Решение № 3133 от 9.5.2017 г. на Софийски градски съд по дело № 7217/2015 г.

Предявен е иск по чл. 17 КМЧП. Ищецът И.В.С. твърди, че с влязло в сила решение на Луцкия градски районен съд във Волинската област, У. ответникът „М.т.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сумата 20 000 украински гривни – обезщетение за неимуществени вреди. Моли да бъде признато и допуснато изпълнението на решението. Ответникът „М.т.“ ЕООД не взема становище по иска. Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира следното: Формалните предпоставки за признаване и допускане на изпълнението на постановено от чужд съд решение, от чиито последици на територията на Република България ще се ползва страната, сезирала съда с иска за екзекватура са установени в чл. 119, ал. 2 КМЧП. Тези предпоставки са представяне с молбата за екзекватура на препис от чуждестранното съдебно решение, заверен от постановилия го съд и на удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. В процесния случай е представен превод на решение на Луцкия градски районен съд във Волинската област, У., постановено по дело № 161/20788/13-ц, производство № 2/161/237/14 от 29.09.2014 г., с което „М.т.“ ЕООД е осъдено да заплати на И. В. С. 20 000 украински гривни за причинени неимуществени вреди. Прието е удостоверение, издадено от Председателя на посочения съд, издадено на 23.03.2015 г., в което е посочено, че горното решение е влязло в сила на 10.03.2015 г. и подлежи на изпълнение. В настоящия случай е приложим договор за правна помощ по граждански дела, сключен между Република България и У., ратифициран със закон и неговите разпоредби имат приоритет пред тези на КМЧП. Материално – правните предпоставки за екзекватура са уредени в чл. 117 КМЧП, за които съгласно чл. 120 от кодека съдът следи служебно. Разпоредбата на чл. 117 КМЧП предвижда, че решението на чуждестранния съд се признава и изпълнението се допуска, когато е бил компетентен съгласно разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чужда компетентност по имуществени спорове е била гражданството на ищеца или негова регистрация в държавата на съда. По настоящото дело не се спори и се установява от представения превод на решение, че ищецът е гражданин на У., както и че сумите по решението са присъдени за деликт, осъществен на територията на У.. Това обстоятелство дава основание да се приеме, че единственото основание за компетентност на украинския съд не е било гражданството на ищеца. По аргумент на чл. 4, ал. 1 КМЧП следва да се приеме, че е спазено изискването на чл. 117, т. 1 КМЧП, както и че не е налице изключителна компетентност на българския съд по смисъла на чл. 22 КМЧП. Представено е удостоверение от председателя на Луцкия градски районен съд от 23.03.2015 г., в което е посочено, че ответникът „М.т.“ ЕООД е било надлежно уведомено за времето и мястото на провеждане на съдебния процес, както и че копие от исковата молба му е била връчена. Ответникът е могъл да изтъкне доводи за нарушения във връзка с призоваването си и нарушаване на правото му на защита пред чуждия съд, но не е навел по настоящото производство такива доводи, нито е представил доказателства за оспорване на решението или за нередовното си призоваване, поради което съдът приема, че е изпълнено условието на чл. 117, т. 2 КМЧП като предпоставка за допускане изпълнението на решението на чуждия съд. По делото не се твърди и липсват доказателства за наличието на висящ към датата на подаване на молбата за екзекватура процес пред българския съд с предмет спор между страните относно процесния деликт, нито за постановено влязло в сила решение по същия спор и поради това следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 117, т. 3 и т. 4 КМЧП. Не се твърди и не са ангажирани доказателства вземането на ищеца, присъдено с решението на чуждия съд да е погасено след постановяване на процесното решение. Настоящият съдебен състав намира, че признаването и допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред. По горните съображения искането за допускане изпълнението на решението на територията на Република България следва да бъде уважено. В полза на ищеца не следва да бъдат присъдени разноски, поради липса на искане в този смисъл. Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда на платените разноски за превод на съдебни документи, изпратени от българския съд на ищеца. Мотивиран от горното, Софийски градски съд