Решение № 223 от 19.7.2023 г. на Районен съд - Карлово по дело № 1296/2022 г.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член 49, ал.1 вр. с чл. 45, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Ищецът Т. И. К. с ЕГН •••••••••• от село К., област П., улица „Б.К.“ ••• твърди, че на 12.09.2022 г. ищецът отишъл до магазин за авточасти, който се намирал в гр. К., ул. „Д.“. Отивайки до магазина, видял, че отвън до самия магазин има спряла кола до която лежи куче, което било средно на големина, черно и имало марка на ухото. Ищецът, докато влизал през вратата на магазина, бил ухапан от въпросното куче по лявата подбедрица, без да има обяснения за причината - нито дразнил кучето, нито правил каквото и да е друго, което да раздразни или предизвика по някакъв начин животното. На случилото се станали свидетели работещите в магазина, които обяснили на ищеца, че кучето от известно време се върти в квартала. Ищецът бързо отишъл при лекар, ••• И. Д., който му оказал необходимата помощ. За посещението му при лекаря бил издаден амбулаторен лист № ••••••• от 12.09.2022 г., 10: 10 часа. Лекарят констатирал наличие на разкъсно-контузна рана на лява подбедрица с неправилна форма и размер около 2-3 см, оскъдно кървяща. Раната била обработена, като по преценка на лекаря, не било необходимо поставяне на инжекция против тетанус, тъй като през месец май на ищеца била поставена такава заради ухапване от кърлеж и все още имала действие. На същата дата 12.09.2022 г. на ищеца било издадено и медицинско свидетелство за пред съд, в което било описано усТ.веното при прегледа му. В продължение на около 20 дни след ухапването, ищецът изпитвал болка в левия крак при движение и стъпване на него, което му пречело да върши ежедневните си работи. Ищецът живеел в село К., което както било ноторно известно на съда, било засегнато изключително сериозно от наводнение. Имотът на ищеца имал нужда от разчистване, но физическата работа го натоварвала допълнително, което му причинявало болки и неудобства от причиненото ухапване от куче. Ищецът имал и лозе, което било в период на бране на грозде, но отново физическите неудобства се причинявали като последица от ухапването, което получил. Към предявяване на иска – 05.10.2022 г. раната почти заздравяла, като било необходимо смяна на превръзки, третиране с различни средства за промиване, но все още имало синина и ищецът чувствал мускула на лявата си подбедрица, където било ухапването „като буца“. Вследствие на причинения деликт, ищецът изпитвал не само физическа болка и неудобството, и дискомфорта в ежедневието, но също така ухапването от кучето му причинило и стрес, паника, болки и страдания. Кучето, което ухапало ищеца било безстопанствено, било маркирано (имало чип), но ответната О. не предприела необходимите мерки за овладяване на популация от бездомни кучета. В тази връзка било налице бездействие от страна на О. К., която вследствие на неизпълнение на законово въведени задължения, с бездействието си допринесла за причиняване на процесния деликт. Всичко това правело поведението на О. К. противоправно, тъй като бездействието й било последица от неизпълнение на нормативно задължение за действие. В Глава Пета от Закона за защита на животните били предвидени редица задължения на общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона била подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвиждал, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл.41 - чл.47 от ЗЗЖ). В настоящия случай дори и да се приемело и докажело, че О. К. извършила кастриране и чипиране на кучето, което ухапало ищеца, то това действие не било достатъчно, за да се приеме, че ответникът изпълнил нормативните си задължения въведени от Закона за защита на животните. Прочитът на законовата уредба сочел по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор била именно настаняването на кучетата в приюти - чл.41, ал.1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допускало кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл.47, ал.3 от ЗЗЖ. В решение № 488 от 07.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 988/2010г., IV г.о. се приемало, че когато О.та не предприеме предписаното от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, то тя дължи обезщетение. В този смисъл било и решение № 383 от 27.07.2010г. на ВКС по гр.