Решение № 2341 от 11.7.2025 г. на Административен съд - Плевен по дело № 423/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба на И. А. Я. от гр. Левски, общ. Левски, [улица]чрез адв. А. А. АК- Разград, със съдебен адрес гр. Левски, обл. Плевен, бул. „България“ №54 срещу Решение № 2153-14-75/18.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. №1012-14-185/20.09.2024г. по описа на ТП на НОИ – Плевен, като е потвърдено разпореждане №2112-14-334#13/31.01.2024г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен. Оспорващият счита, че решението е незаконосъобразно. Посочва, че с решение № 3190/23.10.2002г. на ТЕЛК му е определена инвалидна неработоспособност от 54, 5% пожизнено с дата на инвалидизиране 02.03.1990г., когато е бил на 8 години 8 месеца и 26 дни. Посочва, че за времето от 25.02.2022г. до 04.08.2023г. е работил във фирма „Капитолия” ЕООД гр. Левски на пълно работно време /осем часа/, като след като е бил съкратен от работодателя, се е регистрирал в Бюро по труда гр. Левски, за времето от 21.08.23г., до 15.12.2023г., и е получавал парично обезщетение. Посочва, че има и трудови правоотношения в Република Германия за времето от 25.02.2022г. до 31.12.2022г. С Решението си Директорът на НОИ Плевен заявява, че оспорващият не отговаря на условието на чл.74, ал.3 КСО за минимум една година осигурителен страж от датата на инвалидизиране, като оспорващия счита, че има минимума от една година осигурителен страж в страната си. В жалбата се посочва, че положеният трудов стаж и придобит осигурителен стаж в Германия е в пълен синхрон с чл. 6 от Регламент на Съвета ЕО № 883/2004 г. и чл. 40 от Регламент ЕО № 987/2009 г. на Европейския парламент и Съвета, доколкото същият е положен в страна- членка на Съюза, а изискването за стажа по чл. 74, ал. 3 е във връзка с нормата на чл. 22 изр. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която при пенсия за инвалидност поради общо заболяване към датата на заявлението по чл. 94, ал. 1 или ал. 3 от КСО лицето трябва да има изискващия се осигурителен стаж по чл. 74 от КСО, в случая, стажът по чл. 74, ал. 3 от КСО. На основание гореизложеното, иска от съда да се отмени Решение № 2153-14-75/18.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Плевен и разпореждане №2112-14-334#13/31.01.2024г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Плевен изцяло като незаконосъобразни. В съдебно заседание оспорващият - И. А. Я. не се явява, представлява се от адв. А. А. АК- Разград, който заявява, че поддържа жалбата, моли за отмяна на решението на директорът на ТП на НОИ – Плевен. Заявява, че съгласно изискванията на закона и по- точно чл. 74, ал. 3 от КСО инвалидизираният следва да има минимум 1 година трудов стаж. Счита, че са изпълнени изискванията на закона, като след решението на ТЕЛК от 23.10.2002 г., решение № 3190 оспорващият има положен трудов стаж във фирма „Капитолия“ ЕООД гр. Левски с пълно работно време за времето от 25.02.2022 г. до 04.08.2023 г., т.е. повече от една година, а за времето от 21.08.2023 г. до 15.12.2023 г. оспорващият е бил регистриран в Бюрото по труда от където е получавал обезщетение за временна безработица. Заявява, че в Република Германия оспорващият е бил в трудови правоотношения от 25.02.2022 г. до 31.12.2022 г., който стаж не е зачетен от административния орган, произнесъл се по преписката, а съгласно чл. 6 на Регламента на съвета ЕО № 883/2004 г. и чл. 40 от регламент ЕО № 987/2009 г., 2 години след като страната ни е приета като член на ЕС, следва да се зачете и положения стаж в държава, която е включена в границите на ЕС, а именно Република Германия. Претендира присъждане на направените разноски, като представя списък на разноските. В съдебно заседание ответникът - директор на ТП на НОИ – Плевен, не се явява, не се представлява. Административен съд-Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Със Заявление № 2112-14-334 от 16.03.2023 година, оспорващият е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в него е посочено, че Я. е притежава осигурителен стаж в Германия /л.л. 7-10/. Към заявлението е приложено ЕР на ТЕЛК №3190/23.10.2002 г., с което на Я. е определена 54, 5% ТНР, като решението е пожизнено /л.л.11-12/, както и Трудова книжка №12 на И. Я. /л.л.23-27/. С оглед заявения осигурителен стаж в Р Германия с Формуляр Р5000 /л.л.13-19/ – компетентната институция в Германия е потвърдила осигурителни периоди и периоди на пребиваване на лицето за времето от 22.01.2010 г. до 31.12.2022 г. Съгласно представената трудова книжка и данните от Регистър на осигурените лица, И. Я. е бил в трудово правоотношение с осигурителя „Капитолия“ ЕООД - гр. Левски за времето от 25.02.2022 г. до 04.08.2023 г., като е установено дублиране на осигурителния период за времето от 25.02.2022 г. до 31.12.2022 г., поради което с оглед правилното зачитане на осигурителен стаж при съвпадане на осигурителни периоди в две държави членки на ЕС, с писмо изх. №2112-14- 334#8/21.09.2023 г. /л.20/ е направено запитване до НАП, като компетентна институция за определяне на приложимото законодателство в областта на социалната сигурност. Получен е отговор с изх. №16884#2/20.10.2023 г. от ТД на НАП - офис Плевен /л.л.21-22/, в който е посочено, че на основание чл. 13, т. 1, б.„а“ от Регламент (ЕО) №883/2004 г., И. Я. е подчинен на осигурителното законодателство на Германия и приложимото законодателство за периода на трудова заетост от 25.02.2022 г. до 31.12.2022 г. следва да бъде Германия, а съгласно чл. 16, ал. 3 от Регламент (ЕО) №987/2009, временното определяне на приложимото законодателство, става окончателно в срок до два месеца след информирането на институциите, определени от компетентните власти на заинтересованите държави - членки. Прието е, че с експертно решение № 3190/23.10.2002 г. ТЕЛК гр. Плевен определя трайно намалена работоспособност/вид степен на увреждане/ - 54.5 %, с дата на инвалидизиране - 02.03.1990 г., и срок на определения процент трайно намалена работоспособност - пожизнен. Заявителят е роден на 06.06.1981г. и към 02.03.1990 г. (дата на инвалидизиране) има навършена възраст 08 г. 08 м. и 26 дни, а към датата на заявлението навършена възраст 41 год. 09 мес. 10 дни и придобит осигурителен стаж: в България: 00 г. 03 м. и 15 дни, от които действителен осигурителен стаж- 00 г. 03 м. и 15 дни и в Германия: 07 год. 08 мес. 00 дни за право на пенсия. Посочено е, че при определяне правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване следва да се вземат предвид чл. 74 от КСО, 44-46, чл.50, чл. 57 от Регламент /ЕО/ №883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /ЕО/ 987/2009 г, като съгласно чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания, до постъпване на работа, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Прието е че, Я. не отговаря на условието на чл. 74, ал. 1, т. 3 от КСО за минимум 1 година осигурителен стаж в България. Съгласно чл. 57 от Регламент /ЕО/ №883/2004 г., ако осигурителните периоди са с продължителност под една година, държавата членка не отпуска обезщетение /пенсия/ когато само с тези периоди не възниква право на пенсия по силата на разпоредбите на това законодателство, в случая на българското законодателство. С Разпореждане №2112-14-334#13/31.01.2024 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ- Плевен /л.28/ на Я. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Недоволен от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО оспорващият е депозирал жалба вх. №1012-14-185/20.09.2024 г. /л.29/, с което е поискал да бъде отменен постановения административен акт, тъй като счита, че има необходимия действителен осигурителен стаж до датата на инвалидизиране, като е посочил, че в България има повече от една година трудов стаж. С Решение № 2153-14-75/18.10.2024 г. /л.л.39-41/ директорът на ТП на НОИ – Плевен е отхвърлил жалбата, като е потвърдил разпореждане №2112-14-334#13/31.01.2024. на ръководител на ПО при ТП на НОИ - Плевен, с мотив, че не са налице изискуемите от закона предпоставки, които да породят право на отпускане на желаната от страна на лицето пенсия. Директорът на ТП на НОИ – Плевен е приел, че в случая на Я. не може да бъде отпусната заявената пенсия, поради това, че лицето отговаря на изискването за определен процент трайно намалена работоспособност - повече от 50%, но не отговаря на условието за изискуем български осигурителен стаж минимум една година до датата на инвалидизиране, въпреки положения стаж на територията на държава- членка. Посочено е, че при определяне правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се вземат предвид разпоредбите на чл. 74 от КСО, чл. 44-46, чл. 50, чл. 57 от Регламента (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) №987/2009, а в чл. 57 от Регламент на съвета (ЕО) №883/2004 е указан начинът, по който се зачитат осигурителните периоди или периоди на пребиваване, в случаите когато са с продължителност под една година. В тези случаи държавата- членка не отпуска обезщетение /пенсия/, когато само с тези периоди не възниква право на пенсия по силата на разпоредбите на това законодателство, в случая на българското законодателство. Посочено е също, че съгласно чл. 74, ал. 3 от КСО, лицата с вродени и лицата с придобити трайни увреждания до постъпване на работа, придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж, а И. Я. не отговаря на условието на чл. 74 ал. 3 от КСО за минимум 1 година осигурителен стаж в България към датата на заявлението - 16.03.2023 г. Като доказателства по делото са представени и Удостоверение за декларирани данни изх. №150192403709794/20.08.2024г. от НАП /л.34/, Справка – данни за осигуряваното на И. А. Я. /л.л.35-36/, заповед №2/04.08.2023г. от Капитолия ЕООД /л.37/, заповед №1015-14-223 от 04.11.2021г. на директора на ТП на НОИ- Плевен /л.48/ и известие за доставяне, с което е получено от оспорващия разпореждане №2112-14-334#13/31.01.2024г. /л.49/. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ КСО разпорежданията за отказ или за неправилно определяне или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ. Съгласно чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен орган – директор на ТП на НОИ Плевен и в рамките на неговите правомощия. От компетентен орган е издадено и разпореждане №2112-14-334#13/31.01.2024г. на ръководител ПО при ТП на ПОИ - Плевен. Съгласно чл. 98, ал. 1, т.1 на КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в случая разпореждането е издадено от Б. Б. – началник на сектор „Отпускане на пенсии“ в ТП на НОИ – Плевен, по силата на заповед №1015-14-223 от 04.11.2021г. на директор на ТП на НОИ Плевен /л.48/ и следователно разпореждането е издадено от компетентен орган. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в установената писмена форма, мотивирани са и не са нарушени административно - производствените правила при издаването им. Относно съответствието на оспореното решение, издадено от директора на ТП Плевен на НОИ с материалноправните разпоредби и с целта на закона, съдът намира следното: Между страните по делото не съществува спор по фактите. Съгласно чл. 74, ал. 1, т. 2 от КСО осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането до 25-годишна възраст - една година. Не е спорно, че съгласно експертно решение № 3190/23.10.2002 г. ТЕЛК на оспорващия са определени 54, 5 % трайно намалена работоспособност, т.е. първата предпоставка на закона е налице. Не е спорно също, че към датата на инвалидизиране (02.03.1990 г.) Я., който е роден на 06.06.1981г. има навършена възраст 08 години, 08 месеца, 26 дни. Безспорно е също така, че Я. има осигурителен стаж в Германия от 07 година и 08 месеца, като доказателствата за положения стаж в Германия са представени пред органа, както и трудов стаж в България от 03 месеца и 15 дни, както следва 01.01.2008г. до 31.01.2008г- към Министерство на земеделието и от 01.01.2023г. до 15.03.2023г. в „Капитолия“ ЕООД, гр. Левски. Според Я. той има трудов стаж в България повече от 1 година /от 25.02.2022г. до 04.08.2023г./, но поради дублиране на периоди със стаж от Германия е прието от НОИ, че стажът в България в „Капитолия“ ЕООД, гр. Левски единствено за периода от 01.01.2023г. до 15.03.2023г. следва да бъде зачетен. Според съда в случая е ирелевантно, че на Я. е зачетен стажът в България, положен в „Капитолия“ ЕООД единствено за периода от 01.01.2023г. до 15.03.2023г. /до датата на подаване на заявление за отпускане на пенсия в НОИ/, както е приел пенсионният орган. Спорът в случая е, каква е продължителността на стажа на оспорващия в България и ако е по- малко от 1 година, дали стажът от Германия следва да бъде зачетен, като правилото за сумиране на осигурителните периоди следва да се приложи и в този случай, когато лицето няма придобит български осигурителен стаж от 1 година съгласно българското законодателство. Настоящият състав намира, че стажът придобит в Германия от 07 години и 08 месеца, следва да бъде зачетен, като правилото за сумиране на осигурителните периоди следва да се приложи и в този случай. В случая приложими са Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави- членки и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1, параграф „л“) относно посочените клонове на социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за инвалидност (чл. 3, параграф 1, б. „в“). С Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за инвалидност, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Няма спор по делото, че оспорващият е български гражданин, и като такъв е гражданин на държава- членка на ЕС, поради което, спрямо него намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 2 от Регламента), Приложимо в случая е българското законодателство по силата на чл. 11, пар. 3, б. „д“ и чл. 46, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и чл. 45 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Това обаче не може да игнорира останалите разпоредби на регламента, който е пряко приложим. В разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е уреден принципът на сумиране на осигурителни периоди, а именно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави членки, все едно че са периоди завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Съгласно чл. 12, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 съответните периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на държава членка, се прибавят към тези, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, доколкото това е необходимо за целите на прилагането на член 6 от основния регламент, при условие че тези периоди не съвпадат. В случая ответникът въобще не е обсъдил възможността на сумиране на придобитият от лицето осигурителен стаж в друга държава членка /Р Германия/ с цел сумиране. Безспорно условията, на които се подчинява обособяването на периоди на заетост или осигуряване се определят изключително от законодателството на държавата- членка, съгласно което разглежданите периоди са били завършени, но при определянето на посочените условия държавите- членки са длъжни да спазват правото на Съюза, и по-специално целта, преследвана от регламента, както и принципите, на които той се основава. Следва да се отбележи, че чл. 48 от ДФЕС (предишен чл. 42 от ДЕО), на чието основание е издаден Регламент (ЕО) № 883/2004 предвижда, че Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са „необходими за гарантиране на свободно движение на работниците“ като установят по-специално система, която позволява да се осигури за работниците мигранти „сумиране на всички периоди, които се зачитат по съответните национални законодателства“. Както се изтъква в първо и четвърто съображение на Регламент (ЕО) № 883/2004, той има за предмет да гарантира свободното движение на заети лица и самостоятелно заети лица в Съюза, като при това се зачитат характеристиките, присъщи на националните законодателства в областта на социалното осигуряване. За целта, както следва от пето, тринадесето и четиринадесето съображение от него, регламентът утвърждава като принцип равното третиране на работниците, с оглед на различните национални законодателства, запазване на придобиваните или придобитите права и предимства на лицата, които се движат в Общността и сумиране на всички периоди, които се зачитат съгласно различните национални законодателства за придобиване и упражняване на правото на обезщетения, и за изчисляване на размера на обезщетенията. Неприлагането от ответника на сумиране на осигурителния стаж /този в Германия и България/, е в противоречие с целта на член 48 от ДФЕС, с оглед на която трябва да се тълкуват разпоредбите на Регламент № 883/2004, а именно да допринесе за установяването на възможно най-пълна свобода на движение на работниците мигранти. В действителност членове 45-48 от ДФЕС, както и приетите за тяхното прилагане Регламент № 1408/71 и впоследствие Регламент (ЕО) № 883/2004 имат за цел именно да се избегне работник, който, използвайки правото си на свободно движение, без обективно основание да бъде третиран по- неблагоприятно от този, който е осъществил цялата си трудова дейност в една-единствена държава членка. Става въпрос за един от основните принципи за координиране на равнището на Съюза на схемите за социална сигурност на държавите членки, имащ за цел да гарантира, че упражняването на предоставеното от ДФЕС право на свободно движение не води до лишаване на работник от социалноосигурителни предимства, от които се ползват работниците, които не са упражнили това право. Всъщност подобна последица би могла да възпре работник от Съюза да упражни правото си на свободно движение и при това положение би представлявала пречка пред тази свобода. Следва също така, да се посочи и задължителната практика на Съда на Европейския съюз по повод сходни казуси, в която същият нееднократно се е произнасял, че когато преценява, дали да предостави обезщетение при сумиране на осигурителни периоди, компетентната институция на държава- членка не може да изисква осигурителен период, прослужен на нейна територия – напр. т. 39-44 от Решение от 15 декември 2011 година по дело C-257/10, т. 48-50 от Решение на Съда от 21 февруари 2013 година по дело C-619/11 и др. Предвид изложеното се явява незаконосъобразен изводът на административния орган, че оспорващият не е изпълнил условието за наличие на осигурителен стаж от 1 година към датата на подаване на заявлението- 16.03.2023г., напротив прилагайки сумиране на осигурителния стаж в България и Германия, оспорващият има много повече от минимално изискуемия осигурителен стаж. С оглед горното, следва да бъде постановено решение, с което оспорените административни актове бъдат отменени, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с гореизложеното. Предвид изхода на делото, искането на оспорващия за присъждане на разноски и на основание по чл. 143, ал. 1 АПК съдът намира, че ТП на НОИ - Плевен следва да заплати на оспорващия разноските по делото. Съгласно представения списък на разноските на /л.53/, се претендират да бъдат присъдени разноски общо от 510 лева, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за държавна такса, поради което на оспорващия следва да се присъдят 500 лева за адвокатско възнаграждение, който е уговорен и действително заплатен, видно от пълномощното и договора за правна защита и съдействие на л.6, но по делото не са представени доказателства за платена държавна такса в размер на 10 лева /а и такава не се дължи съгласно чл. 120 от КСО/, поради което искането за присъждане на разноски за държавна такса от 10 лева следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, осми състав