Решение № 1172 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1819/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК. Образувано по жалба на Д. И. Р., с [ЕГН], от [населено място], общ.Якоруда, обл.Благоевград, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: Благоевград, [улица], чрез Адвокатско дружество „Б. и партньори“, [тел. номер], против Решение № ПИ-347/21.11.2024 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/– [населено място], с което на основание чл.197, ал.1 и чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена жалба с вх.№ 24091/13.11.2024 г. по описа на Офис Благоевград при ТД на НАП – [населено място], подадена от Д. И. Р. срещу запор на банкови сметки, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022-0102773/28.10.2024 г., издадено от В. Б. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [населено място], без уважение, като неоснователна. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е издадено при неправилно приложение на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл.146, т.4 от АПК. Оспорващата страна счита, че административният орган неправилно е приел, че субсидиите, които получава като земеделски производител, не са несеквестируеми вземания и спрямо тях е допустима принудително изпълнение. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0102773/28.10.2024 г., издадено от В. Б. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [населено място], с всички произтичащи от това правни последици. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Жалбата се поддържа от адв.Б., която представя писмена молба и писмени бележки. Ответникът - Директорът на ТД на НАП – [населено място], чрез процесуалния се представител юрк.М., оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото са събрани писмени доказателства. Административен съд – Благоевград, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Няма спор между страните по делото, че Д. И. Р. е регистриран земеделски производител, а и това се установява от декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (л.48). Регистрираният земеделски производител Д. И. Р. има в ТБ „Токуда банк“ АД разплащателна сметка в лева с IBAN: •, видно от мемориален ордер от 25.10.2024 г, която сметка е активна (л.27). Няма спор между страните по делото, че срещу Д. И. Р. е образувано изпълнително дело № 211053589/2021 г. по описа на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [населено място], за непогасени в срока за доброволно изпълнение публични задължения – за данък върху доходите на ФЛ и задължителни осигурителни вноски, по подадени от Ръджева декларации за: 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., като към дата 28.10.2024 г., общият размер на установените и изискуеми публични вземания възлиза на 9947.87 лева. Във връзка с публичните вземания, на основание чл.221 от ДОПК, е било издадено Съобщение за доброволно изпълнение изх.№ [рег. номер]-048-0094247/15.07.2021 г. от старши публичен изпълнител В. Б. при на ТД на НАП – [населено място], до Д. Р. за задължения върху данък за доходите на ФЛ по Декларации по ЗДДФЛ, задължения по ДОО и Универсален пенсионен фонд по Декларации Образец № 6, в общ размер на 5875.14 лв., от които: 5052.20 лв. главница и 822.94 лв. лихва, към 15.07.2021 г. Със съобщението Дж. Ръджева е била уведомена за образуваното преждепосочено изпълнително дело и за доброволно заплащане на визираните по-горе публични задължения в 7-дневен доброволен срок от получаване на съобщението. На Ръджева е било указано, че при непогасяване в указания срок на публичните задължения, ще бъдат предприети мерки по принудителното им събиране (л.34, 35). Съобщението е било получено от Дж.Ръджева на 17.07.2021 г., видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път (л.36). В указания 7-дневен доброволен срок за погасяване на посочените по-горе публични задължения Д. Р. не ги е погасила. За заплащането на въпросните публични задължения в указания 7-дневен доброволен срок за погасяване на същите не са били предприети действия от страна на длъжника Дж. Ръджева, поради което е било постановено Постановление за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх.№ [рег. номер]-022-0088158/23.11.2021 г. от В. Б. – ст. публ. изпълнител при ТД на НАП – [населено място], Офис Благоевград, за установено и изискуемо публично вземане в общ размер на 6058.99 лв. (л.32). С това постановление, на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е бил наложен запор върху наличните постъпления и постъпващите суми по банковите сметки на Д. Р. в ТБ „Инвестбанк“ АД. Постановлението е било съобщено на Ръджева на 23.11.2021 г., видно от удостоверение за извършено връчване по ел. път (л.33). С ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0049285/19.07.2022 г., издадено от В. Бонкова – ст. публ. изпълнител при ТД на НАП – [населено място], Офис Благоевград, за установено и изискуемо публично вземане в общ размер на 7452.41 лв., на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е бил наложен запор върху наличните постъпления и постъпващите суми по банковите сметки на Д. Р. в Банка ДСК АД и в ТБ „Токуда банк“ АД (л.30). Това ПНОМ е било съобщено на Ръджева на 12.08.2022 г., видно от известие за доставяне (л.31). С ПНОМ изх.№ [рег. номер]-022-0102773/28.10.2024 г., издадено от В. Бонкова – гл. публ. изпълнител при ТД на НАП – [населено място], Офис Благоевград, за установено и изискуемо публично вземане в общ размер на 9947.87 лв., на основание чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.195, ал.1-3 от ДОПК, е бил наложен запор върху наличните постъпления и постъпващите суми по банковите сметки на Д. Р. в ТБ „Токуда банк“ АД (л.28). До ТБ „Токуда банк“ АД е изпратено Запорно съобщение изх.№ [рег. номер]-003-0065554/28.10.2024 г., на основание чл.202, ал.1/ал.7 от ДОПК, постановено от В. Бонкова – гл. публ. изпълнител при ТД на НАП – [населено място], Офис Благоевград, с което е наложен запор върху наличните постъпления и постъпващите суми по банковите сметки на Д. Р. в ТБ „Токуда банк“ АД за установено и изискуемо публично вземане в общ размер на 9947.87 лв., от които: главница – 6723.17 лв.; и лихва в размер на 3224.70 лв. към 28.10.2024 г. (л.29). От Мемориален ордер на „Токуда банк“ АД от 25.10.2024 г. се установява, че по банковата сметка на Д. Р. в ТБ „Токуда банк“ АД с IBAN: •, са преведени от ДФЗ – [населено място], 1968.12 лева, а като основание за превода е посочено – ПНДЖ 1 2024 • (л.27). Д. Р. е подала жалба с вх.№ 24091/13.11.2024 г. до В. Б. – гл. публ. изпълнител при ТД на НАП – [населено място], Офис Благоевград, като е поискала да бъде вдигнат запора върху преждепосочената банкова сметка в ТБ „Токуда банк“ АД, тъй като сумите, които постъпват по тази сметка са субсидии от ДФЗ и са несеквестируеми. Поискано е освен да бъде вдигнат запора, и да бъде възстановена на жалбоподателката незаконосъобразно събраната от наложения запор на банковата сметка сума в размер на 1968.12 лева, поради несеквестирумост (л.25, 26). По тази жалба се е произнесъл Директорът на ТД на НАП– [населено място], с Решение № ПИ-347/21.11.2024 г., с което на основание чл.197, ал.1 от ДОПК и чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставил жалба с вх.№ 24091/13.11.2024 г. по описа на Офис Благоевград при ТД на НАП – [населено място], подадена от Д. И.. Ръджева срещу запор на банкови сметки, наложен с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022-0102773/28.10.2024 г., издадено от В. Б. – главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [населено място], без уважение, като неоснователна (л.20-23). Решението е съобщено на Д. Р. на 28.11.2024 г., видно от известие за доставяне (л.24). На 03.12.2024 г. Д. Р. е подала директно жалба до БлАС срещу преждепосоченото решение (вж. клеймото в/у стр.1 на жалбата). Като доказателства по делото са приети и: Пълномощно № РД-04-12/19.11.2024 г. от Директора на НАП – [населено място], с което са определени поименно длъжностните лица, които да представляват НАП пред съдилищата (л.38, 39); Заповед № 3204/14.10.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП – [населено място](л.37); извлечение от банковата сметка на жалбоподателката (л.49, 50). При така установената фактическа обстановка и съобразно чл.168 от АПК, във вр. с чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, БлАС прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена е в 7-дневния преклузивен срок по чл. 268, ал.1 от ДОПК от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт /ИАА/, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност пред БлАС. Разгледана по същество, жалбата е и основателна по следните съображения: Оспореното решение е издадено от компетентен орган – от Директора на ТД на НАП – [населено място], в предвидената от закона писмена форма. Наложените запори с ПНОМ изх.№ [рег. номер]-022-0102773/28.10.2024 г. също са издадени от компетентен орган – от публичен изпълнител в компетентната ТД на НАП - [населено място], предвид разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.167, ал.1 от ДОПК. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.1 от АПК. Оспорените решение и ПНОМ са постановени в предвидената в чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържат посочените в ал.1 задължителни реквизити. Не е налице отменително основание по смисъла на чл.146, т.2 от АПК. Но при издаването на процесното решение и посочения по-горе ПНОМ са били допуснати съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон, както основателно твърди оспорващата страна. В чл.213, ал.14 от ДОПК е посочено, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, като изключенията са посочени в 5 точки. В ал.2 на чл.213 от ДОПК лимитативно са изброени в 4 точки върху кои средства не се допуска принудително изпълнение. Приходната администрация се е съобразила с разпоредбите на тази правна норма в случая. В развилото се пред органа по приходите производство не са били събрани релевантни доказателства, а именно – че Д. Р. е регистриран земеделски производител и че посочената по-горе банкова сметка на Дж. Ръджева е основна разплащателна сметка на регистриран земеделски производител. Това е довело и до неправилно приложение на материалния закон от публичен изпълнител и от горестоящия административен орган при издаването на процесното решение. Съгласно чл.100, ал.1 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2023 г.(отм.), целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал.2 на същия член, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. В същия смисъл са и разпоредбите на чл.100, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2022 г. В § 1, т.1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че "земеделски производители" са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2022 г. и 2023 г. намират приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива, какъвто е настоящият случай. По отношение на средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства съгласно чл.17а от ЗПЗП, като на основание чл.11 и чл.11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд "Земеделие". Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициенти на тези плащания – в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициентите ефективно, по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициентите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. От изложеното следва, че се касае за публично целево финансиране и единственият, овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициентът – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица. Нещо повече, изразходването на отпуснатите целеви средства, каквито са постъпилите от Държавен фонд "Земеделие" по сметката на Ръджева в ТБ „Токуда банк“ АД, подлежи на контрол, а установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това и тези средства няма как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициент. Ето защо, може да се направи обоснован извод, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, като целево предоставени, са обект на специален режим и са несеквестируеми, са направени още с т. I от Решение № 143 от 25.10.2017 г. на ВКС по гр. дело № 4666/2016 г., III г. о., ГК. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетвори от точно определени имуществени права и имущество на длъжника. В чл.213, ал.1 от ДОПК, подобно на чл.444 от ГПК, е прогласен принципът на пълната секвестируемост на имуществото на длъжника, като са посочени и изключения от този принцип. В чл.1 от ЗПЗП са уредени различни форми на финансово подпомагане на земеделските производители – държавно подпомагане, прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от ПРЗР. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет и от бюджета на ЕС в различно съотношение. Това са публични средства, които се отпускат целево и като целево предоставени са обект на специален режим и са несеквестируеми. Разпоредбите на чл.100, ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2023 г.(отм.) не са възпроизведени в ал.2 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2024 г., но режимът за несекверистуемостта се извежда от чл.11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., като разпоредбите на регламента относно целевото изразходване на средствата от Фондовете за финансиране на земеделските производители изключват принудителното изпълнение върху получената помощ за погасяване на публични вземания. Нормите на правото на ЕС имат примат пред нормите на националното законодателства, поради което и разпоредбата на чл.11 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. се прилага пряко в случаите, когато нормите на националното законодателство му противоречат. От преждеизложеното може да се направи обоснован извод, че е въведено допълнително основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл.213 от ДОПК и същите не могат да бъдат обект на индивидуално принудително изпълнение. Настоящият съдебен състав счита, че запорът на сметката на жалбоподателката относно постъпващите по нея плащания от Държавен фонд "Земеделие" е незаконосъобразен, поради което и неправомерно е била събрана от тази сметка посочената сума в размер на 1968.12 лева. Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска принудително изпълнение. Когато по сметката на длъжника наред с постъпленията от несеквестируеми вземания и вземания, по които не се допуска принудително изпълнение постъпват и плащания по други секвестируеми вземания, изпълнението върху наличността по такава сметка е недопустимо над общия размер на другите секвестируеми постъпления. В конкретния казус от представеното от оспорващата страна писмено доказателство – Мемориален ордер на „Токуда банк“ АД от 25.10.2024 г. се установява, че по банковата сметка на Д. Р. в ТБ „Токуда банк“ АД с IBAN: •, са преведени от ДФЗ – [населено място], 1968.12 лева, а като основание за превода е посочено – ПНДЖ 1 2024 •, поради което публичният изпълнител неправилно е наложил запора върху сметката на длъжника Ръджева и неправилно издадения от него ПНОМ е бил потвърден с оспореното решение. Съдът споделя довода на оспорващата страна, че административният орган неправилно се е позовал в процесното решение на Решение на СЕС по дело С-698/2020 г., тъй като същото е неотносимо за възникналия правен спор. В това решение на СЕС няма произнасяне за включването на субсидиите на ЕС в секвестируемото имущество на длъжника, а се отнася до масата на несъстоятелността на банката. При постановяването на посочения по-горе ПНОМ, като и издаването на решението на Директора на ТД на НАП – [населено място], не са били взети предвид специалните императивни норми, цитирани по-горе. По изложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отменят процесните решение и ПНОМ. По отношение на искането на оспорващата страна да се възстанови събраната от банковата сметка сума в размер на 1968.12 лева, съдът счита, че не следва да бъде уважавано, тъй като не е свързано с предмета на делото – обжалване на Решение № ПИ-347/21.11.2024 г. на Директора на ТД на НАП – [населено място], както и запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка, открита в ТБ „Токуда банк“ АД, наложен с ПНОМ с изх.№ [рег. номер]-022-0102773/28.10.2024 г., постановен от В. Б. – гл. публ. изпълнител при ТД на НАП – [населено място], Офис Благоевград. Възстановяването на преждепосочената сума е производство, което се осъществява по друг процесуален ред. С оглед изхода на делото и чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 810.00 (осемстотин и десет) лева, от които: 10.00 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото, и 800.00 лв. – доказано изплатено адвокатско възнаграждение, предвид представените Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 24.10.2022 г., сключен между Дж.Ръджева и адв.[населено място] (л.53). Водим от гореизложеното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК и чл.161, ал.1, изр.1 от ДОПК, Благоевградският административен съд