д. № 424/2009г. IV г.о. Счита, че всичко изложено основава правния му интерес да потърси защита на правата си по съдебен ред, както и да успее поне косвено да накара общинските власти да изпълнят задълженията си, произтичащи от действащото законодателство, тъй като в подобен случай можело на негово място да бъде дете или възрастен човек, или самото ухапване да причини много по-големи вреди за здравословното и психическото състояние на ухапания МОЛИ съда да посТ.ви решение, с което да осъди О. К., ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление: град К., област П., улица „П.С.“ •••, законен представител Е.К. да му заплати сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес и уплаха в резултат на ухапване от безстопанствено куче на 12.09.2022 г. в град К., улица „Д.“ •••, ведно със законната лихва върху главницата счиТ. от датата на увреждането - 12.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноските по делото. Ответникът О. К., ЕИК •••••• със седалище и адрес на управление: град К., област П., улица „П.С.“ •••, законен представител Е.К. оспорва иска. Счита предявения иск за процесуално недопустим по следните съображения: Сочи, че съгласно чл. 50 от ЗЗД „За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.“ Съгласно чл. 47 от Закона за защита на животните, кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват и ваксинират срещу бяс. Предоставят се безвъзмездно на лица, които желаят да ги отглеждат като компаньони, и се регистрират по чл. 174 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Кучетата, за които не се явят лица които желаят да ги отглеждат, се маркират и се настаняват във временни приюти, определени от съответния О.С., или се връщат по местата, от които са взети. Кучетата са под надзора и грижите на общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл. 49 и 50 от ЗЗЖ. С оглед на гореизложеното, за да бъдела ангажирана деликтна отговорност за вреди причинени от такова куче, следвало искът да бъде насочен срещу този, под чийто надзор действително последното се намира, с оглед алтернативно изброените възможности, в посочената правна норма. На територията на О. К. имало безстопанствени кучета под надзора на О. К., такива, за които НПО „Д.“ - организация за защита на животните и доброволци заявили желание да се грижат, също така и не малко на брой животни, които били маркирани с ушна марка от съседната О. Сопот, но по някакви причини, животните се намирали на територията на О. К.. От изложеното в исковата молба, а именно описанието на куче, средно на големина, черно и с ушна марка, без посочен номер, по никакъв начин не давало възможност за идентификация на кучето, както и не се усТ.вявало, че последното е под надзора именно на О. К.. От представените доказателства към исковата молба, също не се представяло нито едно в подкрепа на твърденията на ищеца, като дори не се твърдяло и да е подаван сигнал до О.та за залавяне на кучето, с оглед евентуалната му идентификация. Гореизложеното не давало възможност да се усТ.ви дали О. К. е надлежната пасивно легитимирана страна. Последното водело и до сериозно затруднение и ограничаване правото на защита на ответната О.. По основателността: Съгласно законовата уредба, О. К. предприела всички необходими действия по овладяване популацията на безстопанствени кучета. С докладна записка вх. № •••••• г., ••• на О. К. внесъл в О.С. К. проект на „••••••• на О. К. 2021 - 2025 г.“, както и план за действие. Последната била изготвена в изпълнение на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ, като била съобразена с Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Р.Б.. Целените промени, които се очаквали вследствие на изпълнение на мерките по програмата и обработването на безстопанствените кучета били: Повишаване безопасността на гражданите; Регистрация, събираемост на таксите за домашни кучета и стимулиране на кастрацията им за трайното решаване на проблема и овладяване на притока на нежелани животни от дома към улицата; Мониторинг върху популацията на безстопанствените кучета; Намаляване на социалното напрежение; Утвърждаване на европейските критерии за третиране на животните. С решение № 480, взето с протокол № 23 от заседание на О.