Решение № 6169 от 6.6.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 682/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 83, ал. 5 и ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия / ЗОБВВПИ /. Образувано е по жалба на А. С. Я. с [ЕГН], срещу постановен от Началника на РУ Провадия към ОД на МВР Варна Отказ рег. № 324000-2281/27.02.2025 г. за издаване на разрешение за придобиване на 3 броя дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и 2 броя с нарезна цев за ловни цели, с който на осн. чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ е отказано издаване на жалбоподателя Я. на разрешение за придобиване на 3 броя дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и 2 броя с нарезна цев за ловни цели. Жалбоподателят счита оспорения отказ за незаконосъобразен като издаден при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. По-конкретно твърди, че не отговаря на изискванията на чл.59, ал.1 от АПК, тъй като липсвали мотиви. Сочи, че с оспореният отказ не била констатирана липса на необходими документи, от което можело да се направи извод, че органът е приел наличните такива за достатъчни. Твърди, че в оспореният отказ било посочено Решение №370/30.12.2024 г. по гр. д. №1560/2024 на Районен съд Провадия, от което се установявало, че била отхвърлена молбата на П. С. за защита от домашно насилие по ЗЗДН – районния съд Провадия обезсилил издадената в полза на П. А. С. заповед №22/28.11.2024 г. за незабавна защита, с която била наложена мярка за закрила. Сочи се, че компетентния орган не бил съобразил цитираното в оспорения отказ Решение №370/30.12.2024 г. по гр. д. №1560/2024 г. на Районен съд Провадия, което било влязло в законна сила към датата на депозиране на заявлението за издаване на разрешително за придобиване на 3 бр. дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев и 2 бр. нарезно оръжие. Твърди, че с обратна сила били отменени всички действия извършени спрямо жалбоподателя по повод на подадената от П. С. молба за защита от домашно насилие, респективно според посоченото решение, той никога не бил обект на санкционни действия. С тези мотиви се твърди, че незаконосъобразно административният орган приел, че са налице предпоставките на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, поради което се иска от съда да отмени обжалвания отказ. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В депозирана молба, чрез адв. Н. и адв. Г. изразява становище по съществото на спора, с което поддържа подадената жалба. Ответникът – Началника на РУ Провадия към ОД на МВР Варна, чрез пълномощник гл. юрисконсулт Г., отправя искане за отхвърляне на жалбата както неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата по която е образувано настоящото производство е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Установено е от фактическа страна следното: На 28.11.2024г. по гр. д. № 1560/2024 г., Районен съд Провадия е издал заповед за незабавна защита № 22, с която жалбоподателят А. Я. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. А. С.. Заповедта е постъпила в РУ-[населено място] на същата дата. С влязло в сила на 7.01.2025 г. решение № 370/30.12.2024г. по гр. д. № 1560/2024г. на Районен съд Провадия е отхвърлена молбата на П. С. за защита от домашно насилие по ЗЗДН и е обезсилена издадената в нейна полза Заповед за незабавна защита № 22/28.11.2024 г. На 29.01.2025 г. А. Я. е подал до началника на РУ Провадия заявление за издаване на разрешително за придобиване на 3 бр. гладкоцевно огнестрелно оръжие и 2 бр. с нарезна цев. Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка, при което мл. ПИ КОС при РУ Провадия издал Докладна записка рег. №324р-5202/25.02.2025 г. При проверката било установено, че на А. Я. е издадена от РС-Провадия заповед за незабавна защита №22/28.11.2024 г., с която е наложена мярка за закрила, а именно да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. А. С.. Посочено е, че Я. е представил посоченото решение № 370/30.12.2024 г. по гр. д. №1560/2024 г. на Районен съд Провадия. Изготвен е Констативен протокол от 11.03.2025 г. от служителя на РУ Провадия, който е извършил проверка на адрес [населено място], [улица]. При проверката е установено, че А. Я. е създал условия за съхранение на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси в дома си по постоянен адрес. Посочено е, че на вторият етаж в антре – склад в къщата е монтирана метална каса, която е снабдена с един брой секретно заключващо устройство и същата е закрепена неподвижно към стената. Съгласно Справка рег. №324р-6291/11.03.2025 г. на инспектор Я. Я., след извършена справка в информационните масиви на МВР е установено, че срещу А. Я. има регистрирана преписка ЗМ 2138/2008 г. по описа на РУ Провадия за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК, за което му е наложено условно наказание 4 м. лишаване от свобода с три години изпитателен срок. Посочено е, че няма данни лицето да поддържа близки, приятелски взаимоотношения с криминално проявени лица и лица склонни към извършване на противообществени прояви. В съставената от мл. ПИ К. К. С. рег. №324р-6269/11.03.2025 г. е посочено, че няма данни Я. през последните три години задължително да е настаняван в лечебни заведения по Глава пета, раздел ІІ от Закона за здравето или да е лекуван за употреба на наркотични вещества. Посочено е още, че лицето има наложена Заповед за незабавна защита № 22/28.11.2024 г. на Районен съд Провадия, която е обезсилена с решение № 370/30.12.2024 г. по гр. д. № 1560/2024 г. на Районен съд Провадия. Отразено е, че срещу Я. има регистрирана ЗМ № 2191/2024 г. по описа на РУ Провадия, който е изпратен в ТО- Провадия към РП Варна с мнение за образуване на ДП срещу лицето за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.5а от НК. Констатирайки, че спрямо заявителя Я. е наложена през последните три години мярка за защита по ЗЗДН със заповед