Решение № 384 от 26.7.2024 г. на Районен съд - Дупница по дело № 1531/2023 г.

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. И. срещу „Йеттел България“ ЕАД.

Ищецът твърди, че между страните било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за лизинг на мобилно устройство Samsung Galaxy Z Fold3 5G 256GB Black от 25.01.2022г., по отношение на когото счита, че приложение намирали правилата по ЗПЦСЦУПС за договорите за продажба (пар. 6, т. 15 от ДР). Заявява, че при работата на устройството се проявили последователно два дефекта – първият път имало проблем с копчето за включване и отключване/заключване, а вторият път се появил проблем с дисплея, части от който започнали да премигват и да се образува бяла черта (впоследствие повече от една) при мястото на сгъвката на екрана. По отношение на втората повреда ответникът отказал да отстрани повредите, тъй като дисплеят бил механично повреден. Счита, че с оглед неотстраняването на повредите по устройството, невъзможността му да го ползва и многократното посещение на магазините на ответника в негова полза е възникнало правото по чл. 33, ал. 4, т. 1 и т. 3 вр. чл. 36 ЗПЦСЦУПС да развали договора, което ищецът упражнил въз основа заявление до ответника от 23.07.2023г. Посочва, че устройството било върнато на ответника на 07.08.2023г., за което направил разходи в размер на 8, 24 лв. Поддържа, че преди да развали договора е заплатил дължимите за периода от 25.02.2022г. до 25.06.2023г. лизингови вноски в общ размер на 2050, 03 лв., а след разваляне на договора заплатил и начислената въз основа фактура от 05.08.2023г. вноска в размер на 120, 59 лв. Намира, че считано от 08.08.2023г. ответникът бил в забава, поради което му дължал и мораторна лихва върху описаните по-горе суми. Моли ответникът да бъде осъден да заплати следните суми: 2050, 03 лв. – заплатени от ищеца лизингови вноски за периода от 25.02.2022г. до 25.06.2023г., подлежащи на връщане от ответника поради разваляне на договора и 18, 67 лв. – мораторна лихва за периода от 08.08.2023г. до 04.09.2023г., 120, 59 лв. – заплатена от ищеца лизингова вноска, начислена по фактура от 05.08.2023г., подлежаща на връщане поради разваляне на договора и 1, 05 лв. – мораторна лихва за периода от 09.08.2023г. до 04.09.2023г., 8, 24 лв. – разходи за връщане на устройството.

Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва в полза на ищеца да е възникнало правото по чл. 33 ЗПЦСЦУПС за разваляне на договора, тъй като не е налице неизпълнение от страна на ответното дружество. Поддържа, че мобилният оператор надлежно е изпълнявал задълженията си по договора, като изпълнил първите две рекламации. По отношение на последната претенция на ищеца, касаеща уврежданията по дисплея намира, че основателно е отказано извършването на ремонт, предвид причините за настъпване на уврежданията - повреда в дисплея на телефона, която се дължи на неправилна експлоатация на апарата, а не а несъответствие на стоката с уговореното. Изтъква, че неизправностите по външната част на устройството били установени още при предаване на телефона за рекламация, като приемащите служители отбелязали, че същият е с „огънат корпус“. По изложените съображения, счита, че потребителят не е имал право да развали договора, поради което в негова полза не са възникнали и предвидените в закона последици от развалянето. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 36, ал. 4 ЗПЦСЦУПС, чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 36, ал. 3, изр. 3 ЗПЦСЦУПС.

По иска с правно основание чл. 36, ал. 4 ЗПЦСЦУПС за сумата от 2050, 03 лв. е в тежест на ищеца да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответната страна е възникнало твърдяното облигационно отношение, по което ответникът е прехвърлил или се е задължил да прехвърли собствеността на мобилно устройство Samsung Galaxy Z Fold3 5G 256GB Black; че в полза на ищеца е възкникнало правото да развали договора при усл. на чл. 33, ал. 4 ЗПЦСЦУПС (т.е. че по отношение на мобилното устройство е настъпило увреждане, налагащо неговия ремонт или замяна; че ответникът не е извършил ремонт или замяна на устройството или е отказал да приведе устройството в съответствие или че несъответствето е толкова сериозно, че оправдава незабавно разваляне на договора); че е отправил до ответника изявление за разваляне на договора; че е заплатил на ответника претендираната цена в размер на 2050, 03 лв., дължима по лизингови вноски за периода от 25.02.2022г. до 25.06.2023г.; че мобилното устройство е върнато и получено от ответника.

