Решение № 4 от 22.2.2021 г. на Апелативен съд - София по дело № 2/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Образувано е по повод частна жалба, подадена от В. П. Т. против решение от 17.03.2020г. по ф.д.№5541/2005г. на СГС, с което е отказано да бъдат вписани обстоятелства по заявление вх.№7625/21.01.2019г. С жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение, като се поддържа че заявените обстоятелства са такива, подлежащи на вписване и същите произтичат от влязло в сила решение на редовно проведено общо събрание на адвокатското дружество. Ето защо счита, е съдът неправилно е отказал тяхното вписвани. Изложение са и съображения, че вписания вече ликвидатор действа против интересите на дружеството. Те обаче са извън предмета на спора, тъй като касаят контрола върху действията на вписания вече ликвидатор. По делото е постъпило становище от „Адвокатско дружество Р. и съдружници“ в ликвидация.Със същото се моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, тъй като с решение на Висшия адвокатски съвет от 13.04.2020г. частната жалбоподателка е лишена от адвокатски права и поради това е загубила качеството си на съдружник в адвокатското дружество. Софийският апелативен съд намира, че частната жалба се явява процесуално допустима – същата е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването и подлежи на разглеждане по същество. С решение № 1/25.05.2005 г. по ф.д. № 5541/2005 г. на СГС е вписано в Регистър на адвокатските дружества при СГС „Адвокатско дружество Р. и съдружници“. С решение № 9/25.02.2019 г. на СГС и във връзка със заявление с вх. № 5701/16.01.2019 г. е вписано прекратяване на адвокатското дружество на основание чл. 73, ал.1, т.2 ЗАдв, като е определен 6-месечен срок за ликвидацията. Със същото решение на основание чл. 75, ал.3 ЗАдв за ликвидатор е назначена И. Н. И. – Р.. Частната жалбоподателка от своя страна е подала заявление вх.№7625/21.01.2019г., с което е пискала вписване на прекратяване на дейността на адвокатското дружество и откриване на производство по ликвидация, както и вписването й като ликвидатор. С обжалваното решение СГС е оказал да впише тези обстоятелства, тъй като с предходно решение вече е постановено вписване на прекратяване на АД “Р. и съдружници“ и е определен ликвидатор на същото. С оглед на това е прието, че заявеното искане е лишено от основание. Апелативният съд счита, че при произнасянето си следва да вземе предвид настъпилото след подаване на заявлението обстоятелство, а именно – лишаването на частната жалбоподателка от адвокатски права по чл.133, ал.1, т.4 от ЗАдв, въз основа на решение на Висшия дисциплинарен съд към ВАС по дисциплинарно дело №4/2020г. Съобщението за посоченото решение е публикувано в ДВ бр.48 от 26.05.2020г. и е служебно известно на съда. Това от своя страна води до прекратяване на участието на Т. в адвокатското дружество на основание чл.68, ал.1, т.3 от същия нормативен акт. След като същата вече не е член на адвокатското дружество, то тя не попада сред легитимираните лица, които биха могли да искат вписване на обстоятелства относно дружеството. В производството по глава 55 от ГПК съдът следва да провери наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване. Освен това съдът проверява дали подаденото заявление изхожда от надлежно лице (чл. 600 от ГПК) и има ли изискуемото от чл. 601 от ГПК съдържание, както и дали са спазени изискванията на закона за заявеното вписване. Ако съдът констатира, че заявлението е подадено от лице, което не е легитимирано да иска такова вписване, той постановява отказ същото да бъде извършено. В това производство качеството на лицето, подало заявлението е въпрос по съществото на преценката за законосъобразност на вписването, а не на допустимост на с молбата. Това е така поради обстоятелството, че съобразно правилата на чл.595 и сл. от ГПК, първоинстанционният съд е длъжен при всички случаи когато е сезиран с молба за съдействие на граждански права в охранителното производство да се произнесе с решение по подаденото заявление въпреки безспорния и едностранен характер на регистърното производство. Предвид на изложеното изводът на първоинстанционния съд е правилен като краен резултат, а разликата в мотивите, по които същият се явява законосъобразен се дължи на настъпилото след подаване на заявлението обстоятелство, а именно - отпадане на качеството на заинтересовано лице, което може да заяви вписването на частната жалбоподателка В. Т.. Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът