Решение № 11126 от 18.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2084/2024 г.

Касационно производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.285 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

В. Н. М., с пълномощник адв. Н. Д. обжалва Решение № 7113/09.08.2024 г., постановено по адм. д. № 236/2024г. на АС – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, до пълния предявен размер на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., с искане за цялостното му уважаване. Решението в обжалваната част се счита за неправилно поради нарушение на материалния закон, както и поради несъобразяване с действителните претърпени вреди. Твърди се, че от събраните гласни и писмени доказателства безспорно се установява изложената в исковата молба фактическа обстановка, поради което неправилно съдът е уважил иска частично. Поддържа се, че е доказано наличието на дървеници, хлебарки и гризачи и изцяло са игнорирани като неимуществени вреди задимеността в килиите, невъзможността от ползване на пералня в затвора, липсата на адекватна медицинска грижа, настаняване с болни от заразни болести. Жалбоподателят счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че са били налице посочените в исковата молба нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Иска се отмяна на оспореното решение с уважаване на исковата претенция и присъждане на обезщетение за разликата от 440 лв. до 10 000 лв.

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието е представила отговор по жалбата, в който изразява становище за неоснователност на същата с оглед липсата на представени нови доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив, счита жалбата за неоснователна, а решението на АС – Пловдив за законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срок от страна в първоинстанционно производство, против част от съдебния акт, която е неблагоприятна.

Пред АС – Пловдив е бил предявен иск за периода 11.11.2022г. – 12.07.2023г., в който М.е търпял наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие от открит тип „Хеброс“ /ЗООТ/ към Затвора Пловдив и за периода от 01.11.2023г. до настоящ момент в Затвора – [населено място] /дата на подаване на исковата молба – 02.02.2024г./. Размерът на претендираното обезщетение за посочените периоди е по 5 000 лв. за всеки период поотделно или 10 000 лв. общо, ведно със законна лихва от дата на предявяване на исковата молба /02.02.2024г./ в съда до дата на окончателно изплащане на сумата. Твърдяно е да са претърпени неимуществени вреди за двата периода /идентични оплаквания/, изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода /в ЗООТ „Хеброс“ и Затвора Пловдив/, конкретно: липса на достатъчно жилищна площ /нетната площ не е надвишавала 3 кв. м./ в килиите, в които е бил настанен; липса на санитарен възел на определените и задължителни места; лоша хигиена в килиите, в които е бил настанен с наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; липса на адекватно лечение и постоянна медицинска грижа; липса на баня и тоалетна на коридора в Затвора Пловдив; общата баня се намирала навън и зимата било студено да се минава през двора; в Затвора Пловдив нямал право да ползва пералня и дрехите се перяли на ръка и се простирали в килиите, в резултат на което имало мухъл, плесен и влага; в ЗООТ Хеброс сградите са построени с опасен за здравето материал – „интернитни плоскости“, няма пералня; тоалетната е обща; нямало „достъп до покупки в затворническата „лафка“, в общежитието имало график за ползване, но нямало достъп до лекар и зъболекар, с което се твърди, че са нарушени правата на ищеца по чл. 3 ал. 2 ЗИНЗС.

1. АС-Пловдив правилно приел, че искът е предявен от страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, тъй като за ищеца са налице данни да е бил задържан в място за лишаване от свобода. Искът е предявен против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава XI от АПК, а според чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 от АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ със седалище в [населено място], съгласно чл.12 ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

1. 1. В конкретния случай е бил предявен иск с два периода и отделни размери на претендирано обезщетение. По отношение заявените искови периоди е установено въз основа на събраните по делото доказателства и не е оспорено от касатора: ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 11.11.2022г. до 12.07.2023г. и от 01.11.2023г. до 02.02.2024г. /дата на подаване на исковата молба/. Тъй като заявеният в исковата молба период относно Затвора Пловдив не обхваща 11.11.2022г. - 12.07.2023г., правилно АС – Пловдив е разгледал твърденията за допуснати нарушения в обхвата на чл.3 ЗИНЗС само за периода от 01.11.2023г. до 02.02.2024г. По отношение ЗООТ Хеброс е установено, че М.не е пребивавал в ЗООТ от 11.11.202г. до 12.07.2023г., както е посочено в исковата молба, поради което законосъобразно АС – Пловдив приел, че в конкретната част исковата претенция е неоснователна.

1. 2. Съдът е съпоставил конкретните оплаквания спрямо условията в Затвора Пловдив със събраните относими за спора доказателства за периода 01.11.2023г. до 02.02.2024г., заявен в исковата молба. Приложени са съответните за спора норми от ЗИНЗС. Констатирано е, че на ищеца не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв. м. за периода от 01.11.2023г. до 02.11.2023г. вкл.; на 06.11.2023г.; от 10.11.2023г. до 02.02.2024г. – общо 87 дни.

Не са установени останалите твърдени нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, за което съдът е изложил подробни съображения, вкл. с преценка на свидетелските показания спрямо останалите събрани доказателства.

1. При насрочване на делото съдът е указал доказателствената тежест в съответствие с приложимите норми от ЗИНЗС /Разпореждане № 1139/05.02.2024 г./, които е съобразил при разрешаване на спора - съгласно чл.3 ал.2 от ЗИНЗС: "За нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност." и чл.284 ал.1 от ЗИНСЗ – Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. Отговорността е обективна, безвиновна и пълна, като законодателно се въвеждат стандарти, установени в практиката на ЕСПЧ при нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, изразяващи се в следното: - в случаите по чл.3 ал.2 ЗИНЗС съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора / чл.284 ал.2 от ЗИНЗС /; - въвежда се различен от този по ГПК стандарт на доказване - обърната тежест на доказване и засилено служебно начало / чл.284 ал.3 от ЗИНЗС / - съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.; - презумпция за настъпване на вреди при нарушение на чл.3 – чл.284 ал.5 от ЗИНЗС: "В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. ". В тази връзка, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от Конвенцията.

Според нормата на чл.43 ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда визираното в чл.3 от КПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, респективно задържането под стража, причинени от действия, бездействия или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и, че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта, дали в съответното законодателство са въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата.

Цялостната преценка на доказателствата е обосновала правилен извод за частична основателност на иска: Не е установено нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС - във всички помещения на Затвора Пловдив, вкл. и тези, в които е пребивавал М. е осигурен достъп до санитарен възел и постоянно течаща вода. Съответен на доказателствата е изводът за осигурен пряк достъп на дневна светлина, като отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. Ищецът е имал достъп до баня два пъти, съобразено с изискванията на чл. 151 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС. Хигиената в спалните помещения се е осъществявала от лицата, настанени в тях. Правилно са преценени свидетелските показания по отношение наличие на влага и мухъл – източник на влага според свидетеля е ползването на спалните помещения за място за сушене на изпраните дрехи на лишените от свобода, макар в затвора да е налично обособено перално помещение и места за простиране на дрехи. В тази вр. правилно е посочено, че лишените от свобода са имали по всяко време възможност за проветряване на помещенията с оглед незадържането на влага в тях чрез отваряне на прозорците. Установено е наличие на обща баня с топла вода, осигурени са хигиенизиращи материали, извършвана е обработка против инсекти и гризачи, осигурено е място и време за отдих и достъп до лавка на лишените от свобода, както и медицински грижи. Не е установено нарушение на чл.20 ал.2 от ППЗИНЗС - всички помещения, в които е бил настанен ищецът, са били добре осветени и с по два отваряеми прозореца. Установено е, че при постъпването на л. св. се осигурява комплект спално бельо и завивки, като задължението за неговата смяна и изпиране е на самите л. св., на които е осигурена възможност, както да ползват лично такова, така и да го предоставят за изпиране на своите близки, или да го изпират лично в пералнята. Правилно е прието от съда и, че не може да бъде вменено във вина на затворническата администрация невъзможността на М.да ползва „каре“ и да му се осигури престой на открито. В тази вр. се отбелязва, че участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство /чл.79 и чл.175 ал.2 ЗИНЗС; чл.59 - 61, чл.172 и чл.174 ППЗИНЗС/. Дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл.169а т.1 ППЗИНЗС по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността да присъстват с останалите лишени от свобода /неработещите/ на т. нар. "каре". На работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, който се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода, съгласно чл.41 ал.3 НК. От друга страна, според свидетелските показания М.е бил отстранен от работа поради несправяне. С основание не са приети за доказани твърденията за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като ответникът е представил доказателства, удостоверяващи периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи /описани подробно в решението/. Правилна е преценката относно отсъствие на данни за извършена обработка от 01.01.2024г. до 02.02.2024г. - периодичността на обработката през предходните месечни периоди и фактът, че такава е извършена на 28.12.2023г., обосновава извод за несъществен пропуск от страна ГДИН.

По отношение твърденията за липса на медицински грижи в Затвора Пловдив, АС – Пловдив се е позовал на чл. 129 ал. 1 ЗИНЗС и чл. 2 ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода - медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода. В случая ответникът е представил Работно време на Медицински център – Затвор Пловдив и АИППМП „д-р Ж.Д.“, видно от което лишените от свобода получават лекарства и им се осъществяват амбулаторни прегледи, съгласно график, а в случай на отсъствие на медицинското лице, л.св., пропуснали графика, минават при първа възможност. Не е установено ищецът да е имал конкретен здравословен проблем през разглеждания исков период, за който да му е отказана медицинска помощ и/или да не е лекуван. Констатирано е полагане на медицински грижи, което е потвърдено от свидетелите и отразено в представените по делото амбулаторни журнали и медицински документи. При влошаване на състоянието служители на затворническата администрация са предприемали съответните действия, включително и по извеждането му за оказване на медицинска помощ извън затвора.

За останалите оплаквания в съответствие с доказателствената тежест съдът основателно приел, че са недоказани. Съобразено е, че предвиденото в чл.284 ал.5 ЗИНЗС настъпване на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, но когато е налице установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, като това не освобождава ищеца от доказателствената тежест да установи наличието на твърдяното от него нарушение, от което се претендират вредите.

Правилно е възприето наличие на конкретно установени бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив за част от исковия период: 01.11.2023г. – 02.11.2023г. /вкл./; 06.11.2023г.; 10.11.2023г. – 02.02.2024г. По оплакването за пренаселеност съдът е съобразил, че според нормата на чл.3 от КПЧОС, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. В насока тълкуването на тази разпоредба, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода, е налице разрешение, дадено в редица решения на ЕСПЧ, като напр. делото А. срещу България, както и Н. и др. срещу България, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането /дело Torreggiani and Others/. Нормата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС /нова – ДВ, бр. 13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, според която минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м., е действаща при постъпването на ищеца в място за лишаване от свобода, поради което за държавата в лицето на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, е съществувало законоустановено задължение за изпълнение на стандартите, касаещи минималната жилищна площ, които е следвало да се съблюдават и преди този момент, предвид приложимостта по силата на Конституцията на КЗПЧОС.

Предвид изложеното следва, че твърденията в касационната жалба за основателност на иска в неговата цялост не са основателни.

Размерът на присъденото обезщетение за периода от 01.11.2023 г. до 02.02.2024 г. е определен в съответствие с чл.52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Тоест, следва да бъде присъдена сума, пропорционална на тежестта на констатираното нарушение, продължителност, последици и вреди за здравето на ищеца, ако са настъпили такива, при съобразяване с практиката на ЕСПЧ и най-вече, като вземе предвид жизнения стандарт в Република България.

При определяне размера на дължимото обезщетение са спазени насоките в практиката на ЕСПЧ за справедлива база за размера на обезщетението - с оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които ищецът е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната: поради пренаселеност 87 дни за посочените по-горе периоди /част от заявения исков период/ – 440лв. /средно по 5, 5 лв. на ден /. В тази вр. се отбелязва, че справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5, 3 евро на ден /Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г./, но посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. Доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди би следвало да се счита такъв между 2, 00 евро и 2, 55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5, 00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение. Съдът правилно е мотивирал размера на обезщетението с едно нарушение /пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищецът/ и съобразно обществения критерий за справедливост.

Според изхода от делото е уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По изложените съображения съдът намира, че касационната жалба е неоснователна и решението в обжалваната му част следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.

На основание чл.221 ал.2 предл. първо АПК, Съдът