Решение № 1186 от 28.5.2025 г. на Административен съд - Кърджали по дело № 186/2025 г.

Производството е по чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване ( КСО).

Образувано е по жалба на А. Ф. М., чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-62/ 18.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А. М. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01776875/ 06.01.2025 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Кърджали. Със задължителните предписания А.М. е задължена да заличи данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за периода: 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г. с вид осигурен 13, декларация, обр.№ 1 и да заличи подадените декларации ОКД-5 в ТД на НАП – Пловдив с дата на започване на дейност 01.02.2019 г. и прекъсване на дейността, считано от 04.01.2021 г. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В жалбата е посочено, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски стопани са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО, самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по ал. 4 е детайлно регламентирана с Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите и за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която предвижда задължение за подаване в ТД на НАП декларации по образец 1, в които да вписват изрично упоменатите в т. 1 и т. 2 данни.

В жалбата се сочи, че е безспорно, че жалбоподателката е притежавала валидна регистрация, съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

По силата на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е произвеждало земеделска продукция предназначена за продажба, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба.

Твърди се, че изводите в констативен протокол № КВ-5-08-01776841/06.01.2025 г. противоречат на материалния закон и на относимото европейско законодателство.

В жалбата се посочва, че при извършването на проверката е констатирано, че от 16.08.2019 г. до 30.09.2019 г. жалбоподателката се намира във временна неработоспособност с причина „•••“, а от 29.09.2019 г. до 29.12.2019 г. се намира във временна неработоспособност с причина „•••“. Считано от 29.12.2019 г. до 29.09.2020 г. за А. М. е подадена молба-декларация за изплащане на парично обезщетените при бременност и раждане по чл. 50-51 от КСО, а от 29.09.2020 г. до 04.01.2021 г. е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО.

Твърди се, че поради горното следва да се приеме, че жалбоподателката, за периода на проверката от 29.09.2019 г. до 04.01.2021 г., обективно не е могла да произвежда земеделска продукция, която да е предназначена за продажба. Посоченото обстоятелство е отчетено при извършваната проверка в неин ущърб. Изложен е довод, че издадените задължителни предписания по същество водят до по-неблагоприятно третиране на жалбоподателката поради обстоятелството, че същата е в особено физиологично състояние като несъобразяването от страна на административния орган, е довело до неправилно приложение на закона спрямо нея. Не може да се очаква, че бременната жена, е можела обективно да извършва продажби на земеделската продукция, която е произвела. Съгласно Директивата за майчинството, която е десетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО третирането на бременните работнички, не следва да се отразява неблагоприятно на положението им на пазара на труда, нито да бъде в ущърб на Директивите, отнасящи се до равното третиране на мъжете и жените, аналогично в чл. 14, параграф 1, буква "в" от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите, съгласно който жена в отпуск по майчинство не следва да се третира при условия, които са не по-малко благоприятни за нея отколкото ако не беше ползван такъв отпуск.

Твърди се, че обстоятелството че жалбоподателката е била в бременност и е ползвала отпуск за бременност и раждане не може да се интерпретира, от една страна, в нейна вреда, а от друга страна, фактът че в периода от 29.09.2019 г. до 04.01.2021 г. няма данни да е произвеждала животинска/земеделска продукция, която да е предназначена за продажба не води до възникване на материалноправното основание за заличаване на данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, т. е лицето продължава да има качеството осигурител.

Още повече, че за периода от 01.02.2019 г. до 29.09.2019 г. жалбоподателката е осъществявала трудова дейност, като е отглеждала 26 броя кокошки-носачки и е реализирала на пазара получена животинска продукция.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник, който посочва като допълнителни съображения за основателността й, извършването на последваща проверка, което противоречи на правото на ЕС. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по ДПЗС и списък на разноските.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Кърджали, чрез процесуален представител, излага съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност и обоснованост на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ – Кърджали.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения в чл.118, ал.1 от КСО 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспореното в настоящото производство решение на „За“ директор на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлена жалбата на А. Ф. М. срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01776875/ 06.01.2025 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Кърджали. С този административен акт е разпоредено А. М. да заличи данните, подадени по реда на чл.5, ал. 4, т.1 от КСО за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2020 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1, както и да заличи подадените декларации ОКД-5 в ТД на НАП – Пловдив с дата на започване на дейност 01.02.2019 г. и прекъсване на дейността, считано от 04.01.2021 г. За издаването на ЗП е препратено към констативен протокол № КВ-5-08-0177684/ 06.01.2025 г. Освен това в ЗП са посочени и следните мотиви: За периода, от 01.02.2019 г. до 04.01.2021 г., на регистрацията на А. Ф. М. не е изпълнен регламента на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно който „Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й“. За възникване на осигуряването, предвидено в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, във връзка с §1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО е необходимо условие реално упражняване на трудова дейност и реализация на продукцията от тази дейност чрез полагане на личен труд на някое от основанията, разписани в чл. 4 от КСО.

