Решение № 273 от 21.6.2016 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 348/2015 г.

Производството по чл.29, ал.1 ТЗ във вр. с чл.124 ГПК е насочено към установяване порок на самото вписване (като охранително производство) или несъществуване на вписаното обстоятелство и цели в крайна сметка заличаване занапред на вписаното обстоятелство. Затова при тези искове проверката се разпростира единствено върху валидността и/или законосъобразността на вписването. Процесните вписвания са извършени в резултат на подадено от представляващо „Хайдушки поляни” ООД лице заявление А4 с вх.№ 20080707085543, въз основа на валидно взети решения на едноличния собственик на дружеството, а след приемането на новия съдружници - и на общото събрание, вследствие на които са възникнали процесните, подлежащи на вписване обстоятелства. С оглед безспорността на взетите решения, както и липсата на твърдения за нищожността им, вписването на произтичащите от тях обстоятелства не би могло да се определи като вписване на несъществуващи обстоятелства, предвид съдържащото се в ТР № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС тълкуване на това понятие. Съгласно ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 на ОСГК на ВКС, вписване на несъществуващо обстоятелство по смисъла на законовата разпоредба на чл.604 ГПК е налице в две хипотези: 1.Вписване на обстоятелство, за възникването на което съгласно закона, следва да произтича от решение на орган на търговско дружество, без такова решение в действителност да е било взето - неистинско удостоверяване и 2. Вписване на обстоятелство, което действително е възникнало с решение на дружествен орган, но по-късно по исков ред е установена нищожността му. Следователно за успешното провеждане на иска по чл. 29 от ЗТР, следва да бъде установено изначално порочно вписване на обстоятелствата. От изложеното е ясно преди всичко, че вписването на процесните обстоятелства не попада в описаните хипотези. Напротив, безспорна е валидността и на двата договора, сключени между страните, за прехвърляне на дружествени дялове от капитала на „Хайдушки поляни" ООД, както и на решенията, предхождащи и следващи тези договори, свързани с промените в състава на дружеството и дружествения договор. Поддържаният от ищеца довод за несъществуване на вписаните обстоятелства се извежда от твърдението за разваляне на договорите, както и на обратно действие на развалянето, /посочено в исковата молба като „последици от това разваляне“/. Обратното действие на развалянето по смисъла на чл.88 ЗЗД, обаче е неприложим о за вписванията в търговския регистър и не води до изначалното им опорочаване. Това означава, че дори развалянето на договорите за прехвърляне на дружествените дялове да бе установено по надлежния ред, то отпадане то на основанието за вписването с обратна сила, поради разваляне на договори за прехвърляне на дружествени дялове, не се вмества в хипотез ата на чл. 29 от ЗТР и не води до определяне на вписаните обстоятелства като несъществуващи. Ето защо, искът с правно основание чл. 29 от ЗТР във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК е неоснователен. Ответното дружество претендира присъждане на разноските, направени по делото, което искане, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдът намира за основателно за сумата 1000 лева. – адвокатско възнаграждение. Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 29 ЗТР