Решение № 1909 от 27.2.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2743/2023 г.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Зам.директора на дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП – гр. Пловдив против решение № 1421/15.08.2023 г. на ПРС по АНД № 1698/2023 г. Твърди се незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение с доводи, че, след като в закона няма изрично посочване кой е компетентен орган да спре производството АНО може да направи това, както и че са положени достатъчно усилия за откриване на нарушителя, съответно са изпълнени изискванията на ЗАНН за щателно издирване. Иска се отмяна на решението и да се потвърди НП. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба Г.Д.А. не взема становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Административен съд - Пловдив, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на касационната проверка е решение № 1421 от 15.08.2023 г. по АНД № 1968 по описа за 2023 г. на ПРС, с което е отменено НП № 683790- F 656224 от 29.12.2022 г., издадено от зам.директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на Г.Д.А. с ЕГН •••••••••• на основание чл.74, ал.1, пр.2 от ЗСч е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.38, ал.1, т.1 вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч. За да го отмени, съдът е приел, че не е спазен срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като административнонаказателното производство не е било надлежно спряно, а отделно от това са изложени мотиви и за нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН и чл.43, ал.6 от ЗАНН. Решението е правилно. Касационната инстанция напълно споделя изводите на ПРС, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за спиране на административнонаказателното производство. Ясно е изискването на закона, въведено като предпоставка за спирането, а именно провеждането на щателно издирване на нарушителя, който е известен за органа, съставен му е АУАН в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, но не може да бъде намерен. Именно наличието на несъмнено проведено щателно издирване е предпоставка за законосъобразност на спирането. По делото не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват законосъобразност на допуснатото спиране на производството по реда на чл. 43, ал. 6 ЗАНН. Посочената разпоредба предвижда възможност производството да бъде спряно след извършване на щателно издирване, в случаите когато нарушителят не може да бъде намерен. В закона не се съдържа легална дефиниция на понятието "щателно издирване", поради което на основание чл. 84 от ЗАНН следва да се приложи даденото в константната и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС тълкуване на понятието във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК. "Щателно издирване" представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, като тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. В конкретния случай, единственото доказателство, въз основа на което е било спряно производството, е покана до жалбоподателя, адресирана до него в качеството му на представител на дружеството за явяване му за съставяне на АУАН за допуснато нарушение. Поканата е била изпратена чрез пощенска услуга и се е върнала обратно при администрацията на 13.06.2022 г. видно от пощенското клеймо на гърба ѝ. Друга покана или друг начин да бъде открит нарушителят не е изпратена и не е потърсен. Поканата за явяване в ТД на НАП е изпратена, чрез пощенски оператор и се е върнала непотърсена, поради което с нея не се изчерпва изискването за щателно издирване. Систематично, разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН следва да се обвърже и с разпоредбата на чл.43, ал.4 ЗАНН. Съгласно чл. 43, ал. 4 ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Съгласно чл. 43, ал. 6 ЗАНН, когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и производството се спира. В конкретния случай АУАН е съставен преди да се е върнала поканата и да е установено, че лицето не я е потърсило – АУАН е съставен на 18.05.2022 г., а пощенското клеймо върху плика с поканата е от 13.06.2022 г. Т.е. към датата на съставяне на АУАН няма как да се прецени дали са били налице предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, за да бъде надлежно съставен АУАН в отсъствието на нарушителя. Така, първо, АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, и второ не са спазени разпоредбите на чл. 43, ал. 4 и ал. 6 ЗАНН. Разпоредбите са императивни и указват конкретните задължения на компетентните по движението на административнонаказателните преписки органи. С оглед изложеното, съдът намира, че не са били налице предпоставките на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН за спиране на производството. Същото е било незаконосъобразно спряно, при което липсват и данни кога точно е било възобновено - с оглед извършване на преценка за продължителността на периода, през който е било спряно и изключването му при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. По тези съображения, извършеното спиране на производството не следва да бъде съобразявано. Поради изложеното, тъй като АУАН е съставен на 18.05.2022 г., а НП на 29.12.2022 г., то е издадено след предвидения в чл. 34, ал. 3 ЗАНН срок /6 месеца от съставяне на АУАН/. Неспазването на този срок е основание за отмяна на НП. Предвид изложеното, съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Съдът