При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже осъществяването на обстоятелствата, на които основава възраженията си, в т.ч., че уврежданията са настъпили в резултат на неправилна експлоатация на устройството, напр., че уврежданията се дължат на твърдените външни механични въздействия върху апарата.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 120, 59 лв. е в тежест на ищеца да докаже, че е заплатил на ответника претендираната сума, а в тежест на ответника е да докаже основанието за получаването й. Предвид изявленията на страните, че сумата е заплатена във връзка цитирания по-горе договор за мобилно устройство Samsung Galaxy Z Fold3 5G 256GB Black е в тежест на ищеца да докаже, че към датата на плащането, договорът за лизинг е бил развален.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 18, 67 лв. и 1, 05 лв. е в тежест на ищеца да докаже съществуването на главно задължение; изпадането на ответника в забава (предвиден срок за плащане или получаване на покана за плащане); размера на дължимата лихва.

По иска с правно основание чл. 36, ал. 3, изр. 3 ЗПЦСЦУПС за сумата от 8, 24 лв. е в тежест на ищеца да докаже осъществяването на описаните по-горе предпоставки за възникване на правото му да развали договора; че е упражнил правото си да развали договора; връщането на мобилното устройство на ответника; извършването на разходи за връщането в претендирания размер.

С изрични определения на съда от 30.11.2023г. и 09.01.2024г. са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

• наличието на облигационно отношение между страните, по което ответникът е прехвърлил или се е задължил да прехвърли собствеността на мобилно устройство Samsung Galaxy Z Fold3 5G 256GB Black.

• че по отношение на мобилното устройство е настъпило увреждане, налагащо неговия ремонт или замяна (спорно е обстоятелството дали увреждането е настъпило поради неправилната му експлоатация).

• че ответникът е отказал да приведе устройството в съответствие (т.е. да извърши ремонт на устройството, който отказ е обективиран в сервизни протоколи от 11.05.2023г. и 15.05.2023г.).

• че ищецът е върнал, а ответникът е получил процесното мобилно устройство.

• че ищецът е заплатил на ответника сумата от 2050, 03 лв., дължима по лизингови вноски за периода от 25.02.2022г. до 25.06.2023г.

• че ищецът е заплатил на ответника сумата от 120, 59 лв., представляваща сума начислена от ответника по процесния договор въз основа фактура от 05.08.2023г.

Основният спор между страните се свежда до това дали ответникът правомерно е отказал да приведе устройството в съответствие с договора, а оттам и дали за ищеца е възникнало правото да развали договора по при усл. на чл. 33, ал. 4 ЗПЦСЦУПС. Отговорът на този въпрос е предпоставен от установяването на това дали уврежданията по дисплея на телефона се дължат на неправилна експлоатация на апарата, както поддържа ответникът.

Установяването на действителната причина за повредата налага специални знания, поради което по делото е допусната и приета без възражения съдебно-техническа експертиза. От същата става ясно, че увреждането на процесния телефон се изразява в дефектиране на дисплея в района на сгъване, изразяваща се в отлепване на слоеве и прекъсване на Dynamic Amoled матрицата, при което екранът изгасва и става изцяло неизползваем, като функционира единствено предният екран на апарата. Разяснено е, че принципно такива увреждания могат да настъпят както при обичайна (нормална) експлоатация с устройството, така и при външно (механично) въздействие. При извършеното от вещото лице изследване на апарата с електронен микроскоп не са установени удари или „язви“ по най-горния слой на гъвкавия екран или каквито и да било следи от деформации по корпуса. При визуалното му изследване не са установени никакви необичайни белези от удар или физическа деформация, които биха могли да причинят констатираните увреждания, не се установява и огъване на корпуса или други физически деформации на корпусната част. По тези съображения е прието, че в конкретния случай уврежданията са настъпили при нормалната експлоатация с устройството, а не се дължат на външни (механични) причини. Експертът е уточнил и това, че се касае за значително иновативна технология, която търпи своето усъвършенстване, а израз на това са известни на вещото лице оплаквания и на други клиенти, получили сходни увреждания.

