Решение № 1779 от 1.10.2024 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 398/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба, подадена от „ДИМ 59“ ЕООД, ЕИК 204477093, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, [жк], [адрес], представлявано от управителя И. М. В., чрез адв. Е. Ц. от АК – Ловеч, адрес: гр. Троян, [улица], против решение № 69 от 02.07.2024 година, постановено по АНД № 84 по описа за 2024 година на Районен съд /РС/ - Троян, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 3/29.02.2024 г., издадено от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на „ДИМ 59“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000, 00 лева за нарушение по чл. 324, ал. 2, предл. 1 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. В касационната жалба се твърди, че решаващият съд е установил фактическа обстановка, която не съответства на реалната такава, както и че неправилно е приложен материалния закон, доколкото от страна на дружеството не е било извършено твърдяното нарушение. Според касатора, актът за установяване на административно нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено потвърденото от РС наказателно постановление, е съставен в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. На следващо място, в касационната жалба се развиват доводи, че нарушението, за което е ангажирана адмннистративнонаказателната отговорност на дружеството, представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В заключение, в касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В писмен отговор на касационната жалба, чрез упълномощен процесуален представител, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила първоинстанционното съдебно решение, като се развиват подробни доводи по съществото на правния спор. В съдебно заседание касаторът, чрез надлежно упълномощен адвокат, поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и развива доводи по същество и претендира присъждане на разноски. Ответникът – председателят на КРС чрез упълномощен юрисконсулт оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на разноските на другата страна. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за наличие на предпоставките за квалифицирането на деянието като маловажен случай и пледира за решение в този смисъл. Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е основателна, по следните съображения: Първоинстанционният съд приел от фактическа страна, че при извършване на мониторинг на 05.09.2023 г., на адрес: гр. Троян, [жк], [адрес], за установяване и ползване на честоти 148, 1500 MHz и 152, 6500 MHz от изтекло по срок Разрешение № 00835/31.07.2023 г., издадено на „ДИМ“ ЕООД контролните органи по ЗЕС установили електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба PMR, с конфигурация една базова /стационарна/ радиостанция и множество возими радиостанции монтирани в таксиметрови автомобили. Установена била базова станция с притежател „ДИМ 59“ ЕООД, разположена на горепосочения адрес и инсталирана на покрива антена с троен антивес на сградата. Констатирано било още, че след активиране в режим на предаване на радиостанция, модел „Yaesu“, монтирана в таксиметров автомобил с peг. № [рег. номер] е регистрирано осъществяване на електронни съобщения на честота 148, 1500 MHz, както и че същата е собственост на М. И. В. по негова декларация. Установено било, че посоченият автомобил извършвал таксиметрова дейност от името на превозвача „ДИМ 59“ ЕООД и е с водач М. И. В., за което е издаден фискален бон, иззет от контролните органи по ЗЕС. Направено било телефонно повикване от номер 0884997034 към номер 067055555, като обаждането автоматично се прехвърляло към базова станция на „ДИМ 59“ ЕООД. Установено е, че базовата станция го излъчвала на честота 152, 6500 MHz, като на возимата радиостанция в автомобил с peг. № [рег. номер] се чувал аудио сигнал и след активиране на същата в режим на предаване на честота 148, 1500 MHz се осъществявала двупосочна комуникация между водача на лекия автомобил и клиента посредством базова станция. Доколкото към момента на проверката, на жалбоподателя не е било издавано разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - честоти 148, 1500 MHz и 152, 6500 MHz от КРС, контролните органи приели, че дружеството е извършило нарушение на чл. 324, ал. 2, пр. 1 от ЗЕС, за което е съставен АУАН № ВТ-046 от 01.12.2023 г. за това, че „ДИМ 59“ ООД осъществява електронни съобщения за собствени нужди, чрез изградена електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - PMR, като ползва индивидуално определен ограничен ресурс, без издадено разрешение за това от КРС. АУАН бил предявен на управителя на дружеството на 01.12.2023 г., който го получил в присъствието на свидетеля по акта, но отказл да го подпише. На 22.01.2024 г. бил направен повторен опит от контролните органи да бъде предявен за подпис на жалбоподателя АУАН, но този път в присъствието на свидетел, който да удостовери отказа. Въз основа на него, на 29.02.2024 г. било издадено и обжалваното пред първоинстанционния съд НП за налагане на имуществена санкция в размер на 5 000, 00 лева, за извършено нарушение на чл. 324, ал. 2, предл. 1 от ЗЕС. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, както и че обжалваното НП съдържа необходимите реквизити съобразно чл. 57 от ЗАНН. Изложил мотиви и че АУАН е съставен в предвидения от закона срок и не е налице нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. РС приел също, че от страна на „ДИМ 59“ ЕООД е било допуснато нарушение на чл. 324, ал. 2, предл. 1 от ЗЕС, като е съотнесъл установените факти към хипотезата на тази правна норма, тъй като липсвало издадено разрешително за ползването на тази честота, въпреки че е била предприета процедура по издаване на съответното разрешително, но същото към момента на проверката не е било налично. Според РС, доколкото наложената имущестевна санкция е определена в минималния предвиден в чл. 324, ал. 2, предл. 1 във вр. чл. 336 от ЗЕС размер, то съдът няма възможност /правна и фактическа/ да намали размера на административното наказание. По тези съображения, решаващият състав потвърдил наказателното постановление. Обжалваното решение е неправилно. Приетата за установена от районния съд фактическа обстановка е съответна на събраните по делото доказателства, поради което се възприема и от настоящият съдебен състав. За ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения се изисква издаване на съответното разрешение /арг. чл. 79 от ЗЕС/. Според чл. 324, ал. 2 от ЗЕС, който осъществява електронни съобщения за собствени нужди, за които е необходимо издаване на разрешение за ползване на ограничен ресурс, без да му е издадено такова разрешение, или продължава да осъществява електронни съобщения след прекратяване или отнемане на издаденото му разрешение, в случай че деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 5 000, 00 до 50 000, 00 лв. В съответствие с чл. 336 от ЗЕС, когато това нарушение е извършено от юридически лица или от еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. При гореустановената фактическа обстановка дружеството несъмнено е осъществило състава на вмененото му нарушение, като към датата на проверката е ползвало индивидално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър, след като срока на действие на издаденото му затова разрешително е бил изтекъл. В този смисъл, настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение на съставомерността на деянието, в т.ч. и относно спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Нарушението обаче неправилно не е било квалифицирано от наказващият орган като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр. §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. От наличното по делото заявление за издаване на разрешение за ползване на радиочестотен спектър за електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба от дата 08.08.2023 г. /л. 20 от АНД № 84/2024 г. по описа на РС Троян/ се установява, че още преди деня на проверката /05.09.2023 г./ дружеството е било подало заявление за издаване на ново разрешително от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/ и такова е издадено на 19.10.2023 г. /л. 10 от КАНД № 398/2024 г. по описа на АдмС Ловеч/. Видно от горното, АУАН № ВТ-046/01.12.2023 г. и НП № 3/29.02.2024 г. са издадени след датата на издаване на новото разрешително с № 02543 от 19.10.2023 г., като дружеството е заплатило всички дължими такси, в т.ч. и за четвъртото тримесечие на 2023 г. /л. 16-19/. По делото не се твърдят настъпването на вредни последици за трети лица, а евентуални вреди за фиска не са настъпили с оглед плащане на дължимите такси за цялата година. В чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д.№1/2005г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административно наказващият орган за “маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. По смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 324, ал. 2, пр. 1 от ЗЕС, с оглед посочените по-горе смекчаващи обстоятелства - наказаното лице е било предприело съответните действия по издаване на изискуемото разрешение за ползване на радиочестотен спектър за собствени нужди за електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба още преди датата на извършената от контролните органи проверка, а разрешението е издадено преди съставянето на АУАН и НП и то от същия орган – Комисия за регулиране на съобщенията, то деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение, налагането на имуществена санкция дори в минимално предвидения в нормативния акт размер от 5 000, 00 лв., се явява несъразмерно тежка санкция, спрямо степента на обществената опасност на деянието. В тази връзка, след като съдът не би могъл да определи санкцията по чл. 324, ал. 2, пр. 1 от ЗЕС под минималния размер, въпросът, дали тази санкция е несъразмерна на тежестта на конкретното нарушение и съответно дали е необходима да постигане на легитимно преследваните от ЗЕС цели, следва да бъде разгледан от гледна точка на възможността за отправяне на предупреждение по чл. 28 от ЗАНН съобразно критериите по § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, като друга подходяща мярка. От гледна точка на посочените обстоятелства, характеризиращи тежестта на конкретното нарушение, случаят може да бъде квалифициран като маловажен и имуществената санкция по чл. 324, ал. 2, пр. 1 от ЗЕС е явно непропорционална и следва да бъде преодоляна чрез прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Непременното изтърпяване на наказание не е адекватно на целите по чл. 12 от ЗАНН, които, според спецификите на случая по изложените съображения, могат да бъдат постигнати и чрез отправяне на предупреждение по реда на чл. 28 от ЗАНН. Като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. След отмяна на първоинстанционното решение, доколкото не са налице основания по чл. 222, ал. 2 от АПК за повторно разглеждане на делото, с касационното решение по същество наказателното постановление следва да бъде отменено с прилагане на последиците по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН, съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представени са доказателства за направени разноски за заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 1 000, 00 лв., видно от договор за правна защита и съдействие на л. 123 от АНД № 84/2024 г. по описа на РС Троян и за заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 400, 00 лв., видно от договор за правна защита и съдействие на л. 9 от настоящото дело. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по касация за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Видно е, че същото е определено в рамките на установения минимален размер съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а заплатеният хонорар пред първата инстанция е малко над минимума, но от една страна упълномощените от дружеството адвокати са упражнили съответната процесуална активност, а от друга – възражението за прекомерност е изцяло бланкетно и не съдържа каквато и да било обосновка относно необходимостта от намаляването на размера на договореното възнаграждение. С оглед на това, КРС следва да бъде осъдена да заплати на касатора общо сумата от 1 400, 00 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 63в, чл. 63, ал. 4 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Ловешки административен съд, касационен състав