Решение № 4181 от 26.7.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 6049/2023 г.

Производство по чл.435, ал.1, т.3 ГПК вр. с чл.274 ГПК. Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№09269/24.02.2023 година, подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу разпореждане за приключване на изп.дело №894/2020г. по описа на ЧСИ У.Д., рег.№858 на КЧСИ, за което е връчено съобщение на настоящия жалбоподател, - взискател по изпълнителното дело на 14.02.2023 година. В жалбата се твърди, че актът на съдебния изпълнител /СИ/ да прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен, тъй като по това изпълнително дело е останало неудовлетворено вземане на взискателя в размер на сумата от 307, 65лв. Ето защо моли съда да отмени прекратителния акт на СИ. В срока за отговор на тази частна жалба е постъпил таков от длъжника Т.Н.П., която твърди, че е изплатила дълга си към взискателя и правилно ЧСИ е прекратил делото, поради което жалбата се явява неоснователна. ЧСИ У.Д., на основание чл.436, ал.3 ГПК, е изложила мотиви, с които твърди, че задълженията на двамата длъжници са погасени чрез плащане и това е дало основание за прекратяване на делото. Въз основа на определение №7106/09.06.2023 година по делото е постъпило удостоверение, издадено на 21.06.2023 година по изп.дело №20208580400894 от ЧСИ Д., с което се удостоверяват дати и размери на постъпили суми по изпълнителното производство, както и начин на тяхното плащане от двете задължени лица; разпределение по пера на внесена от длъжниците сума общо от 879, 21лв. Съобразно издаденото от ЧСИ удостоверение погашението на тази сума е осъществено чрез заплащане в брой от страна на длъжника Т.Н.П. на сума от 430, 48лв. и заплатени от длъжника Н.Н.П. в брой на 400лв. и 48, 73лв. след запор, общо 448, 73лв. Въз основа на тези плащания ЧСИ е посочил като погасени следните суми: По отношение на дълга на Н.Н.П. – В.: вземане на „Топлофикация София“ ЕАД – общо в размер на 292, 93лв.: от което разноски по гр.д.№ 153, 83лв., +д.т. от 2, 50лв и разноски по изп.дело- юрисконсултско възнаграждение от 50лв. и такси по ТТРЗЧСИ – 86, 60лв. и такси и разноски по ТТРЗЧСИ, платени авансово – 155, 80лв. По задължението на Т.Н.П.- общо в размер на 430, 48лв.: вземане на „Топлофикация София“ ЕАД общо от 290, 53лв., формирано от разноски по гр.дело от 153, 83лв.; държавна такса от 2, 50лв.; разноски по изп.дело от 50лв., юриконсултско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ от 84, 20лв., които взискателят е заплатил авансово и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в полза на ЧСИ в размер на 139, 96лв. ЧСИ е заплати на взискателя сума общо от 583, 45лв., а от събраните суми в полза на ЧСИ е сума от 295, 76лв. Въз основа на представения препис от изпълнителното дело съдът констатира следното: Изпълнително дело №894/2020г. по описа на ЧСИ У.Д. е образувано въз основа на молба на „Топлофикация София“ ЕАД за принудително удовлетворяване на парично вземане на този взискател, като е поискал да бъдат събрани и разноските в изпълнителното производство, включително и юрисконсултско възнаграждение от 100лв. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 28.05.2020г., съобразно който длъжниците Н.Н.П.- В. и Т.Н.П. са осъдени да заплатят на Топлофикация София“ ЕАД сумата от 307, 65лв., всяка от тях, разноски за първоинстанционното производство и сумата от 5лв., представляваща държавна такса за издадения изпълнителен лист. По делото е изготвена сметка от ЧСИ на 01.07.2020г., съобразно която дължимите от взискателя такси по ТТРЗЧСИ са общо от 108 лв. с ДДС. На 22.07.2020 година е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника Т.Н.П., съобразно която дължимата към този момент сума по изпълнителното дело е общо в размер на 438, 78лв. и включва в себе си 156, 32лв., присъдени на взискателя разноски /половината от общата сума по изп. лист/; 50лв., разноски в изпълнителното производство/ половината от юрисконсултското възнаграждение/ и 232, 46лв. такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 25.08.2020 година. На същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника Н.Н.П.- В., съобразно която дължима сума от този длъжника е в общ размер на 441, 19лв., формирана от задължение по изпълнителния лист от 156, 33лв.; 50лв., разноски в изпълнителното производство /половината от юрисконсултското възнаграждение/ и 234, 86лв. такси по ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление на 29.09.2020 година. На 21.10.2020г. е изпратена нова покана за доброволно изпълнение до този длъжник, която е връчена на страната на 24.11.2020г. На 20.07.2020 година е съставена нова сметка за такса по т.31 ТТРЗЧСИ в размер на 3, 60лв., а на 06.08.2020г. нова сметка за сумата от 49, 20лв. На 14.10.20222г. ЧСИ изпраща призовка за принудително изпълнение до длъжника Т.Н.П., връчена на 25.10.2022година и на 27.10.2022 година постъпва молба/искане от тази страна, с която заявява на ЧСИ, че плаща 20% от дължимата сума, поради което насроченият опис е отложен от ЧСИ. На 28.10.2022 година ЧСИ изготвя нова сметка, в която включва такса по т.26 ТТРЗЧСИ и такса по т.31 от Тарифата, общо в размер на 9, 60лв. с ДДС. На 05.12.2022година издава нова сметка за сумата от 70, 46лв. и друга сметка от същата дата за сумата от 73, 48лв. На 22.12.2022 година издава нова сметка за сумата от 11, 78лв. На 16.01.2023 година издава нова сметка за сумата от 10, 72лв. На 31.01.2023 година издава нова сметка за сумата от 54, 70лв. и на същата дата – още една сметка за 65, 02лв. На 10.02.2023 година издава атакуваното разпореждане за прекратяване на делото, поради извършеното плащане. Актът на съда е връчен на взискателя на 14.02.2023 година. От документите по изпълнителното дело се установява, че вземането на взискателя спрямо двамата длъжници е за дължимата сума по изпълнителния лист общо от 620, 30лв./ съобразно изпълнителния лист всяка от длъжниците следва да заплати на взискателя разноски от по 307, 65лв.+5 лв. д.т. за изп.лист/ и разноските в изпълнителното производство, които включват юрисконсултско възнаграждение от 100лв. и заплатените от тази страна такси 326, 60лв., съобразно извършеното от ЧСИ удостоверяване по документ, с вх. №60031/23.06.2023 година – издаденото по изпълнителното дело удостоверение. Заплатената на взискателя сума по изпълнителното дело, съобразно издаденото удостоверение е от 583, 45лв., което обстоятелства се признава от взискателя. Съобразно издаденото от ЧСИ удостоверение по делото са събрани 879, 21лв. Видно от издадената от ЧСИ удостоверение, постъпило в СГС на 23.06.2023 година, длъжникът Н.Н.П. е заплатила сумата от 448, 73лв., колкото е посочено в поканата на доброволно изпълнение, а длъжникът Т.Н.П. е заплатила сумата от 430, 48лв., съобразно изпълнителния титул. Това означава, че всяка от длъжниците е заплатила освен дължимата сума от 309, 90лв. и разноски, които са направени в хода на принудителното изпълнение, разпределени от ЧСИ за него и за взискателя. Паричното вземане на взискателя по отношение на всеки от длъжниците е в размер, който е под минималния размер на работната заплата за изследвания период от време. Част от тази сума е послужила за погасяване на разноски по изпълнителното дело, това са дължимите такси към ЧСИ, прости и пропорционални, които са в общ размер на 410, 80лв., от които авансово платени от взискателя са в размер на 326, 60лв. Очевидно е, че разноските по производството, които са начислени като такси и разноски по ТТРЗЧСИ от 410, 80лв. надвишават размера на дълга, който имат всеки от двамата длъжници, тъй като дължимата от тях сума е 309, 90лв / всеки от тях по изпълнителен лист/ и претендираното юрисконсултско възнаграждение за изпълнителното дело от 100лв. е по 359, 90лв за всеки длъжник, а общо за двамата длъжници – 719, 80лв. Следва изрично да бъде отбелязано, че в хода на принудителното изпълнение многократно са изпращани съобщения, призовки, покани за доброволно изпълнение, правени са множество справка, които действия в значителна част не са допринесли за оптимизиране на процеса и улесняване на удовлетворяване на вземането на взискателя. Последният също е искал предприемане на действия от ЧСИ, които единствено са довели до оскъпяване на производството, при положение, че длъжниците са предприели ефективни действия по погашение на дълга.