При липсата на каквито и да било доказателства, които да поставят под съмнение достоверността на експертизата, същата следва да се кредитира като достоверна, обективна и убедителна.

Ето защо следва да се приеме, че ответникът неправомерно е отказал да приведе устройството в съответствие, поради което в полза на ищеца е възникнало правото да развали договора за продажба, което е упражнил на 23.07.2023г. (видно от заявление от 23.07.2023г. - л. 28-29).

С оглед развалянето на договора, в тежест на ответника е възникнало задължение да възстанови на ищеца заплатената цена на устройството след неговото получаване или при представяне на доказателства за изпращането му (чл. 36, ал. 4 ЗПЦСЦУПС), ведно с разходите за неговото връщане (чл. 36, ал. 3, изр. 3 ЗПЦСЦУПС).

Обстоятелството, че платената от ищеца цена е в размер на 2050, 03 лв., както и това че същият е върнал на ответника устройството, също са отделени като обстоятелства, които са безспорни между страните. От приложения платежен документ (л. 37) се установява, че ищецът е извършил и разходи в размер на 8, 24 лв. за връщане на устройството, които също подлежат на възстановяване от ответника съгласно чл. 36, ал. 3, изр. 3 ЗПЦСЦУПС.

По изложените съображения, предявените искове за сумата от 2050, 03 лв., представляваща подлежаща на връщане цена по разваления договор и за сумата от 8, 24 лв., представляваща разходи за връщане на устройството се явяват основателни и като такива следва да се уважат.

Основателен е и искът за връщане на платената от ищеца сума в размер на 120, 59 лв. (самото плащане също е безспорно между страните съгласно определение от 09.01.2024г.), начислена от ответника въз основа фактура от 05.08.2023г., тъй като към датата на плащане между страните не е съществувало облигационно отношение, по което да е извършено плащането, а оттам – сумата се явява получена от ответника без основание по смис. на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

С оглед акцесорния характер на претенциите се явяват основателни и предявените искове за мораторна лихва в размер на 18, 67 лв., дължима за периода от 08.08.2023г. до 04.09.2023г. върху подлежащите на възстановяване вноски и в размер на 1, 05 лв., дължима за периода от 09.08.2023г. до 04.09.2023г. По делото е установено възникването на описаните по-горе главни задължения, а от приложеното съобщение (л. 36) е видно, че на 05.08.2023г. ответникът е получил покана за заплащане на главниците, поради което е осъществен фактическият състав на вземанията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По изложените съображения предявените искове се явяват основателни и като такива следва да се уважат изцяло. При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът за сторените от него разноски, както следва: 87, 90 лв. – държавна такса, 66 лв. – разноски в обезпечителното производство и 540 лв. – разноски за експертиза. На основание чл. 38, ал. 1 ЗА в полза на адв. В. Б. К. следва да се присъди сумата от 600 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от същия безплатна адвокатска помощ на ищеца. Неоснователно е искането на ищеца за присъждане на разноски за платени банкови такси, тъй като нямат характера на съдебни разноски. Неоснователно е и искането за присъждане на адвокатското възнаграждение за разликата над сумата от 600 лв. до пълния претендиран размер от 2210 лв., предвид това, че делото не се отличава със значителна фактическа и правна сложност. Представената методология, по която наетото от ищеца адвокатско дружество формира хонорарите си не обвързва нито ответника, нито съда, поради което е ненужно да се обсъжда по същество.

Воден от горното, съдът