За горепосоченият период А. Ф. М. не е произвеждала животинска/растителна продукция, предназначена за продажба, не е извършвала трудова дейност по смисъла на КСО и следователно няма качество на осигурено лице. Изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО е лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба, което в конкретния случай е нарушено за горепосочения период В Констативен протокол, № КВ-5-08-01776841/ 06.01.2025 г. (цитиран в ЗП), е посочено, че той е съставен на основание чл. 108, ал. 1 от КСО и резолюция от началник сектор "КР на ДОО" в ТП на НОИ - Кърджали за извършване на проверка в информационната система на НОИ, във връзка с постъпил сигнал с входящ № 1056-08-3 от 02.01.2025 г., от началник сектор "КП” при ТП на НОИ - Кърджали за извършване на проверка на А. Ф. М. в качеството и на самоосигуряващо се лице, земеделски стопанин за периода от 01.02.2019 г. до 04.01.2021 г., във връзка с извършена последваща проверка на изплатени парични обезщетения от средствата на държавното обществено осигуряване на лицето.

Съгласно отразеното в КП, А. Ф. М. е регистрирана на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) като самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин на 01.02.2019 г. и прекъсва дейност на 04.01.2021 г. Лицето е избрало да се осигурява за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“. За А. М. са подавани данни на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ с код за вид осигурен „13“ – за регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, в съответствие с избрания обхват на осигуряване за периода, обект на настоящата проверка.

От представени от ОД „Земеделие“ копия на документи се установило, че А. М. има регистрация по реда на Наредба № 3 /1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани като земеделски стопанин на 01.02.2019 г., има пререгистрация за 2020 г. (регистрацията важи до 11.06.2021 г.) Няма нова регистрация до 17.12.2024 г. В КП е посочено, че А. М. няма регистрация като тютюнопроизводител по реда на Наредба № 22/2016 г. за реда за воденето на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн.

Съгласно представените анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин от А. М., същата е регистрирана по Наредба № 3 от 1999 година за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани, както следва:

• дата на регистрация/заверка: 01.02.2019 г. — с 26 броя птици, в т. ч. 26 бр. кокошки - носачки; .

• дата на регистрация/заверка; 27.12.2019 г. - с намерения за засяване на основни култури „тютюн“ – 0, 2000 ха;

Чл. 1, ал. 2, т. 1, буква „е“ от Наредба № 44 от 20.04.2006 г. за ветеринаромедицинските изисквания към животновъдните обекти (бр. 56 от 2017 г., в сила от 11.07.2017 г.) е изменен от 11.07.2017 г., както следва: „Разпоредбите на наредбата, с изключение на чл. 11, ал. 5, не се прилагат за обекти на физически лица, в които се отглеждат до 50 възрастни птици, независимо от вида“.

По отношение на намерението на А. М. за засяване на основни култури „тютюн“ следва да се имат предвид следните обстоятелства: от 16.08.2019 г. до 30.09.2019 г. г-жа М. се е намирала във временна неработоспособност с причина „•••“, а от 29.09.2019 г. до 29.12.2019 г. е била във временна неработоспособност с причина „•••“. Считано от 29.12.2019 г. до 29.09.2020 г. за А. М. е подадена молба-декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане по чл. 50-51 от КСО, а от 29.09.2020 г. до 04.01.2021 г. ползва отпуск за отглеждане на малко дете, на основание чл. 53 от КСО.

Видно от изложената информация, А. М. се е намирала в непрекъсната временна неработоспособност, след което ползва отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, т. е. не е възможно извършване на трудова дейност през посочения период, като в потвърждение на това е видно и, че не са подавани данни с декларация обр. 1 „Данни за осигуреното лице“ с отработвани дни в т. 16.1 „Отработени и други дни с осигурителни вноски“.

По отношение на намерението на А. М. да засади основни култури „тютюн“, следва да се отбележи, че това намерение не потвърждава действителното извършване на акта по засаждане и отглеждане на определена култура и упражняването на трудова дейност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО – заместващ директора на ТП на НОИ – Кърджали съгласно Заповед № 3431/ 11.02.2025 г. на подуправителя на НОИ, с която на директора на ТП на НОИ – Кърджали е разрешено да ползва 5 дни ПГО от 17.02.2025 г. до 21.02.2025 г. и т.1-ва от Заповед № 1015-08-23/ 02.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали.

