Решение № 100 от 28.12.2012 г. на Административен съд - Търговище по дело № 199/2012 г.

Производството е по реда на глава Х от АПК във връзка с чл. 2 от Наредба № РД -07 -5 / 16.05.200 8 г. МТСП за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Делото е образувано по жалба на Н.К.Н. •••, с която се оспорва заповед № 259 5 от 12.09.2012 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Търговище, потвърдена с Решение № РД 05 /0055/24.10.2012г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Търговище, с която на жалбоподателката е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво, на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане, чл. 4 и § 2 ДР на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 год. Жалбоподателката твърди в жалбата си и в уточнението по нея направено в с.з, че оспорва първоначалният административен акт, който е незаконосъобразен, тъй като същият е постановен в противоречие с материално правни разпоредби – основания за оспорване по чл. 146 от АПК. Обосновавайки отказа си за отпускане на целевата помощ за отопление с нормите на чл. 4, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 год. във връзка с чл. 8 от ППЗСП, мотивирайки се, че не живее на постоянния си адрес, административният орган е извършил неправилно тълкуване на същите, което е довело и до неправилното им приложение в конкретния случай. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Л. поддържа изложеното в жалбата. Моли оспорения акт да бъде отменен. Не претендира разноски. Ответникът по оспорването – директорът на дирекция “Социално подпомагане” Търговище, оспорва жалбата, като я счита за неоснователна, тъй като жалбоподателката не отговаря на условията на чл. 4, ал. 1 от Наредба РД-07-5 от 16.05.2008 год. във връзка с чл. 8 от ППЗСП - не живее на постоянния си адрес. В чл. 8 от ППЗСП изключение не се прави за настоящ адрес. Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и с оглед на тях приложимата нормативна уредба, приема следното по допустимостта и основателността на жалбата: Жалбата е подадена от легитимна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения: Н.Н. е подала молба-декларация в дирекция “Социално подпомагане” Търговище за отпускане на целева помощ за отопление с вх. № 2595 от 20.08.2012 год. След извършване на анкета и изготвен социален доклад е издадена заповед № 259 5 от 12.09.2012 год. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Търговище за отказ на помощта на основание чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-16-5 от 16.05.2008 год. във връзка с §4 от ППЗСП – не живее на постоянен адрес. С Решение № РД 05 /0055/24.10.2012г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Търговище първоначалният административен акт е потвърден. Съдът намира, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредба № РД-16-5 от 16.05.2008 год. на МТСП във връзка с §4 от ППЗСП. Съгласно §4 ППЗСП -з а българските граждани на възраст над 70 години, които не са подменили документите си за самоличност, адресната регистрация се смята за постоянен адрес. Съгласно чл. 8 ППЗСП - социалните помощи се отпускат на лица и семейства по постоянен адрес, на който се извършва и социалната анкета. Със същите постоянният адрес е определен като разграничителен критерий за определяне на дирекцията “Социално подпомагане”, до която лицата следва да подават молбата-декларация. Текстът не регламентира предпоставките за отпускане на целевата помощ за отопление. Фактите, които са релевантни за реализиране правото на получаване на социална помощ са установени в чл. 2, ал. 1 от Наредбата, като местоживеенето, или живеенето на постоянния адрес не е между тях. Изисква се нуждаещият се да има доход по-нисък или равен от диференцирания минимален доход по ал. 3 на същия член и да отговаря на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. В чл. 11 ППЗСП законодателят изчерпателно е изброил хипотезите, в които лицата нямат право на социална помощ. В случая административният орган не е доказал наличието на нито едно от визираните в разпоредбата изключения. Обстоятелството, че жалбоподателката не живее на постоянния адрес е без значение за отпускане на помощта. В този смисъл е и практиката на ВАС – решения № 1364 от 02.02.2009 год. по АД № 8888/2008г., V отд.; № 9481 от 13.07.2009 г. по АД № 6058/2009г. VІ отд.; № 646 от 19.01.2007г. по АД № 7901/2006г., VІ отд.; № 845 от 28.01.2005 год. по АД № 7040/2004г. – 5 чл. с-в. С оглед на изложеното, съдът счита за основателна жалбата на Н.Н., поради което следва да бъде уважена, а оспорената с нея заповед да бъде отменена. Преписката следва да се изпрати на директора на дирекция “Социално подпомагане” Търговище за произнасяне по молба-декларация с вх. № 2595 от 20.08.2012 год. съобразно указанията по тълкуването и прилагането на нормативните актове, дадени в мотивите на настоящето решение. Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, предл.2 от АПК, съдът