Решение № 21179 от 20.11.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 39481/2022 г.

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на П. Г. Т. и В. Г. Д. против И. Г. П., с която се иска да бъде намалено универсално завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание по н.д. № 5/05.11.2021 г. по описа на нотариус Александър Цветанов, рег. № 576, район на действие – РС – Сливница, до размера на разполагаемата част и да бъде възстановена запазената част от наследството на ищците в размер на 1/3 идеална част за всеки един от тях. Ищците П. Г. Т. и В. Г. Д. твърдят, че са наследници по закон на майка си - Х. Ц. Т., бивш жител на гр. С., починала на 05.07.2021 г. Със завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно завещание по н.д. № 5/05.11.2021 г. по описа на нотариус Александър Цветанов, рег. № 576, район на действие – РС – Сливница, наследодателят се разпоредил с цялото си движимо и недвижимо имущество. Саморъчното завещание било обявено с протокол от 29.10.2021 г., препис от който бил вписан в Служба по вписванията към Агенция по вписванията с Акт № 251, том 14, рег. № 81063, дело № 62928 от 03.11.2021 г. От представената от ответника декларация било видно, че към момента на смъртта си, наследодателят притежавал следното недвижимо имущество: 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 12084.2759.39, находящ се в село В., общ. С., район В., с площ от 885 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: ПИ с идентификатори 12084.2759.42, 12084.2759.41, 12084.2759.40, 12084.2759.37, 12084.2759.38, 12084.2759.2408, с номер по предходен план № 38, кв. 2, парцел XIV; 1/2 /една втора/ идеална част от самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1.1, брой нива на обекта 2, с предназначение: Жилище, апартамент, разположен в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1 цялата със застроена площ от 327 кв.м., 2 етажа, с предназначение Жилищна сграда със смесено предназначение, в землище на село В., общ. С., район В., урбанизирана територия; самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1.2, брой нива на обекта 1, с предназначение: Жилище, апартамент, разположен в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1 цялата със застроена площ от 327 кв.м., 2 етажа, с предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, в землище на село В., общ. С., район В., урбанизирана територия; самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1.3, брой нива на обекта 1, с предназначение: За търговска дейност, разположен в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1 цялата със застроена площ от 327 кв.м., 2 етажа, с предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, в землище на село В., общ. С., район В., урбанизирана територия; самостоятелен обект в СГРАДА е идентификатор 12084.2759.39.1.4, брой нива на обекта 1, с предназначение: За търговска дейност, разположен в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1 цялата със застроена площ от 327 кв.м., 2 етажа, с предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, в землище на село В., общ. С., район В., урбанизирана територия. Ищците посочват, че не им е известно в наследствената маса да влизат други имоти. С направеното универсално завещание Х. Ц. Т., бивш жител на гр. С., починала на 05.07.2021 г., накърнила запазената част на ищците от наследството по чл.29 ЗН, поради което молят предявените искове за възстановяване на запазена част от наследство да бъдат уважени. Претендират разноски. Ответникът И. Г. П. е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Заявява, че не оспорва предявените искове и не възразява да бъде възстановена запазената част на наследството на низходящите на наследодателя Х. Ц. Т., бивш жител на гр. С., починала на 05.07.2021 г. Счита, че посочените в исковата молба квоти са некоректно определени и следва да намери приложение чл.31 ЗН. Сочи, че при възстановяване на запазените части, следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.36 ЗН и същите да бъдат обективирани в реални части, които съответстват на конкретен описан в исковата молба имот. Оспорва Самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1.2, брой нива на обекта 1, с предназначение: Жилище, апартамент, разположен в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1 цялата със застроена площ от 327 кв.м., 2 етажа, с предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, в землище на село В., общ. С., район В., урбанизирана територия, да съответства и да е идентичен с притежаваните от наследодателя имоти. Изразява желание страните по делото да постигнат доброволно споразумение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 1600/08.09.2021 г., че след смъртта си на 05.07.2021 г., Х. Ц. Т. е оставила за свои законни наследници децата си В. Г. Д. и П. Г. Т.. Не се спори още и се установява от представените саморъчно завещание от 24.04.2020 г. на Х. Ц. Т. и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 29.10.2021 г. по н.д. № 5/01.11.2021 г. по описа на нотариус Александър Цветанов, рег. № 576, район на действие – РС – Брезник, се установява, че Х. Ц. Т. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на И. Г. П.. Представена е декларация от И. Г. П., в която последният декларира, че оставеното от Х. Ц. Т. след смъртта имущество е следното: 1/2 /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 12084.2759.39, находящ се в село В., общ. С., район В., с площ от 885 кв.м., урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при граници: ПИ с идентификатори 12084.2759.42, 12084.2759.41, 12084.2759.40, 12084.2759.37, 12084.2759.38, 12084.2759.2408; 1/2 /една втора/ идеална част от самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1.1, брой нива на обекта 2, с предназначение: Жилище, апартамент, разположен в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1, цялата със застроена площ от 327 кв.м., 2 етажа, с предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, в землище на село В., общ. С., район В., урбанизирана територия; самостоятелен обект в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1.3, брой нива на обекта 1, с предназначение: За търговска дейност, разположен в СГРАДА с идентификатор 12084.2759.39.1, цялата със застроена площ от 327 кв.м., 2 етажа, с предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, в землище на село В., общ. С., район В., урбанизирана територия; самостоятелен обект в СГРАДА е идентификатор 12084.2759.39.1.4, брой нива на обекта 1. От представения договор за дарение на недвижим имот от 14.02.1995 г., обективиран в нотариален акт № 148, том XII, дело № 2340/1995 г., на нотариус Ксения Белазелкова, се установява, че Р. Н. Т. и съпругът Ц. Т. Т. са дарили на дъщерите си И.. Ц. В. и Х. Ц. Т. следния свой, придобит по време на брака им недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в гр. С., кв. „Д.“, общ. „Л.“, съставляващо парцел XIV – 38 от кв. 2 по плана на гр. С., кв. „Д.“, общ. „Л.“, с площ от 814 кв.м., с неуредени сметки за придаваемите се 64 кв.м., при съседи по нотариален акт: ТКЗС, път и Асен Владимиров Стефанов, а по скица: улица и п-ли XV- 37, XXII-37, III-28 и XIII-39, без сградите в парцела. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация от 21.08.2002 г. № 167, том 1, рег. № 4630, дело № 148/2002 г., на нотариус Здравко Тончев, с рег. № 438, И.. Ц. В. и Х. Ц. Т. са признати за собственици на следните недвижими имоти, придадени по регулация към собствения им поземлен имот XIV-38, целият от 814 кв.м, от квартал 2 по плана на гр. С., кв. "Д.“, община “Л.", а именно: поземлен имот 19 кв. м oт улица, общинска собственост, при граници: имот XIV-38, имот ХIII -39, улица, имот XV - 37 и поземлен имот 64 кв. м от поземлен имот планоснимачен номер 33, общинска собственост, при граници: имот XIV - 38, имот ХХII-37, имот III-28, имот XIII - 39. Описаното дворно място, съгласно представената по делото скица № 15-93376- 31.01.2022 г., издадена от Агенция по геодезия, картография и кадастър, Служба по геодезия картография и кадастър - гр. С., представлява поземлен имот с идентификатор 12084.2759.39 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: с. В., район В., с площ от 885 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор – няма, номер по предходен план: 38, квартал: 2, парцел: XIV, при съседи: 12084.2759.42, 12084.2759.41, 12084.2759.40, 12084.2759.37, 12084.2759.38, 12084.2760.2408. Представено е строително разрешение № 49, с което на И.. Ц. В. и Х. Ц. Т. е позволено да построят двуфамилна двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект № 22/07.05.1981 г.. върху 100 кв.м. на собственото си място, кв. №2, парцел XIV-38, при съседи според регулационния план на кв. „Д. – Б.“, съгласно строителна линия, дадена от техническа служба при ОНС – Б.. Представено е заявление по чл. 183, ал. 1 ЗУТ, с нотариална заверка на подписа на И.. Ц. В. от 20.11.2002 г., отправено до кмета на С. община, р-н „В.“, с което И.. Ц. В., в качеството си на съсобственик на ½ ид.ч. от поземлен имот XIV-38, е дала безвъзмездно съгласието си сестра и собственичка на другата ½ ид.ч. от имота - Х. Ц. Т., да построи върху описания имот, в частта му между къщата и улицата, павилион и пристройка към него - покрита тераса и да придобие собствеността върху новопостроеното, съобразно одобрени строителни книжа. С нотариален акт от 27.10.2003 г. № 185, том 2, рег. № 5906, дело № 325/2003 г., на нотариус Здравко Тончев, рег. № 438, И.. Ц. В. като съсобственик на ½ ид.ч. от поземлен имот XIV-38, е учредила в полза на сестра си Х. Ц. Т. и съсобственик на другата ½ ид.ч. от имота право на строеж за построяване на кафе-аперитив, със застроена площ от около 88 кв.м, разположен на уличната и на дворищната регулационни линии на поземления имот, с подход откъм улицата, с площ и обем съгласно дадената виза за проучване и проектиране № АГ-94-В3- 134/24.07.2003 г. на гл. архитект на район “В." и одобрени строителни книжа. Представен е договор за покупко-продажба от 14.11.2000 г., обективиран в нотариален акт № 68, том 1, рег. № 1134, дело № 62/2000 г., от който се установява, че Х. Ц. Т. е прехвърлила на И.. Ц. В. и съпругът С. П. В. ½ ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот, а именно: трети /тавански/ етаж от масивна жилищна сграда, находяща се на ул. „Е.“ № 29 в гр. С., с обща площ от 105, 18 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и съответната част от правото на строеж върху дворното място, цялото от 878 кв.м., съставляващо парцел XIV-38 от квартал 2 по плана на гр. С., кв. „Д.“ /Т. м./. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно, пълно и безпристрастно изготвена, се установява, че при извършения на 23.01.2025 г. оглед на процесните имоти, експертът е установил, че в имот с идентификатор 12084.2759.39 има построена двуетажна жилищна сграда с тавански етаж. За построяване на сградата на името на Х. Ц. Т. и И.. Ц. В. е било издадено строително разрешение № 49/07.05.1981 г. за строителство на двуфамилна двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект № 22/07.05.1981 г., върху 100 кв.м., приложено на лист 19 от делото. В кадастъра сградата е нанесена като самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1. Посочва се, че сградата била измазана, на първия етаж частично имало облицовка с ламперия, дограмата била PVC. Експертът излага, че в сградата се влиза отстрани, откъм имот с идентификатор 12084.2759.38, посредством стъпала, водещи до остъклена площадка. От входа се влизало към стълбище, веднага била входната врата към апартамента на първи етаж, като стоманобетоново стълбище, покрито с мозайка, водило до втори и тавански етажи. Установява се, че сградата е без мазе, а апартаментът на първия етаж се състои от коридор, от който се осигурявал достъпа до дневна, кухня, две спални, баня, тоалетна и две тераси. Вещото лице констатира, че конструкцията на пода била с гредоред, а стените били тухлени, подът бил линолеум, на места протрит и скъсан, в кухнята, на стената около мивката, имало плочки, стените били с тапети, захабени и скъсани. Част от контактите били демонтирани, нямало кухненски шкафове и оборудване, в банята и тоалетната част от плочките били напукани и счупени, на етажа нямало ток и вода. С оглед на изложеното вещото лице заключава, че етажът е за основен ремонт. От заключението става ясно, че зад сградата, долепена до нея, се намирала стоманобетонова пристройка, измазана с вароциментава мазилка, покрита с керемиди. Част от същата била отворена към задната граница и се ползвала за барбекю. В кадастъра сградата е нанесена като самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.2. По данни от присъстващите на огледа самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.391.2 бил построен и се ползвал от И.. Ц. В.. Установява се също, че на уличната регулационна линия и границата с имот с идентификатор 12084.2759.42 била разположена постройка. Същата била със стоманена конструкция, облицована частично с дърво. Покривът бил с ЛТ ламарина, подът - с плочки, имало обособена кухня и тоалетна, дограмата била дървена и PVC. Постройката се е ползвала за кафе-аперитив, като според вещото лице подът и стените са в добро състояние, а оборудването е счупено и похабено. В кадастъра сградата е нанесена, като самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.3, с площ от 88, 00 кв.м. Посочва се, че кафето граничи с постройка - покрита тераса от стоманена конструкция, облицована частично с дърво. Покривът бил с ЛТ ламарина, а стената към двора на имота е от бетонови блокчета, подът бил с плочки, имало и обособен бар-плот. Експертът заключава, че подът и стените са в добро състояние, дограмата била дървена и PVC, а оборудването било частично счупено. В кадастъра сградата е нанесена като самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.4, с площ от 51, 85 кв. м. Вещото лице посочва, че кафето и постройката - покрита тераса, са функционално свързани. Установява се от заключението на вещото лице, че представеното му Разрешение за монтаж № 9/22.05.2002 г. е за монтаж на "Павилион за хранителни стоки и кафе”, със застроена площ от 28, 00 кв.м., издадено на името на С. П. В.. Излага, че Разрешение за строеж № 120/02.12.2002 г. е за "Пристройка - покрита тераса" с разгъната застроена площ от 23, 85 кв.м., издадено на името Х. Ц. Т.. В Разрешението за строеж било записано Пристройка - покрита тераса към монтажен павилион. С нотариално заверено съгласие И.. Ц. В. се е съгласила Х. Ц. Т. да изгради покрита тераса към павилион, монтиран в общия им двор, като други проекти и строителни книжа за сградите и постройките в имота не са предоставени на вещото лице. Посочва се, че площта на обектите в представените на експерта Разрешение за монтаж № 9/22.05.2002 г. е 28, 00 кв.м., а в Разрешение за строеж № 120/02.12.2002 г. е 23, 85 кв.м. При изложеното вещото лице достига до извода, че самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.4., с площ от 51, 85 кв. м., съответствал на „Павилион за хранителни стоки и кафе” и „Пристройка - покрита тераса”. При проверка в регистъра на Направление "Архитектура и градоустройство”, експертът е установил, че е издадено Разрешение за строеж № III-28/14.10.2004 г. за строеж на “Допълващо застрояване - кафе аперитив” с адрес: бул. Е. № 29, на името на Х. Ц. Т., Приложение 4 към експертизата. Експертът дава заключение, че при огледа на 23.01.2025 г. е установил, че процесните имоти са в лошо състояние, с нарушени настилки, стенни покрития, непочистени, с демонтирано оборудване, без ток и вода, като предполага, че към 24.04.2020 г. състоянието на имотите е било добро. Излага, че кафе-аперитива и павилиона с покрита тераса, долепени до него, са построени в периода от май 2001 г. и около октомври 2004 г. и след това. Посочва, че кафе - аперитива и пристройката по време на ползването им са били в добро състояние, а към момента на огледа същите били мръсни и с демонтирано оборудване, като настилките и стенните покрития били в добро състояние, поради което вещото лице предполага, че към 24.04.2020 г. са били в добро състояние, с налично кухненско оборудване. Заключава, че състоянието на жилището показвало, че на същото не е бил правен ремонт в последните години, поради което вещото лице предполага, че към 24.04.2020 г. се е нуждаело от ремонт, доколкото не е било в добро състояние. От заключението на вещото лице се установява, че стойността на процесните имоти към момента на намалението е следната: на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 12084.2759.39 - 50 440 лв., на етаж първи от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1 - 239 400 лв., на самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.3 - 132 880 лв. и на 23, 85 кв.м. от самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.4 – 36 010 лв., а към 05.07.2021 г. - на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 12084.2759.39 – 26 990, на етаж първи от двуетажна жилищна сграда, представляваща самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1 – 128 290 лв., на самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.3 – 71 540 лв. и на 23, 85 кв.м. от самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.4 – 19 390 лв. Вещото лице дава заключение, че при извършената справка в Агенция по геодезия, картография и кадастър и съгласно приложените към делото скици, в поземлен имот с идентификатор 12084.2759.39 има изградена сграда с идентификатор 12084.2759.39.1, с четири самостоятелни обекта в нея, а именно: 12084.2759.39.1.1, 12084.2759.39.1.2, 12084.2759.39.1.3 и 12084.2759.39.1.4. По отношение на самостоятелни обекти с идентификатори 12084.2759.39.1.3 и 12084.2759.39.1.4 се посочва, че на място обекта е един, няма разграничаване кое е павилон и коя част е покрита тераса, поради което не може да се определи има ли преместваема част. От приетото по делото заключение по допуснатата допълнителна съдебно- техническа експертиза се установява, че към момента на намалението стойността на целия самостоятелен обект с идентификатор 12084.2759.39.1.4 е 78 290 лв., а към 05.07.2021 г. – 42 150 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: По предявения иск с правно основание чл. 30 ЗН в тежест на ищците е доказването на следните правопораждащи факти: 1. да докажат качеството си на наследник по закон на Х. Ц. Т. от кръга на лицата, имащи право на запазена част, 2. извършено от наследодателя в полза на ответника завещание 3. какво е било състоянието на завещаното имущество към момента на завещанието и 4. каква е стойността на завещаните имоти към момента на открИ.е на наследството и към момента на намалението, както и 5. размера на задълженията на наследодателя към момента на открИ.е на наследството. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. С иска по чл. 30, ал. 1 ЗН е установена правната възможност за реализиране и защита на едно самостоятелно субективно преобразуващо право на наследниците по чл. 28, ал. 1 ЗН. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя. Законът не ограничава възможността на всяко дееспособно лице да се разпореди в полза на трето лице с конкретно свое имущество или изцяло с онова, което притежава, но в случаите на безвъзмездни разпореждания – дарения или завещания – брани правата на наследниците със запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН, като именно чрез възражението по чл. 30, ал. 1 ЗН им гарантира възможността да получат онази част от имуществото на наследодателя или нейната равностойност, която е определена като тяхна запазена част. Самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от наследството, макар Законът за наследството при регламентацията им (чл. 28 и чл. 29) да употребява изразите „част от наследството“ и „част от имуществото на наследодателя“. Начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия. Извън случаите на универсално завещание, размерът на запазената част се установява по правилата на чл. 31 ЗН, като наследството се възстановява такова, каквото би било като имущество и стойност в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездни разпореждания. За образуване на наследствената маса на първо място се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на открИ.е на наследството – събират се всички принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му движими (вкл. покъщнина) и недвижими имущества, парични средства и вземания. След това се изваждат задълженията му, за да се определи чистият актив, и мислено (т.е. само като аритметична операция) се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност (наследствена маса) се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и чл. 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив (без заветите и даренията) имущество на стойност, съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърняване на запазената част, която подлежи на възстановяване. От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищците са наследници по закон на Х. Ц. Т. /нейни деца/, поради което и същите имат право на запазена част от наследството. Качеството на дете е само причината, която налага законодателят да установи в негова полза законна част. А качеството наследник е условието, под което това право може да бъде упражнено. От представеното саморъчно завещание от 24.04.2020 г. на Х. Ц. Т. се установява, че последната е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на И. Г. П.. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, с съгласно ал. 2 завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник. Тълкувайки волята на завещателя, съдът намира, че процесното завещателно разпореждане е универсално и произвежда действието по чл. 16, ал. 1 ЗН. В мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГК е прието, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. При така приетото разрешение фактът, че ищците не са приеле наследството по опис не рефлектира върху правото им по чл. 30 ЗН. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него – 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя. Съгласно ал. 2 запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3. Съгласно ал. 3 запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството. С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че запазената част на ищците е по 1/3, която част е равна на разполагаемата част за наследодателя. Трайна е практиката на Върховния касационен съд, че при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл. 31 ЗН, а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. В този смисъл са: решение № 25/12.02.2016 г. по гр. д. № 4119/2015г. на І г.о., решение № 150/25.11.2016 г. по гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г.о., решение № 82/16.03.2011г. по гр.д. № 221/2010 г. на ІІ г.о. Доколкото се установи, че завещателното разпореждане е универсално, като липсват и наведени твърдения и доказателства, че приживе наследодателят е извършвал дарствени или завещателни разпореждания в полза на ищците или на трети лица, няма основания за формиране на наследствена маса, с оглед на което и съдът не е длъжен да излага правни изводи относно формирането на такава. Следователно запазената част на всеки от ищците в размер на 1/3 е накърнена и подлежи на възстановяване без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН. С оглед на изложеното исковете по чл. 30 ЗН са основателни и следва да бъдат уважени. По отношение на разноските: При този изход на спора право на разноски имат единствено ищците. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата в размер на 880 лв., представляваща разноски за държавна такса и депозит за вещо лице. Ответникът следва да заплати на ищците и сумата от 3000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като съдът не приема възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото и проведения брой на откритите съдебни заседания. Воден от горното, съдът