Като правно основание за постановяване на задължителните предписания е посочена нормата на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, в която е предвидено, че контролните органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт, а в процесния случай няма спор, че издалият Задължителните предписания инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали има качеството на контролен орган.

Обжалваното решение съдържа изложени фактически и правни основания за издаването си, което го прави мотивиран административен акт и дава възможност да бъде преценена законосъобразността му. В жалбата срещу него не са наведени твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта и не се констатираха допуснати съществени такива.

Спорният въпрос, както в административното, така и в съдебното производство, е дали жалбоподателят има качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО. Съгласно тази норма, „регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Предвид вида на извършваната от жалбоподателката дейност – отглеждане на птици - кокошки, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности.

В чл. 13, ал. 1 от ЗЖ е предвидено, че производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13 от ЗЖ, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер.

В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми и се регистрират по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация.

Oтносимата към казуса редакция на чл. 137 от ЗВМД (Изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) e предвиждала, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. Задължението за подаване на заявление за регистрация касае тези от собствениците или ползвателите на животновъдни обекти, чиито стопанства не се дефинират като "лични".

В случая, жалбоподателката нито твърди, нито доказва, че през процесния период като регистриран земеделски стопанин, отглеждащ домашни птици – кокошки, е имала регистриран животновъден обект тип „ферма", в който произвежданата животинска продукция ще бъде предназначена за продажба. Следователно, след като липсва такъв животновъден обект, то не може да се приеме за доказано, че е произвеждана животинска продукция, предназначена за продажба, т. е. изпълнение на кумулативно изискуемото по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условие – лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. В този смисъл следва да се посочи, че наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани, не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение по смисъла на КСО, тъй като не е налице идентичност между качеството "регистриран земеделски стопанин" и осигурено лице. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая – че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба, и е регистрирано по установения ред, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. Така за А.М. следва да се приеме, че е била регистрирана като земеделски стопанин в ОДЗ, но не е регистрирала в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД, от което следва извод, че като земеделски стопанин А.М. не е регистрирана по съответния ред, както и че не е произвеждала животинска продукция, предназначена за продажба.

С оглед гореизложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда да произвеждат продукция, предназначена за пазара, както и да бъдат регистрирани за това по установения ред. В този смисъл не следва да се счита, че регистриран по реда на ЗПЗП и Наредба № 3/29.01.1999 г. земеделски стопанин, който няма регистриран животновъден обект тип "ферма", тоест не произвежда продукция за пазара, представлява "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.

Относно пререгистрацията на жалбоподателката като земеделски стопанин на 27.12.2019 г. с намерение за засаждане на тютюн следва да се посочи, че от 16.08.2019 г. до 30.09.2019 г. тя е в отпуск поради бременност, а от 29.09.2019 г. до 29.12.2019 г. е във временна неработоспособност по ради майчинство. При тези доказателства е правилен извода в оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Кърджали, че тя е заявила намерение да осъществява дейност като регистриран тютюнопроизводител и на следващо място, че поради състоянието на бременност и раждане не било възможно да осъществява тази дейност. Обосновани са и мотивите в оспорения административен акт, че не е доказано, че А. М. има регистрация като тютюнопроизводител в регистъра по чл. 1, т. 1, буква „а“ от Наредба № 22 от 21.12.2016 г. за реда и воденето на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн.

От изложеното следва, че изложените в обжалваното решение мотиви за липсата на предпоставките по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО спрямо жалбоподателката са съобразени със събраните доказателства.

Следва да се посочи, че обжалваното решение не противоречи на Директивата за майчинството, която е десетата специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 89/391/ЕИО, както се твърди в жалбата. Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (Десета специална директива по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място) е неотносима към настоящия казус, защото тя регламентира специалната защита на работещите жени, по отношение на които е налице някой от социалните рискове бременност или раждане. В случая не съществува неравностойно третиране на жалбоподателката поради факта на бременност или раждане, а на изискване, което е относимо към всички лица, регистрирани като земеделски стопани и/или тютюнопроизводители.

От изложеното следва, че оспореното решение е законосъобразно, а жалбата, като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора в полза на ответника се дължи своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.4 АПК, чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателката следва да заплати в полза на ТП на НОИ – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 5-то АС – Кърджали