С. К., проведено на 27.05.2021 г., програмата била приета и било възложено на К. на О. К. да организира нейното изпълнение. Същата била достъпна на официалния интернет сайт на О. К. в раздел „О.С.“>“••••“. Срокът за изпълнението й бил до приемане на нова, като се работело по метода „•••“, както било посочено на стр. 13 от програмата, при спазване на забраната, съгласно чл. 48 от ЗЗЖ, а именно не се допуска връщането на кучетата по чл. 47, ал. 3 в дворове на детски ясли и градини, училища, болници и в близост до площадки за игра на деца. С докладна записка № •••• г., ••• на О. К. внесъл в О.С. К. предложение за приемане на Наредба за отмяна на •••• в О. К., приета с решение № 370, взето с протокол № 22 от 26.02.2009 г., предвид настъпилите изменения в законовата уредба, уреждащи вече материята на ниво закон. С решение № 690, взето с протокол № 30, от заседание на О.С. К., проведено на 16.12.2021 г., била приета Наредба за отмяна на •••• в О. К., приета с решение № 370, взето с протокол № 22 от заседание на О.С. - К., проведено на 26.02.2009 г., с единствен текст, както следва: „§1. Отменя Наредба за регистриране и стопанисване на кучета в О. К., приета с Решение № 370, взето с Протокол № 22 от заседание на О.С. - К., проведено на 26.02.2009 год.“ Също така, в изпълнение на своите задължения, О. К., съгласно утвърдения от О.С. бюджет за посочената дейност, сключила договори с лица, отговарящи на законовите изисквания за залавяне и транспортиране на безстопанствени кучета до ветеринарна клиника. Лицата преминали обучение съгласно изискването на чл. 42, ал. 3 от ЗЗЖ, а именно членовете на екипите за залавяне на безстопанствени животни да са преминали курс за обучение за защита и хуманно отношение към животните. Разполагали с автомобил, за транспортиране на заловените кучета, отговарящ на нормативните изисквания. Сключени били договори с № 64 от 14.05.2021 г. и № 115 от 15.06.2022 г. с „Т.“ ООД, клиника, регистрирана съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), за извършване на ветеринарномедицински дейности (кастрация, външно и вътрешно обезпаразитяване, ваксинация срещу бяс) на безстопанствените кучета. О. К. поддържала регистър по чл. 54 от ЗЗЖ, на кучетата по чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ- кастрирани, обезпаразитени и върнати по места. Залавянето на кучетата се извършвало по утвърден график, но също така и по сигнал на граждани за агресивни кучета, без собственик, който да ги съпровожда. За изпълнение на програмата, ••• на О.та давал отчет на изпълнителния директор на Б.А.Б.Х., чрез О.Д.Б.Х., съгласно чл. 40, ал. 4 от ЗЗЖ и приетата програма. За решаване на проблема с безстопанствените кучета и затварянето им в приют, ••• на О. К. внесъл докладна записка с вх. № 94-00-1334/1/ от 21.03.2022 г. до О.С. К.. Предложението било мотивирано със сключения договор с ветеринарна клиника, желание от страна на НПО „Д.“ и доброволци да се грижат за кучетата и предвид липсата на подходяща сграда, общинска собственост, в която да се настаняват временно агресивните и кастрираните безстопанствени кучета за следоперативно възсТ.вяване. Предложението било прието и с решение №766, взето с протокол № 34 от заседание на О.С. К., проведено на 31.03.2022 г. ••• на О. К. бил оправомощен да предприеме необходимите действия пред О.У. на област П. за мотивирано сТ.вище и процедиране на искането за иницииране на промяна в собствеността върху сграда с идентификатор ••••••••, с площ 172 кв. м, с функционално предназначение: селскостопанска сграда, брой етажи: 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ••••• по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. К., находяща се на адрес: област П., О. К., гр. К., п.к. ••••, бул. „О.“, с предоставени права за управление на МЗГХ, БАБХ, ОДБХ - П., предмет на акт за публична държавна собственост № 9457 от 11.10.2017 г., която се използвала за изолатор за временен престой на безстопанствени кучета, но вече не се използвала по предназначение, да бъде предоставена в собственост на О. К., за приспособяването й за приют. В изпълнение на взетото решение била проведена кореспонденция с Министерство на земеделието, чрез О.У. на Област П. за безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху посочената сграда, в полза на О. К.. С писмо изх. № 06-153/21.07.2022 г. от М.