РЕШЕНИЕ

№ 22675

София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - София - град - I отделение, 65 състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ВАНИНА КОЛЕВА При секретар ИРЕНА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ВАНИНА КОЛЕВА административно дело № 20257010706138 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на К. Х. С., [ЛНЧ], [държава], настанен в помещение от затворен тип (ПЗТ) кв. Бусманци към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ - МС), срещу Решение № РПЗТ-37 от 22.05.2025 г. на председателя на ДАБ -МС, с което на основание чл.45в, ал.1, вр. чл.45б, ал.1, т.3 ЗУБ е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на обжалваното решени са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и противоречи с целта на закона, поради което е незаконосъобразно. Конкретно сочи, че в акта не са посочени мотиви, както и че не е запознат с цитираното в него писмо от ДАНС, което му е попречило да организира защита си. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, изпраща административната преписка. В присмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата, излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли обжалването да бъде отхвърлено.

Административен съд София- град, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № ПМЗ-ВР-1503 от 22.05.2022г. К. Х. С., [ЛНЧ], [държава], е поискал международна закрила на територията на Република България и е регистриран като лице, търсещо закрила в Република България. Личните му данни са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В хода на административното производство по молбата за закрила в ДАБ - МС е постъпило писмо от Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС) с вх. № 2-58/21.05.2025 г., според което за К. Х. С. има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност и следва да бъде настанен в помещение от затворен тип по време на производството по разглеждане на молбата му за предоставяне на международна закрила.

След като се е запознал с писмото председателят на ДАБ-МС е приел, че информацията, съдържаща се в писмото на ДАНС попада в хипотезата на чл. 456, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, според която чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип, когато това се налага с цел защита на националната сигурност. По делото от зам-председателя на ДАНС е представено и е прието като доказателство по делото писмо рег. № RB 202001-012-03-M-6-1703 20.05. 2025g., с приложено писмо до ДАБ-МС.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК вр. 45в, ал. 5 ЗУБ и е процесуално допустима.

Процесното Решение № РПЗТ-37 от 22.05.2025 г. е издадено от компетентен орган, съгласно чл.45в, ал.1 ЗУБ, и изпълнява изискванията за форма и съдържание по чл. 45в, ал. 3 от ЗУБ.

Противно на твърденията в жалбата, административният акт съдържа фактически и правни основания за издаването му, доколкото няма нормативно изискване мотивите на решението да възпроизвеждат конкретните обстоятелства, въз основа на които са установени действия и/или поведение, възприети като застрашаващи националната сигурност от компетентния национален орган и са отразени в представената информация от ДАНС. Позовавайки се на изключителното правомощие на ДАНС по отношение на преценката дали кандидатът за международна закрила представлява заплаха за националната сигурност и на задължителното тълкуване, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, административният орган е посочил в мотивите на решението, че фактическите данни, въз основа на които е приел наличието на основанието по чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ се съдържат именно в постъпилото писмо вх. № 2 -58 от 21.05.2025 г. Разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК предвижда, че преценката за материална законосъобразност следва да се извърши към момента на издаване на административния акт.

В чл. 54б, ал. 1, т.3 от ЗУБ е предвидено, че когато не може да бъде ефективно приложена мярката по чл. 45а (задължително явяване на чужденеца на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията) и след преценка на обстоятелствата в конкретния случай, чужденец, търсещ международна закрила, може да бъде настанен временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип, когато това се налага с цел защита на националната сигурност.

Дефиниция на понятието "национална сигурност" е дадена в разпоредбата на чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, към която препраща и нормата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за Държавната агенция "Национална сигурност". Необходимостта предоставената информация от ДАНС да бъде защитена чрез съответния гриф за сигурност по реда на Закона за защита на класифицираната информация е препятствала временно възможността на жалбоподателя да се запознае с нея, непосредствено преди постановяване на оспореното решение. Осигуряването на тази възможност в хода на съдебното производство, след изискването и представянето на информацията от ДАНС, според настоящия съдебен състав в достатъчна степен обезпечава ефективното упражняване на правото на защита, поради което неоснователни са тази част от възраженията в жалбата.

Съдът не констатира допуснато нарушение и при прилагане на материалния закон, както и в преценката на административния орган за наличие на основанията за прилагане на мярката по чл. 45б от ЗУБ. В този аспект от съществено значение е обстоятелството, че се касае за временна мярка, имаща за основна цел "своевременно разглеждане на молбата за международна закрила", но при гаранции, обезпечаващи "защитата на националната сигурност". Законосъобразно е становището на административния орган, че преценката дали даден кандидат за международна закрила представлява заплаха за националната сигурност е изключително правомощие на ДАНС, съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС. Осъществяването на ефективен съдебен контрол, по реда на чл. 45в, ал. 5 от ЗУБ, не предпоставя проверка на източниците на информация, използвани от органите на ДАНС при изготвяне на становището по чл. 58, ал. 10 от ЗУБ поради спецификата на функционалните им компетентности.

Принудителната мярка е наложена при спазване на административно -производствените правила, въз основа на обективен анализ на релевантните фактически обстоятелства в контекста и на предоставената информация от ДАНС като е отчетено, че чужденецът не принадлежи към уязвима група, по смисъла на § 1, т. 17 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ.

В този смисъл, обоснован и съответстващ на индивидуалната преценка на относимите обстоятелства, а и на основната цел на закона – защита на националната сигурност и обществения ред, е изводът на административния орган, че в конкретния случай са налице предпоставките по чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и спрямо жалбоподателя следва да бъде приложена, предвидената в чл. 45б от ЗУБ временна мярка – настаняване в помещение от затворен тип за възможно най-кратък срок до отпадане на основанието по чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ. Така определената мярка и ограниченията, свързани с прилагането й са пропорционални на засегнатите права и интереси на жалбоподателя, доколкото имат временен характер, който е обезпечен с нормативно предвидено периодично преразглеждане наличието на основанието по чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ по реда на чл. 45 г, ал. 2 – ал. 3 от ЗУБ.

Посоченият в обжалваното решение алтернативен срок за прилагане на мярката по чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – до приключване на производството по предоставяне на международна закрила, не съответства на разпоредбите на чл. 45 г, ал. 1 от ЗУБ и чл. 9, § 1 от Директива 2013/33/ЕС от 26.06.2013 г. за определяне на стандарти относно приемане на кандидати за международна закрила. В тази му част оспореното решение като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. чл. 45в, ал. 5 от ЗУБ, Административен съд София – град, Първо отделение, 65 състав