Решение № 47 от 1.8.2024 г. на Районен съд - Панагюрище по дело № 129/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0310-000652/17.08.2022 г., издадено от Началника на РУ - Панагюрище при ОД на МВР - Пазарджик. Жалбата е подадена от Е. С. Г., с ЕГН ••••••••••, със съдебен адрес: гр. Панагюрище, ул. „Нистор Ружеков“ №12, чрез адв. П. М., от АК – Пазарджик. Жалбоподателят Г. сочи незаконосъобразността на обжалвания административен акт. Твърди, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на НП, като жалбоподателят е санкциониран за нарушение, чието словесно описание е неразбираемо да степен, че той не може да разбере за какво точно е обвинен. Жалбоподателят твърди, в обжалваното НП е допуснато и друго съществено процесуално нарушение – липса на задължителния реквизит по чл.57, ал.1, т.3 от ЗААН – „дата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.“ В хода на административно наказателното производство не са събрани, а в обжалваното НП не са посочени доказателства и дори данни, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение. Процесното деяние на жалбоподателя представлява нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП само от формална страна защото е пряко следствие от неизпълнено задължение от страна на трето лице – собственика на МПС и не е извършено виновно от жалбоподателя, поради което следва да се квалифицира като маловажен случай по реда на чл.28 от ЗАНН. Е. С. Г. моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено ицзяло Наказателно постановление № 22-0310-000652/17.08.2022 г., издадено от Началника на РУ - Панагюрище при ОД на МВР - Пазарджик. По делото е изслушан актосъставителят П. М. Б. и е разпитан свидетелят Г. И. И.. От приложения по делото АУАН, серия AД № 527, издаден на 09.06.2022 г. се установява, че на 09.06.2022 г., в 14, 10 часа, в гр. Панагюрище, по улица „Павел Хаджисимеонов“, жалбоподателят управлява товарен автомобил марка „Фиат", модел "Дукато“, с ДР № •• •••• ••, собственост на С М Г., като автомобилът не е регистриран по надлежния ред и същият е със служебно прекратена регистрация, считано от 31.05.2022 г. Посочено е, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. По делото е приложено обжалваното НП № 22-0310-000652/17.08.2022 г., издадено от Началника на РУ - Панагюрище при ОД на МВР - Пазарджик, от което се констатира, че на Е. С. Г., за това че е управлявал МПС с прекратена регистрация, му е наложена глоба в размер на 200, 00 лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, по реда на чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Посочено е, че материалите са предоставени на Районна прокуратура Пазарджик, ТО - Панагюрище по компетентност, които са постановили отказ да се образува наказателно производство, поради което преписката е върната на АНО за налагане на административно наказание по ЗДвП. По делото е приета Мотивирана резолюция № 22-0310-М0000495/27.06.2022 г., с която Началникът на РУ - Панагюрище при ОД МВР Пазарджик е прекратил административно- наказателното производство по АУАН и е изпратил на Районна прокуратура - Пазарджик, Териториално отделение - Панагюрище преписката, на основание чл.54, ал.1, т.9, във връзка с чл.33, ал.2 от ЗАНН. Съгласно приложеното по делото Постановление за отказ да се образува наказателно производство № 3967/16.08.2022 г. на Териториално отделение Панагюрище при Районна прокуратура Пазарджик, е констатирано, че на инкриминираната дата жалбоподателят Е. С. Г. е управлявал нерегистрирано МПС, тъй като същото е било служебно дерегистрирано от 05.05.2022 г. В хода на извършената проверка се установило и че собственикът на лекия автомобил не бил сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и поради това регистрацията на превозното средство била служебно прекратена. Посочено е, че Г. не е бил уведомен за дерегистрацията на автомобила и е действал в хипотезата на фактическа грешка, по смисъла на чл.14 от НК, тъй като не е знаел за наличието на обстоятелства, релевантни за вмененото му нарушение и по преписката на Районната прокуратура не са събрани данни сочещи, че жалбоподателят е бил уведомен за прекратяване на регистрацията на автомобила му. Видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач е, че Е. С. Г. има издадени 6 броя АУАН, включително процесния, 1 брой мотивирани резолюции и 6 бр. НП и 4 бр. фишове по реда на ЗДвП. От приложената по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Началникът на РУ Панагюрище при ОД на МВР - Пазарджик е оправомощен да издава Наказателни постановления въз основа на съставени АУАН по ЗДвП. Изслушан в съдебно заседание, актосъставителят П. М. Б. сочи, че на 09.06.2022 г., в района на гарата са спрели процесния автомобил за проверка. При извършване на проверката се установило, че проверенинят автомобил е без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, като е липсвал залепен стикер. Актосъствителят описва, че на управляващия автомобилът е дадена възможност от 20-30 мин., за да представи полица. При направена проверка се установило, че автомобилът е служебно дерегистриран. След около един час, Г. предоставил на проверяващите полица, за да му върнат превозното средство. От разпита на свидетеля Г. И. И., се констатира, че свидетелят не си спомня точно случая, като същият изразява увереност, че това, което е написано в АУАН е станало след извършена проверка. Спомня си, че водачът останал учуден, че не са го уведомили за дерегистрацията. Видно от приложеното по делото Уведомително писмо, изх. №10-00-61/03.02.2023 г., изпратено от Гаранционен фонд, става ясно, че до собственика на МПС марка „Фиат", модел "Дукато“, с рег. №•••••••• – С М Г., от гр. Пазарджик, ул. „•••••“ №75 е изпратено уведомление №074415/17.01.2021 г., №017871/11.09.2021 г. и №007482/02.05.2022 г., съгласно разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, като след изтичане на срока по ал.10, на основание ал.11, изр. Второ от същата наредба, Гаранционният фонд по електронен път е уведомил Дирекция „КИС“ – МВР да прекрати регистрацията на горепосоченото МПС. В писмото си Гаранционният фонд сочат, че нямат задължение за изпращане на уведомленията като препоръчана пощенска пратка по смисъла на чл.34, ал.4 от ЗПУ и процедурата по уведомяване на собствениците за незастрахованите МПС и на органите на МВР по чл.574, ал.11, изр.второ от КЗ, не е обвързана с получаването на уведомително писмо. Това уведомително писмо на Гаранционния фонд е придружено от уведомления по чл.574, ал.10 от КЗ № 074415/17.01.2022 г., в което се сочи, че към 17.01.2021 г. няма данни за сключен действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, №017871/11.09.2021 г., в което се сочи, че към 11.09.2021 г. няма данни за сключен действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и №007482/02.05.2022 г., в което се сочи, че към 02.05.2022 г. няма данни за сключен действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно процесното МПС. Приложена е и справка за изпратени писма от Гаранционен фонд към собственици на МПС за липсваща застраховка, от което се констатира, че на собственика на товарния автомобил са изпратени електронни писма на 22.01.2021 г., на 17.09.2021 г. и на 05.05.2022 г. като товарният автомобил, с ДР № •• •••• •• е подаден от Гаранционния фонд на 22.02.2021 г. и на 30.05.2022 г. за дерегистриране. Няма посочени данни кога е извършено служебното прекратяване поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като МПС отново автоматично е регистрирано на 09.06.2022 г., заради сключване на полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно приложеното по делото Уведомително писмо рег. №100600-2221/07.02.2023 г. на ОД на МВР, до С М Г. е изпратено писмо от ОД на МВР - Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, в което е посочено, че в изпълнение на чл.143, ал.10 от ЗДвП, регистрацията на притежаваното от него МПС с ДР № РА 1636 КР е прекратена служебно от Сектор „Пътна полиция“, след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ на 05.05.2022 г. Липсват данни кога е изпратено от ОД на МВР и кога е получено уведомлението от страна на Станьо Г.. Сектор „Пътна полиция“ прилагат Уведомително писмо рег. №100600- 9657/31.05.2022 г. до С М Г., от което се констатира, че същото е изпратено от Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР - Пазарджик на 31.05.2022 г. В приложеното Уведомително писмо рег. №100600-2221/07.02.2023 г. от ОД на МВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“ поясняват, че регистрацията на процесния товарен автомобил марка „Фиат", модел "Дукато“, с ДК №••••••••, собственост на С М Г. от гр. Панагюрище, ул. „•••••“ №75 е служебно прекратена на 31.05.2021 г. в системата на АИС, Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик от системмния администратор по чл.143, ал.10 от ЗДвП поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“, на основание уведомително писмо от „Гаранционен фонд“. Уведомителното писмо от Сектор „Пътна полиция“ – Пазарджик, с рег. №100600- 9657/31.05.2022 г. е изпратено до собственика на превозното средство. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че на 09.06.2022 г., около 14, 10 часа, в гр. Панагюрище, по улица „Павел Хаджисимеонов“, жалбоподателят Г. е управлявал товарен автомобил марка „Фиат", модел "Дукато“, с рег. №••••••••, собственост на С М Г., от гр. Пазарджик, ул. „•••••“ №75, като автомобилът не е регистриран по надлежния ред и същият е със служебно прекратена регистрация, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ автомобилистите от 31.05.2022 г. Констатира се, че обжалваното Наказателно постановление 22-0310- 000652/17.08.2022 г. от Началника на РУ Панагюрище при ОД на МВР- Пазарджик, е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Съдът установи, че в хода на административно- наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В АУАН, а в последствие и в обжалваното наказателно постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина на Г. нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно- наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП “По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” От материалите по делото стана ясно, че жалбоподателят Е. Г. е управлявал посоченото МПС като водач на същото, по смисъла на легалната дефиниция по § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, предприемайки управлението е бил субект на задълженията, визирани в нормите на ЗДвП- относно установените правила за движение по пътищата, в частност и към изискванията относно регистрацията на МПС, съгласно Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС от 2002г. Именно в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. е уредена и процедурата по служебно прекратяване регистрацията на МПС. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи, регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 18б, т. 8 от цитираната Наредба, регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционния фонд. Според нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. обаче, при прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 8 от същата наредба, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която: Когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство. От представените по делото писмени доказателства се констатира, че МПС на жалбоподателя е било дерегистрирано с Уведомително писмо от страна на Гаранционен фонд, до Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР – Пазарджик, констатирано при съставянето на процесния АУАН и обжалваното НП, за която дерегистрация - само и единствено, бяха представени уведомителни писма, както от страна на Гаранционния фонд, така и от страна на Сектор „Пътна полиция“, ОД на МВР - Пазарджик. Панагюрският районен съд счита, че нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено както умишлено, така и непредпазливо- аргумент от чл. 7 от ЗАНН. В настоящия случай липсва умисъл, защото по делото не се събраха никакви данни управляващия товарния автомобил - Е. С. Г., да е нарочно уведомен, че автомобилът, който е управлявал е служебно дерегистриран и няма право да се движи по улиците и пътищата на Републиката. Деянието не е небрежно извършено. Не може да се очаква в случая, че жалбоподателят е действал небрежно- дали е осъществил дължимата грижа, която при тези обстоятелства един обичайно добре информиран водач на МПС би предприел. Съдът приема, че жалбоподателят е обичайно разсъдлив, честен и добросъвестен водач на МПС, вземайки предвид, че в тази група попадат широк кръг лица, с различен образователен ценз, различни психически и физически способности, т.е. групата е твърде широка като състав и качество. Отчитайки тези факти, обичайно разсъдливият и добросъвестен човек, който притежава и управлява автомобил, е лице, което не може да очаква, че Държавата служебно е взела мерки, автомобилът да бъде дерегистриран. За да води делата си правилно и в частност- да приеме, че това е така, водачът е следвало да бъде нарочно информиран по един достатъчно ясен и недвусмислен начин за служебната дерегистрация. Никъде в нормативната ни база не е предвидено водачът на МПС да предприема доброволно действия по самостоятелно търсене на такава информация, не се очаква да се осведомява в официален сайт на който и да е било държавен орган за това обстоятелство, а в случая е под въпрос дали това изобщо е възможно. Трябва да се отбележи, че служебната дерегистрация не настъпва по закон, а чрез действия на служители на Държавата. В този смисъл, дори и да е извършено умишлено нарушение на ЗДвП, закономерна последица от което би могла да настъпи- да се дерегистрира автомобила, то все пак е нужно желание и активни действия на администрацията, които сами по себе си подлежат на обжалване. Това без съмнение би изсквало и да бъде уведомено лицето- собственик на МПС, че му е наложена съответната административно- наказателна принудителна санкция, т.е. заповед за дерегистрация. По делото не се събраха доказателства за уведомяване на собственика на товарния автомобил по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ, от страна на Информационния център на Гаранционния фонд на Република България, за произтичащото от това задължение за предоставяне на 14-дневен срок за депозиране на доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Изпълнението на това задължение от страна на Информационния център е от особено значение - текстът на следващата алинея изрично сочи последиците от непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР. По делото не се установи да е изпълнено произтичащото от разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и чл. 143, ал. 10 ЗДвП, задължение за органите на МВР да уведомят собственика на превозното средство за служебното дерегистриране на МПС. По делото не се установи безспорно, че жалбоподателят Е. С. Г., като водач на лекия автомобил, да е бил надлежно уведомен от Гаранционен фонд на Република България, по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Съгласно чл. 18б, ал. 1, т. 8 и на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, последващите действия по служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на МВР следва да бъде сведено до знанието на собственика му. Административно-наказващият орган не установи изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърдеше, а и не се представиха надлежни доказателства, за уведомяването на санкционираното лице за процесната дерегистрация на 31.05.2022 г. Съдът приема, че жалбоподателят Г. не е допуснал виновно вмененото му нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не е установен субективният елемент от нарушението, описано в атакуваното наказателно постановление - управление на превозно средство с прекратена регистрация. По делото липсват доказателства, които анализирани в своята съвкупност, по несъмнен начин да водят на извода, че жалбоподателят е управлявал превозно средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение, поради което не се установява субективната страна на нарушението. Вината, като елемент от административното нарушение, не може да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил на АНО. Съзнанието на Е. Г. за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на съставянето на акта за установяване на административно нарушение, не налага противен извод. Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Така мотивиран, ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,