Тези действия, с оглед изразено желание на длъжниците да заплатят неолихвяемия си дълг на разсрочено плащане, са се явили неоправдани. Както е прието в съдебната практика с измененията на ГПК, обн. в ДВ бр. 86/2016 г., конкретно в текстовете на чл. 441, ал. 2, чл. 442а, чл. 507а и чл. 73а ГПК, като условие за процесуалната законосъобразност на действията на СИ в изпълнителния процес е прогласен принципът за съразмерност на изпълнителните действия и предмета на делото. Съразмерността е изражение на адекватността на действието спрямо целта на производството, а това означава, че съобразно този принцип от съдебния изпълнител следва да се изискват само такива действия на принуда, които са относими и съразмерни/пропорционални в количествено и стойностно изражение с целта на принудителното изпълнение-удовлетворяване на вземането на взискателя. Смисълът от провеждане на принципа на съразмерност, чието проявление е и нормата на чл.73а ГПК, която следва да се тълкува, че провеждането на принудителното изпълнение е необходимо да е съпроводено с такива действия, които не биха утежнили правното положение на длъжника, за да не се превърне изпълнителния процес в източник на дължими от длъжника разноски. Този принцип следва да се спазва, както от съдебния изпълнител, така и от самия взискател, а ако не се спази, това би довело до неблагоприятни за тях последици- редукция на възможностите тези разноски да бъдат съобразени при преценка дали следва да се счита, че е налице основание за прекратяване на делото, поради наличие на плащане на правото, чието принудително изпълнение се цели с изпълнителния процес. Нормата на чл.73а ГПК, която по виждане на състава има и превантивна функция, цели да бъде ограничено процесуалното разхищение, което води до кумулиране на разходи в процеса, които биха били възложени в тежест на взискателя. Размерът на вземането на взискателя спрямо всеки от длъжниците, към момента на прекратяване на изпълнителното производство, е малко по- малко от половината от размера на минималната работна заплата към този момент, която е 780лв. Съгласно чл.73а, ал.1, т. 3 от ГПК при задължения в размер от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата, размерът на разноските не може да надвишава 50 на сто от минималната работна заплата, което в цифрово изражение е 390лв. Съобразявайки внесената от длъжниците сума, която е послужила и за погасяване на разноски от 879, 21лв., настоящият състав приема, че същата е в обективните предели на изпълнителния лист, поради което следва да се приеме, че е налице настъпил погасителен ефект от извършилото плащане. Следва да бъде посочено, че за действията, които не са довели до удовлетворяване на дълга, съобразно т.5 от ТР№3 от 10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС, длъжникът не може да бъде отговорен. При общ размер на дълга от 719, 80лв., извършено плащане, макар и разсрочено от длъжниците, след получаване на поканата за доброволно изпълнение, респ. за принудително изпълнение, в периода от 27.10.2022г. до 31.01.2023 година, води до извод, че голяма част от осъществените действия от ЧСИ и взискател са се явили неоснователно направени. Събраните в хода на изпълнителния процес суми удовлетворяват вземането на взискателя, а разноските, които надвишават лимита на същите, съобразно нормата на чл.73а ГПК, са за сметка на взискателя, както повелява разпоредбата на чл.73а, ал.3 ГПК. Поради това настоящият състав на съда приема жалбата за неоснователна, защото констатира, че платените на взискателя суми от 879, 21лв. са довели до погасяване на вземането му, а отношенията на взискателя с ЧСИ са извън предмета на настоящето дело. Ето защо по виждане на състава жалбата срещу постановлението на ЧСИ за прекратяване на делото се явява неоснователна и водим от това съдът