З., адресирано до Областния управител и К. на О. К., било изразено отрицателно сТ.вище по направеното искане, тъй като имотът не бил с отпаднала необходимост и се използвал за нуждите на О.Д.Б.Х. (ОДБХ) - П., за осигуряване на официалния контрол в О. К.. В имотът се осъществявала и ежедневната работа на служителите на ОДБХ - П., осъществяващи официалния контрол в О. К. на животновъдни обекти и на обекти по обществено хранене - магазини, ресторанти и производствени предприятия. Предвид направения отказ, след всички предприети от О. К. действия, последната все още не разполагала с приют, поради липсата на подходяща сграда. Във връзка с предписаните от ЗЗЖ задължения, О. К. си сътрудничела и с организации за защита на животните, като същите вземали участие както при извършване на проверки по сигнали и такива по график, така и участвали при преброяване на безстопанствените кучета на територията на О.та. С оглед на гореизложеното, счита че О. К. предприела всички необходими мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, съгласно своите правомощия и определения й бюджет за дейност 878 „•••••“ за 2022 г. в размер на 33 000 лева, а за 2021 г. - бюджет в размер на 23 874 лева, за което прилага справки. С оглед на гореизложеното и съгласно съдебната практика, на която и ищецът се позовал „Когато О.та не предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, О.та не дължи обезщетение.“ - решение № 488 от 07.02.2012 г. по гр.д.№ 899/2010, ВКС, IV г.о. По отношение на твърдението, че ищецът изпитвал затруднения при разчистване на имота му в с. К., засегнато от наводнението на 02.09.2022 г. сочи, че с решение на О.С. К. № 977, взето с протокол 42 от заседание, проведено на 20.09.2022 г., било взето решение за създаване на Обществен съвет за управление на даренията за подпомагане пострадалото от наводненията население на О. К., с което били определени представители на кои институции и пострадали от наводнението села да бъдат включени и били приети правила за дейността на обществения съвет. Поради невъзможност от страна на Р.С. „П.Б.З.Н.“ гр. К. да осигури свой представител в обществения съвет, било прието решение № 1003, с протокол 43 от заседание, проведено на 07.10.2022 г. за изменение на предходното, като представителят бил заменен с представител на Първа инвестиционна банка - клон К.. След определяне на представителите на пострадалите от наводнението населени места, съгласно изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, а именно чрез общо събрание на населението, с решение на О.С. К. № 1012, взето с протокол 44 от заседание, проведено на 18.10.2022 г., бил определен поименният състав на обществения съвет. Предвид обсъжданията на заседанията на обществения съвет и с оглед по-справедливото, прозрачно и безпристрастно разпределение на средствата според степента на увреждане на имотите, с решение № 1020, взето с протокол № 45 от заседание, проведено на 27.10.2022 г. на О.С. К., била създадена временна комисия за окончателен оглед и опис на щетите, нанесени от бедствието на 02.09.2022г. в селата Б., К., С. и В.. След представяне на доклада на временната комисия с вх. № 07-00- 128(1)/09.11.2022 г. и приложените списъци с пострадали към него за всяко населено място, било проведено заседание на обществения съвет на 11.11.2022 г., на което били взети решения за разпределяне на средствата от дарения на пострадалите от наводнението, според 5 критерия, съобразно степента на увреждане на имотите. Пострадалите от наводнението в село К. били разпределени в категории 2, 3, 4 и 5. Протоколът за взетите решения на заседанието и списъците с направеното разпределение, според петте критерия от обществения съвет, бил внесен за разглеждане от О.С. К.. С решение № 1034, взето с протокол 46 от заседание на О.С. К., проведено на 16.11.2022 г., предложението на обществения съвет и направеното разпределение било прието. Видно от представените списъци с пострадалите към доклада на временната комисия, както и приложение 1, 2, 3, 4 и 5 към горепосоченото решение на О.