Решение № 195 от 10.7.2023 г. на Окръжен съд - Шумен по дело № 264/2023 г.

Производство по чл.435 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба на Д. П. П., ЕГН •••••••••• и „......, представлявано от управителя Д. П. П., ЕГН ••••••••••, в качеството им на длъжници по изп.д. № 20228760400963 по описа на ЧСИ Д.З., срещу постановление от 31.05.2023 г. за отказ за спиране на изпълнителното производство по делото и за определяне нова цена на изнесените на публична продан недвижими имоти. Жалбоподателят счита постановлението на ЧСИ за незаконосъобразно, поради което моли съдът да спре изпълнителното дело на основание чл.420 от ГПК и му присъди извършените по делото разноски. Заявява, че отправеното до ЧСИ искане за спиране на изпълнителното производство е било на основание чл.420 от ГПК, вр. чл.180 и 181 от ЗЗД, поради висящия характер на спора. Изпълнителното дело е било образувано по изпълнителен лист, издаден срещу „..... по реда на чл.418 от ГПК, като впоследствие взискателят е подал искова молба и е образувано т.д. № 20221100902101 по описа за 2022 г. на СГС, по което към момента няма постановено решение. Изпълнението е насочено върху имот Птицеферма „...... Стойността на имота по последна оценка от 20.09.2022 г. е 1 241 000 лева, като същият е ипотекиран в полза на взискателя „....... с договор за ипотека №... рег. № 1048, д. № 178/2016 г. на нотариус С.Н.. Задължението към взискателя е под 300 000 лева, което представлява под 25% от стойността на имота, с оглед на което правата на последния са защитени достатъчно. Насрочената на 14.07.2023 г. продажба на имота е трета. Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при трета / първа продан / трябва да се определи нова цена на имота, а не както е процедирал публичния изпълнител намалена с процент от предходната продажба. В срока по чл.436 от ГПК насрещните страни по жалбата „ ББР Микрофинансиране „, гр. София, ОДБХ – Шумен, „ Хрансервизинженеринг „ АД, гр. Стара Загора, НАП – София и ТД на НАП София – град не са изпратили отговор по жалбата. Приложено е писмено становище от ЧСИ Д.З., в което заявява, че счита жалбата за неоснователна, тъй като ЧСИ не е компетентен да се произнася по искане за спиране на изпълнението по реда на чл.420 от ГПК. По възражението за цената на изнесения на публична продан недвижим имот, заявява, че първата и втората публична продажби са обявени за нестанали поради липса на наддавачи, като взискателят е поискал насрочване на нова публична продан, респ. на нова оценка. На 24.04.2023 г. вещото лице е депозирало заключение за пазарната цена на имота, след което е насрочена трета по ред публична продан, с оглед на което не са налице предпоставките на чл.485, ал.2 от ГПК, доколкото в чл.485, ал.6 изрично е записано, че правилата на чл.485, ал.2, 3 и 5 от ГПК се прилагат само при извършване на първата публична продан. По отношение твърдението за преообезпечаване на дълга, сочи, че делото е образувано по молба на ипотекарния кредитор „ ББР Микрофинансиране „, гр. София въз основа на два изпълнителни листа, вземанията по които са обезпечени с два броя договорни ипотеки върху недвижимия имот, предмет на публичната продан. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: Изп.д. № 20228760400963 по описа на ЧСИ Д.З., с район на действие ШОС е образувано по молба на кредитора „ ББР Микрофинансиране „, гр. София / предходно наименование “ Микрофинансираща институция Джоб „ / въз основа на изпълнителен лист №........ г., издаден на основание заповед за изпълнение № 11080/2022 г. по ч.гр.д. № 20221110116219 по описа за 2022 г. на СГС, срещу „...... и Д. П. П., ЕГН •••••••••• за парични вземания, произтичащи от договор за кредит № 505/26.02.2016 г., обявен за предсрочно изискуем на 08.12.2020 г. и анекс № 1/28.08.2017 г., обезпечени с договорна ипотека по н.