Решение № 819 от 25.11.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 248/2025 г.

С Присъда от 18.11.2024г., постановена по НОХД № 3433/2024 г., НО, 14-ти състав на Софийски Районен съд, е признал подсъдимия К. А. П., с ЕГН ••••••••••, българин, български гражданин, неженен, осъждан, средно- специално образование, работи в Англия в склад за стъкла, живущ в гр. София, ул. ••••••••, настоящ адрес в Англия – KIRBY-IN-ASHFIELD, 1 GLENSIDE, NOTTINGHAM, NG17 7HE, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 15.04.2023 г., около 11.50 часа, в гр. София, на бул. „Княз Александър Дондуков“, в близост до спирка на МГТ „Бяло море“ в посока център, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 от Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от ЗКНВП, вр. чл. 30 от ЗКНВП, държал високо рискови наркотични вещества - метамфетамин с нето тегло 0, 46 грама, със съдържание на активно действащ компонент метамфетамин 62 %, на стойност 11, 50 лева и амфетамин с нето тегло 0, 61 грама, със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 4%, на стойност 18, 30 лева, като държаните наркотични вещества са на обща стойност 29, 80 /двадесет и девет лева и осемдесет стотинки/ лева, като метамфетамина и амфетамина, са поставени под контрол в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като случая е маловажен - престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 вр. чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000, 00 лева. ПРИСПАДНАЛ е на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което К. А. П. /със снета по делото самоличност/ е бил задържан по настоящото дело по реда на ЗМВР и по реда на НПК. Със същата присъда съдът Е ОТНЕЛ в полза на държавата, на основание чл.354а, ал.6 от НК, предмета на престъплението – веществените доказателства по делото и е постановил същите да бъдат УНИЩОЖЕНИ след влизане на присъдата в сила. ОСЪДИЛ е подсъдимия К. А. П. /със снета по делото самоличност/, на основание чл.189, ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СДВР сумата от 123, 57 лева, представляваща направени разноски по делото в досъдебната фаза на процеса В законоопределения срок са постъпили въззивна жалба и допълнение към същата от адв. Д. Р. от САК – защитник на подсъдимия К. П.. В жалбата се излагат съображения, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. В допълнението към жалбата се сочи, че мотивите на районния съд са идентични със съдържанието на обвинителния акт, като липсва необходимия анализ на доказателствата по делото, както и отговор на възраженията на защитата, което по своята същност представлява процесуално нарушение, а именно липса на мотиви. Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на оправдателна такава или връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция. В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, но с оглед разпоредбата на чл.329, ал.2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което не се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително. Неговият защитник – адв. Р. поддържа депозираната жалба и допълнението към нея по изложените в същите съображения, като отново акцентира върху липсата на мотиви, която според него е довела до невъзможност за подсъдимия да разбере причините за осъждането. Прокурорът счита, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена. Намира, че доколкото се касае за формално престъпление, първоинстанционният съд е изложил в необходимата степен мотивите си относно авторството на деянието и неговата доказаност. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Настоящият състав счита, че при провеждане на първоинстанционното съдебно производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, което е довело, както до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия П., така и на страните, изразяващо се в следното: На 22.04.2024 г. съдът е провел разпоредително заседание, в което е насрочил делото по реда на глава XX от НПК и е определил дата за съдебно заседание 22.05.2024 г. На посочената дата (22.05.2024 г.) съдът е дал ход на делото, снел е самоличността на свидетелите, след което е протоколирано определение „продължава хода на съдебното следствие“. Непосредствено след това е пристъпил към разпит на явилите се свидетели. Следващото съдебно заседание, което е и последно, проведено на 18.11.2024 г., съдът е дал ход на делото, продължил е съдебното следствие, изменяйки хода на същото, пристъпил е към изслушване и приемане заключение на физико-химична експертиза и е провел разпит на свидетел. След това е приканил подсъдимия да даде обяснения, но последният е отказал. Предвид липсата на доказателствени искания съдът е обявил, че приключва съдебното следствие и е пристъпил към съдебни прения и прочитане на присъда. Видно от протоколите от проведените о.с.з. пред СРС, след приключване на разпоредителното заседание съдът не е дал ход на съдебното следствие и не го е провел по правилата на чл.276, ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК, както и на чл.277, ал.1 от НПК. Дори да се приеме, че липсата на протоколирано определение „дава ход на съдебното следствие“ се дължи на технически пропуск при изготвянето на протокола, то този пропуск не би могъл да бъде саниран, доколкото съдът не е спазил процедурата по горепосочените правила на чл.276, ал.1, ал.2, и ал.3 и чл.277, ал.1 от НПК, а именно съдебното следствие да започне с доклад от председателя на състава, в който се посочат основанията за образуване на съдебното производство, след което да се даде възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в обвинението, председателят на състава да запита подсъдимия разбрал ли е в какво се обвинява, като бъде поканен да даде обяснения по обвинението. В настоящия случай обаче, освен, че липсва нарочно определение за даване ход на съдебното следствие, то липсва и докладване на внесения обвинителен акт, липсва излагане на обстоятелства от прокурора, както липсва и запитване към подсъдимия дали разбира обвинението, съответно не му е дадена възможност да даде обяснения по това обвинение. Директно е пристъпено към събиране на доказателствата и едва след изчерпването им е дадена възможност на подсъдимия да даде обяснения. В случая липсва цял един етап от производството пред първата инстанция. Съдът е следвало да съобрази и изпълни задълженията си по чл.276 от НПК и едва тогава да пристъпва към разпит на свидетелите. По този начин първостепенният съд е лишил подсъдимия от възможността да получи разяснения по обвинението, чрез доклада на председателя на съдебния състав и от прокурора, както и от правото му, възведено в чл.277 ал.1 от НПК да даде обяснения. Налице е особено съществен пропуск съдът да съобрази и изпълни правомощията си по чл.276, ал.1-3 от НПК, за което нарушение на процесуалния ред на провеждане на съдебното следствие не може да се приеме, че евентуално е било отстранено чрез впоследствие предоставената възможност на подсъдимия да даде обяснения. Недопустимо е събиране на гласни доказателства без да бъде даден ход на съдебно следствие и без изначално да е докладвано обвинението с даване на първоначална възможност за обяснение на подсъдимия по така внесения обвинителен акт. Това нарушение е могло да бъде избегнато единствено чрез спазване на процесуалния ред, установен в чл.276, ал.1-3 и чл.277, ал.1 от НПК. Поради изложените съображения настоящата инстанция намира, че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд е допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК. „По този начин съдът е лишил подсъдимия от процесуалните му права на участие по делото… (Реш. № 166 от 25.11.2020г. по н.д. № 642/2020г., ІІ н.о. на ВКС), като „Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като засягат правата на подсъдимите, на защитниците им (по доклада), а така също и на прокурора, защото е била отнета възможността му да даде разяснения по чл. 276, ал. 2 от НПК“ (цит.реш.). Така посоченото процесуално нарушение въззивният съд не може да отстрани сам. Същото е довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия по делото, засяга като цяло и правата на страните в процеса, съответно обуславя необходимост от отмяна на първоинстанционната присъда само на това основание, поради което обсъждането на доводите по същество, изложени от страните, се явява безпредметно, доколкото се налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. С оглед гореизложеното и на основание и на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 от НПК, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав,