Мотиви към Решение № 151 от 20.10.2022 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 306/2022 г.

Производството е по реда на чл. 12, ал. 11 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/. Образувано е по жалба на процесуалния представител на осъденото лице Д. К. И. против решение №65 от 26.09.2022г. по ЧНД№190/2022г- на Окръжен съд гр.Силистра. В жалбата се излагат съображения за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. От настоящата инстанция се иска да отмени изцяло решението, като да постанови ново, с което да откаже признаването на двете присъди. Моли да се изиска допълнителна информация от съда на Кралство Белгия за спазване принципите на КЗПЧОС и за начина на участие на осъдения в инкриминираните престъпления. Алтернативно се иска съобразяване с принципите на чл.301 от НК при определяне на наказанието. В с.з. жалбата се поддържа на изложените основания. Според представителя на Апелативна прокуратура- Варна жалбата е неоснователна, тъй като са били налице всички предпоставки на специалния закон за приемането на присъдите на Кралство Белгия за изпълнение в България. Варненския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и наличните доказателства, приема за установено следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна в процеса, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл.12, ал.1-7 ОТ ЗПИИСАННЛСМВЛС/по-нататък в решението Закона/, проверявания съд е признал и приел за изпълнение Съдебно решение Р 282/17 – справка 2016/СО/491 – опис 900/2017, постановено на 23.03.2017г. в сила от 08.04.2017г. на Апелативен съд Лиеж, Кралство Белгия, с което на българския гражданин Д. К. И. с ЕГН ••••••••••, живущ в гр. Дулово, обл. Силистра, ул. „Христо Ботев № 103 е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 180 дни за престъпления по чл. 196, чл.322, чл. 323, чл. 324 и чл. 505 от НК на Кралство Белгия, съответстващи на чл. 308, ал.1; чл. 345а; чл. 321, ал.2 и чл. 253 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК на Р. България, като на осн. чл. 12.ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е ПРИСПАДНАЛ изтърпяната, в Кралство Белгия, част от наказанието в размер на 18 дни, считано от 04.04.2016г. до 22.04.2009г.С решението е признато и прието за изпълнение и Съдебно решение Р 596/20- справка 2019 /СО/ 463 – опис 2205/2020, постановено на 16.09.2020г, в сила от 02.10.2020г.на Апелативен съд Лиеж, Кралство Белгия, с което е отменено 5г. условно осъждане по Присъда на Наказателен съд гр. Лиеж Белгия от 24.09.2012 г., с която на българския гражданин Д. К. И. с ЕГН ••••••••••, живущ в гр. Дулово, обл. Силистра, ул. „Христо Ботев № 103 е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 730 дни за престъпления по чл. 51; чл. 173 и чл. 324 от НК на Белгия, съответстващи на чл. 243, ал.1, чл. 20 и чл. 18 от НК и престъпление по чл. 321, ал.2 от НК на Р. България, като на осн. чл. 12.ал.9 от /Закона/ е ПРИСПАДНАЛ изтърпяната, в Белгия, част от наказанието в размер на 195 дни от 12.09.2008г. до 26.03.2009г. На осн. чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложените наказания. Правилни са изводите на проверявания съд, че са спазени изискванията на чл.3 и чл.4 от Закона -двете удостоверения са придружени с превод на български език отговарят на изискванията на закона. Изискани и приложени към делотоа и съдебните актове, чието признаване се иска. Окръжен съд-Силистра е компетентния съд, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като се явява окръжен съд по местоживеене на осъденото лице, видно от приложената справка от НБД „Население“, според която лицето има постоянен и настоящ адрес в гр. Дулово, обл. Силистра. Видно от представените Удостоверения, двете наказателни производства срещу българския гражданин И. са протекли задочно, т.е без негово участие, като за защита на неговите процесуални права е бил назначен служебен защитник. / б.“и“, т. 1.2 и т.1.3.2 от Удостоверенията/. Неоснователно е възражението за наличие на процесуално нарушение, тъй като липсват доказателства за участието на преводач. Последното не е задължително, а в конкретния случай поради неявяване на лицето не е било и наложително. Напълно законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че основните признаци на инкриминираните престъпления съвпадат с тези по българското законодателство, а двойна наказуемост не се изисква съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2 от Закона. Напълно прецизно проверявания съд е изложил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства. Описал е подробно престъпното участие на подсъдимия, правните състави на инкриминираните престъпления по белгийския и българския закон, респ.предвидените и наложени наказания. От съдебно решение, постановено на 16.09.2020г. от Апелативен съд - Лиеж, Кралство Белгия е видно, че на 24.09.2012г. е влязла в сила присъда срещу българския гражданин И., който е бил признат за виновен в опит за производство на подправени парични знаци в съучастие с други лица и участие в престъпна организация- деяния извършени през периода 01.01.2008г.–23.08.2008г. Същото съставлява престъпление по чл.51, чл.173 и чл.324 от НК на Кралство Белгия, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 730 дни, от което са били приспаднати 195 дни/. Изпълнението на наложеното наказание е било отложено с изпитателен срок от 5 години, който е следвало да изтече на 24.09.2017г. На 23.03.2017г. е била постановена последваща присъда, влязла в сила на 08.04.2017г. за извършени престъпления от българския гражданин И. за периода 16.09.2012г.–18.04.2013г. Със същата, И. е признат за виновен за фалшифициране и използване на фалшификати, участие в престъпна група, пране на пари и укривателство съгл. чл.196, чл.322, чл.323, чл. 324 и чл.505 от НК на Кралство Белгия, за което му е било наложено наказание в размер на 180 дни/ с остатък от 162 дни след извършено приспадане/. Описаните деяния са обявени за престъпни и са съответни по чл. 308, ал.1; чл. 345а; чл.253 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК и чл. 321, ал.2 от българския НК. Няма спор, че деянията по втората присъда са извършени в изпитателния срок по първата, както и обстоятелството, че Наказателният съд в гр.Лиеж, Кралство Белгия не се е произнесъл по въпроса за привеждане в изпълнение на наказанието по условното осъждане от 2012г. От представените допълнителни материали става ясно, че на 17.02.2018г. е било възбудено производство пред първоинстанционния съд в гр. Лиеж за привеждане в изпълнение на условната присъда-процедура, аналогична на тази по чл.306, ал.1, т.3 от НПК на Р. България. След отказ на първоинстанционният съд, решението е взето от Апелативният, който е постановил своето решение на 16.09.2020г., влязло в сила на 02.10.2020г., с което е привел в изпълнение условното наказание. Правилно първия съд е приел, че липсват предпоставките на чл.15, ал.1 от Закона за отказ от признаване и изпълнение. Признаването на решението не противоречи на принципа "ne bis in idem", защото от справката за съдимост и от справката от УИС на Прокуратурата на РБ се установява, че българският гражданин И. не е осъждан за това престъпление в изпълняващата държава и срещу него няма регистрирани висящи наказателни производства, като няма данни за същото деяние да е бил осъждан и в друга държава, различна от издаващата. Деянието съставлява престъпление и по българското законодателство и не е налице основанието за отказ по чл.15, ал. 1, т. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, тъй като същото попада в хипотезата на чл.8, ал.2 от същия. Предоставените Удостоверения са пълни и съответветни на предоставените съдебни актове. Осъденото лице е български гражданин с постоянен и настоящ адрес в гр. Дулово, обл.Силистра. И. не се ползва с имунитет и е бил уведомен за водените срещу него наказателни, производствата са приключи без негово участие с назначен с назначен служебен защитник. По възражението за изтекла изпълнителска давност. Настоящият състав се солидализира с изводите на първия съд за липса на законовите предпоставки за прекратяване на делото по тези съображения и изложените аргументи за това свое решение. Постановеното Решение от 23.03.2017г. на Апелативния съд е влязло в законна сила на 08.04.2017г. Видно от отразеното в придружителното писмо и в самото Удостоверение на издаващата държава, давността за изпълнение изтича на 23.07.2022г. Очевидно, същата съвпада и с регламентацията на българския закон, в частност чл.82, ал.1, т.4 от НК. В конкретния случай са налице предпоставките на чл.82, ал.3 от НК. Издаването на удостоверението представлява действие на надлежен орган срещу изпълнение на наложеното наказание, което е прекъснало изтичането на давността, а към настоящият момент абсолютната давност не е изтекла. Основанията за отказ по чл.15, ал.1, т. 5 от Закона се отнасят до изтичане на давността съгласно българсото законодателство. Не са налице и предпоставките на чл.19 от Закона за прекратяване на изпълнението. Липсва акт на издаващата държава, по силата на който наказанието не подлежи на изпълнение, респ. липсва и оттегляне на удостоверението по чл.3 от Закона. С оглед на изложеното, възражението за изтекла давност се явява неоснователно. Като неоснователно се преценява и възражението на защитата на осъденото лице за наличие на предпоставки за отказ, поради липса на данни за начина на участието на осъденото лице в инкриминираните престъпления. Не може да бъде споделено възражението на защитата на осъдения пред въззивния съд, че поради непълнота на съдържанието на удостоверенията по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС не са налице основанията за признаване и изпълнение на съдебните актове, тъй като същите не съдържат реквизитите, посочени в чл.15, ал. 1, т.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС – информация, че лицето е било призовано лично и по този начин е било своевременно уведомено за определената дата и място на съдебния процес или е било официално информирано за това по друг начин. Решението, чието признаване и изпълнение се иска е било постановено при задочен съдебен процес. Видно от приложените удостоверения, лицето е било “уведомено за започналия процес“ и на същия е бил назначен служебен защитник-„бил ефективно защитен от този правен съветник по време на процеса“/вж удостоверения б.“и“/. Изложеното се подкрепя и от изискания и приложен препис от съдебен акт/на л.193 от делото/. Видно от изложеното, удостоверенията не страдат от твърдения порок, а именно непълнота на съдържанието, респ. обстоятелствата по чл. 15, ал. 1, т. 9 от Закона са установени по делото. Предвид липсата на основания за отказ по чл. 15, не съществуват основания за частично признаване и изпълнение на съдебния акт на издаващата държава. Не са налице основания за приспособяване на наложените на И. наказания, съгл. чл. 13, ал. 1 от Закона. Искането за промяна на наложените наказания са неотносими към настоящото производство. Последното изключва възможността съдебните актове да бъдат преразглеждани по същество, като съобразно чл.459 НПК и чл.19, ал.1, т.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС присъдите могат да бъдат проверявани само от компетентните органи на държавата, в която са постановени, а съобразно т. 1 от решението по дело №С-554/14 г. на Съда на ЕС /делото "О/ и мотивите към нея/§ 36/ националният съд на изпълняващата държава е длъжен да зачете изцяло съдебното решение, което му е изпратено и да изпълни наказанието, наложено по присъдата на издаващата държава. В тази насока е и съображение 5 от Преамбюла на Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008 г. В същия смисъл е и чл. 8, т. 2 от това Рамково решение, както решението на Съда на ЕС по дело С-554/14 "О. " - § 36 и § 46 от мотивите, както и § 61 от мотивите на това решение, установяващи задължението за българския съд да прилага нормите на Рамковото решение при спазване на принципа за съответстващото тълкуване на българското право и при зачитане на основополагащия принцип на сътрудничество между съдебните власти на държавите-членки на ЕС - принципа на взаимно признаване на чуждестранните съдебни решения въз основа на особеното взаимно доверие в правните системи на другите държави - членки, който е "крайъгълен камък на правното сътрудничество в съюза по наказателно правни въпроси" - чл. 82, § 1 от ДФЕС вр. съображение 1 от Рамково решение 2008/909/ПВР. Такова е и изричното задължение на всеки български съд съобразно т. 2 от Решението по делото "О. " /С-554/14/. Правилно на основание чл. 12, ал. 9 от Закона проверявания съд е приспаднал от общия срок на наказанието лишаване от свобода предварителното задържане на осъдения. Всичко изложено по-горе обосновава извода за правилност на решението на СОС, респективно за неоснователност на жалбата, поради което и на основание чл.12, ал.11 от Закона, настоящият състав на АС-Варна постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.