С. К. и на обществения съвет (които прилага), ищецът Т. И. К. не фигурирал в нито един от тях, като засегнат от наводнението в село К.. По отношение на неимуществените вреди сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост. Това обезщетение имало за цел да репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от увреждането. Съгласно т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следвало да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца неимуществени вреди. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следвало при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент (решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 г. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др.). В настоящият случай ищецът претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева за претърпени болки и страдания. Безспорно такива били претърпени в резултата от ухапване от куче, но ищецът не представял никакви медицински доказателства за протичането на последваща терапия. Видно, от изложеното в исковата молба, сам твърдял, че в продължение на около 20 дни след ухапването, изпитвал болка в левия крак при движение и стъпване на него, което му пречело да върши ежедневните си работи, но към момента на подаване на исковата молба, раната му почти заздравяла, като било необходимо смяна на превръзки, третиране с различни средства за промиване, но била налична синина и чувствал мускула на лявата си подбедрица, където било ухапването „като буца“. Настоящият ответник не разполагал с необходимите специални знания за определяне на степента на увреждане на здравето и прогнозата за развитието на страданието, но предвид твърдените от ищеца факти и описанието в приложения амбулаторен лист - разкъсно-контузна рана на лява подбедрица с неправилна форма и размер около 2-3 см, оскъдно кървяща и терапия: обработка на рана и всички видове превръзки, без да е посочена продължителна терапия и дори контролен преглед, счита същото за такова в лека степен и без каквато и да е прогноза за бъдещо влошаване на здравето. С оглед, на гореизложеното прави възражение за прекомерност на поисканото обезщетение за неимуществени вреди претендирани от ищеца Т. И. К.. МОЛИ съда да посТ.ви решение, с което отхвърли иска като неоснователен, а в условията на евентуалност, ако бъде прието, че предявеният иск е основателен, да намали размера на прететдираното обезщетение. От събраните по делото доказателства съдът намира за усТ.вено от фактическа и правна страна следното: Съдът е сезиран с иск за ангажиране отговорността на ответника – О. К. по чл. 49 ЗЗД. Касае се особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия ли бездействия, която има гаранционно-обезпечителен характер. За разлика от отговорността по чл. 50 от ЗЗД за вреди от вещи, когато собственикът отговаря независимо от това какви грижи е положил, отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 от ЗЗД също е обективна, защото се ангажира при същите условия, при които отговаря прекият причинител на вредата, но неговата отговорност е виновна. Прекият причинител на вредата, в случай че е положил дължимата грижа, освобождава от отговорност както себе си, така и лицето, което му е възложило работа. О.та би отговаряла за причинени вреди от безстопанствени кучета, ако нейните служители не са положили дължимата грижа. В конкретния случай по делото е безспорно усТ.вено с представените амбулаторен лист и медицинско свидетелство, че ищецът е бил ухапан от куче, при което е получил разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица с неправилна форма и размер около 2-3 см, оскъдно кървяща. При посещение на лекар, раната е била обработена и превързана. При снемане на анамнезата ищецът е посочил, че е ухапан от улично куче. От свидетелските показанията на свидетеля А. се усТ.вява, че е видял ищеца по ул. Д. в град К., видял суматоха около магазин за авточасти и срещнал ищеца, с когото имали служебно контакти и се познавали. Ищецът казал, че е ухапан от куче, което е избягало. Свидетелят не видял животното и продължил по улицата. Самият свидетел отивал в същия магазин няколко дни по-късно и бил ухапан от куче, което лежало под една кола. На влизане в магазина кучето захапало свидетеля за левия крак, без да е предизвикано. Било черно, средно на ръст, свидетелят не видял дали е маркирано. В показанията си св. К. сочи, че е срещнал ищеца пред сградата на РУ на МВР К., ищецът бил изплашен и ядосан, накуцвал, оплакал се, че е ухапан от куче и показал раната, която се сторила голяма на свидетеля. Свидетелят посъветвал ищеца да отиде на лекар. Ищецът и свидетелят се познавали, случката била около времето на бедствието с наводненията в селата К., Б. и С., и свидетелят всеки ден бил в района на село К. в качеството си на служител в „Териториална полиция“. Няколко пъти виждал ищеца около къщата му в село К., оплаквал се, че ухапването му пречи на работата. В подкрепа на оспорването си ответникът представя писмени доказателства за мерките, предприети в на територията на О.та за овладяване на популацията от бездомни животни. С решение № 480, взето с протокол № 23 от заседание на О.С. К., проведено на 27.05.2021 г., била приета „••••••• на О. К. 2021 - 2025 г.“, както и план за действие. Последната била изготвена в изпълнение на чл. 40, ал. 3 от ЗЗЖ, като била съобразена с Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Р.Б., и било възложено на К. на О. К. да организира нейното изпълнение. Представени са доказателства за изпълнение на задълженията на общините, въведени със Закона за закрила на животните – сключени договори с неправителствени организации и ветеринарни лекари, договори с лица, отговарящи на законовите изисквания за залавяне и транспортиране на безстопанствени кучета и доказателства за преминат курс на обучение за защита и хуманно отношение към животните. Представена е кореспонденция за отказ да бъде предоставена сграда за приют на безстопанствените кучета от страна на МЗХ. УсТ.вено е, че на територията на О. К. се работи по програмата „•••“ при спазване на ограниченията на чл. 48 от ЗЗЖ. Предвид посочената разлика между отговорността по чл. 50 от ЗЗД, и по чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД, от факта, че е настъпила вреда, не може да се изведе нито противоправност на поведението на общинските служители, нито неполагане на дължимата от тях грижа. О. К. опровергава твърдението за противоправно поведение на служителите си, като с представените писмени доказателства доказва, че е осъществила предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, които действия са осъществени с дължимата грижа. Отделно от това ищецът не усТ.ви при условията на пълно и главно доказване, че е бил ухапан от безстопанствено куче. Свидетелят, който е видял суматохата и провел разговор с ищеца, не е видял куче по време на твърдения инцидент. Фактът, че самият свидетел е бил ухапан от куче (също неусТ.вено дали е било безстопанствено, или избягало от собственик) на същото място в града, по никакъв начин не индивидуализира животното. Вторият свидетел не е очевидец на инцидента. При това положение, всички данни за животното изхождат от ищеца и се възпроизвеждат от свидетелите, като липсват каквито и да било други обективно данни за животното, причинило вредата. По иск за вреди от нараняване от куче доказателствената тежест за усТ.вяване на факта дали то има собственик и кой е той, лежи върху ищеца, доколкото за вреди, причинени от животни отговаря собственикът им на основание чл. 50 от ЗЗД. О.та би отговаряла поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, на основание чл. 49 от ЗЗД, само при усТ.вяване, че кучето причинило вреда е безстопанствено и то само при условие, че не са предприети необходимите марки. В посочения смисъл е и решение № 308 от 03.01.2018 г. по гр. дело № 1068/2017 г. на ВКС, ІV г.о., с което по реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на процесуалния въпрос за чия е доказателствената жест за усТ.вяване дали куче, причинило веди има собственик или е безстопанствено. Съдът намира, че от страна на ответната О. са предприети необходимите мерки по ЗЗЖ, от представя регистър се усТ.вява, че от приемане на програмата е изготвен регистър на чипираните и кастрирани кучета не територията на О.та, за 2021 г. те са били 69 броя, а за 2022 г. – 93 броя При това положение, искът следва да се отхвърли като неоснователен. ОТНОСНО разноските: Ответникът претендира разноски и такива му се следват, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК. На ответника се дължат разноски за възнаграждение на юрисконсулт и на основание 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗА и чл. 25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100 лева и ги присъжда в тежест на ищеца. Мотивиран от изложеното съдът