а. №... рег. № 1048, д. № 178/2016 г. на нотариус С.Н. върху поземлени имоти с идентификатор №..... и....., обл. Шумен. Като присъединени взискатели са били конституирани и ОДБХ – Шумен, ТД на НАП София – град, „ Хрансервизинженеринг „ АД, гр........ ДФ „ Земеделие „ чрез процесуалния субституент ЦУ на НАП – София. С молба от 20.04.2023 г. първоначалният взискател е присъединил и свое вземане по изпълнителен лист №....... г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 30916/2022 г. по ч.гр.д. № 20221110116220/2022 г. по описа на СРС срещу „...... и Д. П. П., ЕГН •••••••••• за парични вземания, произтичащи от договор за кредит № 506/26.02.2016 г., анекс №1/24.02.2017 г. и анекс № 2/28.08.2017 г., обезпечени с договорна ипотека по н.а. №.... т...., рег. № 1049, д. № 179/2016 г. на нотариус С.Н. върху поземлени имоти с идентификатор №..... и....., обл. Шумен. Имотите са били описани на 29.07.2022 г., а на 15.08.2022 г. е било изготвено заключение от вещо лице за определяне на пазарната им цена. Длъжниците са били уведомени за извършената оценка на 30.08.2022 г., като на 07.09.2022 г. са депозирали възражение срещу нея, с оглед на което, с разпореждане от 07.09.2022 г. на ПЧСИ И. Н. при ЧСИ Д. З. е било възложено изготвяне на повторно заключение за пазарната стойност на имотите. Повторното заключение е било изготвено на 28.09.2022 г. и е било връчено на длъжниците на 30.09.2022 г.. След влизане в сила на заключението, с протокол от 10.10.2022 г. ЧСИ е насрочил публична продан на имотите за периода 12.12.2022 г. – 12.01.2023 г., при първоначална цена 1 034 500 лева, явяваща се средно аритметична от двете оценки. С протокол от 03.11.2022 г. проданта е била пренасрочена за периода от 12.12.2022 г. до 12.01.2023 г.. С разпореждане от 31.01.2023 г. проданта е била обявена за нестанала поради липса на купувачи. С молба от 16.01.2023 г. първоначалният взискател е поискал насрочване на нова продан, при цена равна на 90% от първоначално определената, с оглед на което ЧСИ е насрочил такава в периода 06.03.2023 г. – 06.04.2023 г., при начална тръжна цена общо за четирите имота в размер на 931 050 лева. С разпореждане от 07.04.2023 г. на ЧСИ втората продан е била обявена за нестанала поради липса на купувачи, като взискателят е бил уведомен, че, на основание чл.494 от ГПК, в 7-дневен срок от получаване на съобщението може да поиска нова оценка и насрочване на нова публична продан. С молба от 18.04.2023 г., депозирана в указания му срок, взискателят е поискал извършване нова оценка на имотите и насрочване на нова публична продан. На 24.04.2023 г. е било депозирано заключение на вещото лице по назначената СТЕ, съгласно което пазарната цена на имотите е била определена в размер на 1 031 000 лева. С обявление от 25.04.2023 г. ЧСИ е обявил публична продан на имотите в периода 13.06.2023 г. – 13.07.2023 г., при начална тръжна цена 824 800 лева, равняваща се на 80 % от стойността на имотите, определена от вещото лице. Длъжниците са били уведомени за насрочване на проданта на 11.05.2023 г.. Със заявление вх. № 15039/19.05.2023 г. Д. П. П., в качеството си на управител на „..... е поискал спиране на изпълнителното дело на основание чл.420 от ГПК, вр. чл.181 и чл.180 от ЗЗД и определяне нова цена на имотите, съобразени с пазарната цена, а не намалена с процент от предходна продажба. В предоставения му от ЧСИ срок първоначалният взискател е изразил становище, че исканията на длъжника са неоснователни. С постановление от 31.05.2023 г. ЧСИ е отказал спиране на изпълнителното производство поради липса на основание в чл.432 от ГПК. Със същото постановление е посочил относно възражението на длъжника за оценката, че насрочената публична продан се явява трета по ред, което изключва прилагането на чл.485, ал.2 от ГПК. Постановлението е връчено на длъжника на 31.05.2023 г.. С молба вх. № 16119/02.06.2023 г. Д. П. П., в качеството си на управител на „..... е поискал спиране на насрочената за периода 13.06.2023 г. – 13.07.2023 г. публична продан на визираните по-горе недвижими имоти на основание чл.433 от ГПК, която молба ЧСИ е уважил и с разпореждане от 02.06.2023 г. и е разпоредил спиране на проданта. С постановление от 02.06.2023 г. ЧСИ е прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК из.д. № 20208760401082 с взискател ДФ „ Земеделие „ чрез процесуалния субституент ЦУ на НАП – София и длъжник „....., което е било присъединено към изп.д. № 20228760400963. Въз основа на така установените факти, съдът приема, че разглежданата жалба е депозирана в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащи на съдебен контрол действия на ЧСИ по чл.435, ал.2, т. 6 и т.4 от ГПК и процесуално допустима, но неоснователна по същество, поради следното: Основанията, на които ЧСИ е оправомощен да постанови спиране на изпълнителното производство са лимитативно посочени в чл.432, ал.1, т. 2, 3 и 7 от ГПК и сред тях не попадат визираните в чл.420 от ГПК. От друга страна, видно от разпоредбата на чл.420 от ГПК, в редакцията й от ДВ, бр.100/2019 г., компетентен да се произнесе по този ред е само съдът – заповедният съд, постановил незабавното изпълнение или съдът, пред които е висящо производство по иск на взискателя с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, като законът не предвижда правна възможност за спиране на принудителното изпълнение от ЧСИ на основание предпоставките и по реда на чл.420 от ГПК. В случая, длъжникът не е изложил обстоятелствата на които основава искането си за спиране, като е посочил само разпоредбите на чл.420 от ГПК и чл.180 и чл.180 от ГПК, без да е направил изявление, че има готовност за предоставяне обезпечение на взискателя. От друга страна, в жалбата се сочи, че взискателят е предявил иск по чл.422 от ГПК за вземанията си и производството по него е все още висящо. Въз основа на изложеното, съдът достига до извод, че ЧСИ правилно е постановил отказ за спиране на изпълнителното дело по искането на жалбоподателя „....., обективирано в заявление вх. № 15039/19.05.2023 г., тъй като първо в заявлението не са били наведени обстоятелства за наличие на основание за спиране на производството от ЧСИ, а посочената от длъжника правна норма взира основания и ред, по които ЧСИ не е компетентен да се произнесе и второ – тъй като, жалбоподателят е могъл да предяви искането за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 от ГПК пред компетентния съд по т.д. № 20221100902101 по описа за 2022 г. на СГС. Досежно обжалването цената на изнесените на публична продан имоти, съдът приема, че е неоснователно, поради следното: Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, ако и при втората продан имотът не бъде продаден, за взискателя възниква правото да поиска определяне на нова начална цена - чл. 494, ал. 2, изр. 3 ГПК. Това искане на практика представлява искане за извършване на нова продан. За новата трета по ред продан законодателят не определя за начална цена по-нисък процент от началната цена на първата или втората продан, нито по- нисък процент от стойността на вещта, както прави това за първите две продажби, а изисква определяне на нова начална цена. Нови правила, или критерии за определянето й от съдебния изпълнител не са уредени, поради което следва да се приеме, че новата начална цена ще се определи отново по правилото на чл. 468 ГПК. Невъзможността имотът да се продаде на първата и втората продан явно сочи, че при определянето на неговата стойност (за нуждите на първата продан) не са съобразени средните пазарни цени за съответния район, характеристиката, вида и състоянието на конкретния имот или използваните начини (например пазарен, приходен и други) и методи на остойностяване (например метод на пазарните аналози, на приходите, метод за определяне на ликвидна цена и други) не са подходящи. Тези обстоятелства и изминалият период от време от първоначалното остойностяване на имота до искането за нова трета по ред продан налагат да се отчетат отново реалните условия на пазара на недвижими имоти в съответния район, състоянието и вида на имота, способността имотът да се продаде в сравнително кратки срокове, да се съобразят евентуално настъпилите инфлационни процеси и други пазарни фактори при определяне на стойността на имота по реда на чл. 468, ал. 2 ГПК и определяне на новата начална цена за третата продан по правилото на чл. 468, ал. 1 ГПК от съдебния изпълнител. Определянето на нова начална цена не означава намаляване до краен и нереален размер на цената, а предполага такава начална цена, която да позволи постъпването на наддавателни предложения така, че да се постигне реална пазарна цена, на която имуществото да бъде осребрено. В случая от доказателствата по делото се установява, че имотите, предмет на принудително изпълнение са били изнесени на публична продан два пъти, като и двете продажби са обявени за нестанали, поради липса на наддавачи. Установи се също, че след обявяване на втората продан за нестанала, по искане на взискателя ЧСИ е назначил експертиза за извършване нова оценка на имотите и е обявил нова, трета по ред публична продан при цена, равняваща се на 80% от определената от вещото лице стойност на имотите, съобразно изискването на чл.485, ал.4 от ГПК. Според изричната разпоредба на чл.485, ал.6 от ГПК и трайната съдебна практика, ЧСИ е длъжен да съобщи на страните за изготвяне на заключение за определяне стойността на имота при изнасянето му на публична продан и им предостави възможност да го оспорят, респ. – при оспорването му, да назначи повторна експертиза и определи цена представляваща средно аритметична стойност между двете оценки само при първата продан, но не и при последващите. Под „ първата публична продан „ по смисъла на цитираната разпоредба се има предвид първата поред изобщо публична продан, а не всяка нова публична продан (след всяка втора, обявена за нестанала), която се провежда съгласно чл. 494, ал. 2, изр. второ ГПК и при която, съобразно указанията на т.9 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдебният изпълнител следва да определи нова пазарна стойност на имота и въз основа на нея – нова начална цена, от която да започне наддаването. Този извод следва, както от граматическото тълкуване на нормата на чл.485, ал.6 ГПК, което сочи на определеност на понятието - първата поред изобщо публична продан, а не всяка нова продан, която се провежда след втората, обявена за нестанала в хипотезите на чл. 494, ал. 4, изр. второ ГПК, така и от тълкуването на останалите разпоредби и от целта на изпълнителното производство осребряването да започне въз основа на обективно определена начална цена и да приключи по цена, определена от търсенето и предлагането. Въз основа на изложеното, съдът приема, че ЧСИ не е бил длъжен да предоставя възможност на длъжника и същият е нямал основание да иска определяне нова цена на имота, различна от определената от вещото лице по СТЕ от 24.04.2023 г., както и, че цената, на която имотите са изнесени на трета публична продан е определена съобразно изискването на чл.485, ал.4 от ГПК, поради което възражението на жалбоподателя е изцяло неоснователно. Що се касае до възражението на жалбоподателите за прекомерност на обезпечението, същото е ирелевантно и не следва да се обсъжда, тъй като относно него няма произнасяне в облажваното постановление, няма касателство към обсъдените по-горе възражения и не подлежи на съдебна проверка по реда на чл.435 от ГПК. Позовавайки се на изложеното, достига до извод, че разглежданата жалба е изцяло неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното,