

При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:

Решението е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е признато за установено, че ответникът е извършил посочения по-горе акт на домашно насилие спрямо молителката, т.е. основанието за ангажиране на отговорността му по ЗЗДН и за налагане на съответните мерки. Спорен в настоящото производство е единствено въпросът за срока, за който следва да бъдат наложени на ответника мерките за закрила по чл. 5 от ЗЗДН.

Настоящият състав намира, че наложените от районния съд мерки са подходящи, защото налагането им ще ограничи временно контактите на ответника с молителката, по който начин ще се предотврати в бъдеще и опасността от извършване на последващи негови актове на домашно насилие над нея, което всъщност е и законовата цел на мерките. Доколкото обаче те не са наказание за последния, а акт на съдебна защита на пострадалото от домашно насилие лице, то при определяне на срока, за който се налагат, съдът следва да изхожда от обстоятелствата на случая, с оглед на които да определи такъв срок, който е необходим и достатъчен, за да се осъществи чрез тях защита на пострадалото лице, без да се стига до необосновано ограничаване на извършителя (аргумент от чл. 1, ал. 3 ЗЗДН, т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и ТР № 2 от 25.11.2020 г. на ВКС по т.д. № 2/2019 г., ОСГК). Поради това горепосочените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДН следва да се наложат за срок, близък до минималния срок по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН или - за 4 месеца. Този срок съдът намери за съответен и подходящ да даде на молителката исканата защита от извършеното от ответника процесно домашно насилие не само с оглед на конкретния му вид и тежест, и осигуряване на нужната превенция за предотвратяване на бъдещи негови актове на такова насилие над нея, но и с оглед обстоятелството, че по делото няма данни на ответника да са налагани до момента и други мерки по ЗЗДН, което да обуслови извод, че те не са изиграли своята роля, след като е извършил и процесния акт на домашно насилие и да се определи поради това по-дълъг срок на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2-3 ЗЗДН. Настоящият състав намира, че срок от 4 месеца за всяка от наложените от първоинстанционния съд мерки за защита, считано от 24.10.2023 г., ще е в състояние да спомогне за разумно решаване на възникващите между страните спорове и ще мотивира ответника да се въздържа от използването на неправомерни средства за решаването им. Според показанията на св. Р. – майка на страните, която съжителства с тях в едно жилище, между тях не е имало други случаи на насилие, а ответникът не притежава друго жилище, като в същото време преимуществено той е полагал грижи за свидетелката, тъй като тя е инвалид и има постоянно нужда от неговата помощ. Поради това и определянето на по-дълъг срок ще е неблагоприятно, предвид създалите се отношения в семейството.

Съдът отчита и факта, че конкретното насилие е осъществено в състояние на емоционална възбуда след пререкание с молителката във връзка със съвместното им съжителство. Следва да се имат предвид и сериозно влошените отношения между молителката и нейната майка, видно от представената във въззивното производство заповед за защита от 13.05.2024 год. по гр.д. № 115/2024 год. на БРС, които са резултат именно от спорове във връзка със собствеността и обитаването на жилището, които не следва да се разрешават по реда на ЗЗДН.

С оглед естеството на извършеното домашно насилие и неговата тежест, както и липсата на доказателства за други извършени от ответника актове на насилие спрямо молителката, съдът намира, че срокът на наложените мерки от 4 месеца е подходящ.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, Софийският окръжен съд