за незабавна защита № 22 от 28.11.2024г. на Районен съд Провадия, началникът на РУ Провадия приема наличието на основанието по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за да постанови обжалвания отказ за издаване на исканите разрешения за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси, който е на Я. на 28.02.2025 г., а жалбата до съда е подадена чрез адм. орган на 14.03.2025 г., видно от приложеното на л.10 от делото известие за доставяне. При така установените факти, правните изводи на съда са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. В случая, оспореният отказ е издаден от Началника на РУ Провадия, поради което настоящият състав на съда намира, че той е издаден от компетентен орган и представлява валиден адм. акт. Оспореният индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, като в него се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК – посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Жалбата не съдържа конкретни доводи за допуснати процесуални нарушения, съответно при извършената от съда проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При извършената преценка за съответствие с приложимия материален закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби. Хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, посочена и в оспорения адм. акт предвижда, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. Мерките за защита от домашно насилие по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1, вр. чл. 12 и чл. 6 от ЗАНН, а са мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. При наложена такава мярка за защита както е в случая, изпълнено се явява основанието по чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред по който мярката е наложена е ирелевантен - законодателят не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на оспореният акт. В тази връзка, единственото въведено от закона материално-правно условие се състои в това, от налагането на мерките по ЗЗДН до произнасянето на адм. орган по заявеното пред него искане да не е изтекъл тригодишен срок. В хипотезата на чл. 58, чл. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, която изисква на лице спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН да не се издава, респективно да се отнема издаденото разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие и разрешението за съхранение. В този смисъл, самият факт за налагане на мярката в посоченият срок се явява достатъчно основание за постановяване в процесния случай на отказ за издаване на разрешение. По делото е установено, че към датата на постановяване на отказа - 27.02.2025 г., спрямо жалбоподателя е била наложена на 28.11.2024 г., т.е. в тригодишния срок, конкретна ограничителна мярка по издадената от РС Провадия заповед № 22, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН Я. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П. С.. При наличието на така издадена заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН и наложена със същата мярка за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН, обстоятелствата за нейната последваща отмяна или обезсилване са ирелевантни за правилното прилагане на разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ – както вече бе посочено, достатъчно е мярката да попада в тригодишния срок за да е налице законовото основание да се откаже издаването на разрешително за придобиване на огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Неоснователно в тази връзка е възражението в жалбата, че предвид изхода на спора по гражданското дело, правните последици на заповедта за незабавна защита били заличени с обратна сила. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗЗДН, заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда. Следователно, още с издаването й на 28.11.2024 год. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до 07.01.2025 г. (влизането в сила на решението от 30.12.2024 г., с което молбата на С. е отхвърлена и заповедта за незабавна защита е обезсилена). С обезсилването на заповедта, Районен съд Провадия е прекратил нейното действие занапред, като възникналите въз основа на нея обществените отношения запазват действието си в периода от 28.11.2024 г. до влизането в сила на решение №370/30.12.2024 год., т.е. обезсилването на заповедта не заличава мярката. В този смисъл е и многобройната съдебна практика – решения по адм. дела № 5146/2023 г., № 2452/2024 г., № 12063/2024 г., № 5/2025 г., всички по описа на Върховния административен съд. По отношение целта на закона: Решението е съответно на целта на закона, противно на твърдението на оспорващия. ЗОБВВПИ е нормативен акт, който регулира обществени отношения свързани с дейности с общоопасни средства, поради което една от важните му цели е да бъде ограничен рискът за безопасността на живота и здравето на хората. Едно от средствата за постигане на тази цел е постановяването на отказ за издаване на разрешение в случаите на съществуващи в законово определения период данни за домашно насилие, констатирани с издаден по съответния законов ред акт, още повече като се има предвид, че дейността свързана с огнестрелно оръжие е източник на повишена опасност, поради което същата е поставена от държавата под специален разрешителен режим, като изрично регламентираните в специалния ЗОБВВПИ ограничения не подлежат на разширително тълкуване. По тези съображения и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт, настоящият състав на съда не констатира пороци съставляващи основания по чл.146 от АПК за отмяната му, поради което оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на делото разноски на жалбоподателя не се дължат, съответно ответника има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквато претенция е своевременно заявена - в полза на ОД на МВР Варна, следва на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Мотивиран от горното, съдът