Решение № 2001 от 23.12.2025 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 396/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявано от Директора инж.И. П. С., против Решение № 260029 от 18.07.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 107 по описа за 2020 година на Районен съд – Ловеч, в частта относно разноските. По изложените в касационната жалба доводи, че решението е неправилно се иска да бъде отменено в обжалваната му част. Касационният жалбоподател сочи, че в своето решение първоинстанционния съд e приел че е изтекла абсолютната давност за административнонаказателно преследване и поради това е отпаднала възможността спрямо евентуалния нарушител да може да бъде извършено наказателно преследване, което е самостоятелно основание за отмяна на издаденото НП и прекратяване на цялото административнонаказателно производство. При тези съображения и с оглед субсидарното приложение на НПК по силата на чл.84 от ЗАНН, въззивната инстанция е отменила Наказателното постановление на Директора на РДГ и е прекратила административно наказателното производство по НАХД №107/2020 година по описа на РС-Ловеч. Излага, че разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК третира обжалването на индивидуални, общи и нормативни административни актове издадени по АПК, но тази разпоредба, третира изрично случаи, когато съдът отмени обжалвани административни актове или отказа да бъде издадени такива, при протекли в допустими срокове съдебни или административни процеси. Посочва, че в процесния случай въззивната инстанция, с решението си не е отменила процесното наказателно постановление, поради установени в него пороци, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и от там да незаконосъобразност и неправилност, а го е отменила единственно и само поради изтекла абсолютна давност, поради непроизнасяне с решение на съдебната инстанция в допустим срок, като в случая спора не е решен по същество по посочените в жалбата основания, нито на установени от съда основания свързани със самото административнонаказателно производство, а поради изтекла абсолютна давност, заради което е и прекратено производството, за което РДГ - Ловеч, като административнонаказващ орган няма вина. Счита, че съществуващата съдебна практика, досежно присъждане на разноски по ЗАНН, третира случаи при протекли съдебни производства със съдебни решения, произнесени в допустими срокове. Счита, че в настоящия случай съдът е присъдил разноски в полза на жалбоподателя, без да съобрази, че отмяната на наказателното постановление е постановено единствено поради изтичане на абсолютната погасителна давност, настъпила в рамките на съдебното производство, по независещи от административния орган причини. Твърди, че не е налице допуснато бездействие от страна на административнонаказващия орган, като възстановяването на разноските на жалбоподателя следва да се прилага само при установени от въззивната инстанция допуснати от АНО съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до съществено нарушаване и ограничаване на правота на защита на жалбоподателя. Посочва, че съдът е следвало да прецени дали присъждането на разноски в полза на жалбоподателя е оправдано и справедливо, особено когато забавянето по произнасянето по настоящия случай, не е по вина на АНО и изтичането на давността не е по вина на органа. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, като в молба с вх.№ 3393/16.12.2025 година на АдмСЛ поддържа жалбата с искане да бъде отменено решението, в частта за присъдените разноски, като в случай, че се направи искане за присъждане на адвокатско възнаграждение от отсрещната страна, прави възражение за прекомерност на поисканите съдебни разноски. Ответникът М. Т. П., редовно призован, се явява лично и моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена касационната жалба и оставен в сила постановения съдебен акт. Окръжна прокуратура – Ловеч, редовно уведомена не изпраща представител. Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение в обжалваната част с материалния закон, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от активно легитимирана страна, срещу решение на Районен съд /РС/ - Ловеч, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С Решение № 260029 от 18.07.2025 година, постановено по наказателно административен характер дело № 107 по описа за 2020 година на Ловешкият районен съд решаващият състав е отменил Наказателно постановление №1135 от 10.12.2019 година на инж. П. П. Б. - Директор на Р. Д. по горите - [населено място], с което на М. Т. П. с [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.1, ап.2, на основание чл.275, ал.1, т.1 от ЗГ е наложено наказание глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.257, ал.1, предл. второ, т.1, предл. първо от Закона за горите във вр. с чл.108, ал.3, предл. първо от същия закон вр. с 12б, ал.1, т.5, предл.първо от Наредба №1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии и прекратил административнонаказателното производство, поради изтичане на давността за административнонаказателно преследване. С решението съдът е осъдил Регионална дирекция по горите – Ловеч, да заплати на М. Т. П., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 150.00 /сто и петдесет/ лева, като е обсъдил направеното възражение за прекомерност. Съдът е съобразил и изявлението на процесуалният представител на ответника, че в случай на отмяна на НП, не претендира разноски. Решението в обжалваната част е неправилно по следните съображения: Съгласно чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, в съдебните производства по обжалването на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс /АПК/. В случая пред РС, такива са поискани само от представителя на жалбоподателя. ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а препраща към АПК. В чл. 143 от АПК са уредени хипотезите при които възниква задължение на административният орган да възстанови направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. На първо място - когато е налице отмяна на обжалваният административен акт като незаконосъобразен – чл. 143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай не е налице. Обжалваното наказателно постановление е отменено, но не като незаконосъобразно. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това основание – чл. 143, ал. 2 от АПК. Тази хипотеза също не е налице в случая. Наказателното постановление не е оттеглено. Именно крайния резултат от съдебното обжалване следва да бъде съобразен при определяне на направените разноски от страните в хода на производството, като в случая наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно, а поради изтекла давност. Горното води до извод за неприложимост на нормата на чл. 143, ал.1 от АПК, която съда е съобразил при постановяването на своя съдебен акт, без да го посочва изрично в решението си. При постановяването на решението в частта за разноските съдът не е взел в предвид обстоятелството, че абсолютната давност не е изтекла в административното производство, а в рамките на съдебното такова. От представената по делото пред РС-Ловеч административна преписка се установява, че АУАН № 1135 от 11.10.2019 година е съставен в законоустановеният за това тримесечен срок от установяването на нарушението и неговият извършител. Наказателно постановление № 1135 от 10.12.2019 година на Директора на РДГ - Ловеч, е издадено в преклузивният за това срок и е връчено своевременно на извършителя. Разноски следва да се възлагат на административнонаказващия орган, само при установени от въззивната инстанция допуснати от него нарушения при съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до неспазване на сроковете в административното производство, в резултат на което да са засегнати правата на жалбоподателя. В подадената жалба пред РС-Ловеч, като основание за отмяна не е посочено неспазване на срокове в административното производство, а незаконосъобразност на НП. В случая съдът е възложил разноски на касационният жалбоподател, но не е съобразил, че отмяната на наказателното постановление поради изтичане на абсолютната погасителна давност, без да е разгледан спора по същество доколкото след изтичане на давностния срок не е допустимо неговото разглеждане. Съгласно чл. 11 ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, като в случая е приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предвижда абсолютна давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, считано от датата на извършване на административното нарушение. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи. В случая е установено по безспорен начин от въззивната инстанция, че към датата на образуване на съдебното производство въз основа на подадена жалба от М. Т. П. е изтекъл срок по-малък от предвидения максимален срок на погасителната давност от четири години и шест месеца. Към датата на произнасяне от районния съд обаче е изтекъл срок по-голям от 4 години и шест месеца, което е наложило отмяна на обжалваното наказателно постановление поради изтекла абсолютна погасителна давност по смисъла на чл. 81, ал. 3, във вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК във вр. чл. 11 ЗАНН, без да се разглежда спора по същество. Следва да се съобрази, че абсолютната давност е материалноправен институт и след нейното изтичане държавата губи правото си да преследва нарушителя. Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се развива законосъобразно само през конкретен, предварително определен период от време, като с изтичането на този срок се изгубва предоставената от закона възможност тя да се осъществи. Поради това, след изтичане на давностния срок не е допустимо разглеждане на спора по същество. Съдът при възлагане на направените разноски в първоинстанционното производство, е следвало да съобрази, че наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно, за да ги присъди в тежест на АНО, а поради изтекла абсолютна погасителна давност за административно наказателно преследване по отношение на евентуалния нарушител. Ето защо решението в обжалваната част относно разноските е неправилно и следва да бъде отменено